Управител на фирма е в командировка в чужбина като пътуването се извършва с лек автомобил. Целта на командировката е търговски преговори с чуждестранна фирма. Според мен /колкото и да не ми се ще/ това си е управленска дейност и трябва да начисля данък по чл.204 не само на зареденото гориво в България, но и на това от чужбина. И това, че разходът е признат по чл.33 от ЗКПО, не изключва облагането като управленски разход.
Какво мислите?

"Командировайте" служител за преговорите, за да не е управленска дейност. Мигар някой знае кой е пътувал.
Честно казано, не бих го причислил към управленската дейност. Дори и преговорите да са от управителя. Ама не ме питай за аргументи точно сега :)))

Мне, наистина няма с кого да го заместя.
А, точно щях да се помоля за аргументи :D
Иначе все повече си мисля да се разсея за данъка. Така и така разходите за горивото ще минат към 609 - разходи за командировки, не към сметката за горивото, която обикновено ми е базата за облагане по чл.204.

Аргументи..:)))
Ми де да знам. Бай дъ уей, къде може да се прочете определение на управленска дейност, че в момента не се сещам? Може оттам нещо да изкочи. По спомен, в ЗКПО няма.

Добавено:
Т.е сключването на договор за доставка на дъвки е ли управленска дейност?
Преговорите управленска дейност ли са?
Ако да, то искането на оферта по мейла и договарянето на цена на дъвките управленска дейност ли е? По какво се различават двете дейности?
Ми подписал договор за доставка. Това за мен не е управленска дейност. Но може и да бъркам де.

А, няма. Има разни в писмата на НАП, ей такива:
"В действащата нормативна уредба / ЗДДС и ЗКПО / не се съдържа легално определение на понятието „управленска дейност” Същото следва да бъде тълкувано в общо приетият смисъл като дейност на управителните органи свързана с организация, контрол и вземане на решения относно дейността на предприятието. "

Ами точно това последното е. Воденето на търговски преговори може да бъде, а може и да не бъде управленска дейност според мен:) Ако ги води лице без власт да взема управленски решения, но целта му е да получи най-изгодната оферта, да сравни с други оферти и да докладва на ръководството, или пък целта е да предложи стока, като има точно определени граници докъде може да отстъпва и няма право от себе си да дава условия за отстъпки, цени, срокове и т.н- тогава това не е управленска дейност ми се струва.
Но ако преговорите ги води управителят, който има право да определя условия и властта да приеме или отхвърли дадена оферта, да променя условия по нея, да преговаря - това си е управленска дейност отвсякъде.

Ако управителят е ходил до банката да внесе пари и да вземе банковите извлечения - не е управленска дейност, но търговски преговори от самия него са си управленска отвсякъде.

"И това, че разходът е признат по чл.33 от ЗКПО, не изключва облагането като управленски разход."
Ами да, за съжаление точно така мисля и аз.