Съгласно чл. 237, ал. 1, т. 10 от ДПК главният данъчен директор разяснява данъчното законодателство и съдейства за повишаване на данъчната култура на данъчните субекти.

 

В изпълнение на правомощията си изразява следното становище по поставените въпроси:

За да бъде документално обоснован и данъчно признат разходът за наем, извършен от ООД в полза на физическо лице, е необходимо да са налице две предпоставки:

-  наличие на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч);

- наличие на разплащателен документ (фискален бон), изпълняващ изискванията на Наредба № 4 на министъра на финансите от 1999 г.

I. Относно изискванията за документална обоснованост на стопанската операция - отдаване под наем на имущество от физическо лице на дружество с ограничена отговорност (ООД)

Във връзка с принципа за документална обоснованост по смисъла на ЗСч и ЗКПО при осъществяване на сделки с физически лица, които не са регистрирани по Търговския закон и не издават документи за извършване покупкопродажби, следва да се изготвя документ за извършения разход (констативен протокол, разписка, сметка), в който да се съдържа достатъчно информация за конкретния разход (вид, наемен период, цена, стойност и др.).

Доколкото първичният счетоводен документ се издава на ООД, то за спазване изискванията на чл. 4, ал. З от ЗСч е необходимо да са налице задължителните реквизити съгласно чл. 7, ал. 1 от същия закон, а именно:

1.  наименование и номер на документа, дата на съставяне и място;

2.  наименование и адрес на предприятията - издател и получател на документа;

3. номер по националния данъчен регистър и БУЛСТАТ на издателя и получателя на документа, като за физическите лица се изписва единният граждански номер на лицето;

4.  основание, предмет, натурално (при необходимост) и стойностно изражение на стопанската операция;

5. съставител и получател - име и фамилия;

6.  подписи на лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция.

По смисъла на чл. 23, ал. 13, т. 1, във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО „документална обоснованост" е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по ЗСч и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които предприятията отчитат разходи. В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.

Във Вашия случай няма пречка изготвянето на първичния счетоводен документ да се извършва и от дружеството - наемател на гаража. В първичния документ за наема, който да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 7, ал. 1 от ЗСч, някои от реквизитите ще се наложи да бъдат заменени. Например: Вместо данъчен номер е необходимо да се посочи единният граждански номер на физическото лице. Първичният документ се изготвя на база сключен договор за наем. Издаването на разходен касов ордер (РКО) следва да се извърши от ООД - наемател, ако плащането се извършва от касата на дружеството.

II. Относно въпроса Ви за изпълнението на изискванията на Наредба № 4 от 1999 г.

Наредба № 4 на министъра на финансите от 1999 г. задължава всяко лице, подлежащо на данъчна регистрация, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обект по смисъла на тази наредба, да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път. в чл. 2, ал. З от Наредба № 4 от 1999 г. са изброени лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за използване на фискално устройство.

По силата на чл. 2, ал. З, т. 1 от Наредба № 4 от 1999 г. физическите лица, които не са регистрирани по Търговския закон, извършващи дейност на наемодатели, са освободени от задължението да регистрират получените от тях суми за наеми чрез издаване на фискална касова бележка.

Съгласно чл. 2, ал. 7 от Наредба № 4 от 1999 г. лицата, освободени от задължението да използват фискално устройство, регистрират продажбите си на касови бележки от кочан, издадени в два екземпляра и съдържащи данните по чл. 23, ал. 2, т. 1 - 8 от тази наредба, както и подпис на касиера, в случая Вашия подпис. Тези реквизити са задължителни за всички лица и дейности, за които е допустимо документиране на сделките с касова бележка от кочан.

Идентифицирането на данъчнозадълженото лице, издало документа за получената сума, става чрез вписване на данъчния номер, който в случай на физическо лице е неговият ЕГН.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от Наредба № 4 от 1999 г. в случаите на работа с касови бележки от кочан индивидуалните данни за лицето, извършващо продажбите, се попълват на кочана преди представянето за заверка от данъчното подразделение по местонахождение на обекта. Използването на печат (щемпел) с необходимите данни е най-лесният начин за нанасянето им върху всяка бележка от кочана.