В писмено запитване са поставени следните въпроси:

1. Във връзка с изменението на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ, бр.98/27.11.2007г.), може ли да се смята, че в дните на международните рейсове, за които персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата се включват и дните за започване на курса на територията на Република България (съответно дните на приключване на курса при завръщане в страната) като част от международния рейс?

2. На основание чл.31, ал.6 от Наредбата, може ли ръководителят на дружеството да определи със заповед по чл.32, ал.1 от същия нормативен акт, дневни пари за шофьорите повече от определените в приложение 3, а именно 27 Евро и до какъв размер, които дневни пари се признават за разход по ЗКПО?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г.), изразяваме следното становище:

Съгласно регламента на чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:

1. разходи, несвързани с дейността;

2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Документалната обоснованост е дефинирана в чл.10 от ЗКПО. По силата на ал.1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл.10, ал.2). Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели на основание чл.10, ал.4 от ЗКПО.

Видно от цитираните правни норми, за да бъдат признати за данъчни цели командировъчните пари на персонала на сухоземен транспорт е необходимо командировката да е извършена във връзка с дейността на дружеството. Същите следва да бъдат документално доказани в съответствие с изискванията за документална обоснованост, регламентирани в чл.10 от ЗКПО. Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, същите следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (обн. ДВ, бр. 50 от 11.06.2004г., посл. изм., ДВ, бр. 98 от 27.11.2007 г.).

При данъчното третиране на разходите за командировъчните пари следва да се има предвид и разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗКПО (изм. ДВ, бр.110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.). Разходите за пътуване и престой, попадащи в обхвата на чл.33, ал.1 от ЗКПО, са признати за данъчни цели без оглед на размера им. Разбира се, за да бъдат данъчно признати, те следва да бъдат документално обосновани в съответствие с изискванията на чл.10 от ЗКПО.

Следва да се има, че с разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 1 януари 2007г., за целите на данъчното облагане е лимитиран размерът на дневните командировъчни пари. Същите се третират като необлагаем доход на физическите лица до двукратния им размер, посочен в нормативен акт по силата на чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ за получените по извънтрудови правоотношения суми, както и съгласно чл.24, ал.2, т.5 от ЗДДФЛ относно облагаемия доход от трудови правоотношения.

Запитването в частта му относно прилагането на разпоредбите на чл.31, ал.1 и ал.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е препратено по компетентност до Министерство на финансите, Дирекция „Данъчна политика”.