Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Практика > Осигуряване

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Трансгранична ситуация и компетентност на НАП

14 Mar 2008, видяна 2955 пъти
реклама
В бр. 2 от 2008 г. на „Чо-вешките ресурси на предприятието" Зорница Димитрова, експерт по осигурително право, представя каква компетентност има НАП

Един от основните принципи на Регламент 1408/71 е, че работещите граждани на държави - членки на ЕС, следва да бъдат задължително осигурени само в една държава членка - там, където упражняват трудова дейност. Правилата за определяне на приложимото законодателство имат за цел да определят в коя държава членка следва да се осигуряват лицата при трансгранични ситуации.

Какво е трансгранична ситуация?

С това понятие се определят случаите, при които едно лице пребивава (живее) на територията на една държава членка, а работи в друга държава членка. Важно е да се отбележи, че в случая гражданството на лицата не се взема предвид.

Например: Ако български гражданин живее със семейството си в Испания и работи в Испания, няма трансгранична ситуация, правилата на регламента не се прилагат и лицето следва да се осигурява по испанското законодателство.

Ако български гражданин замине да работи в Испания, а семейството му остане да живее в България и той се връща в страната на определени периоди, тогава имаме трансгранична ситуация и следва да определим по кое законодателство трябва да се осигурява това лице - българското или испанското.

Компетентна да реши този въпрос е НАП. Приложимото законодателство се определя съобразно сложни правила и по специална процедура, съобразно предписанията на горепосочените регламенти.

Най-широко приложение тази процедура намира при изпращането на работници на работа в чужбина от български работодатели. В този случай работниците имат право да се осигуряват по българското законодателство при изпълнението на определени условия:

- Осигуреното лице обичайно да работи при осигурителя, който го изпраща в чужбина - това означава то да има трудов договор, който да е регистриран по съответния ред в НАП, да е отработило реално известен период от време, за който да е получило възнаграждение и за което да са внесени осигурителни вноски;

- Да е изпратено да извършва работа в чужбина за осигурителя - работата трябва да е в кръга от права и задължения по трудовия му договор и в сферата на дейност на осигурителя;

- Продължителността на командироването не може да надвишава 12 месеца. Като изключение срокът може да бъде продължен с не повече от още 12 месеца, ако осигурителят докаже наличието на непредвидени обстоятелства, които налагат продължителността на работата да се удължи, и ако осигурителната институция в държавата, където работи лицето, даде изричното си съгласие;

- Лицето не трябва да е изпратено да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл;

- Осигурителят трябва да има съществена дейност на територията на държава, откъдето се командирова. Това е най-важното правило, тъй като има за цел да спира опитите на работодателите да заобикалят националното си осигурително законодателство.

Ако са изпълнени тези условия, българските работници ще продължат да се осигуряват в България, въпреки че работят в чужбина. НАП следва да издаде специално удостоверение Е101, което се представя на осигурителната институция в държавата, където работят българите и с което се освобождават от внасянето на осигурителни вноски в тази държава.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР