Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Практика > Осигуряване

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Самоосигуряващи се лица, работещи и по трудов договор

от Вержиния Заркова, експерт в НОИ, 04 Nov 2008 17:31ч, видяна 24780 пъти
реклама
Осигурителният стаж може да се зачете в по-голям размер от действително отработения
Когато осигурените лица получават доходи на различни основания дължат вноски върху сумата им, но до определен размер и в определен ред. Горната граница е максималният осигурителен доход за всеки месец от периода на дейността им. Редът, по който се сумират осигурителните доходи, е регламентиран в чл. 6, ал. 10 от Кодекса социално осигуряване и е:

1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;

2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

Размерът на текущите вноски е въпрос на избор

Във връзка с казаното, когато осигурените получават доходи по трудови правоотношения и едновременно с това са самоосигуряващи се, вноските им за държавното обществено осигуряване се дължат върху сбора от доходите им по трудови правоотношения плюс избрания осигурителен доход като самоосигуряващи се лица. Осигурителните вноски по трудовите правоотношения се дължат върху получените или начислени трудови възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход в зависимост от длъжността на лицето и основната икономическа дейност на осигурителя.

През 2008 г. минималните осигурителни доходи не се прилагат за работещите по трудови правоотношения в бюджетните дейности. За работещите по трудови правоотношения за повече от 5 дни, или 40 часа месечно, осигурителните вноски се дължат в четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица". Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт за всеки месец от дейността си, т.е. трябва да внасят осигурителни вноски във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Самоосигуряващите се лица избират размера на осигурителния доход, върху който авансово внасят осигурителните си вноски през календарната година. През 2008 г. този избор се извършва между минималния осигурителен доход от 240 лв. и максималния осигурителен доход, определени в ЗБ на ДОО за тази година.

"Праговете" може да не се спазят

Осигурителните вноски за всеки месец, през който осигурените получават доходи на две основания, не трябва да се начисляват върху доход, по-висок от максималния осигурителен доход. Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, когато самоосигуряващите се работят и по трудови правоотношения, трудовото възнаграждение е първият елемент на сбора от осигурителните им доходи. На второ място се поставя избраният от тях осигурителен доход като самоосигуряващи се лица. В случаите, в които по трудовото правоотношение осигурителните вноски са внесени или дължими върху максималния осигурителен доход, самоосигуряващите се не дължат осигурителни вноски в това си качество.

Възможна е и ситуация, в която самоосигуряващите се могат да внасят осигурителните си вноски и върху доход, който е по-малък от минималния осигурителен доход, определен за тях. Това е възможно само ако сборът от трудовото възнаграждение на лицето плюс минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е по-голям от максималния осигурителен доход. Тогава доходът, върху който самоосигуряващите се могат да внасят осигурителните си вноски, се определя като разлика между максималния осигурителен доход и полученото или начислено трудово възнаграждение.

На годишна база се прави изравняване

След изтичането на календарната година при сумирането на осигурителните доходи самоосигуряващите се включват всички получени от тях доходи, които се декларират като облагаеми в годишната данъчна декларация. Това се извършва при попълването на Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход. В справката самоосигуряващите се трябва да отразят както трудовите си възнаграждения, така и дохода, върху който авансово са внесли осигурителните си вноски през изтеклата година. В случай, че декларираният облагаем доход е по-голям от дохода, върху който самоосигуряващите се авансово са внасяли вноските си, те довнася осигурителни вноски за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Довнасянето се извършва до размера на максималния осигурителен доход за всеки месец от периода на дейността на лицето.

Сборът от доходите, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски, когато лицата са едновременно самоосигуряващи се и работят и по трудови правоотношения, се взема предвид при отпускането на техните пенсии. Когато самоосигуряващите се лица са избрали да внасят осигурителни вноски освен във фонд "Пенсии" и във фонд "Общо заболяване и майчинство", сборът от осигурителните доходи се взема предвид и в случаите, в които се изчисляват паричните им обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане на дете.

Осигурителният стаж на самоосигуряващите се, които работят и по трудови договори, може да се зачете в по-голям размер, ако това е по-благоприятно за тях. Това става въз основа на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно който: "Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:

1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време, не по-малко от 3 часа;

2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;

3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност."

Видно от посоченото, е че за да могат осигурените да се възползват от тази разпоредба, е необходимо те едновременно да работят по трудово правоотношение, но на пълното законоустановено за длъжността работно време, и едновременно с това да упражняват дейност като самоосигуряващи се.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР