- условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;

- създаването, функциите и дейността на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”;

- реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност.

Задължени да внасят вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” са всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони. Производство по несъстоятелност се предвижда за едноличните търговци и търговските дружества:

- събирателно дружество;

- командитно дружество;

- дружество с ограничена отговорност /ЕООД и ООД/;

- акционерно дружество /ЕАД и АД/;

- командитно дружество с акции.

Търговци по смисъла на ТЗ са и обединенията на търговски дружества – холдинг и консорциум (ако са учредени като търговски дружества). Производство по несъстоятелност може да се открие и спрямо юридически лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел  и спрямо кооперациите . Откриване на производство по несъстоятелност по реда на отделни закони се предвижда и за банките и застрахователните дружества.

Вноски за фонда не се внасят от: работодателите, спрямо които не може да се открие производство по несъстоятелност, тъй като не са “търговци”.

Такива са: държавните учреждения – министерства, изпълнителни агенции, общини, учебни заведения, висши училища, институти; партии, регистрирани по Закона за политическите партии; вероизповедания, регистрирани по Закона за вероизповеданията и др. Не са задължени лица по смисъла на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и: публични предприятия, които упражняват държавен монопол; образувани със закон държавни предприятия, които не са търговски дружества и нямат качества на търговец; неперсонифицирани дружества, образувани по ЗЗД;търговскит представителства, регистрирани в регистъра на Българската търговско-промишлена палата; народни читалища; всички съюзи на браншови, творчески и други организации, образувани по силата на нормативни актове или с актове на определено ведомство или организация, спрямо които не може да се открие производство по несъстоятелност.; синдикални органицзации.

“Работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприя-тие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници и служители. На основание чл. 7, т. 1-3 не се дължат осигурителни вноски за:   

1. съдружниците в търговското дружество;

2. членовете на органите за управление и контрол на търговеца;

3. съпрузите и роднините по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по чл. 7, т. 1 и т. 2.

За посочените лица не се дължат осигурителни вноски за фонда и когато имат сключени трудови договори в дружеството.

Еднократно работодателите са длъжни да декларират пред съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите поименно работниците и служителите по чл. 7, т. 1 – 3. Декларирането се извършва при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество с декларация по образец.

Осигурителни вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се внасят за:

- работниците и служителите, независимо дали са наети на работа за повече от пет дни или 40 часа през един календарен месец или за по-малко време, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;

- работещите по втори или по допълнителен трудов договор.

Вноската за фонда е изцяло за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2008 г. вноската е в размер 0,5 на сто и се изчислява върху изплатените или начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Следва да се има предвид, че за вноските във фонда не се прилагат разпоредбите на КСО относно минималния осигурителен доход. Вноските се внасят едновременно с окончателното изплащане на дължимото възнаграждение, освен в случаите, в които е изплатен само аванс.

Елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължи вноска от работодателя за фонда, се определят съгласно разпоредбите на глава дванадесета “Трудово възнаграждение” от КТ, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, други нормативни актове, определящи вида и размерите на работните заплати и допълнителните възнаграждения, колективни трудови договори и др. Не се дължат вноски върху изплатените обезщетения по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Не се дължат вноски за фонда върху изплатените суми за социални разходи, тъй като те не представляват трудово възнаграждение.