Колеги, чета тук книгата "Счетоводство на селското стопанство" на екипа автори от СА Свищов. Търсих отговор на въпроса какво да правя ако заприходя произведената продукция по справедлива стойност (пазарна цена) и по този начин сметка 611 ми се окаже с кредитно салдо (т.е. разходите за производство са по-малки от пазарната цена на продукцията).
Ето какво прочитам "........(сметки 6111 и 6112..... От 01/01/2002 те се използват като калкулационно-разчетни. По дебита им се формира фактическата себестойност на готовата продукция. След кредитиране със справедливата стойност на готовата продукция се появява разлика. Това налага нов начин за тяхното приключване - със сметка от група 70...".
Това означава ли, че трябва да взема счетоводна операция 611 / 70? С разликата между натрупаните разходи за производство и пазарната цена*количеството произведена продукция?

Правиш в твоя случай/ по ниска себестойност от справедлива ст/ст/, сложната статия:

Дт Продукция/ Кт Разходи за дейност..................................., Кт Други приходи

Само че продуктите ми са 4 на брой. Как да определя каква част от кредита по 611 да отнеса по съответния продукт? На база относително тегло на стойностите?
А тази счетоводна статия 611 / 70 как ви се струва? Малко ми е странна, не точно нелогична, но не съм я използвала :). резултатът при всички случаи ще е един и същ - приход, въпросът е дали правилно съм разбрала доц. Герганов?

при тази статия 611/ 70 формираш дебитно салдо по 611 см. него какво мислиш да го правиш?! а това че продуктите ти са 4 на брой предполага и съответната подробна аналитичност.

^{Отговор на _dexter_(10.08.2011 16:08):
_dexter_ каза:
Само че продуктите ми са 4 на брой. Как да определя каква част от кредита по 611 да отнеса по съответния продукт? На база относително тегло на стойностите?
А тази счетоводна статия 611 / 70 как ви се струва? Малко ми е странна, не точно нелогична, но не съм я използвала :). резултатът при всички случаи ще е един и същ - приход, въпросът е дали правилно съм разбрала доц. Герганов?}

Не формирам дебитно салдо по 611, защото то по начало ми е кредитно. Напр. по дебита на 611 имам 1000 лева разходи. Заприхождавам продукция по продажна цена (справедлива стойност) за 1300 лв (303 /611 - 1300). И така 611 става с кредитно салдо 300 лева.
Ако направя 611 / 70 - 300 лева, нещата си идват на мястото.
Ако направя сложна статия
303 / 611 - 1000
303 / 70 - 300
Пак ще е същото.
Продължавам да си чета книжката :))).

Заприхождавай си я по справедлива. И постоянно трябва да имаш официален документ от борса или нещо подобно.
А един ден при ревизия ще пишеш 3 пъти повече справки от мене.
Щото данъчните не разбират от стандарти.
Те ще търсят дали си ощетила фиска.
Ще береш ядове само.
Мое мнение.

Аз си правя извънсчетоводна себестойност, която кореспондира с цифрите от счетоводството. Точно с тази цел, да се обоснова при евентуална проверка. То в НАП и от себестойност много не разбират, ако се съди по предходната ревизия. Което е по-добре, щото и много не питат, като не разбират.

^{Отговор на _dexter_(10.08.2011 16:08):
_dexter_ каза:
Само че продуктите ми са 4 на брой. Как да определя каква част от кредита по 611 да отнеса по съответния продукт? На база относително тегло на стойностите?
А тази счетоводна статия 611 / 70 как ви се струва? Малко ми е странна, не точно нелогична, но не съм я използвала :). резултатът при всички случаи ще е един и същ - приход, въпросът е дали правилно съм разбрала доц. Герганов?}


611 с-ка задължително трябва да я направиш аналитична. Ако отглеждаш напр.2000дка. земя, от които 800 пшеница, 200 царевица и ....1000 овес намираш коефициента (част към цяло).
И след това разпределяш общите разходи на тази база.
За да знаеш във всеки момент всяка култура горе-долу на каква себестойност излиза.

По отношение статията 611/70....как ми се струва - казах ти вече. Аз предпочитам бабешкия начин, но така че всичко да е ясно на прима виста. Няма нужда да съм модерна :)

И като прочетеш още някоя страница от книжката, сподели тук - ще се радвам да обсъдим

Бившата, благодаря за мнението :). За 611 - така разпределям и аз общите разходи, на база на декарите, само че извънсчетоводно.
А за книгата, прочетох още някоя и друга страница и пак съм в чудене. За "продукцията, използвана за натурално заплащане на задълженията". Дадени са два варианта - когато натуралната рента се заплаща с хлебно или фуражно зърно и когато се заплаща чрез друга селскостопанска продукция. В първия случай (със зърното) няма начислен ддс. Не разбрах защо е така. Някакви предположения?

Лично за мене въпросната книжка е по-скоро дебито-кредитиране. Опитали са да вмъкнат и нещо практическо, но не навсякъде с успех.
Това си е типична доставка в натура (бартер) и ддс се начислява.
За справка "Въпроси и отговори" на НАП

Все си е продукция, все си ползвал ДК, така че трябва да го начислиш

Е, и аз така знам, та затова се зачудих - да не би да съм в голяма грешка.... После си помислих, че книгата е писана по някое време, когато доставката на зърно е била освободена, но не мога да се сетя за такъв период.
За книгата не мога да дам категорично мнение, за полезността й, за сега наистина е само дебит-кредит, като за начинаещи.

Я и аз да се включа в дискусията ви, ако позволите, макар че вече не съм в сферата ни на овцете, ни на пшениците ... еххх, липсват ми ... :)))

_dexter_

"Напр. по дебита на 611 имам 1000 лева разходи. Заприхождавам продукция по продажна цена (справедлива стойност) за 1300 лв (303 /611 - 1300). И така 611 става с кредитно салдо 300 лева.
Ако направя 611 / 70 - 300 лева, нещата си идват на мястото.
Ако направя сложна статия
303 / 611 - 1000
303 / 70 - 300
Пак ще е същото."

И ще е същото, и няма да е същото. Ще е същото като краен резултат, т.е. че по ДТ-а на 303 ще отидат 1300 лв., а по КТ-а на 709 (примерно) - 300 лв.
Обаче ще увеличиш изкуствено оборотите на 611 с тези 300 лв., а реално себестойността ти не е 1300 лв, а само 1000 лв.

Според мен така е най-точно и вярно:
- ако СПС е по-малка от себестойността
303/611
609/611

- ако СПС е по-голяма от себестойността
303/611
303/709


"За 611 - така разпределям и аз общите разходи, на база на декарите"

Момичета, не ви ли се струва, че "произведена продукция в кг." е по-точната база за разпределяне на общите непреки разходи в сравнение с базата на декари?!

Защото, ако приемем, че от едни и същи декари сме произвели различни тонажи 2 различни селскостопански култури, то ще разпределим една и съща сума разходи и за двете култури, базирайки се на база еднаквите декари, но в крайна сметка на единица продукция ще е съвсем различно.
За продукцията, произведена в повече, цената на тези разходи ще е по-малка на тон в сравнение с продукцията, произведена в по-малко.
Как мислите?

Според мен общите непреки разходи да се разпределят на база количество произведена продукция, а на база "декар" да се разпределя само наемът, който се плаща за наетите земеделски земи (ако, разбира се, има такъв).

Бубу, просто бях сигурна, че си ти:)
Домъчня ми за теб.

Диде

Е, нали сме заедно във ФБ :))))
И на мен ми е мъчно за доброто старо одитско време, ама това е положението :)

Бубу, благодаря за включването :).
Права си за оборота по 611 (но ще помисля още за това :))).
Затруднявам се обаче как на практика да изпълня счетоводната статия 303 / 709. Давам пример - произвеждаме ечемик, пшеница, рапица, слънчоглед и царевица. В момента сме прибрали първите три и 611 вече ми е с кредитно сладо. Получило се е по някое време като съм заприхождавала последните количества пшеница. Приходът ще ми бъде само за това количество пшеница, което е довело до кредитното салдо на 611? И след това за слънчогледа и царевицата? Или трябва да изчакам да видя колко ми е целият кредит на 611 и да го разпределя пропорционално на всички култури?
Или изобщо няма значение по коя култура ще отнасям прихода?
И на мен ми звучи тъпичко въпросът, но все пак ще трябва да вземам операции :)), така че ако може да ми помогнете с мнение :).

А, бе тая 611 при вас аналитичност няма ли? Общо ли я водите за всички култури? Ако е обща - аз бих изчакала събирането и на последната култура. Иначе трябва да се връщаш отначало и с лист и молив да разбиваш 611 на царевица, слънчоглед , рапица и останалите.... А от нова година вземи си направи аналитичност, за да ти е по-леко.....

Няма аналитичност, малко по по-различен начин е организацията. Не може да се направи аналитичност, поради определени причини (независещи от счетоводството в момента). Поради тази причина (и по някои други също) себестойността ми е извънсчетоводна :).

Аха. Значи вариантът е лист и молив... Кофти. Аз пък имам 7 звена в 611!

Я пак, да не би да съм пропуснала нещо! Ти знаеш ли коя култура колко е натрупала в 611? Или не?

Знам, само че от ексела :))). Не си пропуснала нищо. Само това, че за мен не е проблем да си правя себестойността извънсчетоводно. А се налага, защото счетоводния ми софтуер в частта на разходите е до голяма степен автоматизиран (по ред причини). Няма начин да го променя, а не виждам смисъл да купувам нов, след като се оправям и с ексела :)). Не че има нужда, но да спомена (може би за пореден път), че собствениците и шефовете нямат нужда от инфо за себестойността да взимат управленски решения за производството :)). Себестойността ми е нужна само за пред НАП, а за тази цел ексела върши работа, щом е подкрепен с инфо от счетоводството.
Друга беше идеята на дискусията :)).

_dexter_

Не се притеснявай - въпросите ти въобще не са тъпи, защото на теория е едно, но когато трябва да се прави на практика е съвсем друго ...

"Затруднявам се обаче как на практика да изпълня счетоводната статия 303 / 709."

Е те това е най-трудното де :)))

Първо, 611 задължително трябва да е по култури. Казваш, че не ти е проблем извънсчетоводно - ок :)
Моята 611 беше аналитична щото аз извънсчетоводно не искам нищо да водя.
Бях направила партиди по култури и отделно - общи партиди примерно "Наем зем.земя", "Непреки разходи", сумите по които партиди разпределях по конкретните партиди култури.

Трябва да се съобрази и това, че селскостопанската година не съвпада с календарната. Тя е от 01.10. на тази година до 30.09. догодина по принцип. И тези общи партиди аз бях ги направила по сстопански години щото ще дойде момент, когато в един момент ще имаш примерно непреки разходи за текущата сстоп. година, но ще почнат да вървят и такива за новата сстоп. година - да можеш да ги разделяш ми е мисълта.
Но това е въпрос на счетоводна организация. Аз така го правех и ми беше лесно.


Аз бих процедирала по следния начин:
1. Разпределение на всички (преки и непреки) разходи по култури
За преките разходи, няма какво да говорим - там всичко е ясно.

За непреките обаче, всичко зависи от базата, която сме избрали:
1.1 Ако базата за непреките разходи е "декар" (която аз лично не я препоръчвам, т.к. не я намирам за много "справедлива", макар и по-лесна - казах си довода в предишния си постинг)

Тогава разпределението на непреките разходи става бързо и лесно, още в момента на извършването им, т.к. декарите на отделните култури се знаят предварително.

1.2. Ако базата за непреките разходи е "произведена продукция в кг." (която аз лично препоръчвам, т.к. според мен е по-"справедлива", макар и по-"изчакваща" така да се каже)

Тогава трябва да се изчака прибирането и заприхождаването и на последната култура (обикновено това е царевицата, чието прибиране може да стане и през м.11.) и чак тогава на база коефициенти да се разпределят непреките разходи.

1.3. Възможна е и друга база - примерно "пряк труд и съответните осигурителни вноски" - тогава пак се чака последната култура

Всеки сам си преценява каква база за разпр/е на непреките разходи да вземе.


2. Определяне на СПС на единица култура

Този етап със сигурност ще предхожда т. 1 (разпределянето на непреките разходи) в случая, когато не е избрана база за непреките разходи "на декар", т.е. са избрани базите по т. 1.2. и т. 1.3.

Понеже, примерно пшеницата, се прибира/заприхождава през м.07. - тогава ние трябва да я заприходим и то по СПС, нали така?
Ама разходите още не са отнесени по 611, п-да пшеница, т.к. трябва да изчакаме прибирането и на последната култура (царевицата през м.11.), когато ще направим разпределянето на непреките разходи, т.е. и те да дойдат по ДТ-а на 611 по всичките култури.

По-долните ми разсъждения са в случая, когато вземам за база за разпределение на непреките разходи "произведена продукция в кг."

Така, заприхождаваме пшеницата по СПС - 303/611.
При всички случаи ще остане салдо по 611, предполага се, че ще е КТ-но, но може и да е ДТ-но.
При мен се е случвало една култура на ДТ-но, друга - на КТ-но салдо по 611. Но това не трябва да ни притеснява - ще се оправи през м.11. чрез уравняването.

Обаче, до м.11. (когато ще определим реалната фактическа себестойност по 611) може да имаме изписване на пшеница по разни поводи (продажба, влагане за посев, за храна на животни ...). Ми като имаме, изписваме по осреднената ни към момента СПС.


3. Уравняване на салдата по 611
Дошъл е м.11. - всички култури за прибрани и заприходени по СПС, че и някои от тях изписани.
Разпределили сме и непреките разходи.
Следователно салдата по 611 ще показват разликата между СПС и себестойността, нали така?!

Правиш си екселска таблица, която всичко да ти смята, че на ръка с молив, айде няма нужда :)


Можем да имаме 2 случая:
1. СПС е по-голяма от Себестойността

Пшеница - добити 100 кг.
СПС - 15 лв./кг. или общо 1500 лв.
Себ/ст - 10 лв./кг. или общо 1000 лв.

Т.е. по 611 до момента сме имали: по ДТ оборот - 1000 лв., а КТ оборот (303/611) - 1500 лв.

За тези 500 лв. (КТ-о салдо на 611) разлика бих взела сега операции:
303/611 - (500)
303/709 - 500

2. СПС е по-малка от Себестойността

Пшеница - добити 100 кг.
СПС - 7 лв./кг. или общо 700 лв.
Себ/ст - 10 лв./кг. или общо 1000 лв.

Т.е. по 611 до момента сме имали: по ДТ оборот - 1000 лв., а КТ оборот - 700 лв.
300 лв. (ДТ-о салдо на 611) разлика бих взела сега операция:
609/611 - 300

Проверката ти ще е тази, че след уравняващите операции, ДТ-ят и КТ-ят оборот по 611 трябва да е по себестойност, т.е. за 1000 лв.


303 повече не я пипаме щото за заприходената и отписана продукция през годината, сме дебитирали и кредитирали 303 по СПС, т.е. както е трябвало да бъде.

Но пак може да си направиш проверката за 303.


Ако базата за непреките разходи е "декар засята площ", всичките тези "изчакващи" изчисления няма да се налага да се вземат понеже още при самото заприхождаване на продукцията по СПС, всички разходи преди това ще са били набрани. И веднага ще се взема операцията 303/709 или 609/611.


"Приходът ще ми бъде само за това количество пшеница, което е довело до кредитното салдо на 611?"

Не бих го казала точно по този начин :)
Т.к. приходът (разликата над себестойността до СПС) всъщност се отнася за цялото количество продукция от съответната култура. Не е за определено количество понеже нали смятаме на единица продукция себестойността и СПС.


Това е, което се сещам :)

Бубу, чакам дата за семинар по селскостопанско счетоводство!!!!:)))
Бих предложила още една форма на разпределение на разходите - правя я три години подред, ама мъж ми каза, че требвАло да ме кръстят Мара Подробната - разпределям разходите си на база обработки.
Имам следните доводи:
1. Когато разпределяш разходите на база декар, не е много точно, защото някои декари се обработват 4 пъти за цялата селскостопанска година (оран, сеене, торене или пръскане и жътва), а други -по 7-8 (люцерната например - а ако се сее и същата година, са доста повече)
2. Базата за произведена продукция също не ми се вижда точна. Орала съм, дисковала съм, сяла съм царевица, торила съм я, ама няма възможност за поливане и тя изсъхва-като тази година - и силажът ми е в пъти по-малко количество от предходна година. Ама разходите по обработките си седят.
Затова - по брой на култури и обработки за всяка култура-сумирам общо обработките, деля разходите и разпределям .
Аз ли се обърках или объркано обяснявам ?:)))
Както и да е, мисля, че идеята ми стана ясна.не казвам, че съм права, ще се радвам да ме коригирате (че таз година минавам като ЕТ, може да дадете някой скъпоструващ съвет за малкоструващи данъци :))) и най-вече наблягам на това, че съм пълен профан в тая област - каквото и да ми кажете, все ще е полезно за мен.

Иначе счетоводно съм със записаните от Бубу статии - нали тя ми е учителката :)))

Бубу, благодаря, подробно и добронамерено както обикновено :))).
В нашата фирма решихме са "зануляваме" стопанската година на 31/07 - до тогава обикновено сме прибрали по-голяма част от продукцията. Ние (предполагам и останалите ЗП) заедно с пробирането на реколтата извършваме и обработка на почвата за следваща сеитба, т.е. в разходите до 31/07 имаме и разходи за следващата стопанска година. Но и след 31/07 имаме разходи за тази стоп. година и въпреки че не е точно, мислим, че разходите се уравновесяват. Поне пледираме за това :))) - пред НАП най-вече :).
Веси, идеята ти за разпределение на разходите е хубава. Само дето при нас няма как да стане поради липса на изходна информация. Няма кой да ми даде данни за обработките по землища - декарите са много, а персоналът е твърде малко и се отдава само на земеделска работа :). За документация и отчитане не искат и да чуят :). Знаете как е, предполагам.

На, видиш ли, пък аз си имам само един-хем шеВ, хем тракторист, хем отчетник, хем кравар, хем там всичкото, за каквото си помислиш, па той има навик да си говори насън :) Познай колко лесно получавам нужната информация ????

Веси

Да разпределям непреките разходи на база брой обработки?! ... виж за това не се бях сетила :)))

Различните обработки на земята (оране, дисковане, сеитба, ...) си е пряк труд, който следва да се отнесе към съответната култура.

Както го правиш ти, излиза, че люцерната, бивайки с най-много обработки трябва да поеме най-много непреки разходи?! Нещо не ми се чини да е много справедливо спрямо другите култури, а и справедливата стойност на люцерната е в пъти по-малка спрямо същата на другите култури.

Някак съпоставимостта между разходи и СПС не е много добра по този начин ... според мен де :)

Абе, в крайна сметка, каквато и база да се избере за разпределение на непреките разходи, все няма да е на 100% точно :)))

Една бала люцерна е от около 15 -20 кг и струва 3,50-5 лв -т.е., 1 кг е 0,23 лв - или грешно смятам ?
Тогава как да е в пъти по-малко от другите култури- че то има години, когато пшеницата е по 0,12 лв.
И защо да не е честно-като са се използвали машините най-много за тази култура защо да не отидат най-много разходи там? Не е ли това по-логично от разпределянето на база продукция или декари?
Пак да напомня, че не съм професионалист, имай милост, де :)))

Между другото, люцерната винаги е била много скъпа-но може би само при нас ????Тази година за първи път виждам по фермерските форуми цени от 3,00-3,50 лв за тазгодишна реколта.. Винаги е била над 4,50-5,00 лв, като е стигала до 8 лв / балата.

За люцерната нямам представа, че е по-скъпа от пшеницата примерно ... излязох от селскостопанския сектор преди време :)

Пък ти си по-професионалист от всички ни щото освен счетоводител си и практик-земеделец ... така че, сигурно си по-права от мен :)

^{Отговор на _dexter_(11.08.2011 09:42):
_dexter_ каза:
Дадени са два варианта - когато натуралната рента се заплаща с хлебно или фуражно зърно и когато се заплаща чрез друга селскостопанска продукция. В първия случай (със зърното) няма начислен ддс. Не разбрах защо е така. Някакви предположения?}


ЗДДС-2006г:
Глава осма
Освободени доставки
Видове
Чл.33. (1) (изм.,ДВ,бр.42 от 2003 г.) При условията на този закон са освободени доставките с предмет, изброен в чл.34 - 52б.


Чл.51. Доставка на селскостопански стоки или услуги по смисъла на този закон е:
1. прехвърлянето на собственост върху хлебно или фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура на рента или на част от нея;
2. извършването от кооперации със собствени машини на услуги по обработването на земя - собственост на членове на същата кооперация, както и отглеждането и придобиването на продукция от същата земя за кооперацията.

<sup>Отговор на Bubu17(12.08.2011 18:27):
Bubu17 каза:
За люцерната нямам представа, че е по-скъпа от пшеницата примерно ... излязох от селскостопанския сектор преди време :)

Пък ти си по-професионалист от всички ни щото освен счетоводител си и практик-земеделец ... така че, сигурно си по-права от мен :)</sup>


тц, тц, голямо четкане, голямо чудо :)))
Ще се въздигна и току-виж съм стигнала метър и найсе и без токчета :)))
Не казвам, че съм права, просто съм търсила логиката, когато за първи път съм се сблъскала с тия неща, четох доста-и Герганов, и тук, накрая седнах и си изработих системата.
И при мен ексела първо играе - най-напред там си изчислявам себестойности, обработки, разпределяния и т.н. и след това вече го вкарвам като статии в счет.програма-това е по-лесното. Трудното е да го ...."натаманя" май не е точната дума, но ....в момента нямам друга в акъла.

Моля моля - пишете и мен за семинара!!!! Искам не искам и аз ще изуча селскостопанското счетоводство :). Определено съм с вас - благодаря, че пишете тези коментари - наистина сте ми много полезни !!! Vesi7 испешъри фор ю :):):) !!!!

Аз че до София не можах да стигна за онзи селскостопански семинар,не можах. Ама май ще е добре някой, дето е бил, да ни събере на по-ладничко някъде и да си поговорим неформално за това счетоводство-някоя събота и неделя по Троянско, да речем :))))
А парите от "семинара", които бихме дали-да речем, по 15-20 лв, на човек, да идат за Тана, какво ще кажете?

http://www.youtube.com/watch?v=aGuNsiSZ9RI

Добронамерено искам да задам следния въпрос, относно:
Bubu1711.08.2011 16:13
Обаче ще увеличиш изкуствено оборотите на 611 с тези 300 лв., а реално себестойността ти не е 1300 лв, а само 1000 лв. –това е относно:
"Напр. по дебита на 611 имам 1000 лева разходи. Заприхождавам продукция по продажна цена (справедлива стойност) за 1300 лв (303 /611 - 1300). И така 611 става с кредитно салдо 300 лева.
Ако направя 611 / 70 - 300 лева, нещата си идват на мястото.
Ако направя сложна статия
303 / 611 - 1000
303 / 70 - 300
Пак ще е същото."

И ще е същото, и няма да е същото. Ще е същото като краен резултат, т.е. че по ДТ-а на 303 ще отидат 1300 лв., а по КТ-а на 709 (примерно) - 300 лв.
Обаче ще увеличиш изкуствено оборотите на 611 с тези 300 лв., а реално себестойността ти не е 1300 лв, а само 1000 лв.”

Според мен така е най-точно и вярно:
- ако СПС е по-малка от себестойността
303/611
609/611

- ако СПС е по-голяма от себестойността
303/611
303/709

Искам да кажа, че и в случая при операцията 303/709 също се увеличава изкуствено оборота по с-ка 303!!!!!!
Това съответно би следвало да се вземе под внимание в ОПР и баланса, нали/или грешно разсъждавам/?????

1.Въпроса ми е дали съм права в случая или някъде тотално бъркам?
2.Другия ми въпрос е не би ли следвало да бъдат взети червени операции/и двете червени/
303/611 / за заприходената продукция-така и оборота на 303 и 611 ще бъде сведен до реалния-фактически/
701/303/ за реализираната продукция, където оборотите и по 701 и по 303 ще се сведът до действителните на фактическата себестойност/