По поставения въпрос, предвид изложената в писмото правна и фактическа обстановка, както и нормативните разпоредби, се изразява следното становище:

 

В случаите на продажба на заложена или ипотекирана от него вещ с цел удовлетворяване на обезпечения кредитор регистрираното лице е длъжно да начисли данък за доставката съгласно чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

В тези случаи лицето, оправомощено от съответния специален закон да извърши продажбата, внася дължимия данък по продажбата по банковата сметка на длъжника.

Ето защо в качеството си на доставчик по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) представляваното от лицето дружество е следвало да начисли данъка по реда на чл. 55 от ИДДС във връзка с чл. 54 от ППЗДДС.

Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Както и това, че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, С който данък е начислен, а в случаите, когато документът не е издаден, или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем.

Предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗДДС, доколкото при договаряне на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно, то се приема за включен в договорната цена.