Уважаеми колеги, сигурен съм, че сте нищили темата, но едва ли сте стигнали до еднозначни отговори, затова искам да поразсъждаваме още малко!
Основно ме интересува - финансирането на дружествата от собствениците им, кога и дали изобщо може да се тълкува като заем?
Около 95 % от фирмите имат такова финансиране и то е нормално. Това на практика е допълнителен капитал, без значение как е кръстен и дали е регистриран като такъв или е под формата на допълнителна вноска по чл.134 от ТЗ или е оформен като временна финансова помощ или заем! За мен не е никакъв заем, щото сам на себе си да даваш заем пък и да си плащаш лихви!!! Юридически знам, че си има основание и за заеми и за лихви, но напрактика не е така и всеки го знае!
Това в което не съм убеден още е, трябва ли да декларираме тези допълнителни вноски от собствениците като заеми и има ли значение как сме ги кръстили и дали сме начислявали лихви по тях или не.
И още нещо - когато става дума за собственик на ЕООД - трябва ли изобщо да има някакъв документ за даването на тези суми - щото аз си мисля, че разходни и приходни ордери са напълно достатъчни и лихви не мисля, че има основание да се начисляват?
Вие какво мислите по тези въпроси?

За мен допълнителните вноски по чл.134 от ТЗ - НЕ са заем, съответно нямат и лихви /не че е задължително да нямат/. Обикновено ги оформяме първо като решение на ОС за внасяне на допълнителни вноски, а след фактическото внасяне на сумата - ПКО или пък банковото извлечение ако не е в брой.

то не е задължително да са и по чл.134, щото там има едни условности.
Но по своя характер си е едно и също - един допълнителен капитал, който не подлежи на вписване!

По отношение на лихвите. ТЗ може да не задължава да се начисляват, но ЗКПО мисли друго.
(2) За отклонение от данъчно облагане се смята и:
2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;

"Това в което не съм убеден още е, трябва ли да декларираме тези допълнителни вноски от собствениците като заеми и има ли значение как сме ги кръстили и дали сме начислявали лихви по тях или не."
Niakoi ima li otgovor na tochno tozi vapros?

Аз лично няма нито да ги декларирам, нито ще им начислявам лихви. Някък ми е нелогично да съм лихвар сам на себе си.

Стига с това "Сам на себе си". Не е така. Двама сте - ти (гост (гост)) и дружеството на гост (гост)

Да, според всички закони аз и дружеството сме различни.......неща, да - ама - не, айде стига и със сухата теория, кой ми плаща разходите на това дружество. Да не дълбаем за гупости, просто казвам, всеки знае как си искарва парите и взима сам решения, носи и отговорност за това.

Ама какво има да разсъждаваме се чудя ? - закона казва какво се иска. Дали е правилно или логично е друг въпрос. Направи както решиш - после само остава да убедиш и данъчните в тезата ти и си О.К... :)

Становището на Росен Иванов - Директор дирекция "Данъчно осигурителна методология" в НАП е, че допълнителните вноски на съдружниците по чл. 134 не попадат в обхвата на декларирането по ЗДДФЛ. Това се отнася също и за т.нар. сметка на собственика при ЕТ.

Становището има ли го някъде в писмен вид?

Това негово становище е от един семинар. Аргументите му бяха, че ЗДДФЛ не дефинира понятието - заем, от което следвало дефиницията да се вземе от гражданското право. Според него се деклалират дадените като заем пари, но не и като допълнителна парична вноска в дружеството. А за ЕТ - Едноличният търговец не може да даде заем сам на себе си, което го изключва от обхвата на декларирането.
Всъщност НС е приело изменението в ЗДДФЛ по отношение на деклариране на заемите не във варианта, предложен от НАП, което е стеснило приложението.

Велчев, радващо е, че човек от НАП мисли така правилно, дано всичките му колеги така да мислят!
Само остава да уточним - при дружествата, кое влиза в обхвата на понятието "допълнителни вноски от собствениците"?
1. Ако дружеството не отговаря на изискванията на ТЗ, за да си прави допълнителни вноски по чл.134, но въпреки това е направило такива - тези суми в обхвата ли са на този господин от НАП - Росен Иванов?
2. Ако собственика на дружеството е имал неблагоразумието да си внесе тези суми като заем, но без лихви и в баланса му са заведени като заем?
3. Ако собственика ги е внесъл с протокол, в който ги е кръстил - временна финансова помощ?
4. Ако си е начислил лихви?
Това че по своя характер всички тези вноски представляват едно и също нещо, означава ли, че ще се тълкува по този начин или ще се формализира и в зависимост от това - как си ги оформил счетоводно или с какъв документ си ги внесъл ще има значение?

Истината е,че от НАП ще го приемат ,както на тях им е удобно,ще го констатират,напишат акта и после ние ще доказваме,че сме прави,ако е така.В съда,разбира се.

и какво решихме?

Решението е индивидуално,всеки си знае какво би могъл да защити в случай на необходимост,а също така си знаем и за какво става дума.Аз бих оформяла нещата като заем,всичко друго е спорно от една или друга гледна точка,както пише и 911.А също така съм се уверила,че е крайно време да спрем да обличаме в лицеприятна форма нежеланието ноа бизнесмените да плащат данъци,защото после това ще се изправи срещу нас.

Evgeni , хубава тема... Ясна и категорична по ЗКПО. Интересна и различна по ТЗ.
Не бързай, Може пък да има някое указание от НАП ...

Какво е категоричното по ЗКПО,Габи? То не може да се определи финансиране ли е или заем,а било и категорично.

И в края на краищата, ЕТ ще декларира ли предоставените от него парични средства за захранването на червена каса?

ЕТ само ще доказва произхода им при ревизии и проверки,ако тези парични средства са дадени от физическото лице-едноличен собственик на ЕТ-.то.

Карина, имам предвид глава IV -та на ЗКПО и по- точно текста на чл.16, ал.2 т.З. Според мен няма значение дали е кредит /заем/ или финансиране. Не така обаче стоят нещата при ЕТ-тата.Затова смятам, че ЗКПО е категоричен.Все пак, да видим и друго мнение.

според Л.Мермерска допълнителните парични вноски по чл.134 от ТЗ за покриване на загуби или при верменна необходимост от парични средства не следва да се декларират като заем.Това е така защото в ЗДДФЛ не е дадено изрично определение на "заем" и за това трябва да се тълкува в общо приетия смисъл по ЗЗД.В тази връзка доп.вноски не попадат там.

Да, това мнение на Людмила Мермарска се тиражира. Но как ще се тълкува при ревизия, ако собственик на ЕООД е предоставил с лихва или без лихва заем или финансова помощ, или е направил допълнителни вноски на същото ЕООД? Надявам се, че НАП ще излязат с указание, тъй като не може да няма ясен запис в ЗОДФЛ, а в ГДД по чл.50 от същия закон прилепят таблиците ...

Аз тези допълнителни вноски ги водя в сметка 499 като други задължения.Интересува ме в кой код на отчета за задълженията да ги сложа ?

и аз питах същото в отделна тема, но уви, нямам отговор

Иванини, а ако не са допълнителни вноски, а са си чист заем, който ще се връща , няма да се увеличава основния капитал? Тогава как се третират?

Никой ли не е поглеждал отчета за задълженията, просто не виждам код къде може да се сложат
2241 -нефинансови предприятия
2242 - търговски банки
2243 - инвестиционни компании и посредници ,предприятия ангажирани с финансов лизинг, договорни фондове и т.н
2244 -финансови предприатия ангажирани със спомагателна финансова дейност ,финансови къщи,обменни бюра,застрахователни посредници и т.н
2245 - застрахователни компании
2246 - учреждения, ведомства и предприятия финансирани от държавния бюджет
2247 - общини и предприятия финансирани от местния бюджет
2248 - население
2249 - юридически лица с нестопанска цел
2250 - нерезидентни единици -чуждестранни физически и юридически лица
Ако някой има някакво мнение нека го сподели

Ако резюмираме разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ, то:

* заеми ще се декларират от местните физически лица както при предоставяне, така и при получаване;
* в обхвата на заемите, подлежащи на деклариране, се включват и заеми от чуждестранни лица, както физически, така и юридически9. Изключени изрично са само банковите заеми, предоставени от лица, оторизирани от БНБ за извършване на дейност в България. Ще допълним, че в ЗДДФЛ понятието “заем”, за целите на същия закон, не е изрично дефинирано, така че то следва да се ползва в общоприетия му смисъл. От тази гледна точка, според нас, не следва да се декларират и вземат предвид в общата лимитираща сума за деклариране от 10 000 лв. и 40 000 лв. допълнителните вноски на съдружниците по чл. 134 от Търговския закон за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. Те не са заем в точния смисъл на понятието “заем” и съответно не са оформени с договор за заем;
* деклариране ще се извършва, само ако лицата, предоставили/получили заеми над 10 000 лв. през данъчната година (например 2009 г.), имат непогасени части от тях (не е уточнено към кой момент, но по всяка вероятност към края на годината - бел. авт.). Според цитирания текст би следвало:

- лице, предоставило/получило заем в размер на 100 000 лв. през 2009 г., ако заемът е погасен през 2009 г., да не го декларира. (Неприетото предложение на правителството бе за заемите, получени/предоставени през данъчната година, да се декларира целият размер, независимо каква част е погасена);
- лице, предоставило/получило заем през 2009 г. в размер на 11 000 лв., ако има за погасяване/получаване 2000 лв., да декларира сумата от 2000 лв.;

* декларират се остатъци от получени/предоставени заеми до пет предходни данъчни години, т.е. през 2009 г. подлежат на деклариране парични заеми, възникнали от 2004 г. нататък, по които все още се очакват или дължат плащания. Непогасени заеми, възникнали до 31.12.2003 г., не са обект на деклариране. (Неприетото предложение на правителството бе при деклариране на остатъци за предходни години да не се налага ограничение до 5 години назад.) С други думи, деклариране е налице, когато сумата на остатъците по заеми от 2004 до 2009 г. включително (а не на самите заеми) превишава 40 000 лв. Например физическо лице може да има само предоставен/получен заем от 2004 г. в размер на 100 000 лв., като остатъкът по заема е 39 000 лв. Тогава няма какво да декларира. За заем, предоставен до 2003 г. включително, независимо колко голям е остатъкът, също няма какво да се декларира.

И още нещо - известно е, че по смисъла на чл. 77 ЗДДФЛ получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми, се счита за отклонение от данъчно облагане. До този момент този аспект се взимаше предвид на практика единствено при взаимоотношения, в които участваха физическо лице и търговец (предприятие).
Следва обаче да се има предвид, че изискването за формиране на доход, равен на пазарната лихва към момента на сключване на сделката, при договор за заем за данъчни цели се отнася и за взаимоотношения само между физически лица. Независимо че от гледна точка на Закона за задълженията и договорите (чл. 240, ал. 2) при договор за заем между физически лица заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено, за данъчни цели такава може да бъде вменена. В този случай на физическото лице, предоставило заема (няма значение дали е местно, или чуждестранно), според нас, може да му се вмени доход от лихва в рамките на пазарната, която независимо че реално не е получена, доколкото става въпрос за отклонение от данъчно облагане, формира ефективно данъчно задължение 10 на сто.
При условие че предоставени/получени заеми, включително и от физически лица, подлежат на деклариране, то този аспект следва да се има предвид. Ще допълним, че ако в договор за заем между физически лица е предвидена лихва, равна на пазарната, която обаче не е изплатена поради финансови затруднения на кредитополучателя, от една страна, доколкото в случая липсва отклонение от данъчно облагане и доходът от лихва не е получен - при заемодателя липсва доход, от друга страна, в ЗДДФЛ, за разлика от ЗКПО, няма разписани процедури за вменяване на данъчен приход на получателя на заема при изтичане на давностния срок, респективно 5-годишния срок на задължението.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
__________

допълнителните вноски по чл.134 от ТЗ съм ги сложила в с-ка 102/допълнителен капитал, неизискващ регистрация/ и не мисля да ги декларирам въпреки че са над 40 000лв. от 2006г. насам

отгонорете на ПИТАЩА от 17,33 ч

Към Питаща
ти къде ги посочи в баланса и в справката за задължения

аз ги сложих в нефинансови предприятия

Следва обаче да се има предвид, че изискването за формиране на доход, равен на пазарната лихва към момента на сключване на сделката, при договор за заем за данъчни цели се отнася и за взаимоотношения само между физически лица. Независимо че от гледна точка на Закона за задълженията и договорите (чл. 240, ал. 2) при договор за заем между физически лица заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено, за данъчни цели такава може да бъде вменена. В този случай на физическото лице, предоставило заема (няма значение дали е местно, или чуждестранно), според нас, може да му се вмени доход от лихва в рамките на пазарната, която независимо че реално не е получена, доколкото става въпрос за отклонение от данъчно облагане, формира ефективно данъчно задължение 10 на сто.

Глупости на търкалета ;-D И как госпожата ще ме накара да препоръчам отпускането на заем с лихва, особено пък между частни лица? Сигурно заради чл.77 ЗДДФЛ, препращащ към чл.16 ЗКПО? И от там да те задължат с лихвичка?

А не мисли ли госпожата, че директно ако желаят ще ме опандизят за лихварство ако сляпо слушам?

Хайде да видим Наказателния кодекс, пък после препоръчвайте "пазарни лихви", колеги, щото аз не смея ;-)

Чл. 252. Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Щото за да давам заемче с лихвичка трябва да спазя чл.3 от Закона за кредитните институции -

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Финансова институция е лице, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите:

3. отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

(2) Финансовите институции, които не подлежат на лицензиране или регистриране по друг закон, трябва да бъдат вписани в регистър на БНБ, за да могат да извършват дейност. Регистърът е публичен и за вписването в него се издава удостоверение.

А пък определено клиентите не са ми:

Чл. 4. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
4. (нова - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) лицата, които предоставят по занятие парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи) при условия и по ред, установени от Министерския съвет.

Няма да е лошо г-жа Мермерска да погледне чл.320 от Наказателния кодекс ;-))))

ФВЕ, ама в Чл. 252 НК пише "Който без съответно разрешение извършва по занятие ..."
А нашият герой - той не по занятие, а някак така - случайно, епизодично, при необходимост отпуска заеми.

Съдружниците нефинансово предприятие ли са. Според мен хо-добре персонал или подотчетно лице

на Нелина
не съм правила още баланс, но до миналата година са били в други задължения

@Нектон, викаш нашия герой така съвсем случайно всеки месец дава заеми на фирмата си ;-D
Може :-Р

Имам следния случай- всички вносни бележки за 2004 с които е захранвана банковата сметка са осчетоводени 503 /422. Сумата е доста голяма и подотчетното лице е управителя на дружеството .Според вас кредит ли е? и трябва ли да се посочва в ГДД като неизплатен кредит.
И какъв е давностния период - 5 години ли ? т.е. трябва ли да ги отпиша и да си увелича прихода през 2009 год. Предварително благодаря за отговорите!!!!!!!

колеги, никой ли няма да отговори?

Делта, за мен това е заем, така както сте го завели.

И аз мисля че е заем, но не съм сигурна дали трябва да го отпиша като задължение през 2009, тъй като изтича 5годишния давностен срок и да си увелича финансовия резултат със сумата.

Колеги, разбирате ли какво става пак. Всички се лутаме, питаме, предполагаме, мислим варианти, но верен път в момента просто няма. Защото така е заложено да бъде в нормативните текстове. След примерно две години ще бъдем свидетели на обичайната ситуация: Вече висшестоящите са благоволили да дадат някакво указание, или уточнение и да застопорят нещата. От там нататък почват да си събират големите глоби от тези, които не са вървели по праведния път. За кой път сме свидетели вече на тези тарикатски номера.

Ми така е, щом има пари да дава на фирмата си, значи има пари да плаща и глоби ;-Р

Мен за собсвениците, че щели да си плащат не ме е много грижа. Нека си плащат. Но всичко рефлектира върху нас. Данъчни и съд масово слагат на топа на устата счетоводителя - "понеже на ПКО пишело заем или понеже били отнесени в разчети а не в резерви /от счетоводителя/ , видиш ли ако той не бил ги отнесъл там, нямало да се стигне до тука. Ако са отнесени в резерви, то ние сме си ги таксували като свои т.е. - приход, т.е. данък. Ако били в разчети, то значи сме си ги приели като заем, т.е.лихви и т.н.

При мене положениета за 2008г е следното: Фирмата започва дейност м.06 и почти всеки месец има недостиг на средства за закупуване на материали, машини и др.разходи. Собственика внася пари в касата с ПКО с основание - средства предоставени за временно ползване за стоп.р-ди. Когато се явят пари му връщаме с РКО възможната сума. Осчетоводяванията са по с/ка Разчети със собственици. Начислявани са лихви - пазарни и част от тях са изплатени на собственика в края на 2008г и той ги е декларирал и обложил с данък. Във Фирмата, която е ЕООД лихвите са влезли в регулация. Има Протокол -решение на едноличния собственик за размера, целите и сроковете за даване и връщане на парите. Моля за компетентно мнение - смятате ли че нещата са изчистени, възможни ли са някакви проблеми с данъчните. Въпроса за произхода на парите, моля да не коментирате, защото не ме засяга а и да не се разводнява темата излишно.

Много говорим за капитала,но забравяме теорията - капиталът на дружеството е собствен и привлечен.Обикновено за привлечен капитал и за разчетите /като паричен израз на стопанско-правните отношения / се говори винаги за ТРЕТИ ЛИЦА -държавни институции, други стопански субекти,персонал,банки и т.н.Никъде не е засегнат статута на собствениците- съдружници,по правната си и счетоводна същност - те като какво се явяват ? - като трети лица или образно казано като "първи лица".И според ТЗ ,и според счетоводните закони - вписания капитал на дружеството - той не е собственост на дружеството,а е собственост на съдружниците.Т.е. фирмата се явявя длъжник на собствениците си.Но тука вече можем да нагазим в дълбокото блато на тълкуванията относно допълнителните вноски от съдружниците. Безпорно е ,че тези вноски могат да се правят само от съдружници/по установен ред и т.н./.Основен капитал също се внася само от съдружници/учредители/,според изисквания на закони.Невнасянето на дяловите вноски,поражда правни последици - но невнасянето на допълнителни вноски не поражда ли същите последици / като изключване и т.н./.Вярно,че това задължение не произтича директно от дружествения договор,а се поражда от специално решение на ОС на съдружниците ,НО от съдружниците - в този случай отново се сблъскваме с въпроса - СЕГА СЪДРУЖНИЦИТЕ ЯВЯВАТ ЛИ СЕ КАТО ТРЕТИ ЛИЦА или не ?При условие,че с доп.вноска може да се направи номинално увеличаване на основния капитал - това може ли да се осъществи от други лица / трети/ извън кръга на собствениците / съдружници/. Неоспоримо е,че доп.вноска е задължение и се отразява в пасива,както и основния капитал и другите задължения.При напускане на съдружник,освен връщане на дяловата му вноска,се връща и доп.вноска/която е съразмерна с дяловото му участие/ . В сч.з-ни преди 2002 г.в отречената с-ка 107 - на собственика ,много ясно се уреждаха тези съдружнически взаимоотношения .Всеки съдружник може да даде като личен заем на дружеството си пари - но не по силата на дружествено решение,а по силата на двустранен договор за паричен заем./уреден в ЗЗД/.В този случай вече съдружникът не е "първо лице",а може да се приравни към третите лица/действащ като външно лице за това си правоотношение/- може да иска лихва,предстрочно връщане на парите и др-като външен кредитор . А относно счетоводното следене на вътрешните дружествени парични отношения ,никой не ги слага на хартийка и ги мушка в чекмедже.И за какво служи индивидуалния сметкоплан,като не позволява дружеството да прецени по какъв начин и как да отрази тези "вътрешни парични взаимоотношения " между собствениците.ТЕ СЪЩЕСТВУВАТ и винаги като задължение.Но да не забравяме,че сме в България и тук всеки е виновен до доказване на противното.
Това е личното ми мнение,но може и да бъркам.По повод доп.вноски - за мен не са заем и съдружниците не са трети лица спрямо дружеството си.

Колеги и приятели, внимавайте какво съветвате клиентите си защото, когато данъчните ги погнат, както напоследък се случва често започват да търсят как да прехвърлят отговорност.

И много бързо както преди това са ви уважавали, защото сте им спестявали данъци, така при евентуален техен проблем винаги ще сте виновни.

А при настоящото противоречиво законодателство какво и да ги посъветвате за заемите все ще са неизрядни. То само за заемите да беше така! Така, че винаги им казвайте, че има риск и да го консултират с адвокат. Пък адвокатите много бързо ги обработват, и много добре им обясняват, че те самите си носят риска.

Според мен много произволно смесвате нещата и не мога да приема основната теза на Евгени, че всички видове вноски били едно и също. Струва ми се, че има разлика.

Федя, ти пък не смесвай взаимоотношенията само между ФЛ с тези между ФЛ и търговец. Напълно те подкрепям в случая на заеми между ФЛ. Не би следвало ей така да вменяват пазарни лихви, тва е пълна глупост, още повече че тук си напълно прав за действието на въпросните членове от НК.

Но при взаимоотношенията между лице и дружество съм на мнението на Шизофреник (гост) | Дата: 04.02.2010 08:15.

Това са абсолютно различни субекти и предоставените средства от собственика на дружеството могат да имат различен характер.

Значи, ако са по чл.134, и аз мисля, че това не е заем и не следва да се декларира, нито пък е задължително да се уговаря лихва. Пише си го в ТЗ, освен това не е заем поради свободна воля на страните, а при загуби или временна необходимост от парични средства. Та в този случай Евгени няма кво да се притеснява според мен, ако са налице условията по чл.134. Само дето не става само с ПКО, ами трябва и решение на ОС или на едноличния собственик.

Ако не са обаче по 134, например дружеството е на печалба и има достатъчно средства по гр.50, тогава такова предоставяне на средства си е отвсякъде заем и трябва да се декларира. Освен това, сделката е вече търговска, тъй като едната страна е търговец. И трябва да има лихва.

И на друго място писах, че според мен директни вноски от собствениците в допълнитния капитал /вече отменено понятие/, т.е. в резервите, не са допустими. Като искат да увеличават капитала, трябва да направят съответната пререгистрация.

Ще вметна само, че и според Людмила Мермерска вноските по чл. 134 ТЗ не са заеми.

Тогава може ли да приемем, че ако дружеството е на загуба например 2 поредни години и съдружниците са взели решение да направят допълнителни вноски по чл. 134 от Търговския закон за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства, има вариант това да не се третира като заем?
А ако дружеството е на печалба - няма такъв вариант?
Не съм съгласна с Niki67, че допълнителните вноски в резерви трябва да бъдат вписани като увеличение на капитала.