Нормативните документи предвиждат правила за решаване на подобни случаи. Само за живота на едно пололение обаче, в частност за времето на живота на автора, тези правила се променяха нееднократрно.

Текущата работа – какво се правеше преди време...
Преди време ставаше така: в случай, че счетоводителят получи нецелесъобразно разпореждане, което не нарушава закона, той трябва да уведоми за това на ръководителя на организацията, при това писмено. Ако ръководителят, също писмено, потвърди своята заповед (така се е родило правилото на двойния подпис), то счетоводителят я изпълнява, но докладва за случилото се на висшестоящите и контролните органи. 
В случай обаче, че разпореждането противоречи на закона, дори и да получи второ разпореждане счетоводителят не трябва да го изпълнява. Освен това той отново трябва да докладва на висшестоящите и контролните органи. По този начин държавата третирала счетоводителя като свой контролен орган в предприятията.
Времената се променили. Правилата поомекнали. Станало така, че дори когато счетоводителят получи незаконосъобразно разпореждане е длъжен да го изпълни, но и да докладва на съответните инстанции.
После положението се подобрило още. Получавайки противозаконно разпореждане счетоводителят писмено уведомявал за това началника си. Ако той потвърди своята заповед писмено счетоводителят я изпълнявал. В този случай обаче той не носел отговорност за това, което е направил. 

... и какво се прави сега
Вече повече от 10 години е в сила Закона за счетоводната отчетност. Счетоводителите често приемат написаното в този закон, като казано от последната инстанция. Това обаче не е така. Да вземем за пример текста: „В случай на разногласие между ръководителя и счетоводителя по осъществяването на дадена стопанска операция документите по нея трябва да бъдат приети за изпълнение, ако ръководителят се разпореди писмено за това. Той носи цялата отговорност за осъществяването на операцията”.
Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на думата разногласие. Това разногласие не може да възникне по въпроси, свързани със законодателството, а само по въпроси, свързани с икономическата целесъобразност. В този контекст нека си предствим една естравагантна стопанска операция. Директорът иска от счетоводителя да убие човек. Счетоводителят писмено обръща вниманието на началника си върху това, че не може да изпълни разпореждането му. Директорът потвърждава своята заповед, писмено. Да допуснем, че счетоводителят я изпълнява. Идва милицията, вижда документите, подписани от директора, но това няма да помогне на счетоводителя да избегне отговорността. На никого не е дадено право да нарушава закона.
Обобщавайки всичко, което е известно по повод на естествените конфликти между началника и подчинения му счетоводител, можем да кажем: никъде не я пиши, но я помни – нея главната професионална заповед – не ставай съучастник.
За нашите дела носим отговорност самите ние!