Султана БЪЛГАРЕНСКА - регистриран одитор, счетоводно-правна информационна система Експертис, www.ekspertis.net
Промяната на Закона за счетоводството (ЗСч), публикувана в ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 година, влиза в сила от същата дата и се отнася до това, как да се идентифицират лицата, регистрирани в Националната агенция по приходите, чрез издадените от тях първични счетоводни документи. Тя се отнася до съдържанието на така наречените външни счетоводни документи, т.е. тези, които са адресирани до други предприятия. Тук попадат основно фактурите, издавани и получавани от предприятието.
Промяната не става ясна веднага с прочитането й, защото препраща към чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Текстът на чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСч преди промяната гласи: “наименование, адрес и идентификация на издателя и получателя”. С промяната се допълва изразът: “по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”. Цитираният чл. 84 на ДОПК не съдържа конкретната норма, а препраща към други членове и трябва да се проследи тяхното съдържание:
- името, съответно наименованието, на регистрираното лице (чл. 81, ал. 1, т. 2 от ДОПК);
- единният идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единният идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единният граждански номер или личният номер на чужденец (чл. 81, ал. 1, т. 3 от ДОПК);
- адресите по чл. 8 и 28 от ДОПК, които са:
- териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица (чл. 8);
- адресът за кореспонденция, който се определя така: постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес; за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - вписаният в регистъра за кореспонденция, а за едноличните търговци - адресът на управление (чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК);
- адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление (чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК).
Изброените реквизити в промяната на чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСч, които препращат към ДОПК, практически задължават всяко предприятие, когато изготвя или получава първични счетоводни документи от други лица, да изисква в тях да има достатъчно информация за издателя и получателя (освен името и адреса по регистрация) - името и адреса на данъчното подразделение, което го обслужва, адреса за кореспонденция и адреса на управление. Това означава, че всички първични счетоводни документи, издадени или получени от предприятието след тази дата (04.08.2006 г.), трябва да отговарят на упоменатите изисквания, в противен случай предприятията ще имат проблеми при последващите данъчни проверки.
Логичен е въпросът трябва ли по такъв сложен начин да се прави промяна в един толкова масов в приложението си и в същото време толкова консервативен закон, какъвто е Законът за счетоводството? Не е ли по-добре вместо да се цитират членове от други закони, просто и ясно да се напишат всички реквизити, които трябва да съдържа един първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия, за да има исканата доказателствена сила?
Тази промяна се отнася точно до доказателствената сила на първичния счетоводен документ, адресиран до други предприятия, която би създала проблеми, ако не се вземе предвид. Практически това означава, че първичните счетоводни документи, адресирани до други предприятия след 04.08.2006 година, трябва да бъдат издавани по този начин от всички предприятия. Фактурите, издавани след тази дата, ако трябва да отговарят на Закона за счетоводството, освен другите реквизити трябва да съдържат и името на данъчното подразделение по регистрация, адреса на управление и адреса за кореспонденция.#