Здравейте,
Моля за вашето мнение по въпроса: регистрирана по ЗДДС фирма закупува лек автомобил през 02. 2014, който отдава под наем на физически лица. Отдаването на автомобили под наем не е описано като дейност в търговския регистър за фирмата, но към декември месец 2014 приходите от отдаването на автомобила под наем са повече от 50 % от оборота на фирмата за предходните 12 месеца. Според вас как да осчетоводявам през януари догодина фактурите, които издава лизингодателя за лекия автомобил с данъчен или без данъчен кредит при условие, че автомобила вече е изплатен на лизингодателя и е собственост на фирмата.

Първо, не виждам връзката на тези 50% с поставения въпрос. Смисълът за основната дейност както аз го разбирам е, че ако тя е отдаване на автомобили под наем, то и да си купиш лек автомобил, с който няма да я осъществяваш, той пак ще е с право на ДК.

Второ, след като извършваш облагаеми доставки с въпросния лек автомобил, то имаш право на ДК за него на основание чл.70 (2) т.1 от ЗДДС.

А това с търговския регистър пък не го разбирам, предполагам че там пише "както и всяка друга дейност, незабранена със закон". Пък и да не пише, според мен е все тая.

Здравейте,
Колебанието ми за правото на данъчен кредит при покупката на лекия автомобил е свързано с факта, че той не е предназначен единствено да се отдава под наем, а е използван и за управленска дейност и за другата фирмена дейност – продажба на софтуерни продукти.