Във връзка със зададените въпроси от ДП „...", писмо изх. N°... и описания казус, препратени за становище в Главна данъчна дирекция, Ви уведомяваме следното:

 

1. По първия въпрос: Независимо от обстоятелството, че ДРА № 23 от 30.11.2001 г. е потвърдено от регионалния данъчен директор - гр. С., с Решение № 436 от 22.03.2002 г., а изпълнението по акта е спряно на основание чл. 145, ал. 7 от ДПК, данъчният орган следва да изпрати покана на длъжника да плати задължението, установено с акта.

2. По втория въпрос: Нормативното основание за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника е чл. 166, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ДПК и се налага с постановление от данъчния орган, след което се изпраща запорно съобщение до банките, в които длъжникът има открити сметки.

Ако приемем, че описаният казус касае хипотезата на сключен договор за банкова гаранция между длъжника и банката в полза на данъчната администрация, банката не „блокира" сметката на длъжника по негово нареждане, а на основание сключения договор сумата от сметката на длъжника, предназначена за обезпечаване на неговото задължение, се отнася към особена, вътрешнобанкова сметка, средствата по която служат за усвояване на гаранцията от данъчните органи.

В случая е постановено спиране на изпълнението по обжалвания ДРА. Съгласно чл. 185, ал. 5, изр. второ от ДПК, при спиране на изпълнението на ДРА данъчният орган не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането.

В тази връзва, на основание чл. 184, ал. 4 от ДПК, едновременно с изпращане на съобщението до длъжника, ако не са наложени обезпечителни мерки, може да се наложи запор, съответно да се впише възбрана от органа по принудително изпълнение.

3.  По третия и четвъртия въпрос: Искането за спиране няма определена форма. Съгласно чл. 118, ал. З от ДПК (предишна редакция ДВ, бр. 103 от 1999 г., относима към процесния момент) искането за спиране се прави едновременно с подаване на жалбата и към него се прилагат доказателства за направеното обезпечение. Тези доказателства могат да бъдат: представена банкова гаранция, учредена в полза на данъчната администрация, или договор за залог на държавни ценни книжа, както и обезпечение в пари - съгласно чл.118, ал.2 от ДПК (редакция ДВ, бр. 103 от 1999 г.).

4.  По петия въпрос: Зададеният въпрос е неясно и неточно формулиран. ДПК не използва понятието „мораторна лихва". Мораторната лихва е договорна лихва, която се дължи, ако е уговорена писмено, и то до размер, определен от Министерски съвет, съгласно правилото на чл. 10 от ЗЗД.

Член 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания разпорежда, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок държавни вземания от публичен характер се събират със законната лихва. Размерът на законната лихва е определен в Постановление № 72 на МС от 8.04.1994 г. (обн., ДВ, бр. 33 от 1994 г., изм. и доп., бр. 74 от 1995 г., бр. 15 от 2000 г.) за определяне на законната лихва, на просрочени задължения в левове и във валута. Постановлението е издадено на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Нормата на чл. 86 от ЗЗД е императивна и урежда забавеното изпълнение на парично задължение.

Член 10 от ЗЗД регламентира особен ред за определяне на дължимата лихва. По правило „специалният закон" изключва прилагането „общите разпоредби".

По аргумент на изложеното, въпросът за прихващане на мораторната лихва от суми за възстановяване или текущото й събиране е неотносим към законовите разпоредби на ЗЛДТДПДВ и ДПК (чл.112 и чл.144, ал.1 от ДПК) и не може да обоснове изразяването на становище по него.

5.  По шестия въпрос: В случаите на постановено спиране на изпълнението по обжалван ДРА срокът на действие на обезпечението се определя в зависимост от неговия вид и постановяването на окончателно решение по спорния въпрос от органа, компетентен в съответната фаза на обжалване, поради възможността актът, с който е установено задължението, да бъде отменен. Например: ако обезпечението по обжалван ДРА е банкова гаранция с определен срок на валидност, тя може периодично да бъде подновявана до влизане в сила на съдебното решение на съответната инстанция.

6. По седмия въпрос: Във Вашето писмо е посочено, че в конкретния случай с решението на регионалния данъчен директор не е постановен срок на действие на спирането. В тази връзка, с оглед на обстоятелството дали има или не съдебно обжалване по данъчния ревизионен акт и дали са постановени обезпечителни мерки, са възможни следните две хипотези:

а) ако от данъчния орган е постановена обезпечителна мярка - запор на банковата сметка на длъжника, след влизане в сила на съответното решение, се отправя нареждане до банката за превеждане на сумите от запорираната сметка на длъжника по сметка на данъчното подразделение;

б)  ако не е наложена обезпечителна мярка, след влизане в сила на съответното решение, следва да се уведоми писмено банката с искане средствата по сметка на длъжника, които служат за обезпечение по ДРА № 923 от 30.11.2001 г., да бъдат преведени по посочената сметка на ДП „...". към искането следва да се приложи копие от издаденото удостоверение от банката, че фирмата има открита сметка и „блокирана" по нея сума, както и копие от влязло в сила съдебно решение.

В искането до банката, съответно нареждането за изпълнение по буква „а", се посочва размер на сумата, съответстващ на потвърдения данъчно ревизионен акт.