Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Практика > Осигуряване

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Социално и здравно осигуряване на повече от едно основание

от Румяна Станчева, 10 Jul 2008 13:32ч, видяна 10976 пъти
реклама
Всички лица, получаващи доходи на различни основания по чл. 4, ал. 1 от КСО, внасят месечните осигурителни вноски за ДОО върху сбора от получените доходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО доходът върху, които се дължат осигурителни вноски за ДОО включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. На основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, които получават доходи на различни основания здравноосигурителните вноски се внасят върху сумата от всички доходи.
Лицата, които извършват дейностите, определени в чл. 4, ал. 1 от КСО подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове. Това са:
1. работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Лицата, включени в програмите "От социални помощи към осигуряване на заетост" и "В подкрепа на майчинството", не се осигуряват за безработица;
2. държавните служители;
3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители;
4. кадровите военнослужещи по ЗОВСРБ, държавните служители по ЗМВР и ЗИН, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;
5. членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. работниците и служителите, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
7. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;
8. упражняващите трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по ЗВ.
За всички тези лица, когато през месеца получават доходи на различни основания по чл. 4, ал. 1 от КСО месечните осигурителни вноски за ДОО се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. С оглед определяне на максималния месечен осигурителен доход лицето само трябва да определи доходите от кои правоотношения да са с предимство, като се има предвид, че се дава приоритет на доходите с постоянен характер. Определянето се извършва чрез подаване на декларация пред съответния осигурител. По този начин ще се избегне внасяне на осигурителни вноски за ДОО в по-голям размер от определения максимален месечен осигурителен доход.

Най разпространени са случаите, при които лицата, упражняват трудова дейност по повече от едно трудово правоотношение.
Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор за повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец и същевременно има сключен друг трудов договор със същия или със друг работодател подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове и по двата трудови договори. Вноските за фонд "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Безработица" се разпределят в съотношение 60:40 за сметка на осигурителя и на осигуреното лице. Вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на осигурителя. За лицата, родени след 31 декември 1959 г. се внасят и вноски за универсален пенсионен фонд. Осигурителите наели на работа лица по условията на първа или втора категория труд внасят за своя сметка с 3 пункта по-висока вноска за фонд "Пенсии" и вноска за пенсия за ранно пенсиониране в професионален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се изчисляват върху полученото или начислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по основната икономическа дейност на осигурителя за съответна професия, която заема лицето по трудовия договор. На работниците и служителите, които не работят през всички работни дни от месеца или на непълно работни време минималният осигурителен доход се изчислява пропорционално на отработеното време. От 1 януари 2008 г. не се прилагат минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности за работници и служители наети в бюджетни предприятия по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗСч. За тези лица месечният осигурителен доход е фактически изплатеното или начислено възнаграждение.
На лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2008 г. е определен на 2000 лв. Ако по основното трудово правоотношение лицето е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход, при втория работодател осигурителни вноски не се дължат. В тази връзка, работниците и служителите, които работят по допълнителен трудов договор при втория работодател декларират, сумата върху която са внесени осигурителни вноски за работата по другото правоотношение.
Като осигурени за всички осигурени социални рискове по повече от едно трудово правоотношение за времето, през което тези лица са във временна неработоспособност, бременност и раждане имат право на парично обезщетение, което се изчислява от сумата на осигурителния доход при всеки работодател. В тази връзка те трябва да поискат издаване на болничен лист в два или повече екземпляра и да го представят при всеки работодател. За първия работен ден от неработоспособността всеки работодател изплащат трудово възнаграждение по чл. 40, ал. 4 от КСО за първия работен ден от неработоспособността.

Всеки осигурител подава месечни данни за осигуряването и дължимия данък с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице".
По основния трудов договор данните за осигуряването на лицата, наети на работа по условията на трета категория труд се подават с попълнен код 01 в т. 12 "Вид осигурен" от декларацията, за работещи по условията на първа категория труд – код 02 и по условията на втора категория труд код 03. За работниците и служителите, наети по втори или допълнителен трудов договор данните се подават винаги с попълнен код 04 в т. 12 "Вид осигурен" независимо по коя категория труд работи лицето. Когато по втория трудов договор лицето е на подневно отчитане на работното време, но не работи през всички работни дни от месеца задължително се попълват точки 14 "Ден от който осигуряването е започнало" и т. 15 "Ден от който осигуряването е прекратено". В точка 14 се попълва първият ден в осигуряване от месеца. В точка 15 се попълва последния ден в осигуряване. Попълнените данни в тези точки трябва да съответстват на броя на дните в осигуряване, попълнени в позиция 2 и 3 на точка 16 "Дни в осигуряване – общо". При подаване на данни с декларация обр. № 1 и двамата работодатели трябва да отразят дните във временна неработоспособност с право на обезщетение в т. 16.2, съответно в т. 16.5 или т. 16.6 дните в трудова злополука или професионална болест. За първият работен ден от неработоспособността и двамата работодатели трябва да изплатят трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от КСО и да попълнят в декларацията точка 16А "Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО". На основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО дните в неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане се зачитат за осигурителен стаж без осигурителни вноски. През тези периоди лицата не излизат от кръга на осигурените лица и трябва да бъдат отразени при подаване на данни с декларацията. Когато лицето, което работи при двама работодатели е във временна неработоспособност, но няма необходимият осигурителен стаж за изплащане на парично обезщетение и двамата работодатели заплащат за първия работен ден от неработоспособносттта трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от КСО и го отразяват в т. 16А от декларацията. Останалите дни от временната неработоспособност, без право на парично обезщетение се попълват в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж". Дните в отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане без право на парично обезщетение се попълват в т. 16.3 "Дни за отглеждане на малко дете и в неплатен отпуск за бременност и раждане".
Всеки осигурител трябва да подаде и данни, свързани със здравното осигуряване на лицето, осигуряването във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" облагаемият доход и данъкът по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ, и нетното възнаграждение за месеца.
Месечни данни за осигуряването се подават от всеки осигурител и в случаите, при които през месеца по едно от правоотношенията лицето е осигурено върху максималният месечен осигурителен доход и по второто правоотношение за месеца не се дължат осигурителни вноски, като се има предвид следното:
- за лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 "Вид осигурен". Тъй като по основния договор те са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж".
- във всички останали случаи данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 "Вид осигурен", независимо по коя категория труд работи лицето. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж".
И в двата случая, ако лицето е било във временна неработоспособност или бременност и раждане, дните с право на обезщетение се отразяват в т. 16.2, съответно т. 16.5, т. 16.6 и т. 16.А от декларацията за всяко трудово правоотношение. За времето, през което лицето ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ по две правоотношения, тези дни се попълват в т. 16.3 от декларацията. Допуска се за времето, през което майка е в отпуск за отглеждане на малко дете по едно от основанията, на другото основание да упражнява трудова дейност. В тези случаи за основанието, на което се упражнява трудова дейност, се подава декларация обр. № 1 по общия ред. И в двата случая не се попълват данни за осигурителния доход, но с оглед определяне на вноските за фонд ГВРС се попълват данни за брутното трудово възнаграждение, както и данни за облагаемия доход.
Следва да се има предвид, че не по този ред се осигуряват работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели през месеца за не повече от 5 работни дни или 40 часа. На основание чл. 4, ал. 2 от КСО в тези случаи работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване само за пенсия и за трудова злополука и професионална болест. За тези лица се внасят осигурителните вноски само за фонд "Пенсии" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". От 1 януари 2004 г. за работниците и служителите наети на работа по трудов договор до 5 работни дни или 40 часа в календарния месец по условията на първа или втора категория труд се внасят осигурителни вноски и за пенсия за ранно пенсиониране в професионален пенсионен фонд и вноската за фонд "Пенсии" за сметка на осигурителя е с 3 пункта по-висока. От 1 януари 2004 г. и за учителите, които са наети по трудов договор за работа до 5 работни дни в календарния месец се дължат осигурителни вноски за учителски пенсионен фонд в размер на 4.3 на сто. Вноските за учителски пенсионен фонд са изцяло за сметка на осигурителя. Осигурителните вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Минималния осигурителен доход за тези лица се изчислява пропорционална на отработеното време по трудовия договор. От 1 юли 2006 г. за работниците и служителите, наети на работа до 5 работни дни или 40 часа през календарния месец от работодатели спрямо, които може да бъде открито производство па несъстоятелност се дължат осигурителни вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
За тези работници и служители всеки осигурител също трябва да подава данни за осигуряване с обр. № 1 "Данни за осигуреното лице", като в т. 12 "Вид осигурен" на декларация се попълва код 11. Когато тези лица са наети при подневно отчитане на работното време и не работят през всички дни от месеца в т. 14 и т. 15 от декларацията се отбелязват дните на започване и прекратяване на осигуряването.
За лицата, които работят по повече от едно трудово правоотношение върху дохода върху който се дължат вноски за социално осигуряване всеки работодател внася и здравноосигурителни вноски. Когато лицето е било във временна неработоспособност за периода на неработоспособността работодателите внасят здравноосигурителни вноски върху минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица, независимо от това дали на лицето е изплатено парично обезщетение.

Често срещани в практиката са и случаите, при които:
- лицата работят по трудов договор и същевременно през месеца получават доходи по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, като синдици и ликвидатори;
- по трудов договор и на изборна длъжност
- по повече от един договор за управление;
- по договор за управление и на изборна длъжност и др.
По всяко от правоотношенията лицата подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове по предвидения от закона ред. Във всички случаи, при които лицата получават доходи за работа на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 от КСО всеки осигурител трябва да подава и данни за осигуряването с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по определения в Наредба Н-8 ред. Лицата, по договори за управление и контрол и лицата на изборни длъжности, които не получават месечни възнаграждения, а възнаграждение само за участие в заседания подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове само за дните, през които е имало заседание през месеца. За тях задължително в точка 14 "Ден от който осигуряването е възникнало" и точка 15 "Ден от който осигуряването е прекратено" се попълват дните, през които са осигурени. Попълнените дни в точка 14 и 15 трябва да отговаря на дните попълнени в позиция 2 и 3 на т. 16 "Дни в осигуряване – общо". Точното попълване на дните в осигуряване през месеца е от съществено значение за определяне на правото на парично обезщетение и точното изчисляване на размера му.

Този материал е предоставен от „Сиела” и е част от продукта Сиела Счетоводство. До края на месец юни можете да се възползвате от преференциалната оферта за абонамент за Сиела ЕвроСчетоводител и Сиела Счетоводство. Тя ви дава възможност за годишен абонамент, като 1 година = 14 месеца!
За повече информация - натиснете тук

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР