абе тя и Саня, и Мермерска, и Панева, казват че е в ТОЧКА 5, а не точка 4 :))))))

Между другото, Панева е изключително добра, юрист е и всичко, квото съм чел от нея, е на изключително високо ниво.

сори, Ники, аз пък не с всичко, което съм чела от нея мога да се съглася
както и от Мермерска

но всеки може да сгреши, нали

абе тя и Саня, и Мермерска, и Панева...

ами да - дамите проявявиха изключително здрав разум, доверявайки ми се!
Между впрочем, и Пламен61! ;-)

До Пламен:

Не e същото, Пламене. Много по-малко пишеш и ходиш напред- назад по декларации и сметки. Аз тва мноу го мразя и гледам да го избягвам винаги, когато ми е възможно. :)))

А иначе подкрепям Ники. Наистина не попада. Не ги случай одиторите. То нали всичките глупости все от такива, като тях идват.

Честно казано, на мнението на Л. Панева не бих се опряла в нужда от коментарите, които съм чела от нея :)
Абе, всеки да си действа, както му стиска/не стиска :)
Аз определено няма да подам разхода на ДДС при една обезценка като постоянна разлика - пък нападжии после нека ми докажат, че е трябвало :)

Пламен61
На лични ми прати този линк - надявам се, че нямаш нищо против, че го пускам тук :)
www.chetinyan.com/forms/NarachnikZKPO/FISH%20II.II.2.doc

Всъщност това инфо би следвало да го има в сайта на НАП, защото доколкото разбирам това е техен продукт (Наръчник по корпоративно подоходно облагане 2007), но не ми се рови сега да го търся...

Та ми писа, че си притеснен, че тезата на Мермерска се потвърждава от написаното от линка.
Сега го чета или ти не си разбрал или аз не разбирам :), но според мен написаното там по отношение на чл.26, т.4 и т.5 - ЗКПО потвърждава моята теза, а не тази на Мермерска :)

Цитирам:)

"чл.26, т.4
Разход за начислен ДДС от доставчик, включително от органа по приходите, във връзка с извършена доставка, с изключение на начислен данък по повод дерегистрация по ЗДДС; изречение първо се прилага и в случаите по чл. 177 от ЗДДС.

Пояснение:
Тази данъчна регулация се основава на това, че ДДС е косвен данък, който се понася от получателя по съответната доставка и не следва да засяга данъчния финансов резултат на доставчика, освен в случаите, когато няма как фактически да бъде възстановен от получателя, какъвто е случаят на дерегистрация по ЗДДС.
Например: Когато при извършване на ревизии органът по приходите доначисли ДДС, ревизираното лице не изисква доначисления данък от контрагентите си, а го поема за своя сметка, съответно отчита разход в размера на доначисления данък. Този разход не е признат за данъчни цели, т.е. представлява данъчна постоянна разлика, тъй-като при обичайното положение, този данък би следвало да е да сметка на клиента.


чл.26, т.5
Последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3 и 4.

Пояснение:
Например: разходите от обезценка на вземане, възникнало в резултат на начислен ДДС или ползван данъчен кредит по чл. 26, т. 3 и 4.
По принцип разходите от обезценки на вземания представляват данъчни временни разлики, чието третиране е регламентирано с разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО, но тези разпоредби не се прилагат по отношение на разходите от обезценка на вземане, възникнало в резултат на начислен ДДС или ползван данъчен кредит по чл. 26, т. 3 и 4.
Следвайки данъчното третиране на разходите по чл. 26, т. 3 и 4, и разходите от обезценки на вземането се превръщат в данъчни постоянни разлики – непризнати за данъчни цели разходи. В противен случай би се получило различно данъчно третиране на един и същ по естеството си разход в зависимост от това дали предприятието извърши или не обезценка на вземането."


Е, аз ли не чета както требе, ама не виждам какво по-различно е казано тук от това, което казвам аз :) То даже това сякаш аз съм го писала, а сега за първи път го чета :)))
Ако бъркам някъде, моля, нека някой да ме поправи :)

Воайорите, как сте днес? ;-)

_{Ники, правилно ли написах думичката? ;-)}

Вкратко,
корелацията на чл.26т.5 с т.3 и т.4 е само по отношение на случаите на ползван ДК. Относно начислен данък регулацията е за всички случаи.

Ако последното е становище на данъчни, то аз го схващам в следния смисъл. Начисления данък е косвен данък, платим от получателя и като такъв в никакъв случай не може да променя финансовия резултат на доставчика. Начислен данък или ползван ДК никога в никакъв случай не може да формира приход или разход /освен ДК при дерегистрация/.
Т.е. в коментара по т.5 казват - по отношение на начисления ДДС в едно вземане, когато то се преоценя, няма да променяме правилата на облагане - действаме все едно в случая когато ддс-но е платено, то не формира разход за доставчика.

Не че съм съгласен с това мнение. Да ДДС-то е косвен данък, той е данък с който се облага получателя и съответно не влиза в увеличение на прихода ни /тази част от сделката не отчитаме за приход/. Съответно обаче данъчните се правят на луди защо не отчитаме за разход пък платения към бюджета начислен разход, ами защото очакваме/или вече е платен от клиента.
Какво обаче ще стане при отписване на несъбираемо вземане. Ами плащането на чуждия данък ще си остане за наша сметка. Явно за мен е коректно това да се превърне в разход, за данъчните пък е по-изгодно да се приеме за постоянна разлика.

Докторе
Драго ми е :)
Текстовете на чл.26, т.4 и 5 са малко с подводни камъни и те не се отнасят по принцип за всички случаи на обезценени вземания в частта на ДДС, а за строго специфични такива, при които ДДС-то вместо да се поеме от получателя при самата доставка, се поема от доставчика, който го доначислява - по подразбиране би трябвало да се осчетоводи при възникването си като разход, който веднага отива като непризнат по чл.26, т.4, защото той не е присъщ за доставчика.

Ако пък доставчикът вместо директен разход е отчел вземане, което после обезцени, тогава тази обезценка на вземане, каквото реално не съществува, не се признава по чл.26, т.5.
Това е смисълът на чл.26, т.4 и 5 :)

Но да не се повтарям отново... Спорът започна от тази тема - ако имаш нерви, чети :)

www.odit.info/?s=6&i=139243&f=201

Може пък да преминеш в нашия отбор, още повече, че и нападжии тълкуват така благоприятно като нас чл.26 :)

още повече, че и нападжии тълкуват така благоприятно като нас чл.26 :)

Ама че благоприятно тълкуване: "разходите от обезценки на вземането се превръщат в данъчни постоянни разлики – непризнати за данъчни цели разходи... доволна ша останеш"! ;-)

Саня

аха, доволна съм :), че нападжии не тълкуват като вас щото иначе жална ни майка :(

Твоят отбор пропуска най-съществената подробност в казуса, която за n-ти път се казва и от мен, и от Ники67, което се потвърждава и от цитираното пояснение на чл.26, т.5:

"По принцип разходите от обезценки на вземания представляват данъчни временни разлики, чието третиране е регламентирано с разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО, но тези разпоредби не се прилагат по отношение на разходите от обезценка на вземане, възникнало в резултат на начислен ДДС или ползван данъчен кредит по чл. 26, т. 3 и 4.

Т.е. в принципното положение имаш реално вземане от клиента си (411/4532) и сумата на ДДС ти фигурира във фактурата, която ти издаваш като доставчик, докато в НЕпринципното положение (втората част на горното цитирано изречение) попада случая, когато нямаш реално вземане щото доначисленото ДДС от доставчика не е включен във фактурата, а се поема още със самото си възникване от него (609/4532).

С други думи, обезценката на вземане, в т.ч. и ДДС, при принципното положение, се третира като временна разлика, а не като постоянна такава и нейното обръщане следва да е по реда на чл.37 - ЗКПО.

И в този смисъл е и тълкуванието на споменатия Наръчник на НАП.
Всяко друго тълкуване за мен е фриволно и е в ущърб на интересите на фирмата, извършваща обезценка на едни нормални вземания.

Същата логика е и при прилагането на чл.26, т.5 във връзка с т.8 - начисляване на окончателен данък, който се поема от платеца на дохода.
Да речем на един доставчик, осигуряващ ми неква услуга за 1000 лв., попадаща по нам си кой член на ЗКПО, трябва да начисля и удържа окончателен данък за 100 лв. като в крайна сметка трябва да му изплатя 900 лв.

Принципното положение е:
* за услугата: 602/401 - 1000 лв. (тази сума не ни касае за анализа)
* за удължане на данъка - 401/459 - 100 лв. - тук нямаме отчетен разход аналогично, както при 411/4532.
* за изплащане на чистата сума: 401/503 - 900 лв.

НЕпринципното положение е:
1 вариант - прилагане на чл.26, т.8 (тук логиката е аналогична като при чл.26, т.4 за ДДС-то)
Платецът не удържа окончателния данък от лицето, получател на дохода, а го отчита за своя сметка като директен разход:
* за услугата: 602/401 - 1000 лв.
* за данъка: 609/459 - 100 лв. - НЕПРИЗНАТ РАЗХОД по чл.26, т.8.

2 вариант - прилагане на чл.26, т.5 (тук логиката е аналогична като при ДДС с произход разход по чл.26, т.4)
Платецът не удържа оконч. данък от получателя на дохода, но го отчита като вземане от последния - реално такова вземане не съществува, че да се обезценява - ето това е тънката разлика с т.нар. "принципно положение":
* за услугата: 602/401 - 1000 лв.
* за неудържания данък - примерно 498/459 - 100 лв. - тук би трябвало да се отчете направо разход, който да попадне по чл.26, т.8, но не се прави с цел опит на заобикаляне на Закона и впоследствие това "вземане" се обезценява:
* примерно 606/498 - 100 лв. - НЕПРИЗНАТ РАЗХОД по чл.26, т.5.

Дали ще разгледаме ДДС-то или окончателния данък, логиката е една и съща на чл.26, т.5 във връзка с т.4 и 8.

По-ясно от това не мога :)

Бубу,

нема кво да преминавам на чия да е страна. Защото:
- досега на практика сме прилагали че и ддс-то е ДВР както и главницата
- никой ревизиращ не го е оспорил

Това, което обясняваш толкова надълго и нашироко е обяснено кратко при обсъждане на законопроекта. Обяснено е, но не е прието като задоволително обяснение, че се отнасяло само за въпросните часни случай. Текстовете първоначално в заседанието ги обявяват за мътни и неточно дефинирани. Олагат приемането, защото нищо не се разбира точно какво иска да се каже с тези текстове. После тихомълком ги приемат без да се изясни какво точно казват и защо трябва да се отнасят само до последващо доначисляване на ДДС.

Велинчо Филипов в обясненията си се оплита като пате в кълчища. Уж се отнасяло само до специфичен конкретен случай на виновно неначисляване на ддс. После говори че плащането на чужд данък не може да бъде разход!
И когато го питат, а какво ще стане ако ддс-то е правилно начислено, фирмата длъжник фалира и не ни плати ддс-то а ние го платим? Нищо не казва, но според изложената от него логика по текстовете какво излиза - като отписваме вземане, в тази си част която е ддс, понеже това е данък дължащ се от друго лице, то тази сума не може да бъде присъщ разход на доставчика и следователно главницата по вземането си е разход, но дължимия от друго лице данък - ддс-то ни е ДПР защото не ни е присъщ разход. Така излиза от изложения смисъл на текстовете в законодателната комисия.

www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=155&id=441

Наистина не разбирам защо продължавате да спорите.
Очевидно текстът на закона е неясен, и ако не беше тази дискусия, аз абсолютно бих се подвела. Всъщност, преди да се намеси Бубу в онази - първата - тема, поддържах мнението, че ДДС на отписания вземания се отразява в увеличение на счетоводния финансов резултат. Но логиката на Бубу, примерът на Мина Димитрова, прочитът в детайли на въпросния чл. 26, прочитът на стенограмата абсолютно ме убеждават, че законът не предвижда подобно увеличаване.
Да, съгласна съм, че е тъпо написано и при всички случаи трябва да се прецизира текстът, за да бъдем самите ние предпазени от спекулативни тълкувания.

Докторе
Прочетох няколко пъти много внимателно стенограмата с цел да намеря обясненията, в които Велин се оплита като пате в кълчища и да си призная не открих такива - сигурно щото вече съм много изморена и недовиждам ;-)

Каси
смятам да те послушам - аз съм дотук :)

Според мен отписването на вземане е данъчно признат разход .

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 96-00-435 от 05.11.2008 г. ОТНОСНО: Прилагането на чл. 37 от ЗКПО при отписване на вземане


ОТНОСНО: Прилагането на чл. 37 от ЗКПО при отписване на вземане, погасено по давност
Във връзка с ваше писмо и поставения в него въпрос относно данъчното третиране на формиран разход по повод на отписано, погасено по давност вземане изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. В чл. 37 от ЗКПО е регламентирано данъчно регулиране на непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО. Формираните данъчни временни разлики се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства, посочени в точки от 1 до 6 на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО.
От посоченото в писмото е видно, че се касае не за обезценка на вземане, а за отписване на вземане поради изтекла давност. По тази причина формираният разход при отписване на вземането не подлежи на данъчна регулация чрез преобразуване в увеличение на финансовия резултат. Визираните в писмото обстоятелства за отписване на вземането следва надлежно да са доказани.
Осчетоводеният разход в резултат на отписване на вземане ще бъде признат за данъчни цели само при условие, че отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство (налице са неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо). Това означава, че трябва да бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно вземане, за да се установи дали отписването е в съответствие със счетоводното законодателство. В тази връзка следва да извършите инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на годишния счетоводен отчет на предприятието, в т.ч. и на вземанията и задълженията. За извършване на тази инвентаризация е необходимо да бъдат изпратени писма до съответните контрагенти за потвърждаване на вземанията и задълженията. За установяване на съответните разлики между фактически и счетоводни данни се съставя протокол. На база резултатите от инвентаризацията ръководството на предприятието трябва да вземе решение за тяхното третиране и размера на тяхната счетоводна оценка.
Изводът, който може да бъде направен от гореизложеното, е, че разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че ако дадено вземане бъде отписано, без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО или чл. 16, ал. 2, т. 3 от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.
Директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив: (п)
(не се чете)

Виж чл. 37, 38 и 46 от ЗКПО.

и сега от много приказки и коментари обобщете с прости дауми този казус
1.имам вземане или задължение на което не изтекъл петгодишен срок но аз дъм го обезценил и поел временна разлика, като изтекът петте години мога ли да ги посоча в намаления на ФР
2. мога ли да отпиша вземане или задължение след изтичане на пегодишен срок и да не преобразувам резултат, като нямаме документи , че сме правили опити да си съберем вземането
това изречение нещо не го разбирам- "но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо..."
значи ако е станало изискуемо 2003 и аз не съм го искал до 2009 ще пия една студена вода, така ли е
моля обяснате ми просто и ясно