Когато те харесвам
искам да те харесвам
целия.

с твоята музика
с твоите истории
с твоите вярвания.

не за да се превърна в теб
а за да се доближа до теб.
защото си ми важен.

толкова, че да слушам музика, която не разбирам,
но кара теб да се усмихваш.
достатъчно за да искам да я заобичам истински.
твоята музика.
не заради нея. заради теб.

толкова, че да те слушам как разказваш истории,
които са ми и близки, и далечни.
от които не искам да знам повече,
отколкото сам прецениш да споделиш.
без да задавам въпроси. само да те слушам.
вярвам, че понякога човек има нужда само от това.
слушател.
защото отговорите на онези-
най-важните неща,
така или иначе можем да знаем само сами за себе си.
затова ме е грижа как е преминал денят ти.
затова ми е приятно да разказваш някой спомен или пък да мечтаеш на глас.
затова и не винаги ти казвам, когато повтаряш дадена история.
защото ако искаш да ми я кажеш отново, то сигурно има причина за това.
и не, не лъжа, мога да слушам едни и същи истории пак и пак.
и не го намирам за глупаво, а за важно.
както те са важни за теб.

толкова, че да попивам всяка твоя дума мълчаливо дори, когато не съм съгласна.
не защото ме е страх да споря с теб или пък се чувствам слаба и несигурна.
а защото искам да чуя цялата история.
искам да разбера как, кога и какво те е накарало да мислиш по един или друг начин.
защото ние всички се раждаме като бели платна,
но минаваме през различни случки,
поемаме различни пътеки,
срещаме различни хора
и накрая ставаме различни.
въпреки еднаквостта си.
искам да се поставя на твоето място.
да погледна през твоите очи.
да почувствам с твоето сърце.
не защото не вярвам в себе си, а защото искам да знам повече за теб.
за твоя и за моя свят.
а затова трябва да изляза извън себе си и да си позволя да видя отвъд.
ти ме научи, знаеш ли?
не да променям себе си,
за да угодя на друг
(или на теб),
а да слушам.
с внимание вместо с отричане.
колкото и да ми е трудно понякога, признавам.

когато съм готова
да изгубя себе си
( за малко )
за да се доближа до теб
( за повече )
тогава разбирам
колко много те харесвам.

много, наистина много.

много е хубаво мери1 :)
Автор?

^{Отговор на bonou2(21.12.2011 11:54):
bonou2 каза:
много е хубаво мери1 :)
Автор?}

АВТОР НЕИЗВЕСТЕН-ОТ НЕТА

<sup>Отговор на meri1(21.12.2011 11:55):
meri1 каза:

АВТОР НЕИЗВЕСТЕН-ОТ НЕТА</sup>

вЕрно...жалко ....много ми хареса наистина ;)

пп
http://en-gb.facebook.com/notes/razpileni-parcenca/kogato-te-haresvam-iskam-da-te-haresvam-celia/10150108856984201

[[citat]]
bonou2 каза:

вЕрно...жалко ....много ми хареса наистина ;)

пп
http://en-gb.facebook.com/notes/razpileni-parcenca/kogato-te-haresvam-iskam-da-te-haresvam-celia/10150108856984201

Защо да е жалко-важното да е истинско,красиво/не всеки се рови като нас-нека повече хора да го прочетат/
[ ^{Отговор на bonou2(21.12.2011 11:59):}

e kak защо ...може да искам да почета още от автора ;)

Когато ангелите плачат
дали ще си готов да спреш -
на падналия клетник в здрача
да бъдеш лумналата свещ...

За този, който в скръб се дави
да бъдеш пояс и мечта.
На бряг добър да го оставиш
с усмивка нежна на уста...


Дали готов си даже в гроба,
във тоя най-ужасен ров,
да бориш черната прокоба
с едничък пламък от любов...

И там, сред спускани въжета,
да си въже от светлина,
с което дух без тленност клета
надвива мъка и злина...


Нагоре, в светлото, издига
душите с литнали крила,
разчупил тъмната верига -
смъртта, която е била...

Какво са думите? Не значат...
Надмогва ги искрящ копнеж.
Когато ангелите плачат -
бъди в сълзите им горещ.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Оооо, любима тема


Споменъ

Четирисет и първа бе сурова…
Вървяха ешелоните войнишки….
А помните ли,госпожа Петрова,
германците,с онез ми ти големи бели пишки?

Епохата тежеше от олово,
удавена във сълзите вдовишки…
Железни бяха госпожа Петрова,
германците,с онез ми ти големи бели пишки.

А вие бяхте млада и готова!
И не пестяхте ласки и въздишки!
Доволни бяха,госпожа Петрова,
германците,с онез ми ти големи бели пишки

Но допълня червената отрова…
От изток тръгна щурмът болшевишки…
Изнизаха се ,госпожа Петрова,
германците,с онез ми ти големи бели пишки

И на марксистко-ленинска основа
Изпробвахте и руските мальчишки…
Но липсваха Ви,госпожа Петрова,
германците,с онез ми ти големи бели пишки

Дойде комунистическо такова…
Таковахте партийците стръвнишки…
А помните ли,госпожа Петрова,
германците,с онез ми ти големи бели пишки

Сега сте стара…Времето е ново…..
Нов ред,със нов морал във жълти краски…
Дали ще дойдат,госпожа Петрова,
Американците, с онез ми ти големи бели каски.

Гинчо Павлов
http://www.worldnn.com/serv/Document?Action=show&DocID=698920586

Надежда
Подари на душата си нещо,
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две-три думи, които си струват.
Късче вяра, в нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И пази ги, топло и нежно,
до когато вървиш по Земята...



взето от нета

мери1 , "позитив-няк" си и ми харесва този факт ...:))) ...та, тази сутрин по никое време, с малкия учихме това ( аз си припомних и песента;) ):


Песен за доброто

"Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Автор - Недялко Йорданов




и Валери Петров :)


ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА





Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,

тежки и огромни, ала безопасни.

Дълго си живяхме мирно и по свойски

в нявгашни далечни ери мезозойски,

ала нещо става - чувстваме го всички,

като си напрегнем дребните главички:

някои животни станали са ловки,

нокти са развили и добили човки,

гребени от плочи, челюсти зъбати,

и на туй отгоре - нрави непознати.

А пък ний, родени в миналото време,

ний сме пригодени папрат да пасеме

и затуй зъбите са ни всички кътни,

и затуй спокойно другите ядат ни,

и затуй видът ни, рядък напоследък,

бавно си изчезва с общия напредък.

Но не може нищо тук да се извърши,

тъй като процесът става твърде бърже,

а не подобава някой диплодокус

да се унижава до подобен фокус:

за да не загине, зъби да си турне,

тоест, по причини чисто конюнктурни.

И какво излиза? Че като държиме

да опазим свойто диплодошко име,

сложен в обстановка, сложна като тази,

себе си видът ни няма да опази.

Но какво да сторим? И полека-лека

тръгваме ний в свойта царствена пътека,

трийсет метра дълги, бавни и масивни,

все тъй удивени и все тъй наивни,

да поставим нейде в залите музейни

своите огромни прешлени идейни.

Благодаря,bonou2..
Когато човек стори добро без принуда, тогава Бог поглежда към земята, усмихва се и казва: "Дори само заради този миг си струваше да сътворя света!"
Пожелавам слънцето винаги да е в душите ни, да изгрява в нас и да е символ на позитивното и доброто в нас!!!

Това, което желаем, ще дойде; онова, от което се страхуваме, също ще дойде. И в двата случая интензивната ни мисъл действа като магнит и притегля подобни на нея сили. Защото такъв е основният закон: мислите, които изпращаме навън, се връщат след време към нас като бумеранг.
Каквото помисли човек, това става!

КОГАТО...
Когато раздаваш любов до безкрайност
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.

Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.



Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.

Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.

Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.





Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.

Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.

Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.



Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.

Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.

Цветан Диковски

Мечти за любов

На тези, който са обърнали пържолата

Печален педераст във мрака броди
Увяхнал стар с хроничен диабет
Видиотен от хиляди несгоди
В протрит балтон, с леке отпред

Няма вече кой да го обича
По темето плешиво да го гали
В очите му любовно да наднича
Кога е болен - тихо да го жали

И да закърпи старите му гащи
Да сготви вещо постен, стар фасул
А вечер седнали на прага бащин
Да се целуват в цъфналия гюл

Но той е сам и броди в мрака мрачен
Вали проливен, ситен дъжд
И шляпа в локвите и тихо плаче
Един увяхнал, сбръчкан мъж

Андрей Слабаков

Спомен за луната

Полека влизам в къщата си мръсна,
навсякъде е тъмно, няма ток,
в леглото ми лежи пачавра гнъсна
във унисон с панелният ми блок.

Хладилника поглеждам вяло
отвътре гледа бяла тишина
къде е сиренето бяло,
къде е мъртвата свиня.

Отвън виси обесена луна
под нея гарван грачи звучно
луната гледам с мъничко тъга
да си луна е адски скучно.

Отново Андрей Слабаков

_{^{аааа...моля, моля ..."не с рогЪ"...}}

Така веднъж във снежната алея

Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" бе минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да карача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но - уви! - не са
подобно тази среща във леса...

Валери Петров


:))))

Докосване до поезията на Ясен Ведрин-приятна вечер!
http://www.youtube.com/watch?v=nfq-MezA2Fo

ОКСИМОРОН

Невярвайки, аз вярвам...
Безчувствено обичам...
Плачейки се смея...
и умирайки живея...
Трезва съм, когато пия
Пияна съм в живота трезв
Крилете си от всички крия
и танцувам, аз по своя нерв
На статуя от бронз приличам,
а душата ми е късче нива...
Направо искам все да тичам...
а тръгвам пак по трудна крива...
С пространствата жонглирам
по въжето на съдбата ходя...
на кармата ехидно се усмихвам,
макар да е опряла в мене ножа...
и ослепяла от взор във синевата
да ме хванеш искам за ръката...
мене да прегърнеш толкоз сложна...
оксиморонно невъзможна...

Anabell

.

Бъдете лицемерни,човечета !

На всички лицемерни хора, пир-ятели,
политици с лъжливи езици

Лицемерни бъдете!
И високомерни...
Зачерквайте всичко
вечерно и получерно
у другите!
И у себе си...
Показвайте само бялото!...
Правете се на вълшебници,
на светици,
на ангели!...
Ако някой ви пречи -
счупете му огледалото!...
Лицемерни бъдете,
човечета!
Ако някой погали ви егото -
подарете му цвете!...
Но ако с нещо подразни ви -
просто стъпчете го!...
Качвайте се по Стълбата!...
Ако горе е тясно,
ако някой ви дърпа,
бутнете го долу -
елегантно, безстрастно...
И щедри бъдете -
на думи и обещания!...
Грабете от бедните,
от наивните, от пияните!...
Тъй по-леко живее се -
без съмнение в себе си.
Без огледало за виждане
през очите на другите...
С лицемерни усмивки,
с парфюмирани думи,
под дебели завивки...
Бъдете нечестни! -
Нужно е - за оцеляване...
Правете се денем на девствени!
А вечер - вечеряйте с Дявола!...

Марин Тачков
7 януари 2012 г.

Обичам да ме чакаш в дъжда
и там отдалеко да изплуваш
да идваш винаги в нощта
и с мен отново да танцуваш

Обичам да ми шепнеш до сутринта
и нежно сладко да ми таниникаш
да вливаш в мен твойта топлота
и сладко леко да ме притискаш

Обичам да танцувам с теб в дъжда
и страстно вихрено да ме завърташ
отдавна не е валяло като днес така
и нека такта отново да не сбъркаш

Обичам да си пея под дъжда
и мокро ведро да ми тактуваш
нали затова е дошъл пак дъжда
и нека с танца си да ме почувстваш

Обичам да ме въртиш не на шега
и вихрено и огнено да ме завъртваш
дали ще успея да изсъхна до сутринта
с тази мисъл нека не се забъркваш.

Светлана Тодорова

Поема за Кънчо Путкодеров

С морала да започнем братя,
морала туй си е морал
но всеки плод е на ебнята
бащата майка му ебал

Напрягал черната й пичка
сренощ по цели часове
тъй както вършили са всички
през тия дълги векове

Привърженик съм на морала
и тача моралиста строг
той винаги за идеала
започва с първия урок

Но за да водим чиста сметка
и да не бъда толкоз сух
ще кажа, че моралиста
разбира се не е евнух

Той може сълзи са пророни
за разпиляни младини
но как природните закони
могъл би тук да измени?!

То казва - не, това е низко
морала то ще погребе!
Ала на всеки му се иска
на нему също му се ебе

И все пак знам, той ще псува
но тук под нашето небе
докато свят светува
човечеството ще ебе!

Ебат се бедни и имотни
от древността до тоя век
Ебат се хора и животни
от всички най-ебе човек

Ебе каквото му попадне,
красива, грозна и неважна
ебе сред нощ, ебе по пладне
докато хуйчето му спадне

Ебе, забива, не престава
ебе отпред, ебе отзад
Докато хуйчеца му става
усеща се щастлив и млад

А, този що ни хули скрито
от где дошъл е на света?
Той нека сам да се запита
не е ли клецал през нощта?

И нека сам си отговори
каква я хуйовата мощ
и колко милиона хора
ебат редовно всяка нощ.

Глава първа

И тъй да почнем днес романа
героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
представям ви го просто аз.

Това е Кънчо Путкодеров
балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
такъв герой, такъв юнак.

Една ли вечер е издебнал
в легло вдовица млада той?
И колко путки е поебнал
те нямат чет, те нямат брой!

А падне ли му крехка путка
напада флангово и в тил
и може за една минутка
да я направи на пестил.

Разбира се тук трябва чуство,
понякога и лицемерен плач
Ебнята също е изкуство,
не всеки е добър ебач

Но той бе с отличен опит
гордееше се тайно с туй
че вред в Америка, Европа
прослави българския хуй.

Каква злочеста орисия
от малък кръгъл бе сирак
Години дълги в немотия
живя при чичо си чирак

А чичо му макар безчестен
търговец и лихвар богат
в ебнята майстор бе известен
на всички курви бе познат

Видя той скоро, че младежът
израстна повече на хуй
и каза му: За поле нежен
безчестна работа е туй!

Ти имаш бъдеще голямо
напразно време на губи
С такъв хуй други в село няма
върви след мене и еби!

С една вдовица той го свърза
наеба Кънчо още три
и неговата слава бързо
сърцата женски покори

За него питаха по-често
очакваха го всеки ден
и своя чичо той измести
като опасен конкурент

Накрай ядося се лихваря
от злоба свиваше юмрук
Намери повод да се скара:
- върви си, махай се оттук!

И тръгна той, без дом заскита
преброди градове, села
навред го чакаха жените
и всяка викаше - Ела!

Така прекара две години
изпече своя занаят
След туй за Франция замина
късмет да дири в тоя свят.

Глава втора

Във Франция не е така
макар да бе и здрав, и млад
и Кънчо се видя натясно
изпадна в нищета и глад.

Животът здраво го притисна,
години безработен бе.
От глад и хуят му увисна
не можеше и да ебе.

При граф известен и имотен
най-сетне стана градинар
и тругна някак си живота
при новия му господар

Не мина половин година
и графът тежко заболя
В един прекрасен ден погина
от болест нелечима, зла.

Самотна, младата графиня
скърбеше много, може би?
Но месец само не измина,
а путката вече я сърби.

Жовотът никой тук не може
в безплодна скръб да погребе,
умрелия не се тревожи,
а на живия му се ебе

И като всякоя вдовица -
помисли тя за хуй червен,
засука вежди и ресници
и сложи розов сутиен

И ето в китната градина
закърши леко тя снага
Край Кънча бързешком премина
усмихна му се на шега.

Но с нашия шега не бива
и той прошепна с дрезгав глас:
- Какво ли ще е в тази слива
веднъж да го натъпча аз?

Графинята погледна мило
към българина млад и здрав
- Ах боже мой, какъв е жилав
дали ще има хуй корав?!

Разбра той погледа тревожен
на жадната за хуй жена:
- Мадам, простете ако може
да идем малко настрана

Тя знак му даде мълчаливо
разголи нежната си гръд.
- Добре, но ако те не бива? -
ще наредя да те скопят.

След туй погледна към небето
към ясно синьото небе:
- Прости ми, боже, греховете,
но мен така ми се ебе!...

А тя бе чудна хубавица -
каква уста - алпийски мед!
Какви изящни, финни цици
с изболи топчици отпред

Какво красиво, тънко тяло
с два пръста да го съблечеш
да го помилваш и погалиш
и сладко да ебеш, ебеш...

Но Кънчо нежности не знае
суров живот бе той живял
и путка нежна като тая
никога не бе ебал

Под малка, сенчеста топола
полегнаха един до друг
и бели кълки тя разголи:
-Умирам, ох, сърби ме тук.

И цъфна като майска роза
путето крехко с къдрав мъх
А Кънчо в чудновата поза
поемаше дълбоко дъх.

Той бързо панталона смъкна
обтегна шия като ат
и като гаубица фръкна
големият му хуй, космат.

Графинята изтръпна цяла:
- Какъв хуй, като шпек салам!
Веднъж тя конски бе видяла,
но този май е по голям.

Стърчи той кат' мощен багер
с глава като на боздуган
мъдете му като дисаги
полюшват се насам-натам

И скочи Кънчо Путкодеров
повдигна белите крака
Графинята се разтрепера
и хвана хуя му с ръка

След туй погали го ревниво
на Кънча свят му се зави
налегна здраво като бивол
и като гладен вълк зави

Той бързо сграбчи я през кръста
с похвата на добър ебач
путето и разтови с пръстта
напъна като стар орач

Настръха младата графиня,
то сякаш свредел я проби,
а путето и като диня
по всички шевове пращи

И шепне тя - ще ме погуби
путето ми съвсем раздра!...
От зор тревата взе да скубе
без малко и не се наста

А Кънчо загорял и черен
забива хуя като щик
поема като кулски нерез
и клеца като къс мъник.

Но ето сладък миг настава
кръвта по жилите кипи
жената стиска го в забрава
и шепне: Ох, еби, еби!...

А той ебе като касапин
вкарал го е до мъде
и голите й цици хапе
готов е да ги изяде.

За втори път се е раздразнил
от луда страст трепери цял
и втори път се вече опразни
нали отдавна не бе ебал...

Най сетне край, ще го извади
такваз ебня не е шега
но хуят му, уви, не спада
стърчи навирен все така

Помъчи го - не мърда,
дали бе с кучешка глава?
Тя станала е толкоз твърда
и само клати се едва.

Графинята от страст голяма
простена скрито, но толкоз беше й добре,
че каза само - Полежи над мене
от хуй, да е ако ще се мре!

Лежали дълго, чак до пладне
докато Кънчо огладня
и хуят чак тогава спадна
завърши дългата ебня.

Прибра го младата графиня
направи го любовник свой
и Кънчо в нов живот премина
покойника замести той.

Глава трета

Измина зима снеговита
дойде април, цветя цъфтят
Веднъж графинята запита
"Готов ли си за дълъг път?"

Отдаван чакам да се стопли
да идем двама на курорт
И Кънчо бързо се приготви
извади си и нов паспорт

След два дни стигнаха в Женева
какви прекрасни планини
В един дворец до замък древен
прекара той блажени дни.

Дойдоха млади курортистки
от цял свят тук на курорт
Той почна с тях да се натиска
с коя му падне без подбор.

Край езерото на разходка
по пладне ги ебе дори
А вечер, качва ги на лодка
на ден поебава по две-три.

Поглеждат като диви котки
следят го с поглед жаден те
и някаква минорна нотка
в очите женски се чете.

Но той към погледи ревниви
не храни нито капка жал,
едничко сал му беше криво,
че бог един хуй му е дал.

Поне да бяха десетина,
о не, съгласен е и с два.
А тоя след няколко години
ще клюмне траурно с глава.

Един единствен хуй за всички,
за жени и за момички
ще може ли на толкоз пички
с достойнство да устои?

Но славата навред го дебне
той като приказен юнак
Веднъж, която бе поебнал
тя утре търси Кънча пак.

В Париж, Женева и Лозана
навред заброди тоя слух
"Ебач, дошъл е от Балкана
ебе, та вдига прах и пух"

Парижки млади уруспии
изпращаха му мил привет:
- Елате, чакаме ви ние
обичаме такъв атлет.

От Лондон дружество почтено
на висши дами и жени
писмо написа вдъхновено
"Към нас по- скоро намини"

И екна гръмката му слава
Навред по западния свят
Една ли вече се надява
за Кънчовия хуй космат.

Достигна до слуха на Чърчил
а той нали е педераст
в любовна мъка се загърчи
гъзът му пламна в дива страст

И той изпрати телеграма
- Очаквам те в двореца мой
приятно е да бъдем двама,
ще те посрещна като свой

Получи бързата покана
потегли Кънчо през море,
графинята сама остана
от мъка щеше да умре.

Тя молеше го насълзено
и Кънчо май му домиля
- Разбирам, зле ти е без мене,
но Чърчил пише ми - "Ела"

Той готви планове военни
навярно вика за съвет...
Графинята от скръб застена
проклет да бъде той, проклет.

А парахода щом отплува
нададе тя сподавен глас:
-Ах, боже мой, дали ме чуваш:
без хуй какво ще правя аз?

Върни се Кънчо, че без тебе
душица богу ще предам,
че нийде няма твойта ебан
ни твоя хуй, ръбат голям

- Спомни тополата, полето
спомни си меката трева
и как заклещихме в путето
на хуя твърдата глава.

Спомни си крехката ми пичка
не ме оставяй ти сега
на крехкото легло самичка,
ще те очаквам у дома.

Но Кънчо я не чува вече,
а там под слънчевия свод
вълните носят надалече
отплувалия параход.

Тогава тя разголи цици
и викна с истеричен глас:
- Върви по всички материци
до гроб ще те преследвам аз.

Глава четвърта

Съдбата често е повратна
и трябва да си цял садист,
но Кънчо беше му приятно
да слуша нейния каприз.

Из Лондон бродеше наслука
дошъл бе късно през нощта
А рано сутринта почука
на Чърчиловата врата.

Две Чърчилови братовчедки
посрещнаха го с весел глас:
- Отдавна тук ви правим сметка
елате по-напред при нас.

Бъдете умен и любезен
и тихо, Чърчил да не чуй,
разправят - до самия глезен
висел грамадният ви хуй.

А Кънчо тихо им отвърна
- Излъгали са ви, личи,
надолу как ще го обърна?
Не е увиснал, а стърчи!

- Стърчи ли? - викнаха и двете, -
това е щастие за нас
вкарай ни го до мъдете,
че тъй ще изгорим от страст.

Съблякоха се те в салона
полегнаха на две легла,
в копринени комбинезони
блестяха младите тела

А Кънчо хуя си извади
с мерак насочил го към тях
Едната страшен вик нададе:
- Ах, боже мой, ще умра от страх!

Навън се втурна полудяла
и в страшен ужас зарева:
-Такъв хуй аз не съм видяла
ракетна бомба е това!...

А другата бе по-кротка,
усмихна се по навик стар,
изтегнала се като котка
на покрива през месец март.

На Кънчо малко му приседна,
че загорял е може би,
но като див бик я възседна
и до мъдете го заби.

Изпъшка тя като пияна:
- Ох, майчице, каква ебня!...
В лицето бързо пребледня
устата и изригна пяна.

Но Кънчо пак я не остави,
английска путчица е туй -
ебе и пет пари не дава,
да помнят българския хуй.

Накрая тихо я погали
и рипна мъжки като лъв.
Но тя горката бе умряла -
от путката й шурна кръв.

Ядосан Кънчо напопърджа:
- Английска марка, ех боклук.
Щом дупето ти не издържа,
защо ми се предлагаш тук?

Изхвръкна той като подгонен
при Чърчил се яви завчас:
-Ура, британската корона
от дън душа приветствам аз!

Усмихна му се премиерът
направи му дълбок поклон:
-Здравейте Кънчо Путкодеров
елате в малкия салон.

Съблякоха се в топла баня,
възкликна Чърчил: "Боже мой!"
И кънчовия гвоздей хвана,
главата му целуна той.

-О, балканско чудо! Та тук на запад
такива нийде не растат.
Ще можете ли като тапа
да ми го турите отзад?

Изтръпна Кънчо блед и смаян
и тихо промълви смутен:
- към нас такъв е обичая,
че мъжко дупе не ебем.

Но цял обвзет от ревност тъпа -
удари Чърчил на молба.
И Кънчо няма що, отстъпи:
-Добре де, сър, ще те еба!

Тогава Чърчил си подложи
гъза дебел като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.

Напъна Кънча уж полека,
но бързо му го вкара цял.
- Такова дупе - тлъсто, тесно
в животът си не съм ебал.

А Чърчил в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като курва непривично
трепери цял и се тресе.

Накрая рече: - "Браво, браво
от днес съм тъй щастлив и горд.
Дванайсет ордена ти давам
и титлата - Английски лорд.

Глава пета

Да бъркаш е съвсем човешко
човек понякога греши
Но често пъти малка грешка
голямо щастие руши

И Чърчил тъй година цяла
щастлив бе с Кънчовия хуй,
но скоро почна да се хвали
и не видя добро от туй.

На заседание военно
пред Атлантическия болк
веднъж той каза вдъхновенно
- Аз имам хуйчец като смок.

Порастнал е далеч на изток,
да започнем с тях война, но
ако с такива ни притиснат
ще замиришем на гуйно

Разказал той подробно, точно
за хуя твърд и мачугат,
накрая смигнал им нарочно
- шастлив съм с него и богат.

И Айзенхауер що да чини?
Дойде при Чърчил вечерта:
- Прощавай, скъпи мой Уини
за пръв път моля на света

- Не може! - люто Чърчил зина
и повиши той сърдито тон.
И Айзенхауер си замина
обиден във Вашингтон

От там написа бърза нота:
- Пратете Кънчо, господа,
че застрашен ми е живота
за хуй ще полудея аз!

Да тръгне още тази вечер
това ви заповядвам аз,
че инак свършено е вече
с приятелството между нас!

Въздъхнал Чърчил: - Тежко брате
върви при онзи кожодер.
И тъжно Кънчо той изпрати
за Америка с хеликоптер

Едва на шумното летище
бе стъпил Кънчо, изведнуж
народ безброен се наприщи!
- Дойде прославения мъж!

С капела педераст безсрамен
ревеше страшно, като луд
Но взеха Кънчо млади дами -
курветини от Холивуд

Докато той да се опомни
летеше с леката кола.
Дойдоха в залите огромни
на някакъв голям палат.

Жените само за минутка
съблякоха се до една
и зачерниха млади путки,
тъй както врани в равнина.

Изтръпна Кънчо разтревожен
и тъжно клатеше глава:
- Да бях роден с един зъб боже,
а с хуя - тридесет и два!

Той бавно панталон съблече
показа хуя мачугат.
Жените малко по-далече
отстъпиха се без да щат.

Но Кънчо хуя си надърви
заби го в първата от тях
и рукнаха от нея кърви
в несвес припадна тя от страх.

След туй към друга се обърна,
тя гостенка му бе в Париж
И в миг на хуйчеца му цвръкна
тъй както пъдпъдък на шиш.

Наред до нея беше трета,
но падна тя на колене:
- Не ми раздирайте путето
над него се смили поне

А тя бе млада хубавица
и Кънчо го налегна жал,
та каза - Събери душица
аз няма да го вкарвам цял.

Но щом намъкна му главата
как стана всичко не разбра
вдървиха й се краката
тя падна възнак и умря.

А другите от страх обзети
викаха: Гангстерство е туй,
ще ти отрежем ний мъдете
и тоя реактивен хуй

И те пристъпиха отново
и искрящи погледи без жал,
размахаха ками, ножове
като в лудешки карнавал.

Изтръпна Кънчо не случайно,
но викна с глас могъщ и горд:
- Вървете путката си майна,
вий знаете ли, че съм лорд.

Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -
простете сър за дързостта.
Но Кънчо бързо се отправи
навън през двойната врата.

При Айзенхауер той яви се,
с поклон тъй както му е ред
Лакеят в списък го записа
шейсет и шести е под ред.

Погледна гордо генералът
и рече той обезверен
- Прославил си се, но едва ли
ще свършиш работа на мен.

При мен са идвали на често
шейсет и пет - солиден кръг,
а ти си днес шейсет и шести
да видим твоя майсторлък.

Той Кънчо по гърба потупа
съблече тежкия халат
опълчи кльощавото дупе
и каза - Ха върви отзад!

А Кънчо заяви направо:
- Гъзът ви тесничък е сър
изрично ви предупреждавам -
да няма после хър и мър

Това ядоса президента
и той сърдито изрева
- Еби, че ей сега, в момента
ще взема твоята глава!

Съблече Кънчо панталона
и рече си: На хуя мой
да сложа някога пагони -
маршал ще трябва да е той.

- О. Ню Йорк! - викна той
свободно Балкана днеска те зове
ти бомбата му водородна
ще помниш цели векове.

И хуя твърд като бухалка
заби той в кльощавия гъз
след туй напъна още малко
и кръв заблика околовръст

Изпъшка Кънчо Путкодеров
зашепна тихо: - Боже мой!
Че дупето на президента
на пет места бе спукал той

И грохна генерала важен
от ужас беше полудял.
Две думи не можа да каже
езикът му надебелял.

Така лежа почти до пладне
след туй започна да крещи:
- Тревога! - Изток ни нападна
и с атом ще ни победят

Сенатори дойдоха бързо
езици глътнаха от страх
и спукания гъз превърза
с найлонов плат един от тях

И лекарят дойде тогава
с посърнало от страх лице
и три инжекции постави
за нерви, трипер и сърце.

Накрая пристигна Макарти
с пияни някакви жени
И ясно бе като на карти
в шпионство Кънчо обвини.

Проверка: - Име, документи
съблякоха го даже гол
съдът бе кратък и в момента
подписан беше протокол.

А протоколът беше ясен -
там нямаше излишен текст,
че за Америка опасен,
е тоя източен съвет.

От името на президента
му казаха: - Върви си ти
напускай бързо континента,
в родината си отлети!

И Кънчо тръгна за Балкана
за него щастие бе туй
А дълго там зад окена
ще помнят българският хуй.

Глава шеста

Родината е скъпо нещо
сравняват я с градинка, рай.
И Кънчо с чуства най- горещи
пристигна в родния си край.

Припомни си той с въздишка
къде е скитал и живял.
И колко путчици вдовишки
на младини е тук ебал.

Днес курвите са по- модерни,
където трябва те мълчат,
но могат с думи лицемерни
във мрежа да те оплетат.

Те в клетвата са единни,
интриги майсторски плетат
и може тъй съвсем невинно
човек да хлътне някой път

Намерят някой хаплю властник
под кожата му влезнат те
и той им става съучастник
интриги почва да плете

Макар, че малко са такива
все пак намират се тук- там
на путки мръсни миризливи
все още плащат скъпа дан.

Затуй, щом срещнеш уруспия
пази се ти, не влизай в спор,
че тя си има вред тапии
и... можеш да лежиш затвор

А после истината свята
ще се разкрие, то се знай
но яка да ти е душата -
дали ще издържиш до край

И Кънчо щом пристигна тука
приятелките стари пак,
достойни само за боклука
предложиха му се с мерак.

Но не за тях се тук завърна
не би ги и заплюл дори.
Той гръб веднага им обърна
намери млади, по- добри,

а старите се озлобиха
написаха голям махзар
и Кънчо те наклеветиха,
че бил разбойник и курвар

Намери се и следовател
и някакъв си прокурор
та скоро нашият приятел
натикан беше във затвор

В затвор стоя една неделя
и пуснат бе на свобода,
ала насрочи му и дело
оня важен господа.

А щом му връчиха призовка
получи удар изведнъж
като прострелян от винтовка
политна доблестния мъж

Дойдоха близките от село
събрани като на хоро
и тез които са видели
от Кънчо някога добро

Те всички гледаха втрещено
гол ебача божи ли е туй,
че Кънчо в полза вдъхновена
умрял бе със навирен хуй

В ковчег трупа му натъкмиха,
но хуят бе корав и як
и всички се засуетиха
как биха сложили капак?

Един запретна там ръкави
замахна с брадва в тоя миг
но брадвата макар и здрава,
удари като във чилик

Въздъхна той: - Така е твърд!
И втори път се не реши,
а Кънчовия хуй не мърда
навирен като кол стърчи

Върху капака струг тогава
за хуя дупка извъртя,
ала навън да го подават
то беше някак срамота

Зачудеха се що да сторят
и дълго чакаха така -
докато ненадейно в двора
се втурна млада чужденка

Това бе чудната графиня,
която в скитане беспир
след толкоз мъки по чужбина
догони Кънчо най подир

но щом съгледа тя ковчега
и Кънчо мъртъв да лежи
безумно тръшна се до него
и почна лудо да крещи:

- Кому оставяш ме, мой мили
нима забравил си ме ти!
Къде е твойта мъжка сила
та мойта страст да укроти?

Погледна хуя тя, обаче,
видя го как стръчи корав
и викна: - Ох, за него плача
а той бил жив и здрав!

Тя смъкна тънката си риза
погали путката, след туй
направи скок и се наниза
на Кънчовия щръкнал хуй.

Наниза се, с крака зарита
нададе вик сподавен тук
обърнаха и се очите
и в миг предаде богу дух.

Свалиха старите калпаци
закрустиха се с поглед ням.
Един с увиснали ташаци
прошепна: - Ех, мерак голям!

Погребаха ги общо двама
притиснати един до друг
и тъй щастливците в романа,
с трагедия завършват тук

Пеньо Пенев
http://slovo.bg/old/ppenev/kyncho.htm

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

Дамян Дамянов

пп
мери1 ...ти си на ход ;)

Животът скрит е в дребните неща
В жест най - обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежa да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най - истински са дребните неща
и те оставят спомени след време..
от нета
п.п Федята нещо се е разгонил.....

Колко грама тежи едно женско сърце?
Събира се точно във мойте ръце.
Припряно подскача в конвулсивен брътвеж.
едва триста грама – чист човешки копнеж.


Изпомпва на тласъци твоя живот,
Понякога в ритъм, а често без брод. . .
Не досажда със себе си, работливо таи.
Колко много събира, колко често греши.


Не го превъзпита, не можа да го спреш
да пали цигара, не молитвена свещ,
да обръща по чашка, със смъртта да дружи.
Само капка копнеж, а отляво тежи.


Колко мъничко иска едно живо сърце?
Ласка. Надежда. . . . а когато боде ?
Като плоча прескача с развалена игла.
Не! Не му позволявай да остане душа.


Димитрия Чакова

— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.

Робърт Бърнс

Кога се ражда любовта...
тази, която те изгаря,
тази, с магическа вълна
която те залива цяла...

Тази, от която те боли ,
или издига те високо -
тогава ражда се, нали...
красива, истинска, дълбока.

Тогава чувствата преливат
и изпреварват мисълта,
тогава нищо не те спира
и оправдава те света...

Така се ражда любовта --
тази, която не умира,
а слива се със вечността,
получила от тебе сила.

stela50

Бохемски вечери. Чаши кристални.
Думи провлечени, смешно - банални.
Дамите скрито поглеждат... Дискретно.
Очите открито говорят. Директно.

Душа отпусната... Задръжки няма.
Сърцето разчувствала близката дама.
Танцуваме бавно, плътно опрели
телата. В екстаз, за любов зажаднели.

С жар в ресторанта. Уиски в бара.
После в таксито. Кафе у дома...
Устните срещат се. В пламък изгарят.
Бурна среднощна любовна игра!

Утрини... Утрини... Главата дреме.
Устни напукани. Душата стене.
А от леглото учудено викат
очи непознати: "Къде съм?" - ме питат.

Спомени... Спомени... Далечни мъгливи.
Снощните спомени трудно откривам.
А тази в леглото е... Снощната дама...
Не питам. Аз знам. И тя спомени няма!

Найден Найденов

Влизам в съня ти боса, на пръсти,
с вятър в полите на бялата рокля.
Знам, ти си чакал снощи до късно.
Тази нощ идвам съня ти да стопля.



Сънувай ме дълго сред летен килим,
в ръцете със плиснала бяла вълна -
шепот, със който наричам любим,
сънувай ми устните с дъх на трева.



Сънувай очите – бездънни небета,
извивките, криещи топлия залез,
луната, която прави лунна пътека,
сънувай лъча във косите ми парещ.



Сънувай крилата на волната птица –
полет нестихващ в лазурната шир,
във индигово тихо – звездна искрица,
сънувай бистра вода от чистия вир.



Сънувай ме дълго. Щом дойде зората
със слънчево зайче на твоя прозорец,
протегни си тогава наблизо ръката,
да усетиш колко много наяве съм твоя.
Ани Монева

Струва ли си...
Дали си струва насред камънаците
цветята си любими да садя
повярвала, че разгадавам знаците,
кодирани във твърдата земя..?


...
Дали си струва тук, насред пустинята
оазиси да диря ден след ден?
Мираж е храмът, заедно с Богинята
донесла хляб и малко дъжд за мен...



Достигам всяка вечер месечината.
Повярвала в мечтите си летя...
Катеря се върху кумири сринати,
а призори пак тупвам във прахта!



Вървя напред по парещия пясък.
Душата ми сред пустош лагерува...
В зениците ми още има блясък,
но питам се... това дали си струва?



И с демоните вътре в мен се боря
притиснала сърцето свое с длани.
Не са по-силни, но какво да сторя
след множеството смъртоносни рани?



Изправям се! Със вяра озарена!
И сноп надежда, за да ме лекува.
Не бива аз да бъда победена!
Живее ми се! Затова си струва!

О, хайде, стига, да бъда добра?

Омръзна ми старата песен да пея!

Грях искам да бъда - грях и съдба,

жена, която целия хаос владее.



Да нося блясъка тайнствен на нощ,

и полъха нежен на огнена птица.

В обществото - жена от разкош,

а в леглото – неопитомена тигрица.



Да стъпвам гордо по тънкия лед,

без да мисля, какво ще се случи.

О, хайде стига, та аз съм човек,

който от своите грешки се учи.



Искам да вярвам в абсурдни мечти,

да бъда от всеки, по малко желана.

Грях искам да бъда – грях и сълзи,

на някой потънал внезапно Титаник.

Сияна Георгиева



ДОБРО УТРО,ПРИЯТЕЛИ!
ЖЕЛАЯ ВИ ЕДИН ПРЕКРАСЕН ПОЧИВЕН ДЕН,ИЗПЪЛНЕН
С КРАСОТА,ВДЪХНОВЕНИЕ И МНОГО НАСТРОЕНИЕ!
БЪДЕТЕ ЖЕЛАНИ И ОБИЧАНИ!!!

ЗА ЛЮБОВТА...
На сбогуване каза,че в живота ти аз съм Явление!
Приятно,красиво и нежно..- Като Дъга?
В душата настана буря,вълнение...
а във сърцето ми.....следа от тъга!

И каза ми още:За никоя друга не съм мислил така!
Изрече го и ...затвори свойта врата.
За мисълта има ли ключове и правила?
Не е ли тя единствена -на Свобода?

Нали с нея обиколихме СвЕти земи!
Летяхме с балони над морета и планини.
Летувахме в къщичка малка,живяхме и в пещера..
Защо после Реши...и остави ме в самота?

Аз знам,ти си близо-Тук и Сега
И чувствам и вярвам във силата на Мисълта!
Дълбоко се вписвам във нея-дали за твоя Беда?
Не!Защото -това е върховно!- Това е Любовта!!!

/едно от моите творения.../

МОЛИТВА ЗА ХОРА ПОД НАПРЕЖЕНИЕ

Дай ми спокойствие, за да приема нещата,
които не мога да променя
Куража да променя нещата, които не мога да
приема
И мъдростта да скрия телата на онези хора,
които ми се наложи да убия днес,
Защото ме вбесиха

И също така помогни да бъда внимателен
с пръстите, които настъпвам днес.
Защото може да се окажат свързани със
задника, който може да ми се наложи да
целувам утре.

Помогни ми да давам по 100% от себе си в
работата...
12 % в понеделник
23 % във вторник
40 % в сряда
20 % в четвъртък
5 % в петък

И ми помогни да запомня ...
Че когато имам наистина лош ден
И изглежда, че хората се опитват да ме
вбесят
Ще ми отнеме 42 мускула да се намръщя
И само 4 за да протегна средния си пръст и
да им кажа да ми го духат.

АМИН

Хайде опа, опа опа, опа нека да го чуя пак
Хайде опа, опа опа, опа няма да ти го спестя
Хайде опа, опа опа, опа гледай ме, докосвай ме
Хайде опа, опа опа,опа ето ме целувай ме...

Искам същото с теб е хубаво,
имаш тялото, мойто цялото,
да ме хванеш пак,да ме чувстваш пак,
да ти се отдам, да ти се предам...

Хайде опа, опа опа, опа нека да го чуя пак
Хайде опа, опа опа, опа няма да ти го спестя
Хайде опа, опа опа, опа гледай ме, докосвай ме
Хайде опа, опа опа,опа ето ме целувай ме...

Искаш ме без дъх,
искаш моя вкус,
дълго ме задръж, както не веднъж
искам повече и навсякъде,
искам устните да болят от теб!

Хайде опа, опа опа, опа нека да го чуя пак
Хайде опа, опа опа, опа няма да ти го спестя
Хайде опа, опа опа, опа гледай ме, докосвай ме
Хайде опа, опа опа,опа ето ме целувай ме...

http://www.youtube.com/watch?v=r39W6pD93ew

мери1...верно позабравихме темата :) Ти си на ход :)


Рисунка

Владимир Башев

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...

НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ


Гора. Пътека, разклонена
като рогата на елен...
Една любов несподелена
аз диря в есенния ден.

Не е ли горе - бяла пряспа
под облачния небосвод,
или случаен дъжд я тласка
в подножие на друг живот?

Дали сега не заминава
със автобуса към града -
тъй както жадният за слава
отблъсва чашата с вода?

Дали от самота обзета,
отлита в хладни висоти
и в синевата самолетът
подобно бучка лед блести?

В секунда, равна на година,
напразно чакам послеслов...
Преди да дойде, си замина
несподелената любов.
Георги Константинов

^{Отговор на meri1(31.01.2012 15:04):
meri1 каза:
....
Сънувай ме дълго. Щом дойде зората
със слънчево зайче на твоя прозорец,
протегни си тогава наблизо ръката,
да усетиш колко много наяве съм твоя.}


Абе правилно ли го разбирам това? За да не съм циничен... да дам пример с текст от песен:

Днеска няма да ти дам
ще се обработиш сам -
тя ми каза на закуска
и из хола запрепуска.

Стига с този секс, за Бога,
писна ми, сега не мога!
Няма да дам,
няма да дам...

Ето ме отново сам
със ръката си и знам -
във кенефа след закуска
тъпанарки ще си блъскам.

Стига с този секс, за Бога,
писна ми, сега не мога!
Няма да дам,
няма да дам...

Няма кой да ме събуди,
няма и какво да ям,
а лицата сменят други
и отново плувам сам.

Няма сън и той избяга,
няма никой а сте тук
всичко е предело ясно
безпредметен всеки звук.

Болен съм от тези чувства
притеснен от ярък срам
Винаги, където пусна
сока си - оставам там.

И да стихнат големите страсти,
и да легна под земен покров -
ще си взема за спомен и щастие
неспокойната дума Любов.

Неспокойния образ ще взема,
две големи и плахи очи -
две заглавия на поема,
дето твоето име звучи.

Едно Черно море - да ме носи;
една чайка - над мен да кръжи;
и тракийските коловози -
да ме водят при вити лози.

Един тръпен завой на Марица;
една южна, печална звезда;
една сянка от бор и елица;
един извор със снежна вода.

Един бял лист, на който ще пиша
със един неумиращ копнеж.
И две сълзи - които ти скришом
на прощаване ще ми дадеш.

Павел Матев

_{мери1, ти си ..............}

Сорри, че малко обърквам реда ...ама си( ми) припомних(а) това ( .....:)))))....) :

ВЪПРОС

(в творителен падеж)

ТОЗ въпрос ти шепна ухом
да ми се дадеш изцялом.
Няма аз да падна духом
докато не паднеш тялом.
Тоз въпрос ти шепна първом.
Откликни на него щедром.
Ако се обърнеш гърбом,
ще ти го поставя ребром.
После като си омръзнем,
пак ще се обърнем гъзнем.


......из поезията на Трендафил Акациев / Недялко Йорданов/

Подкарвам я в близък порядък...приятен ден и Чукайте на дърво..пък каквото стане..

Тъй както знаем две и две
и чупим стомната позната,
а пък желязо се кове,
когато му заври водата,
така от много ум в главата
(наричан сиво вещество!)
обръща камъче колата,
дори да чукнем на дърво.

Тъй както сеем ветрове
и сливи имаме в устата
или с натрити носове
във кърпа връзваме нещата,
излиза ни така душата-
солено(има за какво!)
и брат съвсем не храни брата,
дори да чукнем на дърво.

Тъй както храним страхове,
че песента ни е изпята,
а хубавите плодове
ги е изяла все свинята,
тъй всичките със пръст в устата
очакваме по същество
не ще ни уври главата
дори да чукнем на дърво!

За Федя......Как е племенника..расте ли му пиш....та????
НЕ МЕ БУДИ!!!

На рамото ти искам да заспя,
ръце около мене да обвиеш,
във тайната магия на съня
от всички и от всичко да ме скриеш.



Да бъда само твоя във нощта.
Да бъда миг – от други непогален,
мелодия, нечута досега,
искра от огън, още неразпален.

Да бъда нежна, мека топлина,
във теб като река да се разливам
и като тънка струна да трептя,
с ухание на цвят да те опивам.
/ЗА НАСТРОЕНИЕ/

За настроение

http://vbox7.com/play:13c21fec

о, бате , тва за тебе поздрав

http://youtu.be/nOa_9ZbnlvA

А, не! Този екшън :-) Нека да сме съвременни все пак ;-)
http://youtu.be/kroK1pHA5Zs

^{Отговор на OpaSna TikVa(06.03.2012 23:05):
OpaSna TikVa каза:
о, бате , тва за тебе поздрав}

хихихихихихихи
ще видиш ти като се появи нела:)

Като дойде Нела ще се повторим

Четирисет и първа бе сурова…
Вървяха ешелоните войнишки….
...

;-)))))

^{хи хи хи ...предните два пост-а ме отказаха от темата :)))....предавам се ...}
Успех мери1 ;)))

ПЪЛНОЛУДИЕ....

Луната, казват,
не била виновна
за днешното
световно пълнолудие...
Защо тогава
е надвиснала
тъй близка и огромна?
Безумствата ни
по-добре да види ли?

Не издържа!
Лика си скри, потресена,
зад облачното плътно покривало...

На приливна вълна
молитва се понесе:
"О, Боже!
Запази Земята цяла!"

Честит празник.... и едно поздравче

http://www.youtube.com/watch?v=VDKzm7qkAW8

с милион рози!!!!

ПРОЛЕТ
Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.



Утре ще съм цялата живот.
Ще ме вдишват, ще ме вкусват хората.
Утре ще съм слънчев небосвод,
бликнал над лъщящите тополи.



Утре ще съм пламнала ръка,
рукнала в нощта да те докосне,
блеснала във тебе светлина,
лъч живот във вените ти, в костите...



Утре ще огрея вечерта ти,
дишаща, измита от пороя,
лумнала като пожар в дланта ти...
Усмихни се! Утре ще съм твоя.
УСПЕШНА СЕДМИЦА НА ВСИЧКИ,КОИТО ОБИЧАТ ПОЕЗИЯТА...

Благодаря на всички побликували поезия,подобрихте настроението ми за целия ден.Бъдете живи и здравил

УСПЕШНА СЕДМИЦИ,КОЛЕГИ...БЪДЕТЕ В ПОЛЕТ..
Искам някъде горе с теб да се рея,
над скалите при птиците волни,
от високото стръмно душата да пее
и да дишам с гръдта си доволно.



Поведи ме нагоре, там, към скалите,
по пътеките стръмни и дивни
и ще стигнем върха, и няма да питам
как се чувстват във полет орлите.



Ще приседна до теб на върха, до небето,
и ще виждам света като птица,
притаила дъха си в омая неземна,
ще попивам в очите искрици.



Свобода и небе, и вълшебство без думи,
само ти и аз, там, сред скалите,
само вятърът ще шепти помежду ни
и косите ми ще заплита.



И ще вмъкна ръката си нежно в дланта ти,
ще те пия със устни горещи,
ще се сгуша на топло във теб до гръдта ти,
там... при орлите покани ме на среща.