Имам ли право на ваучери за храна за периода на майчинство? И ако да мога ли да си ги поискам със задна дата

Становището на приходните органи, изразено в редица писма (№ 2_3339 от 31.08.2007 г. на Дирекция “ОУИ” – Варна; № 5_23_29_15 от 01. 01. 2008 г. На Дирекция “ОУИ” - София; № 24-34-610 от 19.02.2008 г. на ЦУ на НАП; № 24-34-928 от 04. 03. 2008 г. на ЦУ на НАП) е, че не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква „б” в размер до 60 лв. месечно, под формата на ваучери за храна, предоставяни на наети лица, ползващи:

отпуск по болест;
платен отпуск;
неплатен отпуск;
отпуск за бременност и раждане;
отпуск за отглеждане на дете,

но по преценка на работодателя ли е дали да дава и на неприсъстващите служители или след като е дал на другите служители във фирмата аз като съм в отпуск по майчинство също трябва да получа

Въпрос за преценка, финансови възможности и приятият правилник за организация на работната заплата и ако имате КТД. Но законово, както виждате не е задължен да ви даде ваучери.

Въпрос на преценка на работодателя е да даде ли ваучери и дали да са по равно на всички или според някакви условия. Но ако не са по равно не отговарят на условията на ЗКПО и трябва да се облагат, поне според НАП.
И някак не съм склонен, социалните разходи, каквито са ваучерите, но и лечение, екскурзии, ходене на кино, ресторант и т.н. да се включват в правилник за РЗ.

Съгласно писмо с изх. № 15-0038 от 9.05.2011 г. на Дирекция Данъчна политика към Министерство на финансите относно прилагането на чл.209, ал.1 от ЗКПО:

„Правото на данъчно задълженото лице работодател да разпределя ваучери със стойност в различен размер съобразно действително отработеното от работниците и служителите време следва да отбележим, че ЗКПО не съдържа изрични разпоредби. В този смисъл и при допускане, че общото събрание на работниците и служителите е взело решение за съответното разпределение съобразно отработеното време и при изпълнение на останалите законоустановени условия, то от гледна точка на ЗКПО не е налице пречка за разпределяне на ваучери в различен размер на отделните наети лица.
Отчитайки гореизложеното, по наше мнение прилагането на посочения подход за предоставяне на ваучери в размер, установен според отработеното време за наетите лица, ползващи (не) платен отпуск, отпуск по болест, отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, не е в нарушение на ЗКПО и не засяга критерия „достъпност” съгласно &1, т.34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.”

Постановката, колеги, естествено погрешна, защото се тръгва от ЗКПО.

"Социален разход" по смисъла на КТ, не е равно на "социален разход" по смисъла на ЗКПО. По смисъла на ЗКПО , естествено понятието е по-широко.

То за това не е добре да се наричат с едни и същи имна различни неща.

Та всичко опира до нормативното основание за получаване на ваучерите.

Ако дамата го знае и може да го сподели, то може да получи отговор дали има право или няма.
Без да се знае и види, няма как да се знае къде и как е уредено и възниква правото, няма как да се дате верен отговор същесвува ли правото или не същесвува, относно лице в отпуск по чл.163, 164 и т.н.

Та становищата на НАП ще има ли регулация или няма да има, нямат абсолютно нищо общо с наличието или липсата на субективно право на питащата да получи ваучери за храна.

Написаното в писмо с изх. № 15-0038 от 9.05.2011 г., че може да се дават ваучери в различен размер, според отработено време, отпуски и т.н. противоречи на разни други писма на НАП и цитирани в тях практики на ВАС.

3_428/10.02.2011 г. "...Следователно, ако дружеството предоставя ваучери за храна на различна стойност в зависимост от положения труд или от отработените дни от отделните работници, макар и максималният размер да е 60 лева месечно, няма да е налице изпълнение на изискванията за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица..."

3_1136/13.04.2011г. "...За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Макар да са свързани с правоотношението между данъчно задълженото лице и наетите лица, социалните придобивки не могат да бъдат в зависимост от престацията на работната сила. Тяхната цел е да обезпечи потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности очевидно не са в зависимост от заеманата от лицето позиция или отработените дни.
С оглед на това и установената практика на ВАС, следва да се направи извод, че не е допустимо размерът на предоставяните социални придобивки да зависи от отработените дни, заеманата от лицето длъжност или от постигнатите от него трудови резултати.
Следователно, ако кооперацията предоставя ваучери за храна съобразно отработените дни в месеца, макар и максималният размер да е под 60 лева месечно, няма да е налице изпълнение на изискванията за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица..."

и т.н.