Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Дискусия > Разни Започни нова тема

Тема. 10 ноември 1444 г. - годишнина от "Битката на народите"

 

 10 ноември 1444 г. - годишнина от "Битката на народите" ВанХален (гост) 10.11.2008 13:07

Неслучайно битката при Варна на 10.11.1444г. е наречена Паметна битка на народите. Споменът за нейния трагичен край и гибелта на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело е жив в народната памет на Балканите и в Югоизточна Европа. Това е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи в началото на османските завоевания на нашия континент.

Римският папа Евгений IV дава благословията си за антиосманска кампания, надявайки се основателно по този начин да разшири влиянието на католицизма и своето собствено влияние на Балканите. За целта, папата дава една пета от собствените си приходи като съоръжава сухопътен отряд от рицари-кръстоносци и флот, състоящ се от 22 венециански, дубровнишки и бургундски кораби, които да охраняват проливите от азиатската османска империя.

Първият поход на 40-хилядната кралска армия с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди е успешен / превзети са Ниш, Пирот и София / във военно и политически – пропагандно отношение, но поради суровата зима и заледените проходи през Балкана, както и поради липсата на храна и фураж, походът е прекратен. Кралят е посрещнат триумфално в Буда, но по българските земи османците продължават да опустошават и опожаряват крепости и да изселват селища, чието население е подпомагало християните.

Междувременно на 12 юни 1444 г.в Адрианопол е сключен изгоден мир /в резултат Сърбия и Влахия ще запазят независимостта си, а Унгария – редица стратегически пунктове / между султан Мурад II и кралска делегация, а на 1 август в Сегедин кралят ратифицира договора. Под натиска на папския легат кардинал Юлиано Чезарини обаче, на 4 август кралят обявява втори поход срещу османците, а на 10 август издава заповед за повторно събиране на армията. Започва трескава подготовка за война.

Набраната отново кръстоносна армия от около 16 000 конници и 2000 бойни коли (унгарци, поляци, чехи и румънци от Трансилвания) трябва да следва по-рано набелязания план за придвижване. Вместо да поеме по най-краткия път от Белград за Цариград, предвидено е тя да се спусне край Дунава и през източнобългарските земи покрай Черно море да се насочи към Проливите за съвместни действия с обединения християнски флот от западни и византийски кораби.Това решение е взето по рердица важни съображения.Преди всичко балканските пътища са мъчно проходими за една важна част от християнските сили-хусистките бойни коли.Освен това поведението на сръбския деспот Георг Бранкович налага известна предпазливост и заобикаляне на неговите владения.

Вместо на 1 септември, армията тръгва едва във втората половина на месеца. Между 18 и 22 септември тя е прехвърлена на десния бряг на Дунав при Оршова, а таборът – при Турну Северин.

Пътят следва през Видин и Никопол, които са опожарени, но поради липсата на време крепостите не са били превзети. Българите от тези селища тръгват след краля.

Докато войниците почиват край Никопол неочаквано се появява нов съюзник- влашкия господар Влад Дракул. Той изразява опасението си, че с толкова малобройна армия едва ли може да се разчита на успех, и то при твърде неблагоприятен сезон. Затова Влад настоява ръководителите да се върнат, като положат усилия да наберат повече войски.Кардинал Чезарини считал това мнение за неискрено. Тогава Дракул дава свои помощни сили за армията-4000 бързи леко въоръжени конници под командването на сина му и 2 опитни водачи, които познават балканските пътища.Влашкия владетел подарява на краля и 2 бързи коня с пожелание да се спаси с тях ако изпадне в крайна беда.

Тук вероятно се присъединява и отряд от рутени /староруси от западноукраинските земи, които са включени в границите на полската държава.

Армията се придвижва през Оряховица /дн. Горна Оряховица/, Шумен, Нови пазар.Пред войската лежат още не малко укрепени места с турски гарнизони.Към тях Владислав разпраща послание с призив да се предадат доброволно.

“Вас, които незачитайки християнската религия, сте завладели крепостите Шумен, Махорач (Мадара), Петреш, Варна, Каварна,Галата и други крепости във провинция Мизия и държите под иго и в робство християни-гърци и българи, които, за да живеят по божия закон се отказаха от обредите на източната църква и в най-последно време при папа Евгений IV минаха от източната църква към съюз със западната, съветваме Ви и Ви заповядваме да върнете свободата на християните, за чието освобождение ние дойдохме тук чак от нашите кралства Полша и Унгария и с божие ръководство ще идем и още по-далеч, да предадете в ръцете на нашите войници, всички, който ще служат на бога и римската църква като предадете на нашата и католишката власт гореспоменатите крепости и се оттеглите в Галиполи и в Азия, в древното ваше седалище Анадол…Ако при наличието на това послание Вие продължите да не ни се подчинявате,нам, които водим с успех нашата войска срещу вас, ние ще предоставим на нашите войници да ви грабят и избиват.Защото съм се заклел… да нападнем с божия помощ вас и вашия крал Амурат… и да Ви преследваме и воюваме с вас като с врагове наши и на целия християнски свят.”

Походът продължава през Мадара,Провадия, Петрич / Петрич кале при при Разделна /, към Варна. Галата и Макрополискрепост между Евксиноград и Виница предават ключовете от крепостните врати без бой.

Междувременно султан Мурад II, узнавайки за марша на Владислав III през слабо заселената Дунавска равнина, успява да събере 40 хилядна азиатска войска и в пълна тайна, срещу огромен откуп в сребро и злато, да я прехвърли през проливите на генуезки кораби от Пера.

В Източна Тракия към султана се присъединяват румелийските части и през Айтоския проход османската армия се насочва към Варненското поле.

На 9 ноември армията на крал Владислав се разполага на стан пред крепостните стени на Варна. Вечерта пристига съобщението, че голяма султанска армия се е разположила на по-изгодни позиции в подножието на Франгенското плато. Във военния съвет на краля надделява мнението сражението да се проведе, въпреки неблагоприятните обстоятелства, като ръководството е възложено на Янош Хуняди. Безпокойството на краля е свързано с трикратното числено превъзходство на противника и невъзможността за маневриране по фланговете, както и с липсата на пространство за отстъпление, тъй като зад гърба на съюзническата армия е морето. Цялата нощ преминава в подготовка за боя.

Според сведенията на очевидци и хронисти, християнската армия е построена в дъгообразна линия от брега на езерото до местността “Планова”. Дясното крило, което няма общо командване е съставено от 5 бандери / отряди, знамена /. Зад него, като резерв, е оставен още един отряд и вагенбургът на чехите.

Центърът на бойния ред се състои от две кралски знамена, командвани лично от краля, а за резерв Хуняди разполага бързоманеврените влашки конници.

В състава на лявото крило влизат 5 унгарски знамена, командвани от Михай Силаги.

Бойният ред на турската войска се състои от няколко линии. Първата има две крила. Лявото крило е образувано от азиатска спахийска и тимариотска конница. То се разполага по склона на Франгенските възвишения.

Непосредствено пред него с фронт на юг заемат позиции акънджиите и азебите, които имат задача първи да атакуват противника. Командир на това крило е Караджа паша.

Дясното крило, командвано от Дауд паша, съставено от румелийска спахийска и тимариотска конница, е разположено източно от чифлика Кадъкьой / близо до с.Тополи/.

Непосредствено зад първата линия на двата фланга са подредени спахии, чиито брой достига до 3000 души.

В центъра около двете могили Мурад тепе и Санджак тепе / дн.Мурадова и Владиславова могила / било разположено 10-хилядно еничарско каре, охраняващо султана. Непосредствено зад него се намира лагерът с палатките, обозните коли и камили.

По този начин султанските войски обкръжават кралската армия и пресичат възможните пътища за изход по суша.

Първи започват атака акънджиите от лявото крило. Християните на бан Талоци отблъскват част от тях и се впускат в преследване, последвани от още две бандери. Тази тактическа греша е използвана от анадолските спахии от левия фланг, които се нахвърлят върху дясното крило на сборната армия, като му нанасят разгромяващ удар. Отрядите безредно се изтеглят към морето и тук много християни загиват в блатата.

В този критичен момент Янош Хуняди и младият крал предприемат атака с двата кралски отряда и власите-конници срещу анадолските спахии, разпръснати в грабежи. Пълководците разбиват анадолското крило и го обръщат в бягство. Власите се увличат и задминавайки еничарското каре, нахълтват в противниковия лагер, разгромяват го и се оттеглят от битката.

След успешния удар Хуняди и кралят се завръщат в центъра, но численото превъзходство на неприятеля над разстроените кралски редици е голямо. Съветвайки краля да не предприема самостоятелни действия до неговото завръщане, Хуняди се насочва към лявото крило, където кипи ожесточен бой с променлив успех. Следва устремна атака на бронираните унгарски рицари и пълна дезорганизация на турската конница. В армията на султана настъпва смут. Много от османлиите смятат, че са загубили битката. Успехът на двата фланга окуражава младия крал и той, без да дочака Хуняди, предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Атаката на краля е стремителна и бърза. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. Скоро трябва да се срещнат лице в лице и да кръстосат меч и ятаган крал и султан.

Владислав се спуска срещу султана. Когато е съвсем близо, един от еничарите убива коня му, поваля Владислав на земята и с един замах отрязва главата му.

Когато в оределия християнски лагер се разнася вестта за храбрата гибел на крал Владислав, настъпва паника. Войниците започват безредно да отстъпват, въпреки опитите на Хуняди да ги организира за контраатака и за отнемане тялото от противника.

Отстъплението на кръстоносците през Добруджа и Влахия към Унгария продължава няколко дни. Много от войниците загиват, застигнати от турски потери.

На бойното поле намира гибелта си половината от кралската армия / около 10 000 войници /, а неприятелят дава два пъти повече жертви.

Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, историците братя Шкорпил смятат, че кралят е погребан във църквата “Св.Богородица Панагия”. Според други сведения Владислав не е загинал, а след битката се оттегля в отшелничество.

В памет на загинали войни на 10.11.1444 г. в центъра на бойното поле, на мястото, където загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело, наречен посмъртно Варненчик, още по време на робството българите поставят дървени кръстове.

Така е загубена битката при Варна, заедно с която си отива и последната възможност да бъде спряно турското нашествие в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците успяват да пречупят турската мощ край стените на Виена, а България е обречена да страда под турско иго още повече от четири века.

library.thinkquest.org/04apr/00040/varnaBG.htm
реклама

ODIT.info > Дискусия > Разни