Имаме управител, съдружник, който се осигурява по ДУК, български гражданин, но живее в държава от ЕС. Идвайки в България, аз му оформям командировка за пътните разходи, най-често със служебния автомобил, който е без право на дк за горивото. Командировката е с цел срещи с клиенти в Б-я, организационни въпроси и т.н. Съгласно чл. 33 от ЗКПО това са данъчно признати разходи. Но според мен дневните, когато е в Б-я, в офиса ни, не би следвало да му плащаме дневни, но ако е в друг град в Б-я, тогава да. Възниква въпросът за горивото, по пътя за Б-я също зарежда гориво, в Б-я също. За сумите по фактурите, издадени в Б-я плащам 10% данък в/у превозните средства съгл.чл. 204 ЗКПО, но за тези зареждани в чужбина, тъй като тях не ги и включвам в Дневник покупки по ддс, и се чудя и върху тази сума ли да плащам 10% данък, може би да.
Кажете ми вашето мнение по въпроса.

Става дума за лек автомобил, в който местата не са повече от 6.
Да плащам ли данък върху горивото и за горивото зареждано в чужбина, по пътя към Б-я?

Ох! Ужас! И моят президент е същият. Не мога да ги разбера тези хора, защо не си ликвидират тези ЕТ, че само проблеми с тях!