Честно вече тотално не ми е ясно как следва да се определи сумата.

Запор не се ли определя от съдия?!

^{Отговор на скука(26.05.2016 16:42):
скука каза:
Запор не се ли определя от съдия?!}

Не говоря за разпределението, което ЧСИ-то ще прави, а за удръжката, която трябва да направи ТРЗ-то.
След тълкувателното решение съм много раздвоена и наистина не знам как да определям запорите.

Ами защо пишеш "Определяне на запор"?~)))

^{Отговор на скука(26.05.2016 16:50):
скука каза:
Ами защо пишеш "Определяне на запор"?~)))}


Как да дефинирам въпроса?
Определяне размер на удръжка при получено запорно съобщение.
Така разбираемо ли е?

Точно така.Браво~)))
Срещала съм подобни теми тук,разгледай ги.

<sup>Отговор на Blajena71(26.05.2016 16:51):
Blajena71 каза:


Как да дефинирам въпроса?
Определяне размер на удръжка при получено запорно съобщение.
Така разбираемо ли е?</sup>

За това ли става дума?

Трета точка в тълкувателното решение е въпросът "Обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата?". Отговорът в решението гласи: "Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане". Т.е. какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата.

И да допълня : ако длъжникът прецени,че може да си позволи да плаща
по-голяма сума,попълва декларация,като сам определи размера и.
Например нетно получава 550 лв.запорът трябва да е не повече от 130 лв.,
но е преценил,че има възможност да плаща по 200 лв. и това го доказва
със собственоръчно написана декларация,която ТРЗ прилага към запорното съобщение.
Особено,ако има повече от един запор.
И прочетете чл. 446 от ГПК.

За доброволните удръжки е ясно. И текста на 446 ГПК е четен, ама не е ясен, че е само за горницата над МРЗ от секвестируемия доход удръжката.

Който е имал да обработва запори е запознат с:

Несеквестируем доход

Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

По желание и с декларация на лицето може да се удържа по-голяма сума по запора, но може и да не се удържа нищо ако заплатата е минималната за страната. Тогава се уведомява съдия изпълнителя и се уведомява че в случай на промяна на заплатата ще бъде направен превод по запора.

<sup>Отговор на Kari56(27.05.2016 21:57):
Kari56 каза:
Който е имал да обработва запори е запознат с:

Несеквестируем доход

Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
....
По желание и с декларация на лицето може да се удържа по-голяма сума по запора, но може и да не се удържа нищо ако заплатата е минималната за страната.</sup>



Ако четеш правната норма, защитата до МРЗ се отнася само за пенсиите, защото там е употребена думичката чийто, а не чиито. Така, че защитният праг МРЗ не важи за трудово възнаграждение. Верно, че нормата е от 2008 г. когато МРЗ е била 220 или 240 лв., та работната заплата тогава е била защитена. Та затова ВКС с тълкувателно решение се опитва да поправи мазалото получено от употребата на "Й" вместо на "И":

Т.е. какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата.

Прочетете и решението на ВКС от 26.06.2015 г.,за да сте по наясно.

http://www.vks.bg/Dela/2013-02-%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%A2%D0%9A-%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf
мисля,някъде към 10-11 страница.

Прочетете и решението на ВКС от 26.06.2015 г.,за да сте по наясно.

http://www.vks.bg/Dela/2013-02-%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%A2%D0%9A-%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf
мисля,някъде към 10-11 страница.

сега нелски разбра ли какво значи да не ти четат темата :)))



яна :
След тълкувателното решение съм много раздвоена и наистина не знам как да определям запорите