Жена на 50 години пенсионирана по чл.69 от КСО е взета на работа като „Уредник“ в пенсионерски клуб считано от 01.10.2016 год. при следните условия:
- Длъжността е на граждански договор
- Работното време е преди обед 2 часа и след обед 2 часа – общо 4 часа на ден, почивен ден събота и неделя
- Заплатата за първия месец е 110 лв, а след това 140 лв
На 02.11.2016 год. и е съобщено, че не може да продължава да работи защото е млада за тази длъжност. Тъй като „е млада“, тя няма право да работи на граждански договор. Обаче пък от общината задължили пенсионерските клубове да назначават уредниците си на граждански договори и тя не може да заема тази длъжност. Имало нянакъв си закон, който забранявал на младите хора да работят на граждански договор??? Определиха и срок до края на ноември 2016 год. да работи по тези правила и да напусне, защото щели да ги глобят за това, че е млада и няма право да работи на граждански договор - от Общината пък не им разрешават да назначават уредниците на трудов договор. Насрочи се среща с главната счетоводителка за 03.11.2016 год. сутринта в 10:00 часа за да се разясни този „закон“. Обаче стана ясно, че тази счетоводителка РЯЗКО Е НАПУСНАЛА СТРАНАТА ПРЕДНАТА ВЕЧЕР. До 03.11.2016 год. жената не е подписала нито граждански, нито какъвто и да бил друг договор. От 01.10.2016 год. до 02.11.2016 год. тази жена е ходила на работа редовно и добросъвестно е изпълнявала задълженията си. Освен това заплатите се плащат на няколко месеца достигали са до около 5 месеца закъснение, като твърдят, че нямало неплатени заплати. Тази жена не зне дали ще си получи тези мизерни 110 лв. за м. Октомври.

Тъжно :(((

^{Отговор на Liglyo(09.11.2016 20:51):
Liglyo каза:
Тъжно :(((}


и от мен една тъжна история:

Веднъж в Шанхай видях един китаец с толкова големи уши, че ги използваше като наметка. Когато валеше, се свиваше под тях и му беше много топло и хубаво. Е, разбира се, за самите уши не ще е било много приятно. А когато времето биваше особено лошо, той канеше приятелите си да се подслонят под ушите му. Те се настаняваха там и пееха своите тъжни песни, докато дъждът престанеше. Всички много го обичаха заради ушите му. Този човек се наричаше Хай Шан. Да можехте само да го видите как тичаше сутрин рано на работа! Хай Шан пристигаше винаги бегом в последната минута, защото обичаше да си поспива сутрин и не можете да си представите колко беше сладък, когато тичаше и ушите му се развяваха подир него като големи жълти корабни платна.
Момичето се беше заковало на място и слушаше със зяпнала уста Пипи. А Томи и Аника забравиха да ядат круши — толкова бяха погълнати от нейната история.
— Той имаше повече деца, отколкото можеше да изброи, а най-малкото се казваше Петер — продължи Пипи.
— Как може едно китайче да се казва Петер — възрази Томи.
— Точно това му казваше и жена му «Как може едно китайче да се казва Петер?» Но Хай Шан бе така упорит, че настояваше детето или да се казва Петер, или да остане без име. После седна в един ъгъл, покри глава с ушите си и се нацупи. Най-сетне, разбира се, клетата жена трябваше да отстъпи и така малкият получи името Петер.
— Гледай ти! — каза Аника.
— Това беше най-отвратителното дете в цял Шанхай — продължи Пипи. — Толкова злоядо, че правеше майка си нещастна. Сигурно знаете, че в Китай ядат лястовичи гнезда? Та майка му сядаше с цяла чиния лястовичи гнезда и започваше да го храни. «Хайде, Петерчо — молеше го тя. — Лапни едно гнездо за тате!» Но Петер само стискаше устни и клатеше глава. Накрая Хай Шан така се ядоса, че заповяда да не се готви нищо друго за Петер, докато не изяде едно лястовиче гнездо за татко. А когато Хай Шан кажеше нещо, думата му не се кършеше на две. Едно и също гнездо се изнасяше от кухнята и се връщаше обратно от май до октомври. На 14 юли майката поиска да даде на Петер няколко кюфтета, но Хай Шан забрани.
— Глупости! — каза момичето, което стоеше на пътя.
— Да. Точно това каза и Хай Шан — продължи невъзмутимо Пипи. «Глупости — каза той. — Ясно е, че детето може да изяде гнездото, ако престане да се инати.» Ала Петер непрекъснато само стискаше устни от май до октомври.
— Добре де, ами как оживя — учуди се Томи.
— Именно, че не оживя — обясни Пипи. — Умря. Чисто и просто от инат. На 18 октомври. Погребаха го на 19. А на 20 октомври през прозореца долетя ластовица и снесе яйце в гнездото, което стоеше на масата. То все пак послужи за нещо. Нищо не пропада даром — заключи Пипи весело.