Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Практика > Осигуряване

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

За част от обезщетенията, изплащани според Кодекса на труда, се дължат осигурителни вноски

от Румяна Станчева, експерт в НОИ, 12 Nov 2008 08:43ч, видяна 14931 пъти
реклама
Принципното правило обаче е, че обезщетенията не пораждат задължение към НОИ
Когато се изплащат парични обезщетения, регламентирани в Кодекса на труда, дължимите осигурителни вноски се определят по реда на чл.1, ал.7, т.7 на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В тази разпоредба са определени обезщетенията по Кодекса на труда, върху които не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Трябва да се има предвид, че тази разпоредба не обхваща всички парични обезщетения по Кодекса на труда.
Така например при изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. На основание чл.222, ал.1 от Кодекса на труда при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване на обема на работа или спиране на работата за повече от 15 работни дни на работника или служителя се изплаща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Времето, през което лицето е получавало обезщетение за това, че е останало без работа, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране на основание чл.9, ал.3, т.5 от Кодекса за социално осигуряване. Върху изплатеното обезщетение се внасят осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" в размера, определен за трета категория труд, независимо от това по коя категория труд е работило лицето преди уволнението и се разпределят в съотношение за сметка на осигурителя и на осигуреното лице. За родените след 31 декември 1959 г. се внасят и осигурителни вноски за универсален пенсионен фонд. Сумата на изплатеното парично обезщетение се взима предвид при изчисляване размера на пенсията.

Върху сумата на изплатеното обезщетение за оставане без работа не се дължат вноски за здравно осигуряване. Обезщетенията по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда се изплащат за време, за което лицата са в прекратени трудови правоотношения с бившия си работодател и той няма задължение да провежда здравното им осигуряване. За този период работниците или служителите сами трябва да заплатят здравноосигурителните си вноски по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване, в случай че нямат друг доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване.

На основание чл.9, ал.3, т.4 от Кодекса за социално осигуряване времето, през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи, се зачита за осигурителен стаж. Периодът се зачита за осигурителен стаж с осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Осигурителните вноски се внасят върху полагащото се обезщетение.

Обезщетението се изплаща по реда на чл.217 от Кодекса на труда. На основание тази разпоредба на работник или служител с намалена трудоспособност, подлежащ на трудоустрояване, работодателят трябва да изплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписание от здравните органи за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Осигурителните вноски са в размерите, определени за фонд "Пенсии" за категорията труд, по която лицето е работило преди трудоустрояването. Върху изплатеното обезщетение се внасят осигурителни вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд и здравноосигурителни вноски.

Осигурителни вноски се дължат и при изплащане на обезщетения на основание чл.218 и чл.219 от Кодекса на труда. На основание чл.218 от КТ се изплаща обезщетение, когато работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа поради криза или бедствие. Обезщетението се изплаща за времето, през което е бил възпрепятстван да работи и е в размер на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако лицето е взело участие в спасителните работи при криза или бедствие, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение.

На основание чл.219, от Кодекса на труда се изплащат обезщетения при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява възложената му по трудов договор работа. Тези обезщетения се изплащат в случаите, при които работник или служител на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му. Обезщетението се изплаща за времето, през което не е работил, и е в размер на брутното му трудово възнаграждение. Право на обезщетение има и работник или служител, който откаже да изпълнява работа, възложена му извън допустимите по Кодекса на труда случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятстван да изпълнява работата си по досегашните условия.

Обезщетенията по чл.218 и 219 от КТ имат характер на трудови възнаграждения и върху тях се дължат осигурителни вноски за четирите фонда на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване, като месечният осигурителен доход не трябва да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя за професията, която заема лицето по трудовия договор.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР