Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > МСФО > МСФО

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

МСФО 7 - Финансови инструменти: оповестяване

09 Jan 2009 15:01ч, видяна 10187 пъти
реклама
ЦЕЛ


1. Целта на настоящия МСФО е да се изисква предприятията да правят оповестявания в своите финансови отчети, които дават възможност на ползвателите да оценят:

а) значението на финансовите инструменти за финансовото състояние и резултати на предприятието; и

б) естеството и степента на свързаните с финансовите инструменти рискове, на които е изложено предприятието през периода и на отчетната дата, както и начина, по който то управлява тези рискове.

2. Принципите в настоящия МСФО допълват принципите за признаване, оценяване и представяне на финансови активи и финансови пасиви в МСС 32 Финансови инструменти: представяне и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

ОБХВАТ


3. Настоящият МСФО се прилага от всички предприятия за всички видове финансови инструменти, с изключение на:

а) тези дялове в дъщерни, асоциирани и съвместни предприятия, които са отчетени в съответствие с МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети, МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия или МСС 31 Дялове в съвместни предприятия. В някои случаи обаче МСС 27, МСС 28 или МСС 31 разрешават предприятието да отчете дял в дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие като използва МСС 39; в тези случаи предприятията прилагат изискванията за оповестяване в МСС 27, МСС 28 или МСС 31 в допълнение към изискванията в настоящия МСФО. Предприятията също така прилагат настоящия МСФО към всички
деривативи, свързани с дялове в дъщерни, асоциирани или съвместни предприятия, освен когато деривативите отговарят на определението за инструмент на собствения капитал в МСС 32;

б) правата и задълженията на работодателите по плановете за доходи на персонала, към които се прилага МСС 19 Доходи на наети лица.

в) договорите за възнаграждение под условие в бизнес комбинация (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации). Това изключение се отнася само за придобиващия.

г) застрахователните договори, както са дефинирани в МСФО 4 Застрахователни договори.
Настоящият МСФО обаче се прилага за деривативи, които са внедрени в застрахователни договори, ако МСС 39 изисква предприятието да ги отчита отделно. Освен това емитентът прилага настоящия стандарт за договорите за финансова гаранция, ако емитентът прилага МСС 39 при признаването и оценяването на договорите, но прилага МСФО 4, ако избира, в съответствие с параграф 4, буква г) от МСФО 4, да прилага МСФО 4 при признаването и оценяването им.

д) финансовите инструменти, договорите и задълженията по сделки с плащане на базата на акции, към които се прилага МСФО 2 Плащане на базата на акции, освен договорите в обхвата на параграфи 5—7 от МСС 39, за които се прилага настоящият МСФО.

4. Настоящият МСФО се прилага за признати и непризнати финансови инструменти. Признатите финансови инструменти включват финансови активи и финансови пасиви, които са в обхвата на МСС 39. Непризнатите финансови инструменти включват някои финансови инструменти, които въпреки че са извън обхвата на МСС 39, са в обхвата на настоящия МСФО (като например някои кредитни ангажименти).

5. Настоящият МСФО се прилага за договори за закупуване или продажба на нефинансова позиция, които са в обхвата на МСС 39 (вж. параграфи 5—7 от МСС 39).

КАТЕГОРИИ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И НИВО НА ОПОВЕСТЯВАНЕ

6. Когато настоящия МСФО изисква оповестявания по групи финансови инструменти, предприятието обобщава финансовите инструменти в групи, подходящи за естеството на оповестяваната информация и които вземат под внимание характеристиките на тези финансови инструменти. Предприятието предоставя достатъчна информация, за да се позволи равнение с редовете, представени в баланса.

ЗНАЧЕНИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА

7. Предприятието оповестява информация, която позволява на ползвателите на неговите финансови отчети да оценят значението на финансовите инструменти за неговото финансово състояние и резултатите от дейността.

Баланс

Категории финансови активи и финансови пасиви

8. Балансовите стойности на всяка от следните категории, както са дефинирани в МСС 39, се оповестяват или в баланса, или в пояснителните приложения:

а) финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, показващи поотделно:

i) определените като такива при първоначалното признаване, и ii) класифицираните като държани за търгуване в съответствие с МСС 39;

б) инвестиции, държани до падеж;

в) кредити и вземания;

г) финансови активи на разположение за продажба;

д) финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност чрез печалбата или загубата, показващи поотделно:

i) определените като такива при първоначалното признаване, и ii) класифицираните като държани за търгуване в съответствие с МСС 39; и

е) финансови пасиви, оценени по амортизирана стойност.

Финансови активи или финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата

9. Ако предприятието е определило кредит или вземане (или група от кредити или вземания) като справедлива стойност в печалбата или загубата, то оповестява:

а) максималната изложеност на кредитен риск (вж. параграф 36, буква а) на кредита или вземането (или групата от кредити или вземания) на отчетната дата;

б) стойността, с която всякакви свързани кредитни деривативи или подобни инструменти намаляват тази максимална изложеност на кредитен риск;

в) стойността на промяната през периода и с натрупване в справедливата стойност на кредита или вземането (или групата от кредити или вземания), която произтича от промени в кредитния риск на финансовия актив, определена:

i) като стойност на промяната в неговата справедлива стойност, която се дължи на промени в пазарните условия, които пораждат пазарен риск; или

ii) чрез използване на алтернативен метод, за който предприятието счита, че представя по-достоверно стойността на промяната в справедливата стойност, която се дължи на промени в кредитния риск на актива.

Промените в пазарните условия, които пораждат пазарен риск, включват промени в един наблюдаван (отправен) лихвен процент, цена на стока, валутен курс или ценови или курсов индекс;

г) стойността на промяната в справедливата стойност на всички свързани кредитни деривативи или подобни инструменти, която е възникнала през периода и с натрупване от момента, когато са определени кредитът или вземането.

10. Ако предприятието е определило финансов пасив като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата в съответствие с параграф 9 от МСС 39, то оповестява:

а) стойността на промяната, през периода и с натрупване, на справедливата стойност на финансовия пасив, която произтича от промени в кредитния риск на този пасив, определено:

i) като стойност на изменението в неговата справедлива стойност, което не произтича от промени в пазарните условия, пораждащи пазарен риск (вж. допълнение Б, параграф Б4); или

ii) чрез използване на алтернативен метод, за който предприятието счита, че представя по-достоверно стойността на промяната в нейната справедлива стойност, която се дължи на промени в кредитния риск на пасива.

Промените в пазарните условия, пораждащи пазарен риск, включват промени в един използван като отправна точка лихвен процент, цена на финансов инструмент на друго предприятие, цена на стока, валутен курс или ценови или курсов индекс. За договори, които включват характеристики,свързани с инвестиционен фонд, промените в пазарните условия включват промени в представянето на съответния вътрешен или външен инвестиционен фонд;

б) разликата между балансовата стойност на финансовия пасив и сумата, която предприятието по договор трябва да плати на притежателя на облигацията при настъпване на падежа.

11. Предприятието оповестява:

а) методите, които е използвало, за да спази изискванията по параграф 9, буква в) и параграф 10, буква а).

б) ако предприятието счита, че оповестяването, което е направило, за да спази изискванията по параграф 9, буква в) или параграф 10, буква а), не представя достоверно промяната в справедливата стойност на финансовия актив или финансовия пасив, която произтича от промени в неговия кредитен риск — причините за достигането до това заключение и релевантните фактори.

Прекласификация

12. Ако предприятието е прекласифицирало финансов актив (в съответствие с параграфи 51—54 от МСС 39) като такъв, оценяван:

а) по цена на придобиване или по амортизирана стойност, а не по справедлива стойност; или

б) по справедлива стойност, а не по цена на придобиване или амортизирана стойност, то оповестява стойността, която е прекласифицирана във или от всяка категория, както и причината за тази прекласификация.

12A. Ако предприятието е прекласифицирало финансов актив извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, в съответствие с параграф 50Б или 50Г от МСС39 или извън категорията на финансовите активи/пасиви на разположение за продажба в съответствие с параграф 50Д от МСС 39, то оповестява:

а) стойността, която е прекласифицирана във или извън всяка категория;

б) за всеки отчетен период до отписването, балансовите стойности и справедливите стойности на всички финансови активи, които са били прекласифицирани през текущия и предходния отчетен период;

в) ако даден финансов актив е бил прекласифициран в съответствие с параграф 50Б, описание на редкия случай и фактите и обстоятелствата, сочещи че случаят е такъв;

г) за отчетния период, през който е прекласифициран финансовият актив, увеличението или намалението на справедливата стойност на финансовия актив, което е признато в печалбата или загубата или в друг всеобхватен доход през този отчетен период и предходния отчетен период;

д) за всеки отчетен период след прекласификацията (включително отчетния период, през който е преквалифициран финансовият актив) до отписването на финансовия актив, увеличението или намалението на справедливата стойност, което би било признато в печалбата или загубата или в друг всеобхватен доход, ако финансовият актив не е бил прекласифициран, и печалбата, загубата, приходите и разходите, които са признати в отчета за доходите; и

е) ефективния лихвен процент и приблизителната стойност на паричните потоци, които предприятието очаква да получи, към датата на прекласификацията на финансовия актив.

Отписване

13. Предприятието може да е прехвърлило финансови активи по такъв начин, че всички финансови активи да не отговарят на условията за отписване (вж. параграфи 15—37 от МСС 39). Предприятието оповестява за всяка група от такива финансови активи:

а) естеството на активите;

б) характера на рисковете и ползите от собствеността, на които предприятието остава изложено;

в) когато предприятието продължава да признава всичките активи, балансовите стойности на активите и на свързаните пасиви; и

г) когато предприятието продължава да признава активите до степента на своето продължаващо участие, общата балансова стойност на първоначалните активи, стойността на активите, които предприятието продължава да признава, и балансовата стойност на свързаните пасиви.

Обезпечение

14. Предприятието оповестява:

а) балансовата стойност на финансовите активи, които е заложило като обезпечение за пасиви или условни пасиви, включително сумите, които са прекласифицирани в съответствие с параграф 37, буква а) от МСС 39; и

б) сроковете и условията, отнасящи се до залога.

15. Когато предприятието държи обезпечение (на финансови или нефинансови активи) и му е позволено да продава или да залага на свой ред обезпечението, дори когато няма неизпълнение от страна на собственика на обезпечението, то оповестява:

а) справедливата стойност на държаното обезпечение;

б) справедливата стойност на всяко такова обезпечение, продадено или заложено повторно, и дали предприятието има задължение да го върне; и

в) сроковете и условията, свързани с неговото използване на обезпечението.

Корективна сметка за кредитни загуби

16. Когато финансовите активи са обезценени от кредитни загуби и предприятието записва обезценката в отделна сметка (например, корективна сметка, използвана, за да се записват индивидуалните обезценки, или подобна сметка, използвана, за да се записва съвкупната обезценка на активи) вместо директно да намалява балансовата стойност на актива, то оповестява равнението на промените в тази сметка през периода за всяка група финансови активи.

Съставни финансови инструменти с множествени внедрени деривативи.

17. Ако предприятието е издало инструмент, който съдържа както компонент пасив, така и компонент собствен капитал (вж. параграф 28 от МСС 32), и инструментът има множество внедрени деривативи, чиито стойности са взаимно зависими (като например, подлежащ на обратно изкупуване конвертируем дългов инструмент), то оповестява съществуването на тези характеристики.

Неизпълнения и нарушения

18. За задълженията по кредити, признати на отчетната дата, предприятието оповестява:

а) подробностите за всички неизпълнения през периода на главницата, лихвите, погасителния фонд или сроковете на обратно изкупуване на тези задължения по кредити;

б) балансовата стойност на задълженията по кредити, които са в неизпълнение на отчетната дата; и

в) дали неизпълнението е поправено или сроковете на задълженията по кредити са предоговорени преди финансовите отчети да са одобрени за издаване.

19. Ако през периода е имало нарушения на договора за кредит, различни от описаните в параграф 18, предприятието оповестява същата информация, както се изисква по параграф 18, ако тези нарушения разрешават на кредитора да изисква ускорено изплащане (освен ако нарушенията са поправени или сроковете на кредита са предоговорени на или преди отчетната дата).

Отчет за доходите и собствен капитал

Статии на приходите, разходите, печалбите или загубите

20. Предприятието оповестява следните статии на приходите, разходите, печалбите или загубите или във финансовите отчети, или в пояснителните приложения:

а) нетните печалби или нетните загуби за:

i) финансови активи или финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, показвайки отделно тези за финансовите активи или финансовите пасиви, определени като такива при първоначалното признаване, и тези за финансовите активи или финансовите пасиви, които са класифицирани като държани за търгуване в съответствие с МСС 39;

ii) финансови активи на разположение за продажба, показвайки отделно размера на печалбата или загубата, признат пряко в собствения капитал през периода, и сумата, извадена от собствения капитал и призната в печалбата или загубата за периода;

iii) инвестиции, държани до падеж;

iv) кредити и вземания; и

v) финансови пасиви, оценявани по амортизирана стойност.

б) общата сума на приходите от лихви и общата сума на разходите за лихви (изчислени с използване на метода на ефективния лихвен процент) за финансови активи или финансови пасиви, които не са отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;

в) приходи и разходи за такси (различни от сумите, включени при определяне на ефективния лихвен процент), възникващи от:

i) финансови активи или финансови пасиви, които не са отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата; и

ii) тръстови и други доверителни дейности, които имат за резултат държането или инвестирането на активи от името на физически лица, тръстове, планове за пенсионни доходи и други институции;

г) приходите от лихви по обезценени финансови активи, начислени в съответствие с параграф НП93 от МСС 39; и

д) размера на всички загуби от обезценка за всяка група финансови активи.

Други оповестявания

Счетоводна политика

21. В съответствие с параграф 108 от МСС 1 Представяне на финансови отчети, предприятието оповестява в резюмето на съществената счетоводна политика базата (или базите) за оценяване, използвани при изготвянето на финансовите отчети и другите въпроси, свързани с използваната счетоводна политика, които са уместни за разбирането на финансовите отчети.

Отчитане на хеджирането

22. Предприятието оповестява следните неща поотделно за всеки вид хеджиране, описан в МСС 39 (тоест, хеджиране на справедлива стойност, хеджиране на паричен поток и хеджиране на нетни инвестиции в чуждестранни дейности):

а) описание оu1085 на всеки вид хеджиране;

б) описание на финансовите инструменти, определени като хеджиращи инструменти, и техните справедливи стойности на отчетната дата; и

в) естеството на хеджираните рискове.

23. За хеджирането на паричните потоци, предприятието оповестява:

а) периодите, когато се очаква да възникнат паричните потоци, и кога се очаква те да повлияят на печалбата или загубата;

б) описание на всяка прогнозна сделка, за която преди е било използвано отчитане на хеджиране, но която вече не се очаква да се осъществи;

в) стойността, която е призната в собствения капитал през периода;

г) стойността, която е извадена от собствения капитал през периода и е включена в печалбата или загубата за периода, показвайки стойността, включена на всеки ред от отчета за доходите; и

д) стойността, която е извадена от собствения капитал през периода и е включена в първоначалната цена на придобиване или друга отчетна стойност на нефинансов актив или нефинансов пасив, чието придобиване или възникване е било хеджирано като много вероятна прогнозна сделка.

24. Предприятието оповестява отделно:

а) при хеджиране на справедливата стойност, печалбата или загубата:

i) по хеджиращия инструмент; и

ii) по хеджираната позиция, която се дължи на хеджирания риск;

б) неефективната част, призната в печалбата или загубата, която възниква от хеджирания на паричен поток; и

в) неефективната част, призната в печалбата или загубата, която възниква от хеджирания на нетни инвестиции в чуждестранни дейности.

Справедлива стойност

25. С изключение на изложеното в параграф 29, за всяка група финансови активи и финансови пасиви (вж. параграф 6) предприятието оповестява справедливата стойност на тази група активи и пасиви по начин, който позволява тя да бъде сравнена с балансовата ѝ стойност.

26. При оповестяване на справедливите стойности, предприятието обобщава финансовите активи и финансовите пасиви в групи, но ги компенсира само до степента, до която техните балансови стойности са компенсирани в баланса.

27. Предприятието оповестява:

а) методите, и когато е използвана техника за оценяване, предположенията, направени при определяне на справедливите стойности на всяка група финансови активи или финансови пасиви. Например, ако е подходящо, предприятието оповестява информация относно предположенията, свързани с процентите на предплащане, процентите на оценените кредитни загуби и лихвените проценти или дисконтовите проценти;

б) дали справедливите стойности се определят изцяло или частично, пряко чрез отнасяне към публикувани ценови котировки на активен пазар или се определят с използване на техника на оценяване (вж. параграфи НП71—НП79 от МСС 39);

в) дали справедливите стойности, признати или оповестени във финансовите отчети, са определени изцяло или частично с използване на техника на оценяване, основана на предположения, които не са подкрепени от цените на наблюдавани сделки на текущия пазар за същия инструмент (тоест, без модифициране или преокомплектоване), и не са основани на налична информация на наблюдаван пазар. За справедливи стойности, които са признати във финансовите отчети, ако променянето на едно или повече от тези предположения в разумно възможни алтернативни предположения би променило справедливата стойност значително, предприятието съобщава този факт и оповестява ефекта от тези промени. За тази цел значимостта се преценява по отношение на печалбата или загубата и общата стойност на активите или общата стойност на пасивите, или когато промените в справедливата стойност са признати в собствения капитал —общата стойност на собствения капитал;

г) ако се прилага буква в), общата стойност на промяната на справедливата стойност, определена с използването на такава техника за оценяване, която е била призната в печалбата или загубата през периода.

28. Ако пазарът за финансовия инструмент не е активен, предприятието установява справедливата му стойност, използвайки техника за оценяване (вж. параграфи НП74—НП79 на МСС 39). Независимо от това, най-доброто доказателство за справедливата стойност при първоначалното деклариране е цената на сделката (т.е. справедливата стойност на даденото или получено възнаграждение), освен ако има съвпадение с условията на параграф НП76 от МСС 39). Следователно би могло да има разлика между справедливата стойност при първоначалното признаване и стойността, която би била определена на тази дата с използване на техника за оценяване. Ако съществува такава разлика, предприятието оповестява за всяка група финансови инструменти:

а) своята счетоводна политика за признаване на тази разлика в печалбата или загубата, за да се отрази промяна във факторите (включително времето), които участниците на пазара биха взели предвид при определянето на цената (вж. параграф НП76А от МСС 39); и

б) съвкупната разлика, която все пак трябва да бъде призната в печалбата или загубата в началото и края на периода, и равнението на промените в салдото на тази разлика.

29. Оповестявания на справедливата стойност не се изискват:

а) когато балансовата стойност е разумно приближение на справедливата стойност, например за финансови инструменти като краткосрочни търговски вземания и задължения;

б) за инвестиция в инструменти на собствения капитал, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, или деривативи, свързани с такива инструменти на собствения капитал, които се оценяват по цена на придобиване в съответствие с МСС 39, тъй като справедливата стойност не може да бъде надеждно определена; или

в) за договор, съдържащ характеристика на допълнителен, негарантиран доход (както е описано в МСФО 4), ако справедливата стойност на тази характеристика не може да бъде надеждно определена.

30. В случаите, описани в параграф 29, букви б) и в), предприятието оповестява информация, за да помогне ползвателите на финансовите отчети да направят своите собствени преценки относно степента на възможните разлики между балансовата стойност на тези финансови активи или финансови пасиви и тяхната справедлива стойност, включително:

а) факта, че информация за справедливата стойност за тези инструменти не е оповестена, защото тяхната справедлива стойност не може да бъде надеждно определена;

б) описание на финансовите инструменти, тяхната балансова стойност и обяснение защо справедливата стойност не може да бъде надеждно определена;

в) информация относно пазара за инструментите;

г) информация за това дали и как предприятието възнамерява да се освободи от финансовите инструменти; и

д) ако са отписани финансови инструменти, чиято предишна справедлива стойност не е можело да бъде надеждно определена, този факт, тяхната балансова стойност по времето на отписване и размера на признатата печалба или загуба.

ЕСТЕСТВО И СТЕПЕН НА РИСКОВЕТЕ, ВЪЗНИКВАЩИ ОТ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

31. Предприятието оповестява информация, която позволява на ползвателите на неговите финансови отчети да оценят естеството и степента на рисковете, възникващи от финансови инструменти, на които е изложено предприятието на отчетната дата.

32. Оповестяванията, изисквани по параграфи 33—42, се фокусират върху рисковете, които възникват от финансови инструменти, и как те са управлявани. Тези рискове обикновено включват, но не се ограничават до, кредитен риск, ликвиден риск и пазарен риск.

Качествени оповестявания

33. За всеки вид риск, възникващ от финансови инструменти, предприятието оповестява:

а) излаганията на риск и как възникват те;

б) своите цели, политика и процеси за управление на риска и методите, използвани за оценяване на риска; и

в) всякакви промени в оповестяванията по буква а) или б) от предходния период.

Количествени оповестявания

34. За всеки вид риск, възникващ от финансови инструменти, предприятието оповестява:

а) обобщени количествени данни за своята изложеност на този риск на отчетната дата. Това оповестяване се основава на информацията, предоставяна вътрешно на ключовия управленски персонал на предприятието (както е определен в МСС 24 Оповестяване на свързани лица), например съвета на директорите на предприятието или главния изпълнителен директор;

б) оповестяванията, изисквани по параграфи 36—42, доколкото не е предвидено в буква а), освен когато рискът не е съществен (вж. параграфи 29—31 ота МСС 1 за разглеждането на съществеността му);

в) концентрациите на риск, ако не са видими от оповестяванията по букви а) и б).

35. Ако количествените данни, оповестени към отчетната дата, са непредставителни за изложеността на предприятието на риск през периода, предприятието предоставя допълнителна информация, която е представителна.

Кредитен риск

36. Предприятието оповестява по групи финансови инструменти:

а) стойността, която най-добре представя неговата максимална изложеност на кредитен риск на отчетната дата, без да се вземат предвид каквито и да било държани обезпечения или други кредитни разширения (например споразумения за нетиране, които не отговарят на условията за компенсиране в съответствие с МСС 32);

б) по отношение на стойността, оповестена съгласно буква а), описание на обезпечението, държано като гаранция, и другите кредитни разширения;

в) информация за кредитното качество на финансовите активи, които нито са просрочени, нито са обезценени; и

г) балансовата стойност на финансовите активи, които иначе биха били просрочени или обезценени, но чиито срокове са били предоговорени.

Финансови а к т и в и , к о и т о с а п р о с р о ч е н и или о б е з ц е н е н и

37. Предприятието оповестява по групи финансови активи:

а) анализ на периода на съществуване на финансовите активи, които са просрочени към отчетната дата, но не са обезценени;

б) анализ на финансовите активи, които са индивидуално определени да бъдат обезценени към отчетната дата, включително факторите, които предприятието е взело предвид при определянето, че са обезценени; и

в) за сумите, оповестени съгласно букви а) и б) — описание на обезпечението, държано от предприятието като гаранция, и другите кредитни разширения, и, освен когато е практически неприложимо, оценка на тяхната справедлива стойност.

О б е з п е ч е н и е и д р у г и получени к р е д и т н и разширения

38. Когато предприятието придобива финансови или нефинансови активи през периода чрез придобиване на собственост върху обезпечение, което държи, или чрез мобилизиране на други ресурси за повишаване качеството на кредита (например гаранции), и тези активи отговарят на критериите за признаване в други стандарти, предприятието оповестява:

а) естеството и балансовата стойност на придобитите активи; и

б) когато активите не са лесно обратими в парични средства, политиката си за освобождаване от тези активи или за използването им в своята дейност.

Ликвиден риск

39. Предприятието оповестява:

а) анализ на падежите за финансови пасиви, който показва оставащите по договорите падежи; и

б) описание как то управлява присъщия по буква а) ликвиден риск.

Пазарен риск

Анализ н а ч у в с т в и т е л н о с т т а

40. Освен когато предприятието спазва параграф 41, то оповестява:

а) анализ на чувствителността към всеки вид пазарен риск, на който е изложено предприятието на отчетната дата, показващ как са щели да бъдат повлияни печалбата, загубата или собственият капитал от промените в съответната променлива на риска, които са били разумно възможни на тази дата;

б) методите и предположенията, използвани при изготвянето на анализа на чувствителността; и

в) промените от предходния период в използваните методи и предположения, както и причините за тези промени.

41. Ако предприятието изготвя анализ на чувствителността, като например „стойност, изложена на риск“, който отразява взаимозависимостите между рисковите променливи (например лихвени проценти и валутни курсове) и го използва, за да управлява финансовите рискове, то може да използва този анализ на чувствителността на мястото на анализа, предвиден в параграф 40. Предприятието оповестява също:

а) обяснение на метода, използван при изготвянето на такъв анализ на чувствителността, и на главните параметри и предположения, залегнали в основата на предоставяните данни; и

б) обяснение на целта на използвания метод и ограниченията, които могат да доведат до информация, непълно отразяваща справедливата стойност на въпросните активи и пасиви.

Други о п о в е с т я в а н и я з а п а з а р н и я р и с к

42. Когато анализите на чувствителността, оповестени в съответствие с параграф 40 или 41, са непредставителни за риска, присъщ на финансовия инструмент (например, защото изложеността на риск в края на годината не отразява изложеността през годината), предприятието оповестява този факт и причината, поради която счита анализите на чувствителността за непредставителни.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

43. Предприятието прилага настоящия МСФО за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2007 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага настоящия МСФО за по-ранен период, то оповестява този факт.

44. Ако предприятието прилага настоящия МСФО за годишни периоди, започващи преди 1 януари 2006 г., то не представя сравнителна информация за оповестяванията, изисквани по параграфи 31—42, относно естеството и степента на рисковете, възникващи от финансови инструменти.

44Д. С Прекласификация на финансови активи (изменение на МСС 39 и МСФО 7) от октомври 2008 г. се изменя параграф 12 и се добавя параграф 12А. Предприятията прилагат тези изменения, считано от 1 юли 2008 г.

ОТМЕНЯНЕ НА МСС 30

45. Настоящият МСФО заменя МСС 30 Оповестявания във финансовите отчети на банки и сходни финансови институции.

Допълнение A

Определения на термините

Настоящото допълнение представлява неразделна част от МСФО.

Кредитен риск
- Рискът, че едната страна по финансовия инструмент ще причини финансова загуба на другата страна, като не успее да изплати задължението.

Валутен риск
- Рискът, че справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансовия
инструмент ще варират поради промени в обменните курсове.

Лихвен риск
- Рискът, че справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов
инструмент ще варират поради промени в пазарните лихвени проценти.

Ликвиден риск -  Рискът, че предприятието ще срещне трудности при изпълнението на задължения, свързани с финансови пасиви.

Задължения по кредити - Задълженията по кредити са финансови пасиви, различни от краткосрочните търговски задължения при нормални кредитни условия.

Пазарен риск - Рискът, че справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансовия
инструмент ще варират поради промени в пазарните цени. Пазарният риск се състои от
три вида риск: валутен риск, лихвен риск и друг ценови риск.

Друг ценови риск - Рискът, че справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансовия инструмент ще варират поради промени в пазарните цени (различни от тези, възникващи от лихвен риск или валутен риск), независимо от това дали тези промени са причинени от фактори, специфични за отделния финансов инструмент или неговия емитент, или от фактори, влияещи върху всички подобни финансови инструменти, търгувани на пазара.

Просрочен - Финансов актив е просрочен, ако контрагентът не е направил плащане, когато е бил
длъжен съгласно договора.

Следните термини са дефинирани в параграф 11 от МСС 32 или параграф 9 от МСС 39 и се използват в МСФО със значението, което е уточнено в МСС 32 и МСС 39:

— амортизирана стойност на финансов актив или финансов пасив

— финансови активи на разположение за продажба

— отписване

— дериватив

— метод на ефективната лихва

— инструмент на собствения капитал

— справедлива стойност

— финансов актив

— финансов инструмент

— финансов пасив

— финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност в печалбата или загубата

— договор за финансова гаранция

— финансов актив или финансов пасив за търгуване

— прогнозна операция

— хеджиращ инструмент

— инвестиции, държани до падеж

— заеми и вземания

— стандартизирана покупка или продажба

Допълнение Б

Насоки за прилагане

Настоящото допълнение е неразделна част от МСФО.

ГРУПИ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И НИВО НА ОПОВЕСТЯВАНЕ (ПАРАГРАФ 6)

Б1. Параграф 6 изисква предприятието да обобщи финансовите инструменти в групи, които са подходящи за естеството на оповестяваната информация и които вземат предвид характеристиките на тези финансови инструменти. Групите, описани в параграф 6, се определят от предприятието и по този начин са различни от категориите на финансовите инструменти, определени в МСС 39 (който определя как се оценяват финансовите инструменти и къде се признават промените в справедливата стойност).

Б2. При определяне на групите финансови инструменти предприятието трябва най-малкото:

а) да разграничи инструментите, оценявани по амортизирана стойност, от тези, оценявани по справедлива стойност;

б) да третира като отделна група или групи онези финансови инструменти, които са извън обхвата на този МСФО.

Б3. Предприятието решава според своите обстоятелства колко задълбочени подробности да предостави, за да удовлетвори изискванията на този МСФО, какво ударение да постави на различни аспекти от изискванията и как да обобщава информацията, за да покаже цялостната картина без да смесва информация с различни характеристики. Необходимо е да се спазва равновесие между претоварването на финансовите отчети с излишни подробности, които може да не помогнат на ползвателите на финансовите отчети и пропускането на важна информация в резултат на прекалено много обобщаване. Например предприятието не трябва да пропуска важна информация чрез включването ѝ сред голяма сума от несъществени подробности. По подобен начин предприятието не оповестява информация, която е толкова обобщена, че пропуска важни различия между отделните сделки или свързаните рискове.

ЗНАЧЕНИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ

Финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата (параграф 10 и 11)

Б4. Ако предприятието определи финансов пасив като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, параграф 10, буква а) изисква то да оповести стойността на промяната в справедливата стойност на финансовия пасив, която се дължи на промени в кредитния риск на пасива. Параграф 10, буква а), подточка i) разрешава предприятието да определи тази стойност като стойност на изменението в справедливата стойност на пасива, което не се дължи на промени в пазарните условия, пораждащи пазарен риск. Ако единствените съответни промени в пазарните условия за пасива са промените в един наблюдаван (отправен) лихвен процент, тази стойност може да бъде оценена, както следва

а) Първо, предприятието изчислява вътрешната норма на възвръщаемост на пасива в началото на периода, като използва наблюдаваната пазарна цена на пасива и договорните парични потоци на пасива в началото на периода. То изважда от тази норма на възвръщаемост наблюдавания (отправен) лихвен процент в началото на периода, за да достигне до един специфичен за инструмента компонент на вътрешната норма на възвръщаемост.

б) след това предприятието изчислява настоящата стойност на паричните потоци, свързани с пасива, като използва договорните парични потоци на пасива в края на периода и дисконтов процент, равен на сумата от:

i) наблюдавания (отправен) лихвен процент в края на периода, и ii) специфичния за инструмента компонент на вътрешната норма на възвръщаемост, както е определен в буква а);

в) разликата между наблюдаваната пазарна цена на пасива в края на периода и стойността, определена в буква б), е промяната в справедливата стойност, която не се дължи на промените в наблюдавания (отправен) лихвен процент. Това е сумата, която се оповестява.

В този пример се приема, че промените в справедливата стойност, възникващи от фактори, различни от промените в кредитния риск на инструмента или от промените в лихвените проценти, са незначителни. Ако инструментът в примера съдържа внедрен дериватив, промяната в справедливата стойност на внедрения дериватив се изключва при определяне на стойността, която да бъде оповестена в съответствие с параграф 10, буква а).

Други оповестявания — счетоводна политика (параграф 21)

Б5. Параграф 21 изисква оповестяване на базата(ите) на оценяване, използвана(и) при изготвяне на финансовите отчети и другите въпроси на използваната счетоводна политика, които са уместни за разбирането на финансовите отчети. За финансовите инструменти такова оповестяване може да включва:

а) за финансови активи или финансови пасиви, определени като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата:

i) естеството на финансовите активи или финансовите пасиви, които предприятието е определило като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;

ii) критериите за такова определяне на тези финансови активи или финансови пасиви при първоначалното признаване; и

iii) как предприятието е удовлетворило условията по параграф 9, 11А или 12 от МСС 39 за такова
определяне. За инструменти, определени в съответствие с буква б), подточка i) от определението за финансов актив или финансов пасив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата в МСС 39, това оповестяване включва разказвателно описание на обстоятелствата, лежащи в основата на непоследователността в оценяването или признаването, която иначе би възникнала. За инструменти, определени в съответствие с буква б), подточка ii) от определението за финансов актив или финансов пасив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата в МСС 39, това оповестяване включва разказвателно описание на това как определянето за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата е в съответствие с документираното управление на риска или инвестиционната стратегия на предприятието.

б) критериите за определяне на финансовите активи като на разположение за продажба;

в) дали редовните покупки и продажби на финансови активи се отчитат на база датата на търгуване или на база датата на уреждане (вж. параграф 38 от МСС 39);

г) когато се използва корективна сметка, за да се намали балансовата стойност на финансовите активи, обезценени от кредитни загуби:

i) критериите за определяне кога балансовата стойност на обезценените финансови активи се намалява пряко (или в случай на възстановяване на обезценка — се увеличава пряко) и кога се използва корективната сметка; и

ii) критериите за отписване на сумите, начислявани в корективната сметка срещу балансовата стойност на обезценените финансови активи (вж. параграф 16);

д) как се определят нетните печалби или нетните загуби за всяка категория финансови инструменти (вж. параграф 20, буква а), например дали нетните печалби или нетните загуби за позиции, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, включват приходи от лихви или приходи от дивиденти;

е) критериите, които използва предприятието, за да определи, че има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка (вж. параграф 20, буква д);

ж) когато са предоговорени сроковете на финансови активи, които иначе биха били просрочени или обезценени —счетоводната политика за финансовите активи, които са обект на предоговорени срокове (вж. параграф 36, буква г).

Параграф 113 от МСС 1 също изисква предприятията да оповестят в резюмето на съществената счетоводна политика или в други пояснителни приложения, преценките, отделно от тези, които включват приблизителни оценки, които ръководството е направило в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието, и които имат най-значителен ефект върху стойностите, признати във финансовите отчети.

ЕСТЕСТВО И СТЕПЕН НА РИСКОВЕТЕ, ВЪЗНИКВАЩИ ОТ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ (ПАРАГРАФИ 31—42)

Б6. Оповестяванията, изисквани по параграфи 31—42, или се дават във финансовите отчети, или се включват чрез препратка от финансовите отчети към друг отчет, като например коментар на ръководството или доклад за риска, който е на разположение на ползвателите на финансовите отчети по същия начин и по същото време както финансовите отчети. Без информацията, включена чрез препратката, финансовите отчети са непълни.

Количествени оповестявания (параграф 34)

Б7. Параграф 34, буква а) изисква оповестявания на обобщени количествени данни за изложеността на предприятието на рискове на базата на информацията, представяна вътрешно пред ключовия управленски персонал на предприятието. Когато предприятието използва няколко метода, за да управлява дадена рискова експозиция, предприятието оповестява информация, използвайки метода или методите, които предоставят най-уместната и надеждна информация. МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки разглежда уместността и надеждността.

Б8. Параграф 34, буква в) изисква оповестявания относно концентрациите на риск. Концентрации на риск възникват от финансови инструменти, които имат сходни характеристики и се повлияват по сходен начин от промените в икономическите или други условия. Идентифицирането на концентрациите на риск изисква преценка, отчитаща обстоятелствата на предприятието. Оповестяването на концентрациите на риск включва:

а) описание как ръководството определя концентрациите;

б) описание на общата характеристика, която идентифицира всяка концентрация (например контрагент, географска област, парична единица или пазар); и

в) стойността на изложеността на риск, свързана с всички финансови инструменти, споделящи тази характеристика.

Максимална изложеност на кредитен риск (параграф 36, буква а)

Б9. Параграф 36, буква а) изисква оповестяване на стойността, която най-добре представя максималната изложеност на кредитен риск. За финансов актив това обикновено е брутната балансова стойност, нетно от:

а) всички суми, компенсирани в съответствие с МСС 32; и

б) всички загуби от обезценка, признати в съответствие с МСС 39.

Б10. Дейностите, които пораждат кредитния риск и свързаната максимална изложеност на кредитен риск, включват, но не се ограничават до

а) предоставяне на кредити и вземания от клиенти и създаване на депозити в други предприятия. В тези случаи максималната изложеност на кредитен риск е балансовата стойност на свързаните финансови активи;

б) сключване на деривативни договори, например, договори за обмяна на валута, лихвени суапове и кредитни деривативи. Когато произтичащият актив се оценява по справедлива стойност, максималната изложеност на кредитен риск на отчетната дата ще е равна на балансовата стойност;

в) предоставяне на финансови гаранции. В този случай максималната изложеност на кредитен риск е максималната стойност, която предприятието би могло да се наложи да плати, ако се поиска гаранцията, която може да е значително по-висока от стойността, призната като пасив;

г) поемане на кредитен ангажимент, който е неотменим през срока на кредитната линия или е отменим само в отговор на съществена неблагоприятна промяна. Ако емитентът не може да уреди кредитния ангажимент нетно в парични средства или друг финансов инструмент, максималната кредитна изложеност е пълната стойност на ангажимента. Това е така, защото е несигурно дали стойността, на която и да е неизтеглена част, може да бъде изтеглена в бъдеще. Това може да е значително по-голяма стойност от стойността, призната като пасив.

Анализ на падежите по договорите (параграф 39, буква а)

Б11. При изготвянето на анализа на падежите по договорите за финансовите пасиви, изискван по параграф 39, буква а), предприятието използва своята преценка, за да определи подходящ брой времеви диапазони. Например, предприятието може да определи, че са подходящи следните времеви диапазони:

а) до един месец;

б) от един до три месеца;

в) от три месеца до една година; и

г) от една до пет години.

Б12. Когато контрагентът има избор кога да плати една стойност, пасивът се включва на базата на най-ранната дата, на която от предприятието може да се изисква да плати. Например финансови пасиви, които предприятието може да бъде задължено да изплати при поискване (например отворени депозити) се включват в най-ранния времеви диапазон.

Б13. Когато предприятието е задължено да предоставя суми на вноски, всяка вноска се отнася към най-ранния период, в който предприятието може да бъде задължено да плати. Например един ангажимент по неизтеглен кредит се включва във времевия диапазон, съдържащ най-ранната дата, на която може да бъде изтеглен.

Б14. Стойностите, оповестени в анализа на падежите, са недисконтираните парични потоци по договорите, например:

а) брутните задължения по финансови лизинги (преди изваждане на финансовите разходи);

б) цените, уточнени във форуърдни споразумения за закупуване на финансови активи с парични средства;

в) нетните суми за лихвени суапове от вида „плащане на променливи лихви, получаване на фиксирани лихви“, при които се разменят нетни парични потоци;

г) договорените суми за размяна в деривативен финансов инструмент (например валутен суап), при който се разменят брутни парични потоци; и

д) брутни кредитни ангажименти.

Тези недисконтирани парични потоци се различават от стойността, включена в баланса, защото стойността в баланса се базира на дисконтираните парични потоци.

Б15. Ако е подходящо, предприятието оповестява анализа на деривативните финансови инструменти отделно от анализа на недеривативните финансови инструменти в анализа на падежите по договорите за финансови пасиви, изисквани по параграф 39, буква а). Например би било подходящо да се разграничат паричните потоци от деривативните финансови инструменти и недеривативните финансови инструменти, ако паричните потоци, възникващи от деривативните финансови инструменти се уреждат брутно. Това е така, защото брутният изходящ паричен поток може да бъде придружен от свързан входящ поток.

Б16. Когато стойността за плащане не е фиксирана, стойността, която се оповестява, се определя чрез отнасяне към условията, съществуващи на отчетната дата. Например, когато стойността за плащане варира съобразно промените в  някакъв индекс, стойността, която се оповестява, може да се базира на нивото на индекса на отчетната дата.

Пазарен риск — анализ на чувствителността (параграфи 40 и 41)

Б17. Параграф 40, буква а) изисква анализ на чувствителността за всеки вид пазарен риск, на който е изложено предприятието. В съответствие с параграф Б3 предприятието решава как да обобщи информацията, за да покаже цялостната картина, без да смесва информация с различни характеристики относно излаганията на рискове от съществено различни икономически среди. Например:

а) предприятие, което търгува финансови инструменти, може да оповести тази информация отделно за финансовите инструменти за търгуване и тези, които не са за търгуване;

б) предприятието не би трябвало да обединява своята изложеност на пазарни рискове от области със свръхинфлация с изложеността си на същите пазарни рискове от области с много ниска инфлация.

Ако предприятието е изложено само на един вид пазарен риск в само една икономическа среда, то не показва информацията в разбивка.

Б18. Параграф 40, буква а) изисква анализът на чувствителността да покаже ефекта върху печалбата или загубата и собствения капитал от разумно възможни промени в съответната рискова променлива (например преобладаващи пазарни лихвени проценти, обменни курсове, цени на инструменти на собствения капитал или стокови цени). За тази цел:

а) предприятията не определят каква би била печалбата или загубата за периода, ако съответните рискови променливи са различни. Вместо това предприятията оповестяват ефекта върху печалбата или загубата и собствения капитал на датата на баланса, приемайки че разумно възможната промяна в съответната рискова променлива е възникнала на датата на баланса и е била приложена към рисковите експозиции, които съществуват на тази дата. Например, ако предприятието има пасив с плаващ процент в края на годината, то би оповестило ефекта върху печалбата или загубата (т.е. разходите за лихви) за текущата година, ако лихвените проценти бяха варирали с разумно възможни стойности;

б) предприятията не оповестяват ефекта върху печалбата или загубата и собствения капитал за всяка промяна в рамките на един обхват от разумно възможни промени на съответната рискова променлива. Оповестяването на ефектите на промените на границите на разумно възможния обхват е достатъчно.

Б19. При определянето на това, какво е разумно възможна промяна в съответната рискова променлива, предприятието взема предвид:

а) икономическата среда, в която функционира. Разумно възможната промяна не включва малко вероятни или „най-лошите“ сценарии, или „стрес тестове“. Освен това, ако процентът на промяна на основната рискова променлива е постоянен, предприятието не променя избраната разумно възможна промяна в рисковата променлива. Нека например лихвените проценти да бъдат 5 процента и предприятието да е определило, че колебание в лихвените проценти от ± 50 основни пункта е разумно възможно. То би оповестило ефекта върху печалбата или загубата и собствения капитал, ако лихвените проценти се променят на 4,5 % или 5,5 %. В следващия период лихвените проценти са се увеличили на 5,5 %. Предприятието поддържа предположението си, че лихвените проценти може да се колебаят с ± 50 основни пункта (тоест процентът на промяна на
лихвените проценти е постоянен). То ще декларира ефекта върху печалбата или загубата и собствения му капитал, ако лихвените проценти се променят на 5 или 6 %. Не е нужно предприятието да преразглежда преценката си, че може да се очаква лихвените проценти да варират с ± 50 основни пункта, освен ако има доказателство, че лихвените проценти са станали значително по-колебливи;

б) времевата рамка, в която то прави оценката. Анализът на чувствителността показва ефектите на промени, които се считат за разумно възможни през периода до следващия път, когато предприятието ще представи тези оповестявания, което обикновено е неговият следващ годишен отчетен период.

Б20. Параграф 41 разрешава предприятието да използва анализ на чувствителността, който отразява взаимозависимостите между рисковите променливи, като например, методологията „стойност, изложена на риск“, ако то използва този анализ, за да управлява излагането си на финансови рискове. Това се прилага дори ако такава методология оценява само възможността за загуба и не оценява възможността за печалба. Такова предприятие може да спази параграф 41,
буква а) чрез оповестяване на вида на използвания модел „стойност, изложена на риск“ (например дали моделът се основава на симулациите Монте Карло), обяснение за това, как работи моделът, и главните предположения (например периода на държане и нивото на увереност). Предприятията могат също да оповестят наблюдавания исторически период и претеглянията, които са прилагани към наблюденията в рамките на този период, обяснение как са разглеждани възможностите за избор при изчисленията и кои променливости и корелации (или, алтернативно, симулации на разпределение на вероятностите Монте Карло) са използвани.

Б21. Предприятието предоставя анализи на чувствителността за целия си бизнес, но може да предоставя различни видове анализи на чувствителността за различните групи финансови инструменти.

Лихвен риск

Б22. Лихвен риск възниква по лихвоносни финансови инструменти, признати в баланса (например кредити и вземания и издадени дългови инструменти) и по някои финансови инструменти, които не са признати в баланса (например някои кредитни ангажименти).

Валутен риск

Б23. Валутен риск (или риск на валутната обмяна) възниква по финансови инструменти, които са деноминирани в чуждестранна валута, тоест в парична единица, различна от функционалната парична единица, в която са оценени. За целите на настоящия МСФО, валутен риск не възниква от финансови инструменти, които са непарични позиции, или от финансови инструменти, деноминирани във функционалната парична единица.

Б24. Анализът на чувствителността се оповестява за всяка парична единица, за която рискът, на който е изложено предприятието е, значителен.

Друг ценови риск

Б25. Друг ценови риск възниква по финансови инструменти на собствения капитал поради промени, например, в стоковите цени или цените на инструментите на собствения капитал. За да спази параграф 40, предприятието може да оповести ефекта от намалението в определен индекс на фондовия пазар, стокова цена или друга рискова променлива. Например, ако предприятието дава гаранции по остатъчната стойност, които са финансови инструменти, то оповестява увеличението или намалението в стойността на активите, към които се прилага гаранцията.

Б26. Два примера за финансови инструменти, които пораждат ценови риск на собствения капитал, са притежаването на собствен капитал на друго предприятие и инвестиция в тръст, който от своя страна притежава инвестиции в инструменти на собствения капитал. Други примери включват форуърдни договори и опции за купуване или продаване на определени количества от инструменти на собствения капитал и суапове, които са индексирани към цени на собствен капитал. Справедливите стойности на такива финансови инструменти се влияят от промените в пазарните цени на лежащите в основата им инструменти на собствения капитал.

Б27. В съответствие с параграф 40, буква а) чувствителността на печалбата или загубата (която възниква, например от инструменти, класифицирани като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, и обезценките на финансовите активи на разположение за продажба) се оповестява отделно от чувствителността на собствения капитал (която възниква, например от инструменти, класифицирани като на разположение за продажба).

Б28. Финансови инструменти, които предприятието класифицира като инструменти на собствения капитал, не се преоценяват. Нито печалбата или загубата, нито собственият капитал зависят от риска на цените на собствения капитал на тези инструменти. Поради това не е необходим анализ на чувствителността.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР