ODIT.info > Практика > Данъци

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Новият Закон за данъците върху доходите на физическите лица

08 Jan 2007, видяна 15523 пъти
реклама
Коментар на Новият Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Лорета ЦВЕТКОВА - данъчен експерт в НАП, счетоводно-правна информационна система ЕКСПЕРТИС 6.0, http://www.ekspertis.net

В сравнение с действащия до 31.12.2006 г. Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) новият Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е структуриран по нов начин, със значително по-опростена терминология и на практика обхваща всички видове доходи, които е възможно да получи едно физическо лице. Законът предлага ново съдържание на предмета и обекта на облагане, както и на понятията данъчнозадължени лица и местни физически лица.

Видовете доход в ЗДДФЛ са обобщени в шест основни категории, според източника им: доходи от трудови правоотношения; доходи от стопанска дейност като едноличен търговец; доходи от друга стопанска дейност; доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; доходи от прехвърляне на права или имущество; доходи от източници по чл. 36 от ЗДДФЛ, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

Датата на придобиване на дохода в ЗДДФЛ се определя при спазване на принципа на получаване, по ред, аналогичен на този в ЗОДФЛ. Според чл. 11 от закона доходът се смята за придобит на датата на: плащането - при плащане в брой; заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане; получаването на престацията - за непаричен доход.

Това се отнася и за случаите, когато по нареждане на физическото лице или по споразумение между него и платеца на дохода плащането или престацията са получени от трето лице. Трябва да се има предвид и това, че за някои видове доход в ЗДДФЛ са предвидени изключения, т.е. датата на придобиване на дохода се определя по специален ред.

Облагаеми доходи по смисъла на ЗДДФЛ са доходите от всички източници, придобити от данъчнозадълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Необлагаемите доходи по смисъла на ЗДДФЛ са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 13 и чл. 24, ал. 2, като преобладаващата част от тях се считаха за необлагаеми и по смисъла на ЗОДФЛ. От друга страна, немалка част от новите текстове въвеждат различно данъчно третиране за някои видове доходи. Например по смисъла на ЗДДФЛ доходите от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот са необлагаеми независимо от датата на придобиване на имота. В ЗОДФЛ има ограничение имотът да е бил основно жилище на продавача най-малко 3 години преди продажбата или замяната (чл. 12, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗОДФЛ).

По смисъла на чл. 14 от ЗДДФЛ в зависимост от вида им доходите на физическите лица могат да се облагат със: данък върху общата годишна данъчна основа; окончателен данък и окончателен годишен (патентен) данък.

С данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава V, придобити през данъчната година. Това са доходи от: трудови правоотношения; стопанска дейност като едноличен търговец; друга стопанска дейност; наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; прехвърляне на права или имущество; други източници, в т.ч. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права на интелектуална собственост по наследство и от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.

Облагаемият доход и годишната данъчна основа се определят поотделно за всеки източник на доход по реда на глава V (в раздели от І до VІ) от ЗДДФЛ. При изчисляването на облагаемия доход се приспадат разходите, предвидени в този закон. При формирането на годишната данъчна основа могат да се приспадат единствено вноските, които се дължат от лицето за годината по реда на КСО и на ЗЗО, доколкото това е предвидено за съответния вид доход.

Най-много са промените, касаещи определянето на облагаемия доход и данъчната основа за доходи от прехвърляне на права или имущество, като е въведен механизъм съвсем различен от действащия до 31.12.2006 г. Данъчната основа за този вид доходи е равна на облагаемия доход, а той се формира по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ. По специален ред се изчислява облагаемият доход в случаите, когато продажната цена на недвижимото имущество се плаща на части в различни данъчни години, като в тези случаи се прилага формулата по чл. 33, ал. 7 от закона. Аналогично такъв ред е предвиден и при продажба на части в различни данъчни години за пътните, въздухоплавателните и водните превозни средства, както и за произведенията на изкуството, предметите за колекции и антикварните предмети - в чл. 33, ал. 8 на ЗДДФЛ.

Друг интересен момент е, че когато имуществото се предоставя по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото, не се взимат предвид обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ. Това означава, че дори имуществото да попада в обхвата на необлагаемите доходи, изброени в упоменатата разпоредба, ако прехвърлянето на собствеността се извършва по договор за лизинг, доходът е облагаем и се определя по формулата към чл. 33, ал. 9 от същия закон.

Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи, определени за всеки вид доход, в зависимост от източника, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Данъчните облекчения, регламентирани в ЗДДФЛ, съвпадат по наименование и брой с тези по ЗОДФЛ, но са дефинирани в специални разпоредби, както следва:

1. Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност - чл. 18 от ЗДДФЛ.

2. Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане - чл. 19 от ЗДДФЛ.

3. Данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране - чл. 20 от ЗДДФЛ.

4. Данъчно облекчение за деца - чл. 21 от ЗДДФЛ, и

5. Данъчно облекчение за дарения - чл. 22 от ЗДДФЛ.

Новият механизъм за прилагане на данъчните облекчения води до разширяване на възможността за ползването им. На практика, без изключения, те могат да се прилагат за всички видове доход, които се включват при формирането на общата годишна данъчна основа.

Що се отнася до размерите на данъчните облекчения, те принципно остават непроменени, с изключение на:

- данъчното облекчение за деца, което е завишено, както следва: 420 лева - при едно ненавършило пълнолетие дете; 840 лева - при две ненавършили пълнолетие деца, и 1260 лева - при три и повече ненавършили пълнолетие деца;

- данъчното облекчение за дарения, ставката на което е намалена до 5 на сто от сумата на годишната данъчна основа, когато е в полза на лицата, изброени в чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.

За целите на данъчното облекчение за дарения при определяне на сумата от годишните данъчни основи не се включва годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Както и досега едноличните търговци ползват данъчно облекчение за дарения по реда и при условията на ЗКПО.

С окончателен данък се облагат доходите на местни и чуждестранни физически лица, изброени в глава шеста от ЗДДФЛ. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ са изброени доходите, начислени и/или изплатени в полза на чуждестранни физически лица, които се облагат с окончателни данъци, като: обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; стипендии за обучение в страната и в чужбина; лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг; доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост; възнаграждения по договори за франчайз и факторинг и т.н. Някои от тези доходи до края на 2006 г. се облагат по реда на ЗКПО с данък при източника, а след 1 януари 2007 г. са обект на облагане по този закон.

Доходите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ се облагат с окончателен данък, включително когато отговарят на условията по чл. 13 от същия закон за необлагаемите доходи. Изключение от това правило е предвидено единствено за чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейски съюз, както и друга държава - членка на Европейското икономическо пространство. В тези случаи доходите, попадащи в обхвата на чл. 13 от ЗДДФЛ, не се облагат с окончателен данък.

С окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ се облагат доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранно физическо лице, когато същите са от източник в България.

ЗДДФЛ ограничава значително обхвата на доходите, облагаеми с окончателен данък, в случаите когато получателят им е местно физическо лице. Местните физически лица се облагат с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ единствено за следните доходи:

1. Доход от дивиденти и ликвидационни дялове от източници в България и от чужбина.

2. Доход при замяна на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина.

3. Доход при замяна на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества.

4. Доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот" в случаите по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ.

5. Доходите от движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците, на основание чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ.

Окончателният данък е в размер 10 на сто, с изключение на доходите по чл. 38, ал. 8 и 10 от ЗДДФЛ (данъкът е в размер 15 на сто); доходите от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от същия закон (данъкът е в размер 7 на сто).

С окончателен годишен (патентен) данък се облагат доходите по глава седма от ЗДДФЛ. Условията и начинът за изчисляването на патентния данък по принцип са аналогични на тези в ЗОДФЛ, като продължава тенденцията за намаляване обхвата на лицата и дейностите, подлежащи на облагане с такъв данък. В тази връзка след 1 януари 2007 г. с окончателен годишен (патентен) данък могат да се облагат само физически лица, включително еднолични търговци. Въведено е и едно ново условие, на което трябва да отговарят лицата, а именно да не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с изключение на случаите, в които регистрацията е за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон. В случай че през течение на годината физическото лице/едноличният търговец се регистрира по ЗДДС, преминава към облагане по общия ред на закона.

Дейностите, които се облагат с окончателен годишен (патентен) данък, както и годишните размери на данъка са посочени в раздел І от приложението към глава седма на ЗДДФЛ. В сравнение със ЗОДФЛ обхватът на дейностите, които ще се облагат с патентен данък по реда на новия закон, също е намален. Доходите от транспортна дейност, включително таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии, считано от 1 януари 2007 година не се облагат с патентен данък, а по общия ред.

Съществена разлика в механизма на облагане с патентен данък е предвидената правна възможност за намаляване на неговия размер при прекратяване на патентна дейност през течение на годината независимо от обстоятелствата, причинили това. Както при започване, така и при прекратяване на една патентна дейност данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията, през които се извършва дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване. Това облекчение не се отнася единствено за дейностите "Средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи" и "Заведения за хранене и развлечения". За тези дейности данъкът се дължи в годишен размер и не може да бъде намаляван при промени в обстоятелствата или при прекратяването им независимо от причините за това.

При облагане с окончателен данък могат да се ползват само облекченията, предвидени в чл. 41, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗДДФЛ. Това са данъчни облекчения, които при определени условия се ползват от физически лица, включително еднолични търговци, които са: с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност; извършват с личен труд повече от един вид патентна дейност; пенсионери, извършващи определени патентни дейности; използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите. В случай че лицето отговаря едновременно на условията за ползване на повече от едно данъчно облекчение, прилага поредността, предвидена в цитираната норма.

Данъчните размери, както и редът за определяне, удържане и внасяне на данъците по ЗДДФЛ са регламентирани в част четвърта от закона. Най-съществени са измененията, имащи отношение към авансовото и годишното облагане на доходите от трудови правоотношения. Единствено за този източник на доход е предвидена правна възможност някои от данъчните облекчения да се ползват още при авансовото облагане - чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ. Авансовият данък, дължим на база месечна данъчна основа, по таблицата към чл. 42, ал. 3 от закона се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Работодателите, които са направили само частични плащания (аванси) за този или за друг месец, внасят данък, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания, като този данък не се удържа от физическото лице, а е за сметка на работодателя. Той се компенсира едва след окончателното изплащане на възнаграждението от авансово удържания данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ. Трябва да се уточни, че този механизъм е насочен към работодателите, които системно забавят изплащането на част от възнагражденията. В тази връзка в чл. 42, ал. 7 е направено уточнение, че този ред не се прилага при частични плащания (аванси) за съответния месец, когато пълният размер на начислените от работодателя доходи за този месец е изплатен до края на следващия месец.

Годишният данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ. В тази връзка годишната данъчна основа се намалява с облекченията, изброени в чл. 49, ал. 3 от закона, при условие че работникът/служителят представи в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година документите, изброени в чл. 49, ал. 4 от същия закон. Повечето данъчни облекчения са аналогични на тези, които се прилагаха при годишното преизчисляване на доходите по реда на чл. 38, ал. 4 от ЗОДФЛ. Нов момент е създадената правна възможност за ползване на данъчното облекчение за деца чрез работодателя, като за целта се представя образецът на декларация по чл. 21, ал. 8 от ЗДДФЛ, удостоверяваща, че към датата на подаването й са налице обстоятелствата за ползване на това данъчно облекчение. Тази възможност обаче ще може да се прилага за доходи, получени след 1 януари 2007 г., т.е. едва при определянето на годишния данък за доходи от трудови правоотношения, получени през 2007 г.

Данъкът върху общата годишна данъчна основа се определя съгласно годишната данъчна таблица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. От изчисления данък се приспада данъкът, авансово удържан, съответно внесен през данъчната година. Нов момент е създадената правна възможност за едноличните търговци - надвнесеният за годината данък да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък.

Задълженията на физическите лица, отнасящи се до декларирането на доходите, също са уредени в част ІV от ЗДДФЛ и по-конкретно - в глава ХІ. По смисъла на този закон физическите лица подават следните данъчни декларации:

Годишна данъчна декларация - по предназначение тя е аналогична на годишната данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ, но е предвидено да се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В същия срок се внася и дължимият по декларацията данък. Тези срокове ще се прилагат за доходи, придобити след 1.01.2007 г., които ще се декларират едва 2008 г.

Данъчна декларация за доходи, облагаеми с окончателен данък - подава се от данъчнозадълженото физическо лице, когато платецът на доходите по чл. 37 и 38 от ЗДДФЛ не е задължен да удържа и внася такъв данък. В останалите случаи тази декларация се подава от предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък по реда на глава VІ от ЗДДФЛ.

Декларацията се подава в сроковете за внасяне на окончателните данъци по глава шеста, които подробно са указани в чл. 65 и 67 от ЗДДФЛ.

Данъчна декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък - декларацията се подава от физически лица, включително еднолични търговци, които осъществяват дейности, подлежащи на облагане с такъв данък. Основанието и сроковете за подаване на декларацията са регламентирани в чл. 59 и чл. 60 от ЗДДФЛ, а внасянето на данъка в чл. 69, ал. 1 от закона.

Данъчни декларации за алтернативни данъци - подават се по реда на ЗКПО от еднолични търговци, които извършват дейности, подлежащи на облагане с алтернативен данък по смисъла на същия закон.

Образците на декларациите по ЗДДФЛ се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник".

Редът за предоставяне на информация от платците на доходи е регламентиран в част пета от закона, като в общи линии те съвпадат със задълженията на работодателите/възложителите по чл. 57 и 57а от ЗОДФЛ.

В ЗДДФЛ, както и в действащия до 31.12.2006 г. ЗОДФЛ са предвидени разпоредби, свързани със: приоритетното прилагане на данъчните спогодби или други международни договори (чл. 75); правото на физическото лице да ползва данъчен кредит за данъци, наложени в чужбина (чл. 76), както и за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане (чл. 77). Във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. е регламентиран специален ред за приспадане и възстановяване на данък, платен в друга държава - членка на Европейската общност - чл. 78 и 79 от ЗДДФЛ. Този ред се отнася за удържания данък в Кралство Белгия, Република Австрия или във Великото херцогство Люксембург за доходи от спестявания, изплатени от агент платец на местни физически лица, с изключение на еднолични търговци. Дефиниции на понятията "доходи от спестявания" и "агент платец" са дадени в § 1, т. 49 и 50 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.

Новият закон въвежда разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО на съвета относно общата схема за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношения на дружества от различни държави членки и Директива 2003/48/ЕО на съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (§ 2 от ДР на ЗДДФЛ).

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР