Хайде помагайте, моля!

Ако имам договор за продажба на стока и по някаква причина, съгласно клаузите на договора не ми се признае цялата сума на фактурираната стока и част от нея остане неплатена ще пусна КИ и ще се отрази в стойността на сделката.
411/702 червено

Да вземем следния примерен случай: Продавам машина 1 бр. за 1 млн. лева. Поради неизпълнение на клауза от договора клиента не плаща машината и я задържа като негова собственост. Как се третира тази сделка от счетоводна и данъчна гледна точка? Аз не бих я разглеждал като безвъзмездна доставка, защото не е в резултат на волята на страните, а е претърпяна загуба за доставчика в резултат на реализиране условия по договора. От друга страна обаче данъчните едва ли биха се съгласили лесно с това твърдение за избягване от безвъзмездна сделка. Ще ми се да видя такъв казус как би се решил в съда! 

След този преамбюл да пристъпя към конкретния въпрос:

Фактическа обстановка. Аптека има сключен договор с НЗОК за заплащане напълно или частично на лекарствата отпускани на ЗЗОЛ. /задължително здравно осигурени лица/.
Получател по доставката е ЗЗОЛ. НЗОК се явява „друго лице“ по смисъла на чл 26, ал. 2 от ЗДДС. Т.к. получател по доставката е ФЛ фактура се издава само при поискване на ФЛ, като е достатъчно сумите да се маркират по ЕКАФП. За сумата, която касата заплаща по извършената доставка се издава документ по образец /финансов отчет/, който е документ по смисъла на чл. 7 от ЗСч. С него се уреждат разчетните отношения между аптека и НЗОК за сумата, която се заплаща от НЗОК, а сумата на цялата стойност по доставката намира отражение в отчет продажби по ЗДДС.
С отчета към НЗОК се представят и изпълнените рецепти като първичен докумен. В НЗОК ги преглеждат и ако сметнат, че някоя рецепта не отговаря на законови или договорни изисквания, не изплащат дължимата по нея сума.

Въпросът ми е: Как се осчетоводява това?
Преди съм застъпвал тезата, че е отказано плащане и следва или да се оспори по съдебен път или да се отпише преди или след изтичане на давностния срок или 5 години/ЗКПО/. А най просто е просто 411/702 червено със сумата. Но нещата не са толкова прости и според мен има различни варианти.

-Първо искам да питам възможна ли това неплащане да се третира като намаление в стойността на сделката. За това по – горе дадох примера със машината. Всъщност това е точно отказано изцяло плащане по конкретна доставка.

След това разглеждам следните варианти:
Ръководителят на аптеката, като подписващ договора, носи договорна и деликтна отговорност. Има изисквания, които са залегнали в съответните нормативни текстове и други, определени с договора. Неизпълнението им води до неизплащане на сумата. От тук разглеждам вариантите:

І. Нарушение на нормативен текст.

1. Нарушението е явно и аптеката не го оспорва. Примерно рецептата изпълнена извън определения по Наредба 4 срок.
А)Изпълнилият я фармацевт носи отговорност и собственикът иска възстановяване на щетата. Тук, понеже съм скаран с КТ и сега не ми се чете не съм сигурен винаги ли е възможно търсене на цялата сума или може да се търси само до определени размери. И как се осчетоводява в двата случая.
Б)Собственика решава да отнесе разхода за сметка на предприятието. Не търси отговорност от служителя или просто той е лицето, което я е изпълнило.

2.По нарушението може да се спори. Върната рецепта с аргумент невярно ЕГН на получателя. Според мен е очевидно, че при подписа си получателят застъпил ЕГН то и нулата се приема от НЗОК за осмица.

ІІ. Нарушение на клауза по договора.
1.Безспорно и се признава.
2.Случаят е спорен. Търсим или не търсим съдебно разрешаване.

Как бихте третирали правно, счетоводно и данъчно тези моменти?

Знам, че е дългичко, но пък е интересно, според мен :)))

Ванка днес е 30,03. много е дълго а такава дата, няма ли по съкратен вариант?

Сигурно има, ама на мен нещо не ми се удава :)

Нищо де, ще напомня по-нататък!

Чисто счетоводен казус. Примера с машината не е аналогичен по никакъв начин с конкретния случай. Облигационното право не ви е мъгла е тъмна Индия.

Имаше съдебно решение: На първа инстанция бяха върнали делото щото не било заведено по ГПК Вас решиха, че трябва да е по ЗАП. Сега в договорите пише, че споровете се решават по реда на АПК Не коментирам що

Наистина ми е тъмна Индия.

Но не виждам защо случаят с машината да няма общо.
Да предположим, че съм изпълнил една единствена рецепта. Която НЗОК решава че няма да ми плати позоввайки се на някакво нарушение /по договор или наредба/ Може да е права, може и не.
Тогава всъщност няма да получа никакво плащане А стоката няма да я има Тя е предадена на пациента

Че какво облигационно право видя във въпроса? Пита човека как да го осчетоводи без да наруши данъчното право, да е питал как да напише искова молба или нещо такова - разбирам да се правим на юристи, ама хайде стига painkiller (пенкилери, демек).

ааа, питал е всъщност, сори!

Според мен е точно намаление в стойността на сделката .Имах подобен казус по един лизингов договор за доставка на машина. Доставчика на машината не изпълни част от задълженията си по договора и ние не подписахме последния приемо-предавателен протокол въз основа на който лизингодателя плаща дължимите суми към него. Подписан бе анекс към договора между нас и лизингодателя за намаляване на сумата по лизинга. Въз основа на този анекс лизингодателя издаде кредитни известия за последните две вноски по договора, за които ни беше издал фактури за плащане.

^{Отговор на Pro(31.03.2010 12:45):
Pro каза:
Чисто счетоводен казус. Примера с машината не е аналогичен по никакъв начин с конкретния случай. Облигационното право не ви е мъгла е тъмна Индия.}


Нямам основата, нямам познания, за това имам нужда от малко помощ. От там нататък с логическото мислене все някак се справям.

Може би искаш да кажеш, че отношенията залегнали в договора са водещи и различните причини, които съм изтъкнал за неизпълнение, са без значение за осчетоводяване на последиците настъпили от тях по отношение на тези отношения? Те касаят оттношения между едина субект в договора и трети лица? Примерно нарушен срок за изпълнение на рецепта може да бъде санкциотиран с глоба и имуществена санкция от контролните ортани.

Абе дал си на Иванчо - едни хапове за 100 лева, и после никой не ти ги е платил
Има ли доставка по ЗДДС- ИМА
Ако щеш даже - не можеи да ходиш и да си искаш парите от Иван, нито пък да си прибереш хапчетат, щото той ги е изгълтал и се е самоубил.
Така, че ЗДДС-то е ясно, доставка има, въпросът е за чия сметка щее загубата. Еми естествено, че за аптеката

Сега, аз си мисля, че НЯМАШ право да си признаваш ПРИХОД, докато НЗОК не ти одобри финансовия отчет, поради което ще имаш
411/Пасив
след одобрението
Пасив/Приход

И ако имаш отказани вземания
червено 411/Пасив

Въпреки, че и твоят вариант е верен, стига да не забравяш там онази подробност, че ако имаш отказ след датата на баланса, ще ти се яви коригиращо събитие

Знам за какво става принципно въпрос.

В практиката за отказаните плащания от ЗК се пише "кредитно известие" във формата на финансов отчет, но не това не е данъчен документ.

Теоретичните ми разсъждения са следните:
1. Сделка има. По сделката възниква задължение за плащане - част от клиента - той си го е платил. Част от ЗК - тя седи и мисли дали трябва или не.
2. В по общ план - договорът между ЗК и аптеката третира условията при които се определя заплащането. Мисля, че може да се приравни на договор в който се уговарят неустойки и отбиви от цената при определени изпълнени/неизпълнени условия.
3. При договор в който има такива отбиви от цената, при установяването на се издава КИ за намаление на цената/стойността на сделката. Естествено това намаляване е за сметка на доставчика. Оспорването по съответния ред е възможно.
4. Според мен - намаление на стойността на сделката - по-точно на частта заплащана от ЗК. Общото с безвъзмездното придобиване е едиствено че в някого остава стока, която няма да бъде платена на доставчика. Но същността на сделката е друга.

Идиот е прав, доколкото трябва да се спазва принципът на предпазливост, но на практика оспорваните суми значително по-малки от стойността на задълженията.
П.П. Не знам дали е целесъобразно примерно да отделиш някакъв процент от очаквания приход и да го заведеш като пасив и да не го признаеш като приход до момента на одобрението на отчета от ЗК....

<sup>Отговор на Идиот(01.04.2010 12:18):
Идиот каза:
Абе дал си на Иванчо - едни хапове за 100 лева, и после никой не ти ги е платил
Има ли доставка по ЗДДС- ИМА
Ако щеш даже - не можеи да ходиш и да си искаш парите от Иван, нито пък да си прибереш хапчетат, щото той ги е изгълтал и се е самоубил.
Така, че ЗДДС-то е ясно, доставка има, въпросът е за чия сметка щее загубата. Еми естествено, че за аптеката

Сега, аз си мисля, че НЯМАШ право да си признаваш ПРИХОД, докато НЗОК не ти одобри финансовия отчет, поради което ще имаш
411/Пасив
след одо...</sup>



Хъм, а като намесим ДДС-то? Имаме ли право на ползвания данъчен кредит за закупуване на хаповете на иван, които дефакто сме му харизали?

Червеното 411 / Пасив е ок и за мен. Но то върви с червено 411 / Данък върху продажбите.

Независима икономическа дейност ли е харизването на хапове на Иван :)

Елисавета,
Точно това имах предвид - сделката не е безвъзмездна, защото не е замислена като такава. Като продаваш фафли и лимоната, ако ти поискат намаление на цената щото фафлите били малко вгранивени, отбива от цената като харизване ли да го осчетоводим?

За мен това е намаление на стойността на сделката поради условия уговорени в договора и се документира с КИ. Проблеми с ДДС-то не трябва да възникват.

Това е един от въпросите, които си поставам. /както и машината н началото на примера/

За мен не е "харизване" защото не е по желание на страните а по някаква "принуда"

Въпросът е за да се признае това не следва ли да се оспори отказът от плащане?
И ако е по силата на нормативен акт отказа същото ли е ако е по силата на договорена клауза?
За това и зададах въпрос на Rro имат ли значение нормативите в случая на облигационни отношения

Абе мъгла ми е :))

Да - НЗОК иска отстъпка от сделката - хихихихи
поради, което аз се съгласявам и на база на това имам основание да кредитирам данъка върху продажбите
Да, ма постановката е такава, че НЗОК не ти признава сделката, за такава, попадаща в обхвата на субсидираните сделки, при което де факто ти имаш намаление на прихода, НО ... не виждам основание за намаление на данъчната основа



<sup>Отговор на Сашко(01.04.2010 13:18):
Сашко каза:
Елисавета,
Точно това имах предвид - сделката не е безвъзмездна, защото не е замислена като такава. Като продаваш фафли и лимоната, ако ти поискат намаление на цената щото фафлите били малко вгранивени, отбива от цената като харизване ли да го осчетоводим?

За мен това е намаление на стойността на сделката поради условия уговорени в договора и се документира с КИ. Проблеми с ДДС-то не трябва да възникват.</sup>

За мен това е намаление на стойността на сделката поради условия уговорени в договора и се документира с КИ. Проблеми с ДДС-то не трябва да възникват.

За мен това е намаление на стойността на сделката, но не поради УСЛОВИЯ в договора, а поради НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕ, поради което всички загуби са си за сметка на търговеца, неизпълнил задължението си, и след като НЗОК счита, че си неизряден, то си понасяш загубата, вкл на данъка

Просто няма основание за издаване на КИ, естествено това е лично мое мнение - като на идиот

Ако тръгна да оспорвам решението на НЗОК, естествено, че ще прехвърля евентуалното вземане в друга сметка и ще чакам да настъпят условия за признаване на приход. възможно е дори, част от това вземане да се наложи да бъде обезценено, особено, ако се заведе дело по реда на АПК и се чака супер много време. И ако адвокатите преценят, че имаш някъв шанс да загубим
Възможно е дори да се наложи да оповестим условно вземане... Много зависи от ситуацията. Но за мен данъкът е ясен. Това че Петър отказва да ми плати интернета, но го е ползвал - не е основание за мен да издавам КИ (не, че понякога не го правя, де) но говорим принципно
Имам ползвани хапчета, имам начислен ДДС

хихи, а условното вземане на ДДС по невключена в дневник покупки фактура не ти харесва :)

Бе то аз изобщо не виждам идеите (или идиотщините, Идиот, без да се обиждаш) на ЗК описани в ЗДДС.
Строго погледнато, сделката е между аптеката и клиента. Договорът със ЗК е за това дали и как да плаща. Така че Идиот има право да не вижда основание за намаление на данъчната основа...
... стига да не е счетоводителя на аптеката. :)

^{Отговор на elisaveta_p(01.04.2010 13:30):
elisaveta_p каза:
хихи, а условното вземане на ДДС по невключена в дневник покупки фактура не ти харесва :)}


Изобщо не е условно вземане това, което визираш ЕлисаветаП, моите уважения, но може да препрочетеш условията за признаване на условно вземане
Можеш дори да видиш и стандарта за финансовите пасиви, и да поговорим тогава

Апропо, условните вземания нямат място в баланса, както и условните задължения - приеми ги един вид, че са ти "задбалансови"
не виждам как след като съм платил нещо, мога да го извадя от баланса... Кореспонденция между 9 раздел и другите раздели е меко казано "недопустима" ^{Отговор на Идиот(01.04.2010 13:33):}

Ааа, подготвих се още одеве:

Условен актив е възможен актив, който произлиза от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието.

Да, плащането от НЗОК не може да бъде изцяло контролирано от предприятието, нито пък решение на съда. Ама пък да ми кажеш, че едно предприятие може да контролира изцяло счетоводителя кога ще включи една фактура в дневника.... за да стане този актив безусловен :))))
Майтапя се. Но малко. Предприятието може да реши, че няма да се възползва от правото си на данъчен кредит. То има право, но няма задължение да ползва данъчния кредит. И има право да вземе решение дали ще го ползва или не в 12 месечен период. Така че кво ти пречи с-ка 498, не знам.
Извинявай, Ванка, не е по тази тема, ама ...

^{Отговор на Идиот(01.04.2010 13:29):
Идиот каза:
Имам ползвани хапчета, имам начислен ДДС}


Ааа... щом си пиеш хапчетата редовно, няма проблем.
_{не можах да се сдържа.}

Идиот, прав си, но аз съм губил часове в обяснение на принципа на документиране с фискален апарат на продажбите чрез ЗК на данъчни, след което на тях им стана ясно само че нищо не могат да разберат и че това което виждат на фискалния отчет не е това което си мислят.

А за тези суми, които за една неголяма аптека са по 30-50 лева месечно въобще не смятам да се впрягам.

То има право, но няма задължение да ползва данъчния кредит. И има право да вземе решение дали ще го ползва или не в 12 месечен период.

Е то задължението е пасив, а правото е актив :)
Както и да е - ако предприятието счита, че няма да си упражни правото - то данъкът става невъзстановим, при което влиза в цената на придобиване на Материални запаси, или на Имоти, машини и съоръжения ... бе изобщо влиза си в стойността на разхода, бил той OPEX или CAPEX

^{Отговор на Идиот(01.04.2010 13:41):
Идиот каза:
Е то задължението е пасив, а правото е актив :)}



Това в каква връзка го казваш, не разбрах? Няма значение. Абе идеята ми е, че нямаш основание да си толкова категоричен срещу 498 в онзи казус.

Нямам право да съм толкова категоричен при две условия:
1. В индивидуалния сметкоплан на дружеството да е предвидена такава опция, щото индивидуалния сметкоплан е част от счетоводната политика
2. В Гфо да бъде представено като разчет с бюджета, дори и да следва да бъде оповестено, ако е нужно

<sup>Отговор на elisaveta_p(01.04.2010 13:45):
elisaveta_p каза:


Това в каква връзка го казваш, не разбрах? Няма значение. Абе идеята ми е, че нямаш основание да си толкова категоричен срещу 498 в онзи казус.</sup>

Здравейте,
Извинете, че се включвам в темата, но искам да попитам с каква дата следва да се издаде фактура за отчетената дейност през месеца, при положение че отчетния период за отчитане пред здравната каса е до третия работен ден на следващия месец. Грешка ли ще е фактурата да е с дата последния ден на месеца, за който се отнася извършената дейност?
Благодаря предварително!

доц. д-р Симеон Милев
В бр. 8 от 2014 г. на списание “Счетоводство, данъци и право” доц. д-р Симеон Милев, д.е.с., коментира отчитане на приходите в лечебните заведения.
Формирането на приходите на лечебните заведения от НЗОК е на основата на договорите за клинични пътеки. Лечебното заведение изготвя ежемесечно отчети за изпълнените лечебни услуги, които представя на съответното поделение на НЗОК за одобрение. Одобрението на отчетите се осъществява обикновено до един месец от последната дата на месеца, за който се отнасят. Поради това възниква въпросът
как следва да се постъпи, ако приходите не се одобрят в пълния им размер от здравната каса.

В текущото счетоводство тези приходи от отчетите се признават по съответните сметки за приходи, а основанието за признаването е извършването на самата услуга, включително и за тази част, която не е одобрена. От гледна точка на концепцията за приход извършените услуги отговарят на критериите за такъв. Като последица от начина на възмездяване на лечебните услуги една част, макар и малка, не се получава като паричен поток от здравната каса. Няма причина да се нарушат правилата за признаване на приход чрез тяхното коригиране, така, както това е посочено в МСС 18, параграф 18: “Когато обаче възникне несигурност относно събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума... се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.” Същият текст е включен и в съдържанието на СС 18, т. 5.3. Следователно със сумите, които не са одобрени, следва да се направи корекция не на приходите, а на вземането от здравната каса. Това би представлявало обезценка на вземане в размера на неодобрената част от услугите.