Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 62-03 от 10.01.2006 г. на МТСП

08 Jul 2008 16:02ч, видяна 3719 пъти
реклама
Отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения

Според чл. 147, ал. 1 ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, а с приемането на текста на чл. 141, ал. 6 ТЗ (ДВ, бр. 58 от 2003 г.) законодателят е отстранил съществуващата дотогава празнота в действащото право. Разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ предвижда, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и управителя се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението.

До приемането на това изменение в Търговския закон съществуваха някои аргументи в полза на принципната допустимост на трудовия договор като форма на уреждане на правните отношения между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител, произтичащи от общия принцип на свободното договаряне, означаващ, че страните могат да решат по какъв начин да уредят определени свои правни отношения, освен ако изрична разпоредба на закона предписва задължително съдържание на сключвания договор. Преобладаващо е становището, изразено и в писма № 26-00-711 от 04.12.2001 г., № 26-00-125 от 04.04.2002 г. на Националния осигурителен институт (НОИ) и писмо № 26/59 от 08.04.2002 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), че отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения. Поддържа се тезата, че нормите на трудовото право не намират приложение спрямо собственика на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) и управителя на еднолично търговско дружество. Множество разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане не се прилагат или не са със задължителен характер в отношенията между управителя и дружеството. Такива са текстовете за трудовата дисциплина, задължителното работно време, по-широката по обхват имуществена отговорност на управителя за вреди, причинени на дружеството. Кодексът на труда предвижда ограничена имуществена отговорност в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, освен в случаите на липси, когато отговорността е до пълния размер на вредата, докато Търговският закон регламентира пълна имуществена отговорност на управителя за всички, причинени от него, вреди на дружеството. Съдружникът в дружество с ограничена отговорност е длъжен да полага лични усилия и грижи за дружествените дела и да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност. Той има нормативно установено в Търговския закон (ТЗ) задължение за участие в управлението на търговското дружество. Това задължение съществува, независимо и извън всички трудови правоотношения и не възниква по силата на трудов договор. По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Ако едноличният собственик на капитала в същото време е и управител на ЕООД, то той не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си, тъй като се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка. Множество автори възприемат тезата, че изричната уредба на договора за възлагане на управлението в Търговския закон вече може да бъде аргумент, който отрича възможността отношенията с управителя да бъдат уредени с трудов договор. Съдебната практика в някои свои решения (ВКС, IV г.о., гражд. д. № 1713 от 2001 г.) приема, че договорът за управление има мандатен характер и се урежда от гражданското законодателство.

Като заключение, следва да обобщим, че отношенията между дружеството и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. При сключване на този вид договор би трябвало да се определи и базисно възнаграждение, което да се дължи от дружеството всеки месец и което да не зависи от финансовите резултати на управляваното предприятие. Свободното определяне на съдържанието на договора позволява то да се доближи максимално до режима на трудовите правоотношения.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР