Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 24-00-399 от 18.09.2002 г. на ГДД

21 Nov 2003 04:46ч, видяна 2330 пъти
реклама
Относно: Лихви за закъснение, дължими от страна на данъчната администрация
В постъпило в Главна данъчна дирекция запитване от ТДД, гр. София, ДП „...", е изложен следният практически казус:

 

След подаване на справка-декларация по ЗДДС с деклариран данък върху добавената стойност за възстановяване е извършена данъчна ревизия и е издаден данъчен ревизионен акт, с който данъчният орган е отказал правото на данъчен кредит на лицето и е определил, че резултатът за периода не е данък за възстановяване. Ето защо данъчният орган не е възстановил декларирания от лицето размер на данъка.

Данъчният ревизионен акт е обжалван административно и съдебно. С влязло в сила съдебно решение данъчният ревизионен акт е отменен. В решението изрично е записано, че съдът признава правото на възстановяване на данъчен кредит в искания размер, както и че осъжда РДД - гр. София, да заплати разноски по чл. 130 от ДПК. Диспозитивът на решението не съдържа присъждане на лихви в полза на данъчния субект.

С данъчен акт за прихващане или връщане данъчният орган е възстановил присъдените суми за възстановяване - ДДС за възстановяване по чл. 77, ал. 2 от ЗДДС. Данъчният субект е подал искане за изплащане на законна лихва за забавата.

ДП „..." отправя запитване дали в случая данъчната администрация следва да изплати лихви по реда на чл. 112, ал. 5 от ДПК и чл. 77, ал. 5 от ЗДДС и за какъв период от време. Във връзка с изложения казус и отправеното запитване Главна данъчна дирекция изразява следното становище:

Съгласно чл. 112, ал. 5 от ДПК недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е въз основа на данъчен акт. От текста на нормата е видно, че същата се отнася за случаите, когато данъчен субект е внесъл недължими суми, а не за случаите, когато данъчната администрация не е възстановила в срок надвнесени такива. Ето защо цитираната норма е неприложима в изложения случай.

Лихви за закъснение, дължими от страна на данъчната администрация, се предвиждат в разпоредбата на чл. 77, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание в предвидените срокове, се възстановява ведно със законната лихва за закъснението. В тази връзка е необходимо да отбележим, че за изплащане от страна на данъчната администрация на лихва е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:

-  сумите, подлежащи на възстановяване, да представляват резултат за периода - данък за възстановяване по смисъла на чл. 76 от ЗДДС, а не да са доброволно или погрешно надвнесени суми по данък върху добавената стойност;

- да е установено, че данъкът без основание не е бил възстановен в предвидените срокове.

В конкретния случай е издаден индивидуален административен акт, който е отменен като незаконосъобразен от съда. С оглед последиците от постановяването незаконността на акта, следва да се има предвид, че отмененият данъчен ревизионен акт като унищожаем административен акт, макар и временно, предизвиква визираните в правната норма последици и подлежи на изпълнение. Неговата недействителност има действие занапред, поради което до момента на обявяване на ДРА като незаконосъобразен, същият се счита за валиден и подлежи на изпълнение. Невъзстановяването на данъка в предвидените от закона срокове е извършено с оглед на валидно правно основание, поради което настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 77, ал. 5 от ЗДДС.

Освен изложеното, следва да отбележим, че в постановеното съдебно решение липсва воля на съда относно дължимостта на съответни лихви за просрочие.

При така изложената фактическа обстановка данъчните органи не следва да изплатят лихви по чл. 77, ал. 5 от ЗДДС.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР