Работя на трудов договор по чл. 67 във връзка с чл.70 в полза на работодателя от 01.06.2016 година. До началото на месец декември съм използвала 58 работни дни отпуски и болнични. От 20 декември съм в болничен до месец февруари/ заплашващ аборт/
Искам да разбера до кога съм в изпитателен срок . С работни или календарни дни се увеличава изпитателния срок и могат ли да ме освободят по чл. 71 по време на болничен.
Благодаря предварително!

А колко е изпитателният срок?

^{Отговор на b0b0(31.01.2017 20:34):
b0b0 каза:
А колко е изпитателният срок?}

Смятайте го както искате. За 7 календарни дни болничен или отпуск има 5 работно дни (в общия случай). Та точно е толкова се удължава срока на изпитване (7 календарни или 5 работни, все тая)
Колкото до това, дали могат да Ви уволнят по чл.71 по време на билничен - могат съвсем законно

Валя, някак си не можеш да ме убедиш, че си петдесет и две годишна и си бременна, при положение, че още преди 20 год. вече почти не си била в състояние да забременееш.

Нека звуча като брутален тип, но какво очакваш? Работиш от половин година там, а половината време си изкарала в болнични. Кой точно мислиш, че би те търпял? Или ще работиш, или ще си седиш вкъщи. Няма как.

Чак пък и преди 20 години...:D


<sup>Отговор на typtadrynka(31.01.2017 23:53):
typtadrynka каза:
Валя, някак си не можеш да ме убедиш, че си петдесет и две годишна и си бременна, при положение, че още преди 20 год. вече почти не си била в състояние да забременееш.

Нека звуча като брутален тип, но какво очакваш? Работиш от половин година там, а половината време си изкарала в болнични. Кой точно мислиш, че би те търпял? Или ще работиш, или ще си седиш вкъщи. Няма как.</sup>

Може да е ценен кадър ...

^{Отговор на didadr(01.02.2017 16:42):
didadr каза:
Чак пък и преди 20 години...:D}





Tеб те знам, че си невменяема, ама поне вярвам можеш да смяташ. И си жена. Точно, какви деца си можела да раждаш на 32 без инвитро?!

п.п. Опа. Извинения. Прочетох прякора ти като didah. Не беше за теб първата част, но втората си остава.

Ха-ха, ми има жени, дето и на 40 /че и отгоре/ раждат без ин-витро

<sup>Отговор на typtadrynka(01.02.2017 23:43):
typtadrynka каза:


Tеб те знам, че си невменяема, ама поне вярвам можеш да смяташ. И си жена. Точно, какви деца си можела да раждаш на 32 без инвитро?!

п.п. Опа. Извинения. Прочетох прякора ти като didah. Не беше за теб първата част, но втората си остава.</sup>

копи:
Хунзите живеят в планините в Северен Пакистан, наброяват около 87 000, а са известни с това, че живеят средно по 100 години, но много от тях без проблем доживяват и до 120. Има и такива, доживели и 160 години. Рядко са болни, не знаят какво е това тумор, много са младолики, а жените им раждат и на 65 години.

^{Отговор на emilia_1974(02.02.2017 09:10):
emilia_1974 каза:
Ха-ха, ми има жени, дето и на 40 /че и отгоре/ раждат без ин-витро}





Tъй де! Много хубав израз. Има жени… Има изключения. Ама повечето не. Вече са се разкапали отвсякъде.

Кромуел много поучителна история. И много забавна. Но не се отнася изобщо до днешния човек от мъ-ъ-ъ-ъничко по-развития свят.

Че то тук само изключителни жени сме се събрали!:)
п.п. Впрочем аз на 31 родих, като за начало:)
<sup>Отговор на typtadrynka(02.02.2017 10:46):
typtadrynka каза:



Tъй де! Много хубав израз. Има жени… Има изключения. Ама повечето не. Вече са се разкапали отвсякъде.

Кромуел много поучителна история. И много забавна. Но не се отнася изобщо до днешния човек от мъ-ъ-ъ-ъничко по-развития свят.</sup>

^{Отговор на didadr(02.02.2017 12:35):
didadr каза:
Че то тук само изключителни жени сме се събрали!:)
п.п. Впрочем аз на 31 родих, като за начало:)}



Хванала си последния влак. Трябва да почерпиш, че не си го отървала.

п.п. Разбира се, че жени. Професията е женска. Даже ни обвинявате в дискриминация, защото има квоти момичета-момчета за ВУЗ-овете. Поне така беше. Сега не знам, как е.

typtadrynka, теб вЕрно 'ич не те слуша главата :-)))

^{Отговор на emilia_1974(02.02.2017 12:53):
emilia_1974 каза:
typtadrynka, теб вЕрно 'ич не те слуша главата :-)))}


Tова всички го знаем. Кажи нещо дето не знаем.

п.п. Използвам повода да се оплача от неграмотните ни журналя. Снощи надълго и широко говореха за политическите клакьори, като имаха наглостта през цялото време да ги наричат тролове!!! Да им е*ба п*тката майна, че ни развалят доброто име и ни обвързватс някакви мижитурки дето нямат точно нищо общо с нас.

Нека звуча като брутален тип, но какво очакваш? Работиш от половин година там, а половината време си изкарала в болнични. Кой точно мислиш, че би те търпял? Или ще работиш, или ще си седиш вкъщи. Няма как.
[[/citat]]

Толкова злоба може да излее само човек, който не боледува и не знае колко е тежко, колко средства отиват за лекарства и как после човек едвам си стъпва на краката. И здравословно и финансово, никой не е болен по свое желание. От къде знаете, че утре вие, дето се присмивате и с лекота бутате болен човек в калта, няма да се разболеете ?

Като не желаете да помогнете на жената поне замълчете ! ^{Отговор на typtadrynka(31.01.2017 23:53):}

^{Отговор на Maya55(03.02.2017 09:43):
Maya55 каза:
Толкова злоба може да излее само човек, който не боледува и не знае колко е тежко, колко средства отиват за лекарства и как после човек едвам си стъпва на краката. И здравословно и финансово, никой не е болен по свое желание. От къде знаете, че утре вие, дето се присмивате и с леко...}



Мая очевидно ти се губят няколко учебникарски истини. Не знам, защо аз трябва да ти припомням неща от времето, когато си била шестгодишна. Време, в което не съм бил роден.

Никой не знае дали ей сега след 5 мин. няма да му падне тухла на главата. Това е добрия вариант, защото очертания от тебе е лошия. Всеки е преживял трагедии в семейството си. Това е неизбежно.

Да в момента съм относително здрав (не знам защо, живея нездравословно), но това не значи, че не съм гледал в очите на болката и смразяващия ужас на смъртта.

Интересно, защо избра да порицаеш мен, който бях жестоко откровен, а не направи забележка например на присмехулниците, които казаха, че е „ценен кадър“. Не, че се разграничавам от тях. Тяхното е допълнение към моите думи.

Втората учебникарска истина е, какво представлява работата. Това е непрекъсваем процес. Това е процес на взаимовръзки. Какво се случва, ако едно зъбно колело не се върти, изтрити са му зъбците или не работи по друга причина? Подменя се. Или механизма се пренастройва така, че изобщо да не опира до това колело. И в двата варианта това колело вече не е част от механизма.

Имаш проблеми със здравето? Това не е добре. Лекуваш се. Бориш се за живот. Но не работиш. Защото така проваляш всички около теб. Да те сложат на работа, означава да разчитат на теб. Ако не могат, те освобождават. И това няма нищо общо с формата на притежание на средствата за производство.

А когато вече си здрав, трудоспособен — моля. Пазара е отворен. Тогава ще си полезна на себе си и обществото.

Засрами се! Пенсионер човек. Почти можеш да ми бъдеш майка. Вместо ти на мен да даваш акъл, аз на теб ти казвам най-елементарните истини от живота.

<sup>Отговор на typtadrynka(03.02.2017 13:10):
typtadrynka каза:



Мая очевидно ти се губят няколко учебникарски истини. Не знам, защо аз трябва да ти припомням неща от времето, когато си била шестгодишна. Време, в което не съм бил роден.

Никой не знае дали ей сега след 5 мин. няма да му падне тухла на главата. Това е добрия вариант, защото очертания от тебе е лошия. Всеки е преживял трагедии в семейството си. Това е неизбежно.

Да в момента съм относително здрав (не знам защо, живея нездравословно), но това не значи, че не съм гледал в очите на болката и ...</sup>


Не съм нито на 55, нито 55-ти набор. Имала съм здравословни проблеми и съм се сблъсквала и с огромно разбиране и с бутане в калта. Седяла съм буквално гладна, защото работодателите в България не спазват нито закони, нито имат хуманност.
Благодаря за поуките и отделеното време да напишете всичко това.
Отговорих именно на вас защото ми звучите точно като хората които не изпитват нито състрадание, нито съпричастност. Тези който съм запомнила с най-лошо. Изразявате се като тях. Това беше причината да отговоря точно на вас. Успех и дано и проблемът на жената постнала темата да се разреши. Жалко че с нашето "обсъждане" не й помагаме.

Не съм бил работодател, няма и да бъда. От мен търговец не става. Мога единствено да изпълнявам. Но и в това не съм добър.

Но все пак, въпреки напомнянето ми, не разбра нещо. Боледуване и работа са несъвместими неща. И са несъвместими, защото докато човек е болен, не е на работа. Като не върши работа, проваля усилията на другите наоколо. Това няма нищо общо с „непочтения частник“ дето заобикалял законите.

Сигурно звуча като безсърдечен, защото съм такъв. Това се нарича откровеност. А „о, колко ти съчувствам“ се нарича лицемерие. Съпричастния е там с теб в болницата, а не разтягащия локуми. Той не е необходим на никой.

=*=

Здравето е обществен проблем. Генезиса му е личен. В някои на брой случаи, ние осъзнаваме причнно-следствената връзка. Например: вчера бях на студено, днес съм настинал. Друг: цял живот пушех като комин, умрях от рак на дроба. Трети: бях чревоугодник и сега съм с „царската болест“.

Тук присъства и изключението на малките деца. Те плащат грешките на родителите си, дедите си и назад. Просто генетичните обусловености са се натрупали и са избили точно при невинната душица.

Друго изключение (но само донякъде) е инцидент, като например пиян шофьор да те помете и да те остави инвалид.

Но оставайки настрана това изключение, причината е винаги лична. Човек е прекалил с нещо, надценил се е и сега плаща.

Дадох примери, но истината е, че в повечето случай (особено тежките), хората не си дават сметка, какво са рискували, къде са сбъркали, че да се озоват на системи в болницата, да не дава небето.

=*=

Обществото отдавна е стигнало до заключение, че глупостта е основното поведение. От една страна са взети мерки, като се разпространява обучението. Да. Но даскалите и те са хора. И те са идиоти. Не могат да направят другите по-добри от себе си.

И тогава по-напредничавите са стигнали до единствено възможното решение. Щом идиотизма е неизкореним и никой не използва главата си за мислене, то най-тежките случай на олигофренизъм, ще бъдат взети под крилото на цялото общество. Цялото общество с всичките си сили ще се бори за преодоляване на последиците, доколкото е възможно.

В едно подобно общество е лесно живуркането. От момента на отмяна на природните закони и eстествения подбор, ние хората станахме богове. За тъпаци като мен пък е още по-лесно, защото „съпричастността“ тика всички надолу. Така дори такива като мен имат равни шансове.

=*=

След тази историческа справка се връщаме отново от общото към частното. Сред случаите на безмозъчност, които попадат под обществена защита, е и боледуването.

Обществото е съгласно, че това неразумно поведение също трябва да е под защита. Единствения проблем е, че така всички са третирани като малоумни, сиреч пациенти. Понеже по-паметните са бутани надолу, очаква се, цели се, те също да сгрешат и се разболеят. Те в синдром на умопомрачение, също го правят.

И така вместо общество си имаме тълпа от лумпени. Но все пак в общото изпростяване, не трябва да се правим, че сме забравили, че причината за всяка болест е в нас.

Когато се оплакваме, че обществото е направило по-малко за нас, отколкото е могло, е добре да се запитаме, а защо ние сме изповядвали безумно поведение, че сега то да се налага да ни спасява.

И всъщност работодателите нямат нищо общо с това.