Във връзка с постъпило запитване относно следва ли да се увеличава финансовият резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО с лихвите в размер на основния лихвен процент, когато данъчните задължения са разсрочени по реда на ДПК, изразяваме следното становище:

 

Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) се увеличава с начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ). На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.

Съгласно член единствен, ал. 1, т. 1 от Постановление № 72 на МС от 8.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн., ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп., бр. 74 от 22.08.1995 г., бр. 15 от 22.02.2000 г.), годишният размер на законната лихва за просрочени задължения се определя на базата на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта.

При разсрочване на данъчни задължения по реда на ДПК, за периода на разсрочването и при условие че се изпълнява погасителният план, длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент на основание чл. 147, ал. З от ДПК, а не законна лихва по смисъла на чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

На основание цитираните разпоредби данъчнозадълженото лице не следва да преобразува в посока увеличение счетоводния финансов резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО с лихвите в размер на основния лихвен процент, определени по реда на; чл. 147, ал. З от ДПК.