Здравейте, ще бъда благодарна на всеки включил се в дискусията. С колеги обсъждаме следния казус: ФЛ е регистрирано по ЗДДС. Възниква въпросът за правилно определяне датата на данъчното събитие и съответно издаване на фактура от лицето.
Аз мисля, че трябва да се съблюдават принципите залегнали и в двата закона - ЗДДС и ЗДДФЛ. Физическото лице издава фактурата в рамките на 5 дни от дата на събитието /предоставена услуга/, което води до начисляване и дължимост на ДДС. СИС се издават при ефективно плащане т.е тогава пък става изискуем ДДФЛ.
Имаме разногласия за това дали водещ в случая е ЗДДФЛ и датата на реално изплащане на дължимата сума към лицето, или следва да се придържаме към изискванията на ЗДДС.

Спазвайте си изискванията на двата закона. Естествено, че може датата на фактурата да се размине с датата на СИС.

Според мен всеки закон си има област на действие.
ЗДДФЛ: Чл. 1. Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица
ЗДДС: Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).

Смятам, че напълно правилно разсъждавате кога да се издаде фактура, начисли ДДС и т.н.
ЗДДФЛ единствено определя в коя година (тримесечие и т.н.) да се признае прихода и начисли данък върху доходите.

Точно. Ако фирма беше издател на фактурата, щеше да признае прихода веднага. Физическото лице обаче ще има доход, едва когато реално получи кеша.

Колебанието идва от това, че в някои случаи самото изплащане може да са забави с около месец, дори повече. Не мисля, че от позицията на ЗДДС е правилно. Вярно, че лицето се утежнява с дължим данък / в случай на закъсняло плащане/, но пък винаги може да се регистрира и да прилага режима на касова отчетност.
Например: услуга извършена на 20.12.2014. ФЛ издава фактурата в 5-дневен срок. Плащане обаче по издадената не постъпва до 31.12.2014. При това положение ДДС-то по издадената фактура е дължимо до 14.01.2015. Сумата по тази фактура, обаче НЕ се включва като придобит доход в ГДД по чл. 50 за 2014г. Лицето ще декларира това през 2016. Мисля, че при така описаната ситуация са спазени разпоредбите и на двата закона.

BTW сигурно ли е, че въобще изобщо трябва да има СИС?
Щото пък ако въпросното, регнато по ДДС лице, е самоосигуряващо се, и не става дума за доходи от наем, а за някаква консултатнска услуга, примерно, може да се наложи самото то да издаде два документа: един по ЗДДС - в съответния срок, и един за получените пари - при получаването им (особено ако са платени в брой)

Лицето не е самоосигуряващо. Услугата, която е обект на дискусията, е свързана с авторски права.

^{Отговор на elisaveta_p(29.05.2015 13:12):
elisaveta_p каза:
BTW сигурно ли е, че въобще изобщо трябва да има СИС?
Щото пък ако въпросното, регнато по ДДС лице, е самоосигуряващо се, и не става дума за доходи от наем, а за някаква консултатнска услуга, примерно, може да се наложи самото то да издаде два документа: един по ЗДДС - в съответния срок, и един за получените пари - при получаването им (особено ако са платени в брой)}

BTW сигурно ли е, че въобще изобщо трябва да има СИС?

понякога е сигурно
понякога е несигурно
понякога трябва
понякога не трябва
но във всички случаи НЕ зависи от издаването на фактура
п.п. леле, леле, леле
ами за авторските ако знаеш колко хипотенузи могат да се спретнат!

Благодаря за уточнението.
Малко ми е странно, че може да има разногласия по въпроса. Тези, които защитават невярната теза, имат ли професионално задължение да познават двата закона?

Малко ми е странно, че може да има разногласия по въпроса.

а има ли въпрос, по който няма разногласия?
въобще изобщо

Специално по този въпрос разногласия като че ли няма. Никак не мога да разбера защо ни се получава тази размяна на реплики по този казус :)
Както и да е