Колеги, как да се подходи в следната ситуация:
Възникнало вземане във фирмата от преди 5 години /навършени през 2008г./ не е обезценявало до този момент. Вземането трябва да се отпише и резултатът ще повлияе на ФР за 2008г. Съгласно ЗКПО, разходите от последваща оценка на вземане, които не са били признавани за данъчни цели, сега - при отписването на вземането, следва да се признаят. Как ще се подходи обаче ако такива разходи изобщо не са били отчитани? Цялото вземане на разход??? Какви корекции трябва да се извършат при преобраз. на ФР за данъчни цели за 2008г.?

Не преобразуваш .Всичко на разход?

т.е. - 609/411 - с размера на цялото вземане и никакви преобразования на ФР.
Има ли други мнения?

Да! Така е!

Има и други мнения. Или май само едно. Ама след категоричността на Лора то ще предпочете да си кротува... Абе, давай смело и безотговорно! ;-)

соня81 категорична сам

А въз основа на какво се отписва? Има ли доказателство, че давността е изтекла? Защото тя може да бъде прекъсвана.
Освен това, давността не настъпва служебно, а не настъпва и по право. След изтичането на давностния срок длъжникът просто може да погаси правото на иск или на принудително изпълнение на оправомощената страна. Но той може да реши и да изпълни задължението, като то няма да е недължимо дадено.

Ето защо може да се приеме и трактовка, че ако не е потърсен начин на принудително събиране, при което длъжникът изрично да се позове на изтеклата давност, то предприятието не може да признае разход от отписване на вземането. Някои органи на НАП смятат така.

Други не смятат така, но при всички положения трябва да се докаже изтеклата давност. Тя не следва да е била прекъсвана. Само в този случай разходът може да бъде данъчно признат, иначе следва да се посочи в увеличение при данъчното преобразуване.

Благодаря на всички Ви своевременното отзоваване! Ники, благодаря на теб специално за изчерпателния отговор! И аз имах това предвид като питах - защото си мисля, че за едно вземане от около 15 000 лв. още от 2003г., за което не е направен дори опит да бъде поискано от длъжника, едва ли данъчните няма да се заядат /и с право/, че е намален ФР през 2008г. само защото са минали 5-те години!
"в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо..."
Напрактика този разход, който правим при отписването, не е документално обоснован и това ни праща към чл. 26, т.2 от ЗКПО - "Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи
2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон".
Аз имам въпр. към Ники - Ники, какво означава давността да е била прекъсвана - да ни е била платена част от вземането през някоя от изминалите години ли?

Аз категорично съм на мнението на Лора, ако давността не е прекъсвана, сега през 2008 г. на разход без преобразуване на ФР. Още повече, че този въпрос от 01.01.2009 г. е уреден с измененията на чл.34 – ЗКПО.
До 2008 г. има дупка по въпроса в закона и бих действала на принципа "нещо, което не е забранено, значи е разрешено" :)
Но както казва Ники, изтеклата давност следва надлежно да бъде доказана.
Чл.26, т.2 - ЗКПО някак не мога да я вържа с непризнаване на разход от отписано вземане при положение, че изтеклата давност бъде доказана.

Прегледай тези теми – има разсъждения и писма на НАП на тема “отписване на необезценено вземане”:
www.odit.info/?s=6&i=104354&f=1
www.odit.info/?s=6&i=121029&f=1

На тоя ти въпрос:
“…какво означава давността да е била прекъсвана - да ни е била платена част от вземането през някоя от изминалите години ли?”
погледни тази тема – има поставен аналогичен на твоя въпрос и мнение на юристи:
www.odit.info/?s=6&i=84368&f=2

За мен частичното плащане не прекъсва давността на неплатената част от вземането.

Арбитражна практика на ОСВДА и ВДА по прилагане на ЗЗД (чл.чл.110-120)
1. Р-20.01.1955 г. по а.д.№ 3495/1954 г., ДА СГНС. Перата по една сметка представляват отделни задължения и плащането на едно от тях не прекъсва давността по отношение на останалите. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.Из практиката на Държавния арбитраж.1952/57 г., с.128)

а инвентаризация кой не е правил и ако е правил - дали "прекъсва" давността ))))))))

Лански
Имаш предвид писмата за потвърждение на разчетите към 31.12. дали прекъсват давността ли? :)
За мен - твърдо НЕ прекъсват :) Тези писма са само за целите на годишната счетоводна инвентаризация на разчетите.
Противното би означавало, че всяка година изтичането на давността би се отлагало в необозримото бъдеще :)

Според мен има риск при отписването в случая. Мисля че е по-правилно обезценка на 100% и възникване на ДВР. Това е едно отлагателно решение, което дава възможност през т.г. да предявите искове, т.е. някакви правни действия и след тях да се стигне до отписване.
Това е в случая, че длъжникът съществува.
Трябва да се има предвид, че срока на вземането тече не от датата на фактурата, а от уговорения срок на плащане.

абе мислех да не пускам гювеч тук ама....

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-435 от 11.11.2008 г. относно прилагането на чл. 37 от ЗКПО при отписване на вземане, погасено по давност
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Във връзка с Ваше писмо и поставения в него въпрос относно данъчното третиране на формиран разход, по повод на отписано, погасено по давност вземане, изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. В чл. 37 от ЗКПО е регламентирано данъчно регулиране на непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО. Формираните данъчни временни разлики се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства, посочени в точки от 1 до т. 6 на чл. 37 ал. 1 от ЗКПО.

От посоченото в писмото е видно, че се касае не за обезценка на вземане, а за отписване на вземане поради изтекла давност. По тази причина формираният разход, при отписване на вземането, не подлежи на данъчна регулация чрез преобразуване в увеличение на финансовият резултат. Визираните в писмото обстоятелства за отписване на вземането, следва надлежно да са доказани.

Осчетоводеният разход, в резултат на отписване на вземане, ще бъде признат за данъчни цели само при условие, че отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство (налице са неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо). Това означава, че трябва да бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно вземане, за да се установи дали отписването е в съответствие със счетоводното законодателство. В тази връзка, следва да извършите инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на Годишния счетоводен отчет на предприятието в т.ч. и на вземанията и задълженията. За извършване на тази инвентаризация е необходимо да бъдат изпратени писма до съответните контрагенти за потвърждаване на вземанията и задълженията. За установяване на съответните разлики между фактически и счетоводни данни се съставя протокол. На база резултатите от инвентаризацията ръководството на предприятието трябва да вземе решение за тяхното третиране и размера на тяхната счетоводна оценка.

Изводът, който може да бъде направен от гореизложеното, е че разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че ако дадено вземане бъде отписано без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО или чл. 16, ал. 2, т. З от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "ОУИ" ПЛОВДИВ: /Г. ТЪРНОВАЛИЙСКИ/

Лански
закъснял си с "гювеча" :)))
В линковете дето ги пуснах по-горе има първото писмо на Търновалийски под № 9600115 от 28.02.2008 :)))

Ето го и самото писмо, което препокрива писмото, което ти си постнал:

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ”ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” - ПЛОВДИВ

Вх. № 9600115 от 28.02.2008

Въпрос 1: ......................................

Въпрос 2:
Във връзка с Ваше писмо и поставения в него въпрос относно данъчното третиране на формиран разход, по повод на отписано, погасено по давност вземане, изразяваме следното становище:
Съгласно чл.34 ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. В чл.37 от ЗКПО е регламентирано данъчно регулиране на непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО. Формираните данъчни временни разлики се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства посочени в точки от 1 до т.6 на чл.37 ал.1 от ЗКПО.
От посоченото в писмото е видно, че се касае не за обезценка на вземане, а за отписване на вземане поради изтекла давност. По тази причина формираният разход, при отписване на вземането НЕ ПОДЛЕЖИ на данъчна регулация, чрез преобразуване в увеличение на финансовият резултат.

Визираните в писмото обстоятелства за отписване на вземането, следва надлежно да са доказани. В тази връзка, като и по отношение на третият въпрос от писмото, следва да извършите Инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на Годишния счетоводен отчет на предприятието в т.ч. и на вземанията и задълженията. За извършване на тази инвентаризация е необходимо да бъдат изпратени писма до съответните контрагенти за потвърждаване на вземанията и задълженията. За установяване на съответните разлики между фактически и счетоводни данни се съставя протокол. На база резултатите от инвентаризацията ръководствата на предприятието трябва да вземе решение за тяхното третиране и размера на тяхната счетоводна оценка.

Въпрос 3: .....................................

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/

Много ми е интересно какво значи "обстоятелствата да са надлежно доказани"...струва ми се много неясно и субективно. Как да докажа, че няма да си получа парите??? И то така, че един ден при ревизия да нямам проблеми

В най-честия случай - кореспонденция между дружествата, в т.ч. обр. разписки, покани за доброзорно плащане, всичко, което ти дойде наум.

_{Снимки на ония с бухалките не прилагай. Не са фотогенични :))}

Бубу, някои органи на НАП приемат, че ако не си потърсил принудително събиране на вземането си, не можеш да се позоваш на изтекла давност, защото не си направил всичко възможно да си събереш парите. Не става просто така - минали 5 години и го отписваш.
Не всички приемат така де, някои приемат, че с изтичане на давностния срок можеш да го отпишеш. И поради това, за да не е спорно, най-добре е да е правена обезценка. Защото щом има обезценка, а не отписване, дори и тя да е 100%, след изтичане на 5 години от изискумостта на вземането разходът се признава /чрез обръщане на временната разлика/, без значение изтекла ли е давността или не.

Относно това, дали потвърдителните писма прекъсват давността или не, аз съм на твоето мнение. Обаче в коментарите на Труд и право и за 2007, и за 2008 пише, че били прекъсвали давността, макар че ние с тебе не сме съгласни :) И с колеги от Одита като съм коментирал, всички викат - ааа, потвърдителните писма - те прекъсват давността. Така че с теб сме малцинство по тоя въпрос, макар и да съм сигурен, че сме прави:)

В учебника на Георги Стефанов по право той е писал, че "счетоводното записване от длъжника не означанава признаване". Признаване е например ако длъжникът поиска разсрочване, предложи обезпечение или нещо такова.
Както ти пишеш, частичното плащане също не прекъсва давността на това, което не е платено - и според юристи е така.

Явно за да е сигурно данъчното призване на разхода, просто трябва да се правят обезценки и след 5 години да се обръщат. Още повече че в редакцията от 2009 отпадна глупостта, че обръщането трябвало да става непременно на петата година, както беше досега. От 1.1.2009 можеш да си обърнеш временната разлика, когато пожелаеш, стига да са минали 5 години, откакто вземането е станало изискуемо.

Я и аз да се включа, щото по принцип винаги съм се дразнела от тълкуването на НАП по този въпрос:

Писмо на НАП №26-Б-48 от 26.03.2008 г.
третиране по ЗКПО на вземания в случаите на обезценка и в случаите на отписване без да е правена обезценка
...................
Изводът, който може да бъде направен от изложеното, е, че разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че ако дадено вземане бъде отписано, без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл.77, ал.1 от ЗКПО или чл.16, ал.2, т.3 от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.

А моят извод е: и едно доказателство да приложиш и триста и тридесет на брой да са те ПАК не можеш да бъдеш сигурен, че ще ти е данъчно признат разхода от отписване на вземането. Следователно, действай пък каквото дойде!

"А моят извод е: и едно доказателство да приложиш и триста и тридесет на брой да са те ПАК не можеш да бъдеш сигурен, че ще ти е данъчно признат разхода от отписване на вземането"

Точно така, Тони. Именно де.

И тъкмо затуй, не да действаш както ти дойде, ами да правиш обезценки. Те се изискват и от счетоводното законодателство и тогава можеш да бъдеш сигурен, че ще ти е данъчно признат разхода.

Ники
"...някои органи на НАП приемат, че ако не си потърсил принудително събиране на вземането си, не можеш да се позоваш на изтекла давност,..."
Аз досега на такива нападжии не съм попадала и дано да не попадам :)


"Явно за да е сигурно данъчното призване на разхода, просто трябва да се правят обезценки и след 5 години да се обръщат.
То е добре да се правят, но ЗКПО като данъчен закон не може да ме задължава да правя обезценка, защото тя е счетоводен приьом, а не данъчен.
Плюс това от 2009 г. (чл.34 е променен) няма никъв проблем да си признаеш разхода от отписаното НЕобезценено вземане. Т.е. само и само да сме спокойни, че ще ни се празнае разхода, не е необходимо да се прави обезценка, ако това е единствената цел.


"...потвърдителните писма ...............Обаче в коментарите на Труд и право и за 2007, и за 2008 пише, че били прекъсвали давността,..."
Предполагам на кого е коментара :))) Ми очевадно е, че не съм съгласна с нея ... отново :)))

Виж това - старо е, но мисля, че върши работа:
Арбитражна практика на ОСВДА и ВДА по прилагане на ЗЗД (чл.чл.110-120):

7. Р-09.11.1957 г. по д.№ 111/1957 г., ОСВДА. Протоколите и изравнителните листове, които счетоводствата на две предприятия или организации съставят за уточняване на сметните си отношения, не са признаване на вземането по смисъла на чл.116,б.”а” ЗЗД за прекъсване на дваността.
м о т и в и : Признаването на дълг, за да породи правните последици, предвидени в закона, трябва да се направи от орган, който представлява и задължава предприятието. Счетоводителите не са от категорията на тези длъжностни лица и следователно съставените от тях протоколи и изравнителни листове не могат да се третират като признание. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.188)

10. Р-06.11.1958 г. по д.№ 50/1958 г., ОСВДА. Главният счетоводител не може да прави признание на дълг. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1957/59 г., с.264)

17. Р-07.09.1963 г. по д.№ 367/1963 г., ОСВДА. Валидно признание, каето да прекъсва давността , е само онова, което е направено от лицата, които имат право да представляват предприятието или организацията.
м о т и в и : Уточняването, извършено от счетоводителите на спорещите предприятия, няма характера на признание, защото не е съставено от директорите на предприятията и липсва намерение да се плати дадено задължение. Друг би бил въпросът, ако едно такова уточняване бъде приподписано от директора на предприятието и съдържа признание по смисъла на закона. (чл.116,б.”а” ЗЗД) (Сб.АП.1962/63 г., с.89)


Затова писмата за потвърждение на салдата не ги давам на управителя да ги подписва, а минават само с подпис на счетоводител :)

Следя с интерес темата, само да вметна, че Людмила Мермерска също счита, че потвърждението на вземанията от страна на клиентите прекъсвало давността. /Всъщност коментарите в "Труд и право" в частта за ЗКПО през последните години са нейни, така че това мнение не ме изненадва/
Лошото е, че каквото казва тя, го мислят НАП-аджиите.
Аз обаче съм решил въпроса кардинално, вземанията при мене са със "срок на годност" 1 година. Мине ли тя, обезценявам на 100 %, така е записано и в счетоводната политика.
На петата година обръщам разликата и шапка на тояга :)
Само малко кофти се получава от 2007 г насам с ДДС на вземанията, него го губим, за съжаление. Мермерска е категорична, че то попада в обхвата на чл. 26, т. 4 ЗКПО, т.е. това е постоянна разлика.

Bubu17,
Да, съгласен съм със всичко, и аз се позовавам на това, което си постнала. И аз гледам да има подпис само на счетито, само че те като потвърждават салдата, има от тяхна страна подпис и на управителя:))

И се пише "прийом", а не "приьом" - ер малък след гласна не се слага. Е, дядо Вазов го е правил, ама само на него е позволено:)) Той е писал и "фърлям", "фащам", "зафащам" и т.н.:)

Коментара е точно на когото си мислиш, а и това, че "някои органи на НАП не признават...." също е от същия коментар на същия човек. За кво си я купила тая книга, като не я четеш?!
А и аз като тебе, на такива органи на НАП не съм попадал и дай Боже да не попадам.

Пламене 61,

не е също, а точно Людмила Мермерска имаме предвид и двамата с Бубу.

По отношение на постоянната разлика за ДДС-то Бубу се е аргументирала блестящо в една друга тема, където и аз се съгласих с нея /а отначало твърдях същото като тебе точно поради коментара на Мермерска/. Не е постоянна разлика, тя греши.

Бубу17,
по отношение на промяната в чл.34 тя е в сила от 2009 година все пак....затова ако през 2008 отпишеш вземане, на което не е правена обезценка, има вероятност да береш ядове, въпреки, че са минали 5 години. От 2009 вече - няма проблем.

Ники
И се пише "прийом", а не "приьом" - ер малък след гласна не се слага.
Хубу, педанте, тва го знам, но от бързане допуснах грешка :)))

За кво си я купила тая книга, като не я четеш?!
Ми то след такива коментари в нея, май ще се откажа да чета квото и да било :)

Пак сте я подхванали.
А аз съм бесен че нямам време и чета по диагонал. Ми не съм съгласен с Мермерка. Инв. на разчетите потвърждава вземането и е час от документалната обоснованост . То има само потвърдителен характер. А мисля давността се прекъсва с предприети действия по съберане на взеването

Ники, аз пък застъпвам мнението на Мермерска, което се поддържа и от Саня 81.
В предния си постинг сбърках точката от чл. 26 - в случая според мене се касае за т.5, а не за 4, както бях написал.
Логиката ми е, че при обезценката на вземането, отчитаме разход, този разход е по повод на начислен ДДС по т.4 и следователно не се признава за данъчни цели.
Чл. 26 касае данъчните постоянни разлики, какво повече да пиша ?

Пламене, прочети на Бубу аргументите - в ЗКПО се говори за ДДС, отчетено като разход.
При нормално вземане от клиент имаш разчет - 411/4532, та не е отчетено като разход.

Ето - не се признава
5. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3, 4, 8 и 10;

Тази точка те праща към т.4 - първо трябва да имаш вземане, възникнало в резултат на начислен данък по т.4

А кво казва точка 4 -
4. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка

Ами при фактура за продажба нямаш разход, а имаш разчет.

Колеги, мисля, че се бъркат някои неща при тълкуването на погасителната давност.

1. Кога се погасява давността?

"Закон за задълженията и договорите:

Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение."

Т.е. За всяко от тези три изброени неща, трябва да се докаже, че не са се осъществили през времето, през което е текла давността.

2. Как?

Ами първо изпратените от нас писмата за потвърждаване на разчетите, ако прочете по-внимателно разпоредбата на закона ще видите, че няма как да прекъсват давността, защото написването и изпращането на такова писмо не е нито иск, нито искане за почване на помирително производство, нито предприемане на действия за принудително изпълнение.
Ако длъжникът отговори на писмото и там е записано, че потвърждават, че имат задължение към нас и тяхното писмо е подписано от представляващия фирмата, тогава давността се прекъсва, защото се попада в хипотезата чл.116, т.2 ЗЗД- длъжникът признава вземането.

Следователно: Данъчните да си гледат работата, че това дали кредиторът е пускал такива писма има някакво значение. Никакво значение няма. Единственият документ, който може да докаже със сигурност, че ние не сме си търсили по реда на чл.116 ЗЗД вземането е със съдебно удостоверение, че срещу длъжникът няма заведено такова дело, както и документ, удостоверяващ, че длъжникът не е признавал вземането. Ако е отговорял писмено, че не го признава, ще се докаже лесно. Ако нищо не е отговорял, честно казано, и аз не се сещам как ще стане. Може би някаква декларация от кредитора или писмо от длъжника след изтичане на 5-те години, каквото той впрочем има интерес да издаде.

А това дали длъжникът ще вземе да си плати задължението към нас след изтичане на 5-тете години няма никакво значение и ирелевантен факт, защото изискването на данъчния закон е давността да е изтекла т.е. ние да нямаме повече правна възможност да си търсим вземането по исков ред, а не се изисква да сме сигурни, че длъжникът няма да вземе да плати.

Така, че моят отговор е след снабдяване със съответните документи- на разход без преобразуване. Но тези документи не са писмата, които ние сме изпращали.

Пламене, прочети на Бубу аргументите - в ЗКПО се говори за ДДС, отчетено като разход.
При нормално вземане от клиент имаш разчет - 411/4532, та не е отчетено като разход.

Ники,

напиши ми статията, която се съставя при отписване на вземането, моля те! ;-)

И аз по тая тема наистина вече само ще воайорствам! ;-)

Саня, твоите желания веднага ще ги изпълня, за разлика от желанията на други участници! :)

Статията, която искаш да ти напиша, е

609/411.
Разход е.

Само че, този разход, не попада в.5. Щото т.5 те праща към т.4. А пък т.4 не обФаща случая, когато си имал 411/70,4532.


И днес йощ Балканът, щом буря заФаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някои ек
от урва на урва и от век на век!

-е писал дядо Вазов , много ми харесва това ФФФФФаща:)

"Следователно: Данъчните да си гледат работата, че това дали кредиторът е пускал такива писма има някакво значение. Никакво значение няма"

Браво, Маргит! Е те тва е приказка. И аз мисля така.

Двама станахме значи.

За това не чета аз разни тълкувания на "данъчни консултанти". Щото не знам дали преди това са се консултирали с юристи, пък без такъв консулт, нищо не им чинат консултациите. Мхм!

Маргит
"Двама станахме значи."

А мен що не ме броите?! :) Трима сме :)

Аууууу, не ме е срам!!! Така да те пропусна.

Трима сме значи :)))

хихи, тройка на разсъмване:))))

тройка,
ама ......с воайори :))))
дотук Саня и аз.

Други?
не само италик-а, и малките буквички отказаха :((((((((((

Ники, ти сам написа, че при обезценка се отчита разход. Кои разходи не попадат в т. 4 е записано изрично "тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на ДК по ЗДДС"
Сега, аз не отричам, че другата теза е лишена от логика. Признавам, че съм малко объркан, но определено ще направя така, както Мермерска препоръчва. Не налагам мнението си на никого, възможно е тя да греши,а заедно с нея аз и Саня 81.
Интересното е, че нашата одиторка е на същото мнение и ние пък сме поне четирима :))))))
Това е майтап, разбира се, но тъпото е че при такива неясни текстове на данъчни закони ще има и произволни тълкувания.

Интересното е, че нашата одиторка е на същото мнение и ние пък сме поне четирима :))))))

Е, дори и да грешим, поне ще ни е весело! :-Р

Или може би по-скоро: ще ни е весело, защото ще грешим... ? ;-)

Пламене, аз и в другата тема писах, ама сега и на теб да кажа - само не ми говори за одитори! Това не е никакъв аргумент. Повечето одитори разбират от данъци колкото футболистите от математика.
Къде имаш разход при първоначалното начисляване на ДДС като вземане?
Когато четем становища, без да мислим, така се получава - това за себе си го казвам, щото и аз като тебе прочетох на Мермерска мнението и айде давай - щом тя е казала, значи е така. А като си прочетох членовете внимателно, виждам, че не е така. И ти ако прочетеш закона, ще видиш, че Бубу е права.

Извинявай, Пламене, ама аз не можах да разбера защо ще правиш обезценка.

Защо ще правя обезценка ли ? Защото и до второто пришествие няма да получим пари по определени вземания. Водили сме дела, осъждали сме длъжниците, вадили сме си изпълнителни листи и .... нищо. Съдебните изпълнители не могат да им вземат нищо, защото въпросните длъжници нямат нищо налице, а и не сме единствените кредитори.
Защо сме допуснали такива вземания, може би ще е другият въпрос ? Ами за съжаление в реалния живот се налага поемане на някои рискове. Тези вземания не са масова практика, повечето разчети с клиенти ги уреждаме навреме, но няма година в която да не обезценяваме някое от някой батакчия. Боя се, че тази година такива вземания ще придобият внушителни размери в национален мащаб. От години междуф ирмената задлъжнялост расте, но сега при тази криза не ми се мисли какво ще става.

Ами отписвайте ги тогава. Защо ще ги обезценявате?

Такаааа, няма да споря, само ще цитирам :
При преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на облагането по ЗКПО като непризнати за данъчни цели се третират и някои счетоводни разходи за ДДС :
.......................................................

Последващи разходи, отчетени по повод вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван ДК (чл. 26, т. 5 от ЗКПО).Такива могат да бъдат например разходи, възникнали по повод начислен данък или ползван ДК при обезценка на несъбрано вземане на ДЗЛ от неизправен клиент. В този случай разходът за данъчната основа на несъбраното вземане ще се квалифицира като временна данъчна разлика, а за обезценката на начисления ДДС за доставката - като данъчно непризнат разход по реда на чл. 26, т. 5 от закона.

Коментарът е на Лиляна Панева, ето и линк към статията :
http://www.delovasedmitsa.net/home/content/html/main.php?art=2271
Държа да подчертая, че аз никак не съм доволен от подобно тълкуване, но за съжаление то се налага в средите на данъчните консултанти. Единственият вариант да се разбере кой е крив и кой прав е при съдебните спорове, които неминуемо ще започнат между НАП и ДЗЛ по ЗКПО.
Лично аз обаче няма да участвам в подобен спор :))))

Ами нали това ти казвам? Не прави обезценка! Направо го отписвай, след като му изтече срока на това вземане!

Маргит, ама това е същото, нали при отписването пак отчитаме разход Не виждам разлика.

Пламене, ама виж как некоректно цитират точка 5 - "Последващи разходи, отчетени по повод вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван ДК (чл. 26, т. 5 от ЗКПО)".

Чл.26 т.5 не гласи така, а гласи - "5. последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3, 4, 8 и 10.;"

Това последното, краят на изречението, дето са изброени и точките, защо го пропускат?
Става въпрос не за всички последващи разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит,
а
за последващи разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3, 4, 8 и 10.

Тоест, то дори има несъвместимост в точките, защото т.4 казва -. разход, отчетен от доставчик....за начислен от него или органа по приходите данък....тоест т.4 изключва вземанията, тъй като при вземане доставчикът не отразява никакъв разход.

А точка 5 казва, че трябва да имаме вземане, възникнало от начислен данък по т.4. А начисления данък по т.4 се визира, ако е отчетен като разход.

Като са го написали толкова малоумно, не се разбира изобщо, че трябва да се увеличи.

е най-сетне ви прочетох :))

Ники, малумно написано или не, има практика когато начислен данък от доставчик е за сметка на самият доставчик и го отчита като разход / когато се попадне в чл.27 и доставчика не е сметнал колко да си вземе от клиента, си го начислява за своя сметка / или пък НАП го правят.
Иначе съм съгласна с Бубу и сие ;-) т.4 не обхваща отписаните вземания за ДДС

Ми да де, нали и аз същото казвам я.

Уау! И сега какво - и Лиляна Панева ли се оказа сред данъчните консултанти, "изгубени в превода"? ;-)

Саня, може да са преписвали бе :))
няма как този данък да попадне в т.4 ;-)