ODIT.info > Счетоводство > НСФОМСП

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

СС 16 - Дълготрайни материални активи

23 Feb 2006 15:36ч, видяна 15932 пъти
реклама
Приет с ПМС № 46 от 21 март 2005 г. Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005 г. В сила от 01.01.2005 г.

Цел

СС 16 определя основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи.

Обхват

1. Този стандарт се прилага при отчитането на всички дълготрайни материални активи, с изключение на:

-закупените и държаните в предприятието с цел продажба;

-придобитите за тясно специализирани дейности, които изискват различен от посочения в този стандарт подход;

-регламентираните в друг стандарт.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Дълготрайни материални активи-установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:

а) имат натурално-веществена форма;

б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;

в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Установимост-възможност за определяне на връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо дълготрайният материален актив да се определи (идентифицира) въз основа на:

а) притежаваните от предприятието права върху актива отделно от другите активи;

б) възможността активът да се изведе от предприятието отделно от другите активи.

Притежание е правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от дълготрайния материален актив, което произтича от:

а) придобитите от предприятието съгласно действащото законодателство права върху актива;

б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от актива.

Икономическа изгода-постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на:

а) увеличение на приходите;

б) намаление на разходите.

Балансова стойност-сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки.

Възстановима стойност-по-високата сума от нетната продажна цена на даден актив и стойността му в употреба, определени съгласно СС 36-Обезценка на активи.

Признаване на дълготрайни материални активи

3.1. Един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато:

а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;

б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;

в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.

3.2. Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.

Първоначална оценка на дълготрайни материални активи

4. Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

4.1. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:

а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);

б) разходи за първоначална доставка и обработка;

в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;

г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;

д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;

е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за условни задължения за:

-демонтаж и извеждане на актива от употреба-тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);

-възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;

ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.

4.2. Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на кредита.

4.3. Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.

4.4. Разходите за пуск и други подобни предпроизводствени разходи не се включват в цената на придобиване на актива.

4.5. Началните оперативни загуби, понесени преди активът да достигне планираната производителност, не се включват в цената на придобиване и се признават за текущ разход за дейността.

4.6. Разходите за обучение на персонала за работа с дълготрайния материален актив не се включват в първоначалната му оценка. Те се отразяват като разходи за квалификация на персонала.

4.7. Дълготрайните материални активи първоначално се оценяват, както следва:

а) по себестойност-когато са създадени в предприятието; начинът за определяне на себестойността следва да е идентичен с начина за определяне себестойността на произведената в предприятието продукция; не следва да се включват: вътрешни печалби; необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други); административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса по придобиването на дълготрайния материален актив) и т.н.;

б) по справедлива стойност-когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка;

в) по оценка, приета от съда, и всички преки разходи по т. 4.1-когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.

Размяна на активи

5.1. Когато дълготраен материален актив е получен в резултат на замяна или частична замяна срещу друг несходен дълготраен материален актив или други активи, цената на придобиване се определя по справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички преведени парични средства или парични еквиваленти.

5.2. Когато материален дълготраен актив се придобива в замяна на подобен актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна справедлива стойност, не се признава никаква печалба или загуба за съответната сделка. Цената на придобиване на новия актив е балансовата стойност на отдадения актив. Когато справедливата стойност на получения актив представлява доказателство за намалената стойност на отдадения актив, първо се намалява стойността на отдадения актив и тази намалена стойност се приписва на новия актив.

Последващи разходи

6.1. С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.

6.2. Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:

а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;

б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;

в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;

г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;

д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.

6.3. При подмяна на разграничима част от дълготраен материален актив, отчетена по реда на т. 3.2, подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта се отчита като придобиване на отделен актив.

Оценка след първоначалното признаване

Препоръчителен подход

7.1. След първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.

Допустим алтернативен подход

7.2. След първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив трябва де се отчита по преоценена стойност към датата на преоценката, намалена с начислените амортизации, и последвалата натрупана загуба от обезценка.

Преоценките трябва да се правят достатъчно редовно, така че балансовата стойност на дълготрайните материални активи да не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на финансовия отчет.

7.3. Преоценките се осъществяват при спазване на следните изисквания:

а) на земи, сгради и терени-по справедливата (пазарната) им стойност; тази стойност се определя чрез оценка, която се извършва от лицензирани оценители;

б) на останалите дълготрайни материални активи (без посочените в буква “а”)-по справедливата (пазарната) им стойност; когато липсва надеждна информация за пазарната им стойност, поради специализирания характер на активите и/или липсата на сделки с конкретен вид активи (освен като част от продължаващ функционирането си бизнес), те се оценяват по амортизираната им възстановима стойност;

в) определена със счетоводната политика на предприятието честота на преоценките в зависимост от промените в справедливите стойности на отделните дълготрайни материални активи;

г) на амортизируем дълготраен материален актив, както следва:

Отчетната стойност и цялата натрупана амортизация към датата на преоценката се преизчисляват пропорционално на промяната в балансова стойност на актива, така че балансовата стойност на актива след преоценката да е равна на преоценената му стойност, или

При увеличение на балансовата стойност с разликата между балансовата стойност на актива и новата преоценена стойност се намалява натрупаната амортизация. Ако тя е недостатъчна, се коригира отчетната стойност от актива.

При намаление на балансовата стойност на актива с разликата между балансовата стойност на актива и новата преоценена стойност се увеличава натрупаната амортизация.

Сумата на корекцията, която е резултат от преизчисляването или отстраняването на натрупаната амортизация, съставлява част от увеличението или намалението на балансовата стойност.

При увеличение на балансовата стойност на дълготраен материален актив в резултат на преоценка увеличението се отразява като резерв от последващи оценки. Когато текущото увеличение от преоценката се предхожда от предишно намаление от преоценка на същия актив, което е било признато за разход, текущото увеличение от преоценката се признава за приход в размер на предишното намаление.

При намаление на балансовата стойност на дълготраен материален актив в резултат на преоценка намалението се признава за разход. Когато текущото намаление от преоценка се предхожда от предишно увеличение, което е било отразено като резерв от последващи оценки, с намалението от преоценката се коригира резервът, доколкото намалението не надвишава сумата, посочена в статия “Резерв от последващи оценки”.

7.4. Резервът от последващи оценки, включен в собствения капитал, се прехвърля директно към неразпределената печалба, когато активът бъде отписан. Предприятието може да прехвърля резерва от последващи оценки в неразпределена печалба периодично през срока на използване на актива. Частта от резерва, която се прехвърля в неразпределена печалба е разликата между амортизацията въз основа на преоценената балансова стойност и амортизацията въз основа на историческата цена на актива.

Амортизация

8. Амортизирането на дълготрайните материални активи се осъществява съгласно СС 4-Отчитане на амортизациите.

Възстановимост на балансовата стойност

9. Предприятието следва да преразглежда балансовата стойност на дълготрайните материални активи и да определи тяхната възстановима стойност. Когато от актива не се очакват никакви икономически изгоди, той следва да бъде отписан.

Компенсации за обезценка или загуба на отделни дълготрайни материални активи

10.1. Получената от трети страни парична или непарична компенсация за отделен дълготраен материален актив, който е бил повреден, загубен, унищожен и пр., се отчита като приход, а направените разходи за отстраняване на щетите-като разход.

10.2. Когато в резултат на направените разходи за отстраняване на щетите се очаква по-висока ефективност от стандартната за този актив, превишението на направените разходи над получените приходи се отчита като увеличение на отчетната стойност на актива.

Отписване на дълготрайни материални активи

11.1. Дълготраен материален актив се отписва от баланса при продажба или когато активът окончателно бъде изведен от употреба и след отписването му не се очакват никакви други икономически изгоди.

11.2. Печалбите или загубите от отписването на дълготраен материален актив се отчитат, както следва, при:

а) продажба-разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба;

б) замяна с други активи-не се отчита печалба или загуба, освен ако това е предвидено в друг счетоводен стандарт;

в) трансформиране в стока с цел последваща продажба-по балансова стойност, освен ако е предвидено с друг счетоводен стандарт да се използва оценка, различна от балансовата стойност;

г) трансформиране в инвестиция-разликата между справедливата стойност на инвестицията и балансовата стойност на актива се отчита като разсрочен финансов приход или разход за срока на инвестицията, но не повече от 5 години, или в съответствие с друг счетоводен стандарт, регламентиращ такъв вид трансформация.

11.3. Не е налице отписване на дълготрайни материални активи, когато се извеждат временно от употреба-за ремонтиране, за подобрения, за консервиране и т.н. Разходите за консервиране (извеждане от употреба за определен период и последващо въвеждане в употреба) се отчитат като текущи разходи за периода, през който са възникнали. В края на всеки отчетен период предприятието проверява временно изведените дълготрайни материални активи за обезценка по реда на СС 36-Обезценка на активи.

Оповестяване

12. В годишните финансови отчети на предприятията трябва да се съдържа следната информация относно отчитането на дълготрайните материални активи:

а) възприетата от предприятието счетоводна политика относно дълготрайните материални активи, като се посочват:

-възприетият подход при класифициране на материалните активи като дълготрайни, включително и възприетият стойностен праг на същественост, под който материалните активи, независимо от факта, че са дълготрайни, се отчитат като текущ разход при придобиването им;

-възприетият подход при определяне на първоначалната оценка на дълготрайните материални активи;

-възприетият подход за класифициране на последващите разходи по дълготрайните материални активи като разходи за увеличаване на балансовата стойност на активите или като текущи разходи за дейността;

-възприетият подход при оценката на дълготрайните материални активи след първоначалното им признаване;

-възприетият подход за отчитане при временното извеждане от употреба на дълготрайните материални активи;

-други-по усмотрение на предприятието.

б) балансовата стойност към началото и края на отчетния период на дълготрайните материални активи по отделни групи активи, като се посочват:

-придобиванията през периода-по видове;

-отписванията през периода-по видове;

-увеличенията в балансовата стойност на вече придобити дълготрайни материални активи-по видове;

-намаленията в балансовата стойност на вече придобити дълготрайни материални активи-по видове;

в) балансовата стойност на дълготрайните материални активи с ограничения върху правото на собственост-по групи активи;

г) сумата на поетите ангажименти за придобиване на дълготрайните материални активи, включително размерът на авансовите плащания;

д) стойността на ползваните в дейността дълготрайни материални активи-чужда собственост;

е) балансовата стойност на дълготрайните материални активи, които временно са изведени от употреба;

ж) отчетната стойност на напълно амортизираните дълготрайни материални активи-по групи активи.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР