обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

Събирам такива съдебни решения. Моля, някой, ако има такова да ми пише на лични! ще съм му благодарна, ако ми го изпрати, разбира се без данни за страните.

Решение № 247 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1974/2009 г. на Върховен касационен съд
Чл. 290 ГПК
Чл. 290, ал. 2 ГПК
Чл. 225 КТ
Чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ:Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1974 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 30.09.2009 г. по гр.д. № 690/2009 в частта, която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение поради незаконно уволнение, когато работникът е започнал друга по-нископлатена работа за по-кратък период в рамките на 6-месечния сок след уволнението.
По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че Съгласно чл. 225 КТ при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за вреди за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато работникът е останал без работа през целия 6-месечен период, обезщетението се дължи в пълен размер. Ако за част от времето работникът е бил без работа, но по-късно е започнал по-ниско платена работа, за периода на безработицата се дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, а за следващия период - разликата в заплатите. В този случай работникът е ограничил вредите си, поради което му се дължи по-малко обезщетение, но обезщетението се намалява само дотолкова, доколкото работникът е успял да ограничи вредите си. Когато следващото трудово правоотношение е прекратено преди изтичането на 6-месечния срок по чл. 225 КТ, последиците от прекратяването могат да бъдат различни, тъй като работодателят дължи обезщетението по чл. 225 КТ само доколкото вредите са в причинна връзка с извършеното от него уволнение. Така например ако работникът сключи последващ срочен трудов договор със срок, който изтича в рамките на 6-месечния срок по чл. 225. Работодателят, извършил незаконното уволнение дължи обезщетение в пълен размер до сключването на последващия договор, разликата в заплатите за времето на действието на последващия договор и пълно обезщетение за времето след прекратяване на последващия договор да изтичането на 6-месечния срок. И в този случай работникът е успял да ограничи вредите си и съответно обезщетението му следва да бъде намалено, но само доколкото той е успял. Ако работникът сключи последващ договор без срок и този договор бъде прекратен преди изтичането на 6- месечния срок по чл. 225 КТ, работодателят, извършил незаконното уволнение дължи обезщетение в пълен размер до сключването на последващия договор и разликата в заплатите, но не само за времето на действието на последващия договор, но и до края на 6-месечния срок. Обезщетение в размера на брутното трудово възнаграждение по последващия договор той не дължи, тъй като безработицата след прекратяването му не е в причинна връзка с неговото уволнение. Последиците от прекратяването на последващия договор се уреждат в зависимост от отношенията между работника и последващия работодател (вж. и решение № 944/07.12.2009 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 5022/2008). При прекратяването на последващия трудов договор може да са изплатени обезщетения от последващия работодател и работникът да е получил обезщетения при безработица, които не подлежат на връщане поради отменяването на предходното уволнение. В такъв случай той ограничава вредите си в по-голяма степен и това има значение за определянето на обезщетението му от първоначалния работодател.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че обезщетение за незаконно уволнение се дължи само за един месец, тъй като след това ищецът е започнал работа при друг работодател.
Правилно въззивният съд е приел, че ответникът не дължи обезщетение по чл. 225 КТ за времето след прекратяването на последващото трудово правоотношение, тъй като то е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и за последиците от това прекратяване би отговарял последващият работодател. Първоначалният работодател отговаря за времето на безработица след прекратяване на последващо трудово правоотношение, само когато това правоотношение е възникнало за определен срок или за извършването на определена работа и е прекратено преди изтичането на 6-месечния срок по чл. 225 КТ. По делото не се поставя въпрос за разлика в заплатите, тъй като в исковата молба не се твърди трудовото възнаграждение по последващия трудов договор да е било по-ниско нито са представени доказателства за неговия размер.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Разноски в касационното производство не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Русенския окръжен съд от 30.09.2009 г. по гр.д. № 690/2009 в частта, която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Благодаря!