По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-368/ 21.04.2007 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:

В писмото е изложено, че местно дружество възнамерява да продава компютърни програмни продукти, разработени в Русия.Руската фирма, притежаваща правата върху софтуерния продукт, ще ги предостави на българското дружество за разпространение на ограничен брой копия на продукта на територията на България и Европейския съюз. Българското дружество ще се отчита ежемесечно за извършените продажби на руското дружество и ще получи фактура без начислен данък за сумата, която дължи за продаден софтуер.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси: Как се третира този вид сделки по ЗДДС, смята ли са за внос на услуга по смисъла на чл.21, ал.З, т.2 от закона? Подлежат ли на облагане с окончателен данък по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО? Следва ли да се прилага процедурата по СИДДО с Русия за удържания данък?

Данъчно третиране по реда на ЗКПО:

Ако чуждестранното дружество предоставя правото за разпространение на софтуерния продукт и запазва собствеността си върху продукта, възнаграждението на чуждестранното лице представлява доход от авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на чл.12, ал.З, т.З от ЗКПО и подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, ал.1 от закона.

Съгласно чл.13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

В случая се реализира доход, облагаем при източника по ЗКПО, от чуждестранно лице -руска фирма, местно на държава, с която имаме действаща Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО). Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в раздел 111, чл. 135 и сл. от ДОПК.

Данъчно третиране по реда на ЗДДС:

От изложената в запитването фактическа обстановка може да се направи извод, че „ЮСИЕС-Балкан" ООД е получател на доставка на услуга с предмет предоставяне на права за разпространение на програмен продукт, която услуга попада в хипотезата на чл.21, ал.З, т.2. б."а" от ЗДДС.

Съгласно чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС в този случай, данъкът е изискуем от получателя по доставката и на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС възниква задължение за издаване на протокол.

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
/Мария Мургина/