Моля помогнете!!!
Управителя на фирмата желае да се въвъде двусмене режим на работа с 12 часови работни смени. От всичко което прочетох разбрах, че трябва заповед за преминаване на 12 часови работни смени, сумирано отчитане на работното време, промяна на правилника за вътрешния трудов ред, изготвяне на график за работа. Мисля да отчитаме работното време месечно, но имам проблем с програмата за ТРЗ /Мираж/, не позволява въвеждане на споразумения с работна смяна 12 часа, както и заплащане на час. Има ли някой които е имал такъв случай. Посъветвайте ме какво да правя.

Споразумения в програмата ли и защо това? А това за заплащане на час направо.............. почети още мъничко и след туй ще ти помогнем;)

Трудовите договори на работниците и служителите за на осем часов работен ден, смятам че трябва да се изготват допълнителни споразумения за работа на смени 12 часови, ще се работи непрекъснато от понеделник до четвъртък, а почивни дни ще бъдат от петък до неделя.
Впрограмата за заплати когато въведа пълен работен месе на конкретния служител му излизат например за февруари 20 отработени дни и му се начислява цялата заплата, има опция за въвеждане на часовете извънреден труд за месеца, но се питам това достатъчно ли е?
Не трябва ли да се използва програма която да отразява действително отработените дни по 12 часа от работниците, както и да се заплаща по предварително установена ставка на час, не трябва ли графика да се изготвя в самата програма и всичко да бъде така както трябва, а не да имаме отработени 20 работни дни по 8 часа?

Всичко което написа е добре
1. Заповед за преминаване на 12 ч.
2. Сумарно отчитане на работното време /и не забравяй че трябва да е отразено във форма 76/
3. Правилник за вътрешния трудов ред /ако искаш мога да ти изпратя примерен/
4. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО: Заповед за физиологичен режим на труд и почивка - попитай Службата по трудова медицина /ако нямате се обади пак/
5. И ТРЗ-то да си оправи програмата - задължително трябва да имаш допълнително споразумение.
Не можах да разбера какво е това месечно отчитане - дай пояснение

Да си видяла ТД за работа на 12ч та ще пускаш ДС? Госте, срока на сумарното работно време ще е с месечно отчитане.

форма 76 я правим, винаги ще има извънреден труд, аз лично в предишната си работа съм изготвяла допълнителни споразумения в които от работа при осем часов работен де сме преминавали при работа на смени /12 часови/ при спазване на междуседмичната и междудневната почивка, според мен е редно да има допълнителни споразумения

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място (коефициент 1,143).
Не се уведомява ИТ, в ТД трябва да пише, че са на 8 часа.

интересува ме законно ли е да се използава в договора и програмата за заплати 8 часов работен ден, а всъщност работниците да работят на график и 12 часови работни смени, без това да се отразява никъде в документите

Не четеш ли?




РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
№ 12/914 от 08.12.2006 г.

ОТНОСНО: Сумираното отчитане (изчисляване) на работното време е форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ).
Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения, съгласно която при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време работодателят отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие - пред инспекцията по труда.
Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ в края на отчетния период именно поради възможността балансът на работното време и свободното време да се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Поради това е възможно през отделен месец продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през друг месец да е по-малка, но в края на периода да не се превишава нормата работно време. Когато нормата работно време не е превишена, то не е налице извънреден труд, поради което чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага.


Министър: (п)
(не се чете)


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
№ 26-34 от 06.06.2006 г.

ОТНОСНО: При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). Съгласно § 5 от допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ) при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. От запитването е видно, че в предприятието е установено сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец. В посочения пример с месец, в който има 22 работни дни, работникът е работил 168 часа, като след превръщането на отработените нощни часове в дневни се получават 176 часа. За да се установи броят на отработените дни, следва да се приложи цитираната по-горе разпоредба на § 5, като получените 176 часа се разделят на установената при подневно отчитане дневна продължителност на работното време за това работно място (в посочения пример 8 часа). В конкретно посочения пример при прилагането на § 5 от НДДТВ се получава, че броят на отработените от работника дни са 22, т.е. те са равни на работните дни в месеца. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 КТ сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец ще бъде налице извънреден труд, когато месечната норма “работно време” е превишена. Часовете, получени над определената месечна норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие - пред инспекцията по труда. В този случай се спазват разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и 2 КТ.

Министър: (п)
(не се чете)



Н О И
ГД “ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”
№ 91-01-68 от 01.03.2007 г.
ОТНОСНО: Възникнали въпроси по изчисляването и изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и за бременност и раждане

Във връзка с постъпили въпроси относно изчисляването и изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане да се има предвид следното:
1. Издадените болнични листове на осигурените лица задължително се представят в ТП на НОИ, включително и в случаите, когато лицата няма да получат парични обезщетения за сметка на средствата на ДОО, както и в случаите по чл. 9, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО).
В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист в реквизита “от ...... до .....” се вписва датата, от която лицето е в отпуск (посочена в болничния лист), и последният ден на неработоспособността (датата, предхождаща деня за явяването на работа, посочен в болничния лист).
Когато един и същи период е включен в два болнични листа, попълването на т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист се извършва по следния начин:
Когато и двата болнични листа се представят едновременно в ТП на НОИ (двата болнични листа са представени от осигуреното лице на осигурителя преди срока за представянето им от осигурителя в ТП на НОИ или вторият болничен лист е представен от осигуреното лице на осигурителя, преди осигурителят да е представил първия болничен лист в ТП на НОИ), в първия болничен лист се вписват периодът от ....... до ....... и броят на работните дни за всеки от месеците през периода на неработоспособността, но без да се включват периодът и броят на работните дни, обхванати през периода на неработоспособността по втория болничен лист. Във втория болничен лист данните се вписват по общия ред.
Когато вторият болничен лист е представен от осигуреното лице на осигурителя, след като осигурителят е представил първия болничен лист в ТП на НОИ и в първия болничен лист са вписани периодът от .... до ...... и броят на работните дни за всеки от месеците през периода на неработоспособността, във втория болничен лист се вписват периодът от .... до ...... и броят на работните дни за съответния месец през периода на неработоспособността, невписани в първия болничен лист.
2. При подневно отчитане на работното време в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист се вписва броят на дните, включени в периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи. В тези дни се включва и първият работен ден от периода на неработоспособността, за който осигурителят изплаща възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от КСО.
Когато лицето работи при непълно работно време, осигурителят изплаща възнаграждението за първия работен ден от периода на неработоспособността по условията на чл. 40, ал. 4, определено според дневното работно време в часове на осигуреното лице по трудовия му договор.
Броят на дните, за които се изплаща възнаграждение за сметка на осигурителя, се посочва в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя” от декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице”. Дните, посочени в точка 16А, не се включват в точки 16.2, 16.5 и 16.6 от декларацията.
3. Съгласно чл. 19, ал. 1 от НИИПОПДОО паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност.
Във връзка с това в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист във всички случаи при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график задължително се вписва броят на работните часове, обхванати от периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи съобразно индивидуалния му часов график, съответно графика на звеното, към което то се числи, за всеки месец поотделно, след превръщането им от нощни в дневни.
В часовете, посочени в т. 3, се включват и тези, съответстващи на първия работен ден от периода на временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение, определено по условията на чл. 40, ал. 4 от КСО.
Часовете, за които осигурителят изплаща възнаграждение по чл. 40, ал. 4 от КСО, са часовете, съответстващи на дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор.
При сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график отработените и други дни с осигурителни вноски, които се попълват в т. 16.1 от декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице”, съответно дните във временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест в точки 16.2, 16.5 и 16.6 от декларацията, се получават, като съответните часове (след превръщането им от нощни в дневни) се разделят на часовете, съответстващи на дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор. При остатък, равен или по-голям от половината от дневното работно време на лицето по трудовия му договор, закръгляването се извършва към по-голямото число.
При закръгляването на дните, вписани в декларация обр. № 1, следва да се има предвид, че сборът на дните, вписани в точки от 16.1 до 16.6 и т.16.А (без извънредния труд), трябва да съответства на броя на работните дни, вписани в позиция 2 и 3 на т. 16 “Дни в осигуряване - общо”.
4. При сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график сборът от часовете по утвърдения график, включени в периода на неработоспособността, заедно с останалите часове по графика трябва да съответства на нормата работни часове за периода на сумираното отчитане на работното време. Часовете в повече от нормата за периода на сумираното му отчитане следва да се оформят като извънреден труд. Парично обезщетение за часовете извънреден труд не се изплаща, поради което те не се посочват в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист.
В декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” часовете извънреден труд се посочват отделно в т. 16.8.

Гл. директор: (п)
(Д. Асенова)

Законно е да работят на 12 часа, със спазване на необходимите нормативни изисквания.
Но не е законно да не го отразяваш никъде.

Издава се само заповед и се правят графици.

БЛАГОДАРЯ ЗА НОРМАТИВНИТЕ ДОКУМЕНТИ КОИТО МИ ИЗПРАТИХТЕ, ДОСЕГА НЕ ГИ БЯХ НАМЕРИЛА, НЕЩАТА МИ СЕ ИЗЯСНИХА, МОГА ДА НЕ ПРАВЯ ДОПЪЛНИТЕЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ И ВСЕКИ МЕСЕЦ ДА ДОБАВЯМ ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД, КАКТО И ДА ПОДАВАМ ДЕКЛАРАЦИЯ 1 ПО ОПРЕДЕЛЕНИЯ РЕД ЗА СУМИРАНО ОТЧИТАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ.

БАЛАГОДАРЯ

И всеки месец 32 часа мин. извънреден труд.

Което означава, че всъщност трябва да имат 2- 3 дни почивка от понеделник до четвъртък - на месец, допълнително към почивктата от петък до неделя, вкл.