Здравейте. Темата е малко спорна от морална гледна точка, но съм взел решение и бих искал да получа мнение на професионалист, доколко това решение е възможно и реализуемо.
Назначен съм по чл. 67 ал1., т1. с изпитателен срок от 6м. като към днешна дата изпитателния срок е изтекъл и доколкото съм запознат би трябвало да съм на безсрочен ТД (с други думи, стандартен трудов договор с 6 месечен изпитателен срок). От известно време нещата във фирмата не вървят добре (макар че самата фирма да си е стабилна на пазара), но на ниво екипи много неща се случват не така както трябва, създават се постоянно проблеми, като след като забелязах тази тенденция бях един от гласовитите служители както с критики относно лошото, което се случва, така и с предложения как може да се промени. Кой крив, кой прав надали си струва да се обсъжда, особено в тази тема. В последните седмици се стигна до момент, в който голяма част от времето ми отива да поправям именно грешките, за които бях оревал орталъка, че ще почнат да се случват ако не се направи нещо. На това място мога да изпиша много за мениджърския състав и кой си е вършил работата, а друг е бил зает да лиже шефски зад***ци, но това, което мен ме засяга е, че дори да звучи леко драматично, мен това положение и факта, че наистина можеше да бъде избегнато ако се бяха взели мерки навреме много ме демотивира. Това да вървя и да мета след някой, не ми се нрави и преди няколко дена отидох при мениджъра, който работи с мен и му казах, че ми е дошло до гуша, изказах всичките си аргументи, казах му, че не виждам как от тук нататък мога да съм полезен за фирмата и поисках да прекратим отношенията си по взаимно съгласие (в договора е записано 30-дневно предизвестие). След първоначалния отказ, последваха още няколко разговора, като се стигна до решение, което в оригинал ме устройваше напълно - от мен се искаше да завърша работата, която съм започнал, а на екипа беше казано за моето напускане и им беше казано ако има неща, за които само аз притежавам знание и съответно това знание ще бъде изгубено с моето тръгване, да бъдат посочени, за да може да направя сесии, в които да направя т.нар handover. Задачите си ги приключих. Екипът не повдгина никакви теми, от една страна, защото истината е, че не съм се занимавал с нищо чак толкова спецефично, от друга, и това е припознато от всички колеги, винаги съм се стремял да споделям, така че и да е имало нещо, което в даден момент съм го знаел само аз, винаги съм намирал начин да разпространя това знание, така че да достигне до всеки, който има интерес.
Това, което следва е, че вместо мениджъра да си удържи на думата, казано на разговорен език "скалъпва" няколко измислени теми, първоначално, опитвайки се да ме убеди, че всъщност колегите са реагирали по-късно. След кратък спор казва, че просто няма как да ме пусне да си ходя просто така и аз "Ще изнеса тези презентации", което в общи линии преля чашата и вече нямам никакво желание да подписвам каквото и да е било по взаимно съгласие. Прочетох из нета, доколкото разбирам най-добре за служителя е да го освободят по чл. 331, но това ми се струва трудно постижимо, за сметка на това ми се струва, че по чл, 328 може би е добро компромисно решение, защото ми дава по-добри опции после на борсата, а така или иначе намерението ми е да направя известна пауза между сегашната и следващата си работа, за да свърша някой неща в личен план. За момента нищо не съм подписвал и статута ми си е на стандартен служител. Нямам никакво желание да изнасям тези презентации, чиято цел е мениджъра да се потупа по гърдите и със сигурност никой няма да извлече никаква реална полза от тях, но възможността да бъда освобден дисциплинарно ако направя някоя глупост и да заплатя 1 месечна заплата също не е най-првилекателната опция, затова и ми трябва мнение - ако откажа и да изнеса презентациите и почна да връщам работа с обяснението, че не ми е ясна и не мога да я свърша какво е по-вероятно - да ме освободят по чл.328 или да си изпрося дисциплинарно уволнение?

Да караме подред с вариантите.
Първо, всичко става писмено, а не устно.
Предлагате по взаимно съгласие. Ако не се приеме пускате предизвестие/от един до три месеца/
За борсата не са изгодни двата варианта.
Следващ вариант - чл.331 - само може да си мечтаете. Рядко се срещат толкова луди работодатели.
Остава вариантът по инициатива на работодателя.
Първо - няма как да го принудите. Т.е, ще трябва да се примолите.
Второ, при освобождаване по негова инициатива/в повечето точки/ има разни обезщетения, които трябва да плаща. Така, че трудно би се навил.
Остава междинен вариант - да се договорите да Ви освободи по негова инициатива, заради борсата, като пусне едномесечно предизвестие с основанието, пък вие в замяна може да си направите презентацията.
С думи прости - договаряте се, но този път да имате и документи.

п.п Уволнението трудно се доказва в съда, така че е малко вероятен вариант, но не и невъзможен.

@ Liglyo

Благодаря за отговора. А какво се случва ако почна системно да не си върша работата и давам като обяснение - невъзможност, незнание и прочие, един вид, че не ми е по възможностите. От моя гледна точка ще е малко странно, защото не съм от вчера във фирмата и вече има някаква представа за мен, но не знам дали това всъщност има някакво значение? Ако си ходя съвсетно на работя, седя си от-до, но просто не върша нищо с обяснението, че не мога да го свърша - какъв би било евентуалния изход при една такава ситуация?

По принцип няма как да те освободят дисциплинарно от днес за днес, но това си е само по принцип. Не трий повече сол в раната, отколкото трябва. Наистина се съгласете с работодателя да те освободи по негова инициатива, изкарай си месеца, направи си презентациите, един месец ще мине като да изпиеш едно кафе.