Мислите ли, че ако примерно отпишем през 2010, вземане, възникнало 2002, ще трябва да го направим по Стандарта за коригиране на грешки и това да стане за сметка на неразпред.печ от 2007, защото още тогава му е изтекла давността?

Защо пък грешка? Не знам някъде да е регламентирано, че щом изтече давността, трябва да се отпише вземането. Е, могли сте да го обезцените, ама преценили сте, че не е за обезценка, не сте го обезценили.

^{Отговор на dex76(23.11.2010 15:37):
dex76 каза:
Мислите ли, че ако примерно отпишем през 2010, вземане, възникнало 2002, ще трябва да го направим по Стандарта за коригиране на грешки и това да стане за сметка на неразпред.печ от 2007, защото още тогава му е изтекла давността?}

Интересен въпрос.
Преди около 3 години се обсъждаше дали всяко отписване да става за сметка на неразпределената печалба. В крайна сметка си остана по старому. Макар и с изтекъл срок съм минавал през 609, ей така за разход имайки стабилния довод, че до последно сме очаквали плащане.
Чисто законово, мисля че имаш пълното право да го направиш.

а задължение възникнало през 2010г може ли да се отпише за с-ка на печалбата, тъй като няма да се плати а и малко загуба да намаля?

Възникнало през 2010г.,а основание за отписването?

аа съд

Според мен отписването на вземания или задължения трябва да бъде за сметка на финансовия резултат за периода, в който е взето решение за отписване, защото то именно тогава възниква като юридически факт и не следва да влияе на предходни периоди. Данъчното третиране е съгласно материалните данъчни закони.

чл.37 ЗКПО или чл.24

Да, благодаря за мнението. Имате право, ако се погледне на факта, че изтичането на давността не го прави несъбираемо, защото теоретично може да се плати доброволно.

принципа е,че ако имаш юридически или фактически условия за обезценка /или отписване на вземането това задължително се отчита счетоводно . За данъчни цели се гледа давността - ако счетоводното отчитане се разминава с давността се отчита ДВР , при изтичане на давността се признава разхода за данъчни цели.

Вчера бях на 1 семинар и попитах лектора по този въпрос. Отговорът буквално беше:"Независимо как го направите, в крайна сметка ще увеличите ФР в дан.декларация с тази сума, тъй като е изтекъл срока, в който можете да го отпишете и това вече ви е постоянна разлика"

аз не бих ходил повече да го слушам този лектор!

Чл. 37. (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо

Очевидно лектора е прав.

и отново стигаме до юридическия въпос - кога изтича давността?

Защо така мислиш? Независимо кога изтича давността, (с всичките й прекъсвания и възобновявания по ЗЗД) в ЗКПО, пише "изтичане на давностния срок, но не по-късно от 5г. от момента, в който е станало изискуемо"
^{Отговор на bistra7(26.11.2010 13:15):}

Мисля, че за вземане от 2002 г. давността е изтекла 2007 г. Тъй като тогава не е отписано, ако това се направи през 2010 се увлечива ФР. Не виждам причина за прилагане на стандарта за коригиране на грешки.

Вземане може да се отпише без данъчни разлики или формираните разлики по такъв повод да се "обърнат" не само ако обстоятелствата съгласно закона са настъпили в годината на отписването, но и в която и да е предходна година - така или иначе отписването е по желание, а и изминаването на някоя или друга година след изтичане на давността определено не го правят по-малко несъбираемо.

Аз това намерих.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-435 от 11.11.2008 г. относно прилагането на чл. 37 от ЗКПО при отписване на вземане, погасено по давност
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
чл. 16,
чл. 37,
чл. 77 ЗКПО
Във връзка с Ваше писмо и поставения в него въпрос относно данъчното третиране на формиран разход, по повод на отписано, погасено по давност вземане, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. В чл. 37 от ЗКПО е регламентирано данъчно регулиране на непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО. Формираните данъчни временни разлики се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства, посочени в точки от 1 до т. 6 на чл. 37 ал. 1 от ЗКПО.
От посоченото в писмото е видно, че се касае не за обезценка на вземане, а за отписване на вземане поради изтекла давност. По тази причина формираният разход, при отписване на вземането, не подлежи на данъчна регулация чрез преобразуване в увеличение на финансовият резултат. Визираните в писмото обстоятелства за отписване на вземането, следва надлежно да са доказани.
Осчетоводеният разход, в резултат на отписване на вземане, ще бъде признат за данъчни цели само при условие, че отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство (налице са неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо). Това означава, че трябва да бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно вземане, за да се установи дали отписването е в съответствие със счетоводното законодателство. В тази връзка, следва да извършите инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на Годишния счетоводен отчет на предприятието в т.ч. и на вземанията и задълженията. За извършване на тази инвентаризация е необходимо да бъдат изпратени писма до съответните контрагенти за потвърждаване на вземанията и задълженията. За установяване на съответните разлики между фактически и счетоводни данни се съставя протокол. На база резултатите от инвентаризацията ръководството на предприятието трябва да вземе решение за тяхното третиране и размера на тяхната счетоводна оценка.
Изводът, който може да бъде направен от гореизложеното, е че разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че ако дадено вземане бъде отписано без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО или чл. 16, ал. 2, т. З от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "ОУИ" ПЛОВДИВ: /Г. ТЪРНОВАЛИЙСКИ/


РАЗЯСНЕНИЕ № 24-34-67 от 18.04.2008 г. относно данъчно третиране по реда на чл. 37 от ЗКПО на отписано вземане поради изтичане на давностния срок
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
чл. 37 ЗКПО
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-67/18.03.2008 г. е описана фактическа обстановка според която дружеството ще отпише вземания с изтекъл давностен срок, за които няма създадена обезценка или провизия. С оглед на това е поставен въпрос дали отчетеният в резултат на отписването счетоводен разход е признат за данъчни цели.

Предвид така представената фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по поставения от Вас въпрос изразявам следното становище:

В ЗКПО не е налице конкретна норма, която да регламентира данъчното третиране на разходите, отчетени в резултат на отписване на вземания, които не са обезценявани. С оглед на това признаването или непризнаването на тези разходи зависи от изпълнението на изискванията на счетоводното законодателство.

Осчетоводеният разход, в резултат на отписване на вземане ще бъде признат за данъчни цели при условие, че отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство (налице са неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо). Това означава, че трябва да бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно вземане, за да се установи дали отписването е в съответствие с посочените изисквания. Следва да се отбележи, че в чл. 37 от ЗКПО са изброени обстоятелства за обратно проявление на възникнала в предходни периоди данъчна временна разлика от обезценка на вземания, които в голямата си част съвпадат с причините, които могат да доведат до отписване на вземане, за което не са начислявани обезценки в предходни периоди. Следва да се има предвид обаче, че за разлика от ЗКПО в счетоводното законодателство не е налице фиксиран петгодишен срок, при изтичането на който вземанията да се считат за несъбираеми и да бъдат отписвани.

От друга страна данъчният ефект, който би се получил, ако в годината на настъпване на някое обстоятелство по чл. 37 от ЗКПО, бъде отписано вземане, което не е обезценявано, би бил същият, както ако се признае обратно проявление на данъчна временна разлика от обезценка на вземане. По този начин би се постигнало еднозначно данъчно третиране на разходите с произход обезценка на вземания и разходите от отписване на същите като несъбираеми. Основа за подобно заключение е това, че в разпоредбата на чл. 37 са изброени обективни по своя характер обстоятелства, т.е. при настъпване на някое от тях се предполага, че е налице достатъчна сигурност, че дадено вземане няма да може да бъде събрано. Това обаче не е приложимо автоматично във всички случаи - както вече отбелязахме счетоводното законодателство не фиксира 5-годишен срок, аналогичен на този по чл. 37, т. 1 от ЗКПО.

Изводът, който може да бъде направен от гореизложеното, е че разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че ако дадено вземане бъде отписано без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО или чл. 16, ал. 2, т. З от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.

Следователно доколкото в конкретния случай се касае за изтичане на давностния срок на вземане, което не е обезценявано, разходът от отписване на същото би бил данъчно признат в годината на изтичане на давностния срок.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/МАРИЯ МУРГИНА/

И според тия разяснения, вие какво разбрахте за отписване на вземането, понеже е така и така.....

Разбрах, че разходът е признат само в годината, в която изтича давностния срок и докажеш, че е несъбираемо. Един вид, имал си право, не си се възползвал, гори.

Аха да, ама другия момент с доказването, че вземането е несъбираемо. Ако реши напъра, че нямаш достатъчно доказателства, че вземането е несъбираемо? А и това писмо от М. Мургина, където: "счетоводното законодателство не фиксира 5-годишен срок, аналогичен на този по чл. 37, т. 1 от ЗКПО". ????