Здравейте, налага ми се да издам фактура за услуга на дружество със седалище в Хонконг, фирмата ми не е регистрирана по ЗДДС, това поражда ли някакво задължение за регистрация по този закон?

— Извинете, но не бях тук от самото начало — каза тя. — В коя редица трябва да застане този, който няма четиринайсет братя и сестри, от които тринайсет се палави момчета?
Госпожица Розенблум я изгледа с неодобрение:
— Остани там, където си сега — каза тя. — Но ми се струва, че много скоро ще те прехвърлим в оная редица на деца, които трябва да се срамуват.
Писарите записаха името на Пипи, а после я претеглиха, за да проверят дали има нужда от супа. Но тя тежеше с два килограма повече от нормата.
— Супа няма да получаваш — каза строго госпожица Розенблум.
— Понякога на човек му върви — отбеляза Пипи. — Сега остава да се отърва и от елечетата и фланелите, за да си отдъхна.
Госпожица Розенблум не я слушаше. Тя търсеше в правописния речник по-завързана дума, за която да пита Пипи.
— Е, моето момиче — каза тя най-сетне, — я ми кажи как пишеш «морска болест»?
— С огромно удоволствие — отвърна Пипи, — м-о-р-з-ъ-к-ъ-б-о-л-е-з.
Госпожица Розенблум се усмихна кисело.
— Тъй ли? — каза тя. — Според правописния речник се пише съвсем другояче.
— В такъв случай си имала голям късмет, че попита именно мен как я пиша — заяви Пипи. — Винаги съм казвала — морзкъболез и както виждате, ми е понесло.
— Запишете това! — обърна се госпожицата към писарите и стисна презрително устни.
— Да, запишете го — каза Пипи. — Запишете този чудесен правопис и се погрижете в най-скоро време да се поправи правописният речник.
— Е, мило дете — рече госпожица Розенблум, — я ми отговори на този въпрос: кога е умрял Карл XII?
— Ха, нима и той е умрял? — извика Пипи. — Ах, колко печално, че толкова хора си отиват в наши дни! При това съм убедена, че това никога нямаше да се случи, ако беше опазил краката си сухи.
— Запишете това! — процеди госпожица Розенблум на помощниците с леден глас.
— Ще го запишете, разбира се — каза Пипи. — И отбележете, че е много полезно да отглеждаш пиявици по тялото си. Освен това преди лягане трябва да се пие малко затоплена газ. Много ободрява!
Госпожица Розенблум поклати глава.
— Защо кътниците на коня имат резки? — попита тя сериозно.
— Сигурна ли си, че наистина имат? — рече Пипи и се замисли. — Впрочем я го попитай самия него. Ето го ей там — продължи тя и посочи коня си, който беше вързала за едно дърво.
После се засмя доволно.
— Какъв късмет, че го доведох — каза тя. — Инак никога нямаше да узнаеш защо има резки по кътниците си. Да си кажа правичката, аз нямам и понятие за това. Пък и съвсем не ме интересува.
Устата на госпожица Розенблум беше се свила в тънка черта.
— Нечувано! — мърмореше тя. — Просто нечувано!
— И аз мисля така! — каза Пипи. — Ако продължавам в същия дух, вероятно няма да се измъкна без розови вълнени гащи.
— Запишете това! — рече госпожица Розенблум на писарите.
— Я не си правете труда! — възкликна Пипи. — Да не мислите, че ми е за розовите вълнени гащи. Но може да запишете, че ми се полага голям плик с бонбони.
— Ще ти задам последен въпрос — каза госпожица Розенблум и гласът й прозвуча особено.
— Карай — отвърна Пипи. — Много обичам да си играя на въпроси и отговори.
— Да видим сега дали ще знаеш — каза госпожица Розенблум. — Пер и Пол трябва да си поделят цяла торта. Ако Пер получи едната четвърт, какво ще получи тогава Пол?
— Болки в стомаха — отвърна Пипи. После се обърна към писарите и добави сериозно: — Запишете, че Пол ще получи болки в стомаха.

номинации за розови вълнени гащи:

Cлyжeбният пpeмиep пpoфecop Oгнян Гepджиĸoв и дeceтинa пocлaници пpиcтигнaxa пpeди минyти нa лoзoв мacив нa винapcĸa избa ĸpaй Meлниĸ. Mиниcтъp-пpeдceдaтeлят щe paзглeдa избaтa, пocтpoeнa пo пpoeĸт нa Eвpoпeйcĸия cъюз и щe зapeжe лoзятa.