Класика в жанра: приказката за господаря, 2000 който посъветвал бедняка да почувства широтата на колибата си след като изкара нарочно вкарания в нея за тази цел добитък, е на път да се разиграе отново тук.

Ужасните предчувствия за апокалиптични европейски оценки, които ни обричат да горим в ада на санкциите, са на път да бъдат изместени от радостни псалми като благодарност за провалените зли пророчества. Има вероятност да ни пожалят и да не ни налагат предпазни клаузи, разчу се тихомълком.

Състезанието между песимиста, промълвил, че по-лошо не може да стане и оптимиста, който контрирал с „може, може”, като нищо ще се окаже спечелено от прогресивните сили. Те вече подготвят почвата за триумфа (както се видя и чу от анонса на някои телевизионни говорители).

Европейската комисия, оказва се, нямало да ни гилотинира с предпазни клаузи, а само щяла да ни пече на бавен огън с финансови санкции. Кеф! Бавен, забавен (в смисъл, че забавя леталния изход, не че е весел), но - кеф!

Властите и техните маскирани на медии шерпи ще има за какво да се закачат с изгризаните си от нервно очакване нокти и да се удържат над пропастта, която ги чака на следващите избори.

Справедливостта обаче, също като нещастието, никога не идва сама. Тя носи последици. Оцелелите ще ги дегустират. Става дума за оживелите от поръчковите отвличания, статии, корпоративни шашми и убийства (ето една шампионска дисциплина за наши стрелци, жалко, че не ги искат на олимпиадата, та да отсрамят разконспирираните като двойкаджии по химия щангисти).

Но да не помрачаваме на пропагандистите радостта от милостта.

Милозливи са, наистина, нашите съюзни комисари. Не са като комисарите от съюза (съветския ). В съветския комисарски вариант да бяхме разстреляни до един - особено невинните (виновните ги няма, има ги само в телевизионните и др. т.н. интервюта в които самите те обикновено питат невинно с какви доказателства ги атакуват техните европейски обвинители).

Както обичат да казват обожателите на масовите разстрели, при др. Сталин се работеше на принципа, че всеки, имал достъп до чекмедже, подлежи на разстрел. Презумпцията за виновност е неумолима комисарска логика - гръмнеш някой и друг милион невинни, останалите стотина, че и повече милиони потенциални престъпници, си правят изводите.

Ленин, политическият баща на онова копеле, беше казал, че не е жалко да загинат 100 милиона руснаци, щом това ще гарантира на останалите живот при комунизма. Така е при истинските русофоби - виновни са за самоизтреблението на милиони руснаци, но им вдигат мавзолеи.

Мекушавите европейци, за щастие, все по-малко четат Ленин и все по-смътно си спомнят неудобния факт, че Сталин е бил съюзник с Хитлер, преди да се окаже доставчик на огромно количество руско пушечно месо (на всеки убит германски войник СССР е давал по 10 жертви на бойното поле, лека им пръст на нещастните руски войничета), което, в добавка към усилията на западните демокрации, успява фатално да задави лакомията на германския националсоциалистически звяр.

Но, да не се отклоняваме от темата. А тя е: май няма да ни налагат предпазна клауза. Предпазиха ни от срама да се предпазват от нас, като от прокажени. За каузата на оставачите по основните критерии за успеваемост в европейското състезание това си е направо предпазна казуистика.

В алпийското спускане скиорите предупреждават в такива случаи на висок глас: „ пай сеееее”!