Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС и чл. 64 от ППЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит (включително нает) лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5 и когато стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на лекия автомобил, освен в случаите, когато лицето извършва с него основна дейност.

 

Начисленият данък за стоките и услугите, свързани със закупуването и експлоатацията на леки автомобили, може да бъде приспадан като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност следните доставки:

1. прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки;

2. транспортни услуги с тези превозни средства;

3.  ремонт на такива превозни средства;

4. отдаване под наем на тези превозни средства;

5. подготовка на водачи на моторни превозни средства по смисъла на Закона за движение по пътищата с тези превозни средства.

Другото условие е изброените по-горе доставки да представляват повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от регистрирано лице доставки по смисъла на ЗДДС през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност.

Относно третирането на разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили с писмо изх. № 24-328 от 22.07.2002 г., Главна данъчна дирекция е изразила следното становище:

1. Налице са три основни хипотези след прилагането на разпоредбите на чл. 36, ал. 2, във връзка с § 1, т. 25 от ДР на ЗКПО:

Първа - ако служебният автомобил се използва изцяло за обслужване на административно-управленската дейност на дружеството. В този случай на облагане подлежи цялата стойност на извършените разходи;

Втора - ако служебният лек автомобил се използва само за обслужване на дейности, попадащи в определението на „дейност по занятие" по смисъла на ДР на ЗКПО. При документално доказване на тази хипотеза извършените разходи не подлежат на облагане по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО;

Трета - ако разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на служебен лек автомобил са извършени едновременно за „дей­ност по занятие" и административно-управленска дейност. Тази е най-често срещаната хипотеза.

В такива случаи е необходимо сумата на разходите да бъде документално разделена на две части:

- разходи за поддръжка и ремонт - разходите за поддръжка и ремонт не могат да бъдат коректно разделени между двата типа дейност, поради което те подлежат на облагане по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО;

Разделение между „дейност по занятие" и административно-управленска дейност може да се извърши само на експлоатационните разходи (горива и/или смазочни материали).

- експлоатационни разходи - ако документално се докаже, че част от разходите за експлоатация на служебния лек автомобил са извършени във връзка с дейността „по занятие", то за тази част от разходите не следва да се прилага чл. 36, ал. 2 от ЗКПО.

В коя от трите хипотези попада всеки един служебен автомобил е обект на документално доказване от страна на дружеството при спазване на описаните критерии. В този смисъл ГДД не може да издаде „разрешение за признаване на дейност", необлагаема по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО, респективно - да отпадне задължението Ви за доказване на обстоятелствата, заложени в тази законова разпоредба.