Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо с Изх. № 91-01-192/08.09.2008 г.

от НОИ, Главна дирекция “Пенсии”, 12 Sep 2008 08:35ч, видяна 3826 пъти
реклама
Относно: добросъвестността на лицата, които са подали искане за отпускане на пенсия до 1 януари 2007 г. и към датата на подаване на заявлението са работили в страна, с която Република България има договор в областта на социалното осигуряване
ДО РАЙОННО/СТОЛИЧНО УПРАВЛЕНИЕ “СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ”

До 1 януари 2007 г. пенсиите се отпускаха въз основа на заявление обр. УП-1,  утвърдено от управителя на НОИ, в което не беше предвидено задължението лицата да декларират, че работят извън страната. В чл. 114 КСО, който определя случаите, в които се възстановяват пенсии от недобросъвестни лица не е дадено определение на понятията “добросъвестност” и “недобросъвестност”.

При това положение за изясняване на тези понятия следва да се прилагат правилата на съдебната практика при решаване на въпросите на добросъвестността при получаване на осигурителни плащания или трудови възнаграждение. Съгласно трайната съдебна практика, включително тълкувателно решение № 79/1965 г. на ОСГК на Върховния съд, за да е налице добросъвестност е достатъчно получателят да е имал съзнание, че за него съществува право да получи определени суми, за да отпадне задължението да ги върне. Освобождаването от задължението да се върнат неправилно получените суми се обуславя само и единствено от субективното отношение на получателя към основанието за получаването им. Без значение е дали грешката на получателя се дължи на неправилна преценка на факти или на право. Отпадането на задължението да се върнат неправилно получени суми за осигурителни плащания се налага и от особеният им характер, тъй като те са предназначени за задоволяване на ежедневни суми на осигурените лица.

От друга страна при преценяване добросъвестността на лицата трябва да се вземат предвид всички факти, включително и дали умишлено са декларирани неверни обстоятелства с цел да се получат осигурителни плащания. Тежестта на доказване, че лицето е недобросъвестно е възложена на административният орган, който отпуска пенсията.

Във връзка с изложеното следва да се приеме, че до доказване на противното лицата, на които са отпуснати пенсии изцяло по Българското законодателство по заявления подадени до 1 януари 2007 г. и които не са декларирали, че работят в страна, с която РБългария има договор в областта на социалното осигуряване, следва да се считат за добросъвестни и да не възстановяват получените суми, освен ако е поискана и подадена изрична декларация от лицето, че не се осигурява в чужбина. В случаите, когато лицето е добросъвестно разпореждането за отпускане на пенсията трябва да се отмени поради това, че не са изпълнени условията на чл. 94, ал. 1 КСО и да се поиска да представи доказателства за прекратяване на осигуряването с оглед определянето на нова правопораждаща дата. Получените добросъвестно суми не подлежат на връщане съгласно чл. 114, ал. 2 КСО.

С настоящите указания се допълват точки 4 и 5 от указания № 91-01-151/2002 г. по отношение начина на прилагане разпоредбите на чл. 114 КСО относно добросъвестността на осигурените лица.

Указанията са съгласувани с Дирекция “Европейска интеграция и международни договори”.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР