Дружество има задължения за неплатени възнаграждения по ДУ от 2012г. През 2012г финансовия резултат е увеличен по реда на чл.42 ал.1. През 2015г изтича 3-годишния давностен срок.
Към 31.12.2015г възнагражденията не са платени и ще ги отпишем на приход
Въпросът ми е ще може ли да си намалим финансовия резултат на основание чл.42 ал4 / (4) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи по ал. 1./

1. Давностният срок на възнагражденията за ДУК е 5 г. Специално се консултирах тази година с юристите на дружеството, защото и аз имах да отписвам същите задължения, но по- стари от Вашите.
2. Бихте могли да признаете разходите при условията на чл.42, ал.3.

Благодаря, че се включихте ! Значи ще трябва да чакам още 2г..Понеже няма да се платят и няма как да се възползвам от чл.42 ал.3. И като минат 5г тогава на приход и чл.42 ал.4?
А задълженията за положен личен труд на съдружник също ли са с 5г давностен срок?
Това не са ли възнаграждения за труд с 3годишна давност?

За тези, които се интересуват. 3-годишна е давността:

Възнаграждението, дължимо по договор за управление на търговско дружество има характер на периодично плащане. (Решение № 148/05.11.2010 г. на ВКС - „вземанията, произтичащи от договор за управление на търговско дружество, са такива за периодични плащания и се погасяват с тригодишна погасителна давност/чл.111, б."в" ЗЗД/, а не с общата петгодишна"). Според дефиницията на понятието, дадена от ВКС в TP на ОСГКТК но ВКС, постановено на 18 май 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011г „понятието „периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви." Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. За периодичните плащания законът предвижда кратка погасителна давност от три години, за разлика от общия петгодишен давностен срок.