Кой и кога подлежи на осигуряване?
1. Осигурени лица на друго основание независимо от дохода ДОО - да ЗОВ - да
2. Неосигурени лица на друго основание
    - равно или по-голямо от МРЗ ДОО - да ЗОВ - да
- по-малко от МРЗ ДОО - не ЗОВ - само лично 6,60 лв.
3. Пенсионери    
- равно или по-голямо от МРЗ ДОО - не/по желание ЗОВ - да
- по-малко от МРЗ ДОО - не ЗОВ - не

2.Неосигурени лица на друго основание
- равно или по-голямо от МРЗ ДОО - да ЗОВ - да
- по-малко от МРЗ ДОО - не ЗОВ - да / върху изплатената сума не се внасят вноски чрез възложителя на договора. През този месец лицето само трябва да заплати здравноосигурителни вноски по реда, определен в чл.40, ал.4 от Закона за здравното осигуряване - 6 на сто върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за самоосигуряващите се - 110 лв. В този случай информация за внесените от лицето здравноосигурителни вноски се подава на Националната здравноосигурителна каса по данни от платежния документ/

а кога се дължи авансов данък

При пенсионерите към възнаграждението от което зависи дали да се внесът ЗО трябва ли да се прибави и пенсията?

авансовият данък - при нетрудови правоотношения, пенсията не се добавя

А към сумата на гр.договор добавя ли се обещетението за отглеждане на дете до 2 годишна възраст?

към Ирина
Не, обезщетението не се добавя.

мисля, че пенсионерите не са длъжни да внасят и ЗОВ при равна или по-малка сума от мин.раб.заплата - "вноски по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО в случая не се внасят, тъй като за получаващите пенсии осигуряването се извършва за сметка на републиканския бюджет"

Осигурен на друго основание значи ли , когато съм в майчинство и ми плагщат здравни, за сметка на осигурителя?

Към Аника
Да, смята се че си осигурена...все пак ти си в трудовоправни отношения с работотдателя, само дето в момента си м отпуск по майчинство...

В Брошурите на НАП пише че ПЕНСИИТЕ се вписват и добавят??????????????????????????

Студент редовно обучение, който е осигурен ЗОВ от републиканския бюджет и за 2005г. е получил 2400 лв. по граждански договор след приспадане на нормативно признатите разходи - 35% какви осигуровки трябва да внесе?

Tova za BROSHURITE i az go pro4etoh

наети лица за монтаж по гр.договор,осигуряват ли се ,ако на друго място са на трудов договор и са осигурени?

да

Моля ви кажете ми какво се удържа по граждански договор с ученик и студент?

Пенсионерите по болест със същия статут ли са като тези за
изслужено време и старост.

осигурителен - да /стига да не ти го признаят като прикрит трудов/

Моля, специалистите да коментират, при договор за възлагане за свършване на определена работа, мога ли да изисквам съответната част от осигуровките и здравната вноска да бъда поета от възложителя в съотношение 65%-възложителя/35% за сметка осигуреното лице, като осигуряването е:
Фонд Пенсии 12.35% - от възложителя, 6.65% от осигуреното лице
ДЗПО 2.6% - от възложителя, 1.4% от осигуреното лице

В този случай необходимо ли е да се внасят пари във фонд Общо заболяване и майчинство, определени на 3.5% (за 2006 год),както и за фонд "безработица" 3%
Какви документи ще трябват за да бъдатзачетени тези суми от НОИ ?

a

ee

Дължи ли се осигуровка ДОО върху възнаграждение по граждански договор, когато получателят е пенсионер и паралелно с това получава възнаграждение по трудов договор?

Категорично не, само ако пенсионера желае да бъде осигуряван.

ъгъг

Дължи и ДОО, ако работи по трудов договор не е пожелание

Мисля, че пенсионерите не са длъжни да се осигуряват към ДОО независимо дали имат или не трудов договор. И едно уточнение - че МРЗ в обяснението на Роси е след приспадане на необходимо присъщите разходи.

Май ще се хвана на бас

И.Маринова е в грешка, естествено.
Не знам по такъв елементарен въпрос как изобщо може някой да си помисли, че С.Атанасова може да не е права:::))))
Естествено, че по трудов дотовор се дължат осиг. за ВСИЧКИ рискове, без значение дали лицето е пенсионер или не. Също и по ДУК.
По ГД за пенсионера не са дължи ДОО, а също и ако трябва да е самоосигуряващ.

Хареса ми твърдението, че естествено аз бъркам. Дано не са във форума тези, които ми плащат. Въпросът е елементарен и може би от редакцията на отговора на Атанасова аз не съм разбрала становището и. Иначе и моето впечатление е, че тя знае всички отговори. Въпросът на Диана беше дължи ли се на пенсионер ДОО по ГД, ако той работи по трудов д-р. За тр. д-р и ДУК е ясно - дължи се всичко . За ГД - категорично не се дължи ДОО и това не зависи от трудовия му договор.

Иван Карановски, главен методолог на НОИ отговаря на следното запитване: дължат ли се осигурителни вноски върху възнаграждение по граждански договор с пенсионер и зависи ли това от размера на възнаграждението?

Осигуряването при работа без трудово правоотношение е регламентирано с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО. Общи положения и на двата закона са осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски - това е възнаграждението след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ, неговият максимален размер, над който не се дължат осигурителни вноски, както и разпределението на осигурителната тежест между възложителя и изпълнителя в определено съотношение. Това разпределение за здравноосигурителната вноска е в сила от 01.01.2003 г.

Задължението за осигуряване по двата закона има и съществени различия, особено в случая, когато лицето получава какъвто и да е вид пенсия. Съгласно ЗЗО върху осигурителния доход по граждански договор здравни вноски се дължат задължително независимо от размера му и от това дали лицето получава пенсия.

Единственото изключение, при което не се внасят при изплащане на възнаграждение по граждански договор здравноосигурителни вноски, е, когато лицето е осигурено здравно като едноличен търговец, собственик на ЕООД, съдружник в търговско дружество, земеделски производител или като упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация лице.

Осигуряването за ДОО при работа по граждански договор по КСО се осъществява при следните условия:
1. на основание Решение № 5 от 29.06.2000 г. на КС на РБ и ал. 6 на чл. 4 от КЗОО осигуряването на лицата, получаващи пенсия, не е задължително, а е по тяхно желание;
2. осигуряването зависи и от определен минимален размер на полученото средномесечно възнаграждение по такъв договор, т.е. не подлежи на осигуряване, ако средномесечният размер на дохода по граждански договор след приспадане на нормативно признатите разходи е по-нисък от минималната работна заплата за страната за съответния период.

Малко старо, но златно, въпроса е принципен, не се захващайте за цифрите в разпределението на осигурителните вноски

Осигуряване на пенсионери по трудов и граждански договор

Отговаря Вержиния ЗАРКОВА - началник отдел в НОИ

Въпрос: Пенсионер съм и работя при няколко различни работодатели като имам сключен един трудов договор и няколко граждански. Как трябва да се осигурявам в този случай? Върху какъв размер на дохода да правя осигурителни вноски?

Отговор: Съгласно разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащане и от източника на финансиране, са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове.
Както е видно, разпоредбата се отнася за всички работници и служители и не изключва от осигуряване лицата, на които е отпусната пенсия.
Вноските се правят върху брутното трудово възнаграждение, получено от лицата, и са в съотношение 75 на сто за работодателя и 25 на сто за осигуреното лице. Посоченото съотношение се отнася за следните фондове на ДОО: "Пенсии"; "Общо заболяване и майчинство"; "Безработица". Вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на осигурителите.
От началото на 2003 г. осигурителните вноски се дължат върху доход, който не може да бъде по-нисък от минималния осигурителен доход по икономически дейности и групи професии, определен в Закона за бюджета на ДОО за 2003 г. Максималният осигурителен доход за тази година е в размер на 1000 лв.
Когато лицата, получаващи пенсии, са наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, те са задължително осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. При този режим на осигуряване се внасят осигурителни вноски за фондовете "Пенсии" и "Трудова злополука и професионална болест", като 75 на сто от вноските за фонд "Пенсии" са за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на пенсионера, а вноските за трудова злополука са само за сметка на работодателя.
Следва да се има предвид, че когато пенсионер е осигурен за всички осигурени социални рискове, за същия месец, при друг работодател и сключи втори или допълнителен трудов договор, то и по този договор се дължат вноски за всички осигурени социални рискове независимо от продължителността на работата и от размера на полученото възнаграждение при втория работодател.
С Решение № 5 от 29 юни 2000 г. Конституционният съд отмени задължителното осигуряване за работещите пенсионери, когато са самоосигуряващи се или работят по граждански правоотношения. Решението е в сила от 11 юли 2000 г. и след тази дата пенсионерите, наети по договори без трудови правоотношения, сами избират дали да правят вноски за държавното обществено осигуряване, или не. Конституционният съд не е уточнил кои са точно пенсионерите, неподлежащи на задължително осигуряване, поради което това решение се прилага за всички лица, получаващи пенсии, включително пенсиите за изслужено време и старост, наследствените пенсии, инвалидните пенсии и др. В случай че пенсионерите, работещи по граждански договори, желаят да се осигуряват, за тях следва да се внасят вноски за фонд "Пенсии". Вноските се разделят между възложителя по договора и осигуреното лице в съотношение 75 на сто към 25 на сто.
Осигурителните вноски се внасят, когато възнаграждението, получено по гражданското правоотношение, след приспадане на нормативно признатите разходи, е равно или по-високо от минималната работна заплата, установена за страната за съответния период.
На основание новата т. 6 на ал. 3, чл. 4 от КЗОО, за лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по КЗОО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Вноските са за фонд "Пенсии".
В случаите когато получените възнаграждения по граждански правоотношения, след приспадане на нормативно признатите разходи, са по-малки от минималната работна заплата за съответния месец и лицата не са осигурени на друго основание, осигурителни вноски не се дължат независимо дали наетите лица се пенсионери, или не.
Във всички случаи върху доходите за работа без трудово правоотношение за пенсионерите се внасят вноски за ДОО само ако те желаят това.
Такова изключение, по отношение на работещите по граждански договори пенсионери, не съществува по отношение на здравното осигуряване.
Здравноосигурителните вноски за всички лица, работещи по граждански правоотношения, независимо дали са пенсионери, или не, се дължат върху полученото възнаграждение независимо от размера му, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. И в тези случаи вноските се начисляват след приспадане на нормативно признатите разходи по ЗОДФЛ.
Следва да се има предвид, че от 01.01.2003 г.здравноосигурителните вноски върху възнагражденията, получени по граждански правоотношения, се разпределят между възложителя по договора и осигуреното лице по следния начин:
- 4,5 на сто от вноската е за сметка на осигурителя;
- 1,5 на сто от вноска е за сметка на осигуреното лице.
Когато се внасят вноски за здравно осигуряване за работещи пенсионери, винаги трябва да се има предвид размерът на получаваната от лицето пенсия. Сборът от пенсията и дохода, върху който се внася здравноосигурителната вноска, не може да надвишава максималния размер на месечния осигурителен доход - 1000 лв. за 2003 г.

Колко % са норматовни-признатите разходи по договор за пълномощник
благодаря

Здравно осигуряване по граждански договори
РУМЯНА СТАНЧЕВА, ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ В НОИ 14/3 - 14:54 ч.
От моментът, в който Законът за здравното осигуряване влезе в сила, редът за внасяне на здравноосигурителни вноски за лицата, упражняващи трудова дейност без трудови правоотношения по договор с възложител, е, както следва:
За периода 1.07.1999 г. - 31.12.1999 г. работещите без трудови правоотношения внасят сами и за своя сметка месечни осигурителни вноски върху доход не по-малък от минималната работна заплата, установена за страната. Тези лица извършват и годишно определяне на размера на здравноосигурителната вноска по данни от годишната данъчна декларация по чл.41 от Закона за облагане на доходите на физическите лица в сроковете за облагане на доходите на физическите лица.
За периода 1.01.2000 г.- 31.12.2002 г. здравноосигурителните вноски за работещите без трудови правоотношения се внасят от възложителя на договора. Вноските са за сметка на лицата и се изчисляват върху полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността. Възложителят на договора удържа от възнаграждението на лицето дължимите осигурителни вноски и ги внася до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. По данни от годишната данъчна декларация се извършва и годишно определяне на дохода, върху който се дължат здравноосигурителни вноски.
От 1 януари 2003 г. осигурителните вноски за здравно осигуряване на лицата работещи без трудови правоотношения се внасят за всеки месец в съотношение между възложителя на договора и осигуреното лице върху облагаемия доход, намален с нормативно признатите разходи за съответната дейност.
За периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. възложителите на договори внасят здравноосигурителни вноски за наетите без трудови правоотношения лица независимо от размера на изплатената сума. Не се внасят здравноосигурителни вноски само за лицата, които са регистрирани, че упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност, упражняват дейност като еднолични търговци, собственици и съдружници в търговски дружества.
След 1 януари 2005 г. задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски върху доходи получени за работа без трудови правоотношение е в зависимост от размера на изплатеното възнаграждение.
Възложителят по граждански договор подава данни в НОИ
За работещите през месеца единствено по договор с възложител от 1 януари 2005 г. здравноосигурителни вноски се внасят, когато полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността е равно или по-голямо от минималната работна заплата, определена за страната за съответния период. Вноските се внасят в съотношение 70:30 за сметка на възложителя на договора и на осигуреното лице. Осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Вноските за сметка на възложителите се внасят по §100407, а тези за сметка на осигурените лица по § 100406 от Единната бюджетна класификация. Възложителят на договора подава и данни за внесените осигурителни вноски с декларация обр. №1 на НОИ. Данните се подават не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите вноски.
Ако полученото възнаграждение от лицето след приспадане на нормативно признатите разходи е по-малко от минималната работна заплата за страната и е единствен доход за месец, върху изплатената сума не се внасят вноски чрез възложителя на договора. През този месец лицето само трябва да заплати здравноосигурителни вноски по реда, определен в чл.40, ал.4 от Закона за здравното осигуряване - 6 на сто върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за самоосигуряващите се - 110 лв. (6.60 лв. на месец). В този случай информация за внесените от лицето здравноосигурителни вноски се подава на Националната здравноосигурителна каса по данни от платежния документ.
Работещите по трудов договор, получили допълнителни доходи, задължително плащат здравна вноска
За лицата, които работят по трудови или служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони и същевременно през месеца са получили възнаграждение за работа по договор с възложител, се внасят здравноосигурителни вноски независимо от размера на получената сума. Върху изплатени възнаграждения за работа без трудови правоотношения независимо от размера им се внасят здравноосигурителни вноски и за лицата, които получават през месеца възнаграждения като изпълнители на договори за управление и контрол на търговски дружества, като членове на кооперации и за работа на изборни длъжности. Всички тези лица декларират пред възложителите на договорите, върху каква сума са внесени осигурителни вноски за тях по основното правоотношение.
Това е необходимо с оглед определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход, които със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. е определен на 1300 лв.
За лицата, които получават пенсия и през месеца имат доходи за работа без трудови правоотношения върху изплатеното възнаграждение, здравноосигурителни вноски се дължат, ако след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността сумата е по-голяма или равна на минималната работна заплата. За пенсионерите, които са получили възнаграждение по-малко от минималната работна заплата не се внасят здравноосигурителни вноски върху изплатената сума. Тези лица през месеца се осигуряват за сметка на републиканския бюджет върху размера на пенсията.
При изплащане на възнаграждения за работа без трудови правоотношения възложителите на договори не внасят осигурителни вноски за лицата, които декларират, че упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност, че упражняват дейност като еднолични търговци, собственици и съдружници в търговски дружества, като земеделски производители и тютюнопроизводители. Тези лица внасят здравноосигурителни вноски върху получените суми при определяне на окончателния годишен размер на осигурителния си доход с годишната данъчна декларация по чл.41 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

имам следния случай:
едно лице е управител на фирма и търг.пълномощник в друга фирма. Според мен и от двете фирми трябва да се осигурява, не надвишава макс.осиг.мес.доход. Правилно ли разсъждавам?

Ако лице се осигурява от държавата-полага грижи за инвалид и работи 1м. на граждански договор, втози случай дължи ли осигуровки по гр.договор /възнаграждението е 150лв./
Благодаря предварително

Изплаща се хонорар на работник по граждански договор за 400лв. Бихте ли ми казали какви осигуровки трябва да му се внесат и за целият месец ли или само за дните за които е била свършена работата?
Благодаря предварително!

ЗДРАВЕЙ ТА
Разбрах че има различни варианти при гражданските договори в зависимост от това дали лицето е осигурявано другаде и каква е сумата на гражданския договор . Въпроса ми е следния: Те не се регистрират в НАП но би трябвало осигурителя /възложителя/ да им издаде осигурителнни книжки, и друго сумите за осигуровки за сметка на лишето се внасят и удъпжат от възложителя.
Защо няма един закон който да е ясно обяснено по даден договор какво се прави, а се препраща в други и накрая незнаеш вече какво търсиш.

а за гражданските договори трябва ли да се подава декларация 1 ?

надявам се, че следващия "незнаещ" ще има нерви да стигне и до тези редове ...
моля, не си задавйте въпросите тук!
ако имате проблем и не сте намерили отговор на въпроса си, отворете си нова тема!
хубавата идея на Роси 666 да даде предварителен отговор на незададените Ви въпроси отива на кино....
не питайте тук, а само четете!

Здравейте, скоро станах неволен участник в следния казус: от 3 години имам сключен консултантски договор с една фирма, която консултирам в сферата на производството. Наскоро ми се наложи да подавам документи за лицензиране като експерт - частно лице, но съответната държавна инстанция не зачита тези три години за трудов стаж по специалността и постанови отказ на подаденото от мен зявление. Аз лично не открих решение на този въпрос в КТ. Ще бъда благодарен за някаква насока.

Има ли представа някой разходната част от бюджета на ДОО под чие управление се намира

Осигурен съм по трудов договор при един работодател. Към същият работодател имам и граждански договор за извършване на услуга, но сумата по този ГД след приспадане на 35 % е по малка от една МРЗ. Трябва ли да се подава Декларация 1 и за гражданския договор и дължи ли се по него ДОО и ДЗПО??? А ЗОВ кой ги плаща???

Към Иван, че е с днешна дата
Първо аз да питам - прочете ли най-отгоре за кого какви са осигуровките?
После да повторя: Щом си осигурен на трудов договор, се осигуряваш и за гражданския за всички осигурителни случаи, НЕЗАВИСИМО каква е сумата. И 5 лв. да получиш - всички % ДОО, ДЗПО и ЗОВ се плащат. В съотношение 65:35 работодател:работник.

Малка корекция на Роси666 :-)))
Не всички %, а процентите като за самоосигуряващо се лице, само че в съотношение 65:35 (Възложител:Изпълнител)

Към Роси 666: Благодаря много!

А декларация 6 за граждаснки договори подава ли се, питам за случаи, в които сумата, която се дължи по гражданския договор минус НПР е под 160 лв(т.е. не се начислява данък).

Извинявам се за тъпия въпрос, но гражданските договори трябва ли да се регистрират в НАП

да - чл.57 от ЗОДФЛ

Не се регистрират в НАП.
Каква е справката по чл.57, която се подава до 15 април следващата година?

Въпросът ми е: като се дължат и ДОО вноски, и ЗО вноски, какъв е техния процент?