По данни на Националния статистически институт поскъпването на годишна база (към май предходната година) е 15%, а за последно по-висока тя е била през май 1998 г. - 18.8%. През април поскъпването на годишна база беше 14.6%, а през март 14.2%.
Все пак през май спрямо април индексът на потребителските цени се е покачил с 0.5%, което е забавяне на ръста, при положение че априлската инфлация беше 0.9%, а мартенската 0.8%. Натрупаната инфлация от началото на годината е 4.7%.
Основен фактор, който ще движи цените нагоре в летните месеци, може да се окаже планираното поскъпване на тока и парното (съответно с до 18% и с 14% от юли). Пред "Дневник" макроикономисти прогнозираха, че това ще повиши инфлацията към края на годината с близо 1 процентен пункт и ще повлияе с около половин пункт на средногодишната инфлация. Официалната прогноза на правителството, залегнала в тазгодишния бюджет, беше за инфлация към края на годината от 4.5%, а средно за годината - 6.9%.
Това наистина може да задържи индекса на потребителските цени висок в следващите месеци, прогнозира Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". Той обаче изтъкна, че основен фактор за високата инфлация на годишна база е резултат от последните месеци на миналата година, когато поскъпваха хранителните стоки. Затова и в края на тази годината нямало да бъде изненадващо, ако инфлацията достигне по-ниски равнища около 7% или 8%. Според него на пазара на труда вече се забелязва дефицит дори и на нискоквалифицирани кадри, което предполага нарастване и през тази година на работните заплати. Затова макроикономистът прогнозира, че работещите и през тази година ще отчетат нарастване на доходите си в по-голям размер от покачването на цените. Това обаче не следва автоматично да се разглежда като инфлационен фактор, тъй като вероятно средствата ще се насочат към търсене на услуги с ниска тежест в потребителската кошница. Възпиращ фактор е и по-бавният ръст на доходите на пенсионери и хора, които разчитат на социални помощи.
През миналия месец стана ясно, че България е страната в Европейския съюз, регистрирала най-сериозно поскъпване на храните според Евростат. През април тази година у нас храните са били с 25.4% по-скъпи спрямо април 2007 г. За същия период средно в 27-те държави членки храната струва със 7.1% повече, а за еврозоната поскъпването е дори по-малко - с 6.2%. Тенденцията храните да поскъпват драстично вероятно е на път да се обърне, сигнализираха макроикономисти и като знак за това посочиха факта, че от началото на годината (с изключение на май) инфлацията на месечна база бележи спадове. Към април теглото на хранителните продукти в хармонизирания индекс на потребителските цени е било 22.9% за България, което показва високата зависимост на крайната инфлация от цената на насъщния.