"Колеги, как се осчетоводява...... "
"Колеги, как трябва ....."
Въпроси, задавани в група, с гръмкото име "Професионална група на счетоводителите"
Точно тази картинка от заглавието ми се явява в съзнанието, като ги чета. Просяци, разчитащи на милосърдие. Само че не сакати, хроми и не знам си какви просяци, а здрави, прави и често по-успешни от тези, които си бъркат в джобовете и дават стотинките си. Щото имали добри души.
И не дай си, Боже, да мине гражданин, който да се възмути от това, че здрави и прави хора молят за милостиня, вместо да ходят да работят (демек да се обучават). Получава се страшна картинка.

Пък ако гражданинът нарече групата им "Професионална група на идиотите", свършено е с него. Убиват го с камъни - вкупом просяците и милосърдните.

Просяците не искат да ги учат как се лови риба. Те искат друг да лови рибата, да я сготви и да им я сервира. А те да се натъпчат. Не е ли отвратително? Не е ли отвратително, че милостивите поддържат това им поведение и сервират ли сервират.

Или възмутеният гражданин е единственият отвратителен субект в тази картинка?

Жалко,че толкова малко хора са те прочели.
И сигурно не са питащите с "помооощ"~).
_{/сега като почнат "благодарностите"..../}

Не е ден за това което ще напиша, а и коя съм аз да съдя , но

"Нали е сайт за взаимопомощ"

ще кажат голяма част от пишещите!

Картинката наистина е страшна и в сайта и в живота! Недай Боже да те съдят такива съдници!

И все пак е празник, да Ви е весело, празнично и усмихнато!

Бизи, не знам, но Елисавета май не визира „Одит“.

За всеки случай тя е пропуснала да разбере, че сме влезли в нова епоха, нов век. Няма да давам оценка новият век дали е по-лош, по-добър или каквото и да е, от старият, но ще си направя устата с плахата надежда да съм ѝ полезен.

Това не е до просия и милосърдие. Времето е такова. Цялата информация е на един пръст разстояние. Презадоволени сме с нея. В същото време, в коя да е сфера на живота, става все по-сложно да се оправяш. На практика не знам нещо, което да не е занаят и да е възможно да знаеш всичко, да умееш всичко, да се справяш със всичко.

В същото време българина вече се почувства европеец. Девета година, от както влязохме в ЕС. Българина придоби една специфична, бих я нарекъл „западна“ гордост. Вече все по-рядко се задоволява с жълти стотинки, все повече има претенции към условията на труд. Отделно, че е и вечно недоволен, нещо, което винаги е било.

Може да не го разбирате като мен, но това тика прогреса напред. Отново ще отбягна да дам оценка.

Не е точно безочие, високо самомнение или фалшива човечност това питане и после благодарене. И отговорите не са пак само това. Такива са нравите. Такова е времето. Или трябва да се приспособим или да ни няма. Това е.

Всеки сам взема решенията за себе си.




п.п. Бизи, почти съм убеден, че тая дума не се пише така, а ако си го направила нарочно, щеше да е добре да ни го покажеш някак. Аз например обичам да слагам ударения.

<sup>Отговор на typtadrynka(11.06.2016 13:26):
typtadrynka каза:
Бизи, не знам, но Елисавета май не визира „Одит“.

За всеки случай тя е пропуснала да разбере, че сме влезли в нова епоха, нов век. Няма да давам оценка новият век дали е по-лош, по-добър или каквото и да е, от старият, но ще си направя устата с плахата надежда да съм ѝ полезен.

Това не е до просия и милосърдие. Времето е такова. Цялата информация е на един пръст разстояние. Презадоволени сме с нея. В същото време, в коя да е сфера на живота, става все по-сложно да се оправяш. На практик...</sup>


Аз съм НЕГРАМОТНА, и не обичам да слагам ударения!

Въпроси, задавани в група, с гръмкото име "Професионална група на счетоводителите"

ми не знам - за не 'ода там
може да си свестни 'орицата от проф-групата

^{Отговор на typtadrynka(11.06.2016 13:26):
typtadrynka каза:
Бизи, не знам, но Елисавета май не визира „Одит“.}




визира, не визира - в кюпа е и отита

http://www.odit.info/?s=6&i=309248&f=1&p=1#post-2505511

Димитър Димитров Подвързачов (1881-1937):

Колчем ми се е случвало да навляза в голяма гора, с неописуема красота на извишени към небето борове или рошави буки, или гиздави елхи, натруфени като млади невести — все ми е минавало през ума: "Голям въпрос е дали бива тая неповторима хубост да се жертва, за да се прави… хартия. И дали не е по-добре да се отсичат само тънички клонки и с тях да се понашибва овреме всяко младо, което почувства нагон да пише — та дано се остави, за негово добро."

Не че е точно по темата, но би могло да бъде. И по тази, и по онази за авантата.
А днес лично аз си прощавам всички глупости, които ще избълвам. Поводът е успешна борба с инспекторка от НАП, която унишожи клонче от дърво, за да напише страхотна глупост. И 13 месеца тече преписка и се хабя хартия, за да да се възстанови в крайна сметка справедливостта и законността :)

инспекторка от НАП, която унищожи клонче от дърво, за да напише страхотна глупост.

еми така ще е - държавната ни администрация е пълна с тъпи и нагли (май те всички са такива) рускини, а читавите нашенки се завиват през глава, само при споменаването на работа в държавна администрация

Е, има и читави де. Познавам лично една, хихи.
А по моя случай - все пак ги възстановиха. Можеха да упорстват повече :) Току виж се бях сблъскала челно и със съдия Еленков :)

Е, има и читави де

ама те не са рускини
а и бързо им писва

п.п. в случая въобще не визирам конкретно и само "твоята" - сблъсках се челно и служебно с няколко "мои" и тъпотията им ме ококори

Нали съм на вълна Подвързачов днес:

Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.


Животът е река, пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. Умният е предпазлив: скита по брега, опитва брод – и излиза щастлив на другия бряг

Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.

Откак съм се родил, не съм престанал да се питам: "Що-ща аз тука?!"

хихи

Пък аз съм на Елин Пелин. И политика, ест.

Те виждат своето фалшиво положение между народа, когото са лъгали, и за да замажат очи, бързат тук-там с пламенни думи да заявят своята уж обич към работния народ и към земеделеца. Но когато се касае работата да натъпчат джобовете си и да охранят партията си, те забравят милия народ и от фашата, която дерат от гърба му, режат цървули и кому трябва и кому не трябва и отпущат пенсии и помощи на чужденци, които и на сън не са видели България, пръскат огромни суми за тържества и заседават, без да вършат работа, по цяла година.
Хвалят народа тия господа и пеят песни до небето за неговото добро сърце, за неговата скромност и гостолюбие, за това, „че той носи“, „че той е издръжлив“, а зад гърба на тоя народ се подсмиват с неговата простотия.
А народът си остава все тоя сиромашки народ и всичките тия хиляди закони, които са написани от освобождението на България, не са повдигнали нито на минутка народното щастие и народните нужди стократно са се увеличили.
Сменяваха се едно след друго нови правителства с големи програми и с още по-големи обещания свикваха своите народни представители, а работите все тъй си вървят. Намаляват окръзи, околии и съдилища, правят преобразования в разни министерства, меняваха формата на стражари и на офицери, правиха шипченски тържества, заеми сключваха, а народът си все там остана и не усети нито през една зима да му са метнали кожухче на гърба. И както вървят работите, всеки може да разбере, че нито едно народно събрание, нито едно правителство не ще да могат да намерят лек за народната сиромашия, да намерят работа за останалия без земя селянин, да осигурят поминъка на тоя, който е запазил още по няколко ниви и ливади, да се погрижат за онова обедняло население по градовете, което няма нито ниви, нито ливади, което не може да се храни от западналия занаят, което има здрави ръце, за които няма работа, и което нуждата тъй често праща в затворите.

Жестоко е да заглушаваш плахите хумористични нотки в темата с тази така правдива картина, нарисувана от Елин Пелин, продължаваща десетилетия наред - преди него, по негово време и след него. Имай милост - в това число и към себе си!

За просяците и милосърдието:

Думите „доброчестина“, „благодушие“, „благодушествува“, „добродетел“, „щастие“ набъбват страшно скуката. Защото се преповтарят безчислено множество пъти и струва ми се, много неправилно нанякъде.

^{Отговор на elisaveta_p(01.08.2016 14:10):
elisaveta_p каза:
Жестоко е да заглушаваш плахите хумористични нотки в темата с тази така правдива картина, нарисувана от Елин Пелин, продължаваща десетилетия наред - преди него, по негово време и след него. Имай милост - в това число и към себе си!}

Днес, тръгвайки за работа, видях един мъж на средна възраст и без белезите на циганската раса (или квото е там онова племе), да рови в контейнер за боклук и да доизпива нещо от някакво бурканче, намерено вътре, та малко трудно ще ме върнеш към каквито и да е хумористични нотки:
Думата ми е за държавата.
Навред — по царски тържества, в народни събрания, в закони и в беззакония, по вестници митинги — се говори за държавата, за нейните велики задачи, за нейните широки интереси, за нейните заветни желания и надежди. Министърът надуто и гордо се перчи на червената маса, самоуверен, че той е първият служител, в ръцете на когото са дадени държавните съдбини. И когато, както често се случва общественото мнение го посочи с пръст и викне: „Ти окраде хазната, ти изяде и толкова хиляди безусловни фондове, ти беше пачавра в ръцете на краля, на царя или на княза, ти опропасти със законите си, с данъците си, с партията си целия народ!“, тогава министърът, скрит зад създадените от „него“ закони, ще тупне с крак и ще извика: „Аз върших всичко в името на държавните интереси и не се боя.“ И народът — угоеният народ от хора с големи, сити търбуси и пълни кесии — ще зяпне в устата му и ще каже: „Той има право, ура, да живей, утре и нас може да ни обвинят в същото. На народа не може да се угоди.“
Офицеринът, най-галеното дете на държавата, навред се изпъчва и като тупа блесналите си от медали гърди, говори: „Аз я браня тая държава от вътрешни и от външни врагове.“ И съзнавайки тая своя велика заслуга, кара вестовоя си, сина на народа, да пере пелените на детето му и да мие нощното му гърне…
Ако попиташ разсилния, който пази пред вратата на министерството, какво прави, той веднага ще ти отговори, че служи на държавата. Полицейският стражар, който по заповед на началника изтезава хората в участъците, се оправдава с това, че службата го изисквала, държавната служба.
Държавата, държавата, все държавата!
А дали всичко туй, което понася на държавата, понася и на народа? Дали всички тия интереси, за които ни пее държавата, ползуват с нещо народа? Дали всички тия суми, които пръска наляво и надясно, хващат своето място и при щастието на народа ежедневно притурят по малко благоденствие? Дали всичката тая кръв и силата, която държавата смуче из живото народно тяло, употребява за негово добро? За негово добро ли държавата продава чергите и взима храната из хамбара на земеделеца?
На тоя въпрос може да ви отговори всякой, който вижда, че от ден на ден държавният бюджет се увеличава заедно с народната сиромашия и хорското нещастие. А това виждат всички. Еснафлията, занаятчията, богатият и доволен в турско време занаятчия, с пълна къща, с весело сърце, с чохено контошче върху гърба на жена му, сега окъсан и дрипав, се поще пред прага на схлупения си дюкян и въздиша: „Лоши времена настаха, печал няма“, или пък виси пред вратата на някой големец, или се бие със своите братя по изборите и митингите, за да вземе някоя служба, например метач в софийската Градска градина.
Земеделецът, който едно време кажи-речи. Дивееше щастливо и в хамбара му се намираше от ново до ново, сега дояжда до Коледа и като се чеше по врата край кофтора в механата, говори: „Тежко се живее!“ И наистина е тежко: кръчмарят иска, лихварят иска, по¬път иска, касата иска, бирникът иска, за къща трябва… А пък тая пуста пара от нийде не иде. Нито работа има, ни печал има. Ако се опита да открадне една кола дърва от гората, за да вземе някой и друг грош за тях, ето че горският му съставя акт, дето се казва, че тоя човек нарушил член еди-кой си от закона за горите, като отсякъл в еди-коя си държавна гора толко и толко дървета с такава и такава дебелина, и затова му се пада такава и такава глоба…
Па защо и какво е сякъл, това никой не пита.
Еснафите и занаятчиите пропаднаха, защото им надви фабриката. Това, което някога произлизаше от ръцете на занаятчията за два дена, днес фабриката, машината го прави три пъти по-здраво и по-хубаво само за два часа. Освен това фабриката разполага с капитали от милиони и затова е сила, която бясно като хала тъпче в тържественото си шествие всеки дребен занаят.
Земеделците пък пропаднаха, защото върху техните плещи се качи държавата със своите учреждения, със своята армия, със своите салтанати, със своите галени деца — чиновници и офицери, — които храни богато и пребогато, само и само да я крепят и поддържат… И днес, когато се каже държава, трябва да се разбира царството на богатите, които в името на законите, които си пишат сами, взимат хляба от ръцете на това голямо болшинство от прост, невеж, беден и работлив народ.
И тая царщина, това правителство, тая граблива държава се обръща към тоя народ хитро, както лисицата се обърнала към гарвана, който държал в устата си буца сирене, и му казва: „Дай своя здрав, млад и силен син да бъде войник, да го научим да може да брани своето хубаво, честито и славно отечество.“ А пък в това хубаво и славно отечество войникът и неговият баща едва ли имат едно парче земя, което да лъже надеждите им и да ги държи гладни от коледни пости до свети Илия. Държавата е камшик в ръцете му казва: „Дай пари или ще ти продадем чергата, вола ще ти продадем, нам пари трябват, държава сме. Нали е срамота да нямаме генерали, нали е срамота да не може с кьорфишеци да правиме джумбюш на големи празници? Нали трябва да дадем на Харон, Моше и Си-е да си направят фабрика за кожи, на Соломон да направи фабрика за шекер, на Драган да си отвори склад и пр.? Нали трябва да пратим на г-н. Васил дъщеря му в странство да се научи да пее? Утре да ти се додреме, няма кой да ти запее и да те приспи. Дай пари да направим болници, да ти турнем съдии да раздават правосъдие, полиция да брани законите.“
И народът дава. Дава, че има и друго, ако не дава. Дава мило и драго. Па ако поиска правосъдие, държавата му казва: „Купи си от мене марка, да те пусна при съдията.“
— Ами нали данък плащам…
— Не, без марка не може.
Ако в село завърлува лоша болест по хора или по добитък, докторите бягат да не гледат. Жаловити са човеците, защо да им изтекат очите от сълзи. Ех, та само това ли е?
Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от все¬възможни закони и закончета.
Лъже държавата.
Мащеха е тя.
Мащеха за едни, а за други най-млечна майка.

"Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока"

пак Подвързачов