Фирма има вземания по фактури от 2008 г. През 2011 г. сключва нотариално заверено споразумение с длъжника да плати задълженията си на 10 месечни вноски - до 30.09.2012 г. Длъжникът нищо не плаща и през 2012 г. го осъждаме за пълния размер на вземането + разноските. Той имаше огромни задължения към банки и други фирми и започна процедура по несъстоятелност. Оказахме се на опашката с другите длъжници без шанс да си получим парите. Днес направих проверка в ТР и срещу булстата му излезе фирма с друго име, която е купила дружеството.
Сега искам да отпиша вземането без да увеличавам ФР съгласно чл. 37 /1/, т.1 (понеже не намирам по-подходяща) и се чудя дали споразумението от 2011 г. измества момента на изискуемост с 3 години? Предполагам, че от т.6 не мога да се възползвам, защото продажбата на предприятие не е равносилна на заличаване и има правоприемник на задълженията?

Аз бих счела за дата на новата изискуемост 30.09.2012 г., т.е. бих го отписала през 2017 г.

След като Булстатът не е заличен, тогава броиш 5-годишна давност по реда на чл.116-117-ЗЗД - новата изискуемост е от датата на съдебното решение, а не от датата на уговореното плащане по Споразумението, защото съдебните дела прекъсват давността и от нея дата почва да тече нова 5-год. давност - отписваш 2017 г.

Благодаря ви, за прекъсването на давността по ЗЗД съвсем съм забравила.
Ако не бях отчела вече няколко хиляди лева присъдени разноски, така хубаво щях да скрия и споразумението, и изпълнителните листове и да си отпиша вземането :)

Маграт
Чакай малко ... на вълна определяне ДФР съм и декларация по чл.88-ЗКПО - едни луди сметки са, че направо не съобразих като ти отговарям :))) заблудих те малко с отговора ...

Значи ... самото счетоводно отписване на вземането ти ще е през 2017 по причина, описана по-горе.

А сега, ако зорът ти е да отчетеш разход, може да обезцениш на 100% вземането и присъдените разходи - примерно 609/252 - данъчно признат разход ти е щото изпълняваш условието на чл.37(1), т.1 - минали са 5 г. от възникване на вземането ти от 2008 г.

А през 2017 г., ако не е платено вземането ти, вземаш 252/445 и в данъчно отношение нищо не правиш.
Ако се плати до 2017 г., в годината на получаване на вземането, вземаш 252/709 - данъчно признат приход и в данъчно отношение също нищо не правиш.

<sup>Отговор на Bubu17(15.12.2014 16:06):
Bubu17 каза:
Маграт
Чакай малко ... на вълна определяне ДФР съм и декларация по чл.88-ЗКПО - едни луди сметки са, че направо не съобразих като ти отговарям :))) заблудих те малко с отговора ...

Значи ... самото счетоводно отписване на вземането ти ще е през 2017 по причина, описана по-горе.

А сега, ако зорът ти е да отчетеш разход, може да обезцениш на 100% вземането и присъдените разходи - примерно 609/252 - данъчно признат разход ти е щото изпълняваш условието на чл.37(1), т.1 - минали са 5 г. от възник...</sup>


Обаче щом е изпълнено условието в чл.37 /1/, т.1 не мога ли просто да го отпиша счетоводно вместо да го обезценявам и разходът да е данъчно признат?
Новият текст на ал.1 /1/ всъщност препраща към ЗЗД само по отношение на продължителността на давността на вземането, без да обвързва данъчното признаване на разхода с изтичането й /както беше преди/.

Ако го отпишеш вземането през 2014, разходът ти ще е данъчно признат по чл.37(1), т.1, ама нали все още по ЗЗД то е изискуемо - затова ти предлагам варианта с обезценката.

То на теория наистина е изискуемо, но няма шанс да получим нищо и не само в интерес на ФР, но и на вярното и честно представяне е да го махна от баланса.
Много ти благодаря, Бубу.