Здравейте, по моят казус съм срещала какви ли не коментари, но търся и вашата помощ: купувам стока, за която получавам данъчна фактура от доставчика.След няколко дни доставчика ми прави отстъпка от цената / само стойностна отстъпка / по първоначалната данъчна фактура, и за тази отстъпка ми издава данъчно кредитно известие. След което, на същата дата за стойността на отстъпката / на данъчно кредитното известие / получавам стока с нова данъчна фактура, т.е. за отстъпката доставчика не ми връща пари, а ми дава стока, която не плащам. Плащанията по ДКИ и втората данъчна фактура се прихващат /те са с еднакви стойности/, но как да осчетоводя самата отстъпка?
Пример: Покупка на стока с ДФ за 50,00лв с ДДС. / с кол-во и стойност /
Отстъпка: с ДКИ за - 10,00лв. с ДДС / само стойност /
За отстъпката: с ДФ за 10,00лв. с ДДС / с кол-во и стойност /
Какви счетоводни статии да съставя за ДКИ и втората ДФ, така, че да ми се засича синтетичното и аналитичното отчитане на сметка 304, и каква сметка да използвам за рабата / втората ДФ /? Ако използвам сметка 304 за рабата, увеличавам стойностните й обороти, което не е правилно според менл Ако използвам сметка 709 например, увеличавам приходите си. Не, че рабата не ми се явява приход, но дали това е правилен начин за работа?

Това ми прилича на счетоводство на аптека. Аптечните складове работят така. Направо е ужас. Втората ДФ правилно си я осчетоводяваш ДТ304
ДТ4531
КТ709
защото това е натурал рабат и е редно да покажеш постъпилата стока. И наистина си е чист приход. Ако имаш много такива рабати и ти се увеличава много печалбата можеш да ги осчетоводиш като бонуси за определени покупки, като им начисляваш ДДС, но поне минават за разход.

ГДД
1568
№: 24-00-1886
Дата: 5.10.2004 г.
ОТНОСНО: Документирането и данъчното облагане по ЗДДС на предоставяните търговски отстъпки или рабат



Във връзка със случаи на предоставяне на стоки като натурал рабат или предоставяне на търговски отстъпки след възникване на данъчно събитие за доставката, се представя следното принципно становище:

На основание чл.29, ал.3 ЗДДС определената сума съгласно чл.29, ал.1 и 2 се намалява "със сумата на търговската отстъпка, отбива или работа, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, с изключение на случаите, когато се извършват доставки на стоки по чл. 23 от Закона за тютюна и тютюневите изделия".

Понятието "натурал рабат" няма легално определение. В Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане се използва термина "рабат" заедно с "търговска отстъпка". чл.41, ал.1 , изр. първо ППЗДДС допуска предоставянето на търговската отстъпка или рабата да бъде извършено в стоки, услуги или пари, като се поставят определени условия по отношение на стоките или услугите, които се предоставят:

Видно от цитираните разпоредби в ЗДДС и ППЗДДС, не е налице разлика в данъчното третиране на предоставянето на търговски отстъпки и рабати, както в стоки и услуги, така и в пари. Ето защо документирането на доставки, когато се предоставят такива, не би могло да бъде по същество различно. При документирането на предоставянето на търговски отстъпки и рабат на датата на възникване на данъчното събитие под формата на стоки се налага издаваните данъчни фактури задължително да съдържат освен обичайната информация и:

1. натурално и стойностно изражение на стоките, които се предоставят като търговска отстъпка или рабат и тяхната стойност (предвид изискванията на чл. 8 ЗСч);

2. стойността на търговската отстъпка/рабата като намаление (предвид изпълнението на чл.29, ал.3 ЗДДС и за да може фактурата да носи достатъчно информация за начина на определяне на данъчната основа).

Това изброяване не е изчерпателно и всички фактури трябва да отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСч.

Невписването на стоките в издавания данъчен документ, посочването на стоките със стойност 0, издаването на допълнителна фактура с данъчна основа 0 или друг документ, който не е данъчен по смисъла на ЗДДС, би създало неясноти и ако няма доказателства, които безспорно да установяват наличието на предоставяне на стоки като рабат, би могло да доведе до разглеждането на предоставянето като безвъзмездно прехвърляне на собственост върху стоки, което съгласно чл.8, т.3 ЗДДС представлява доставка на стока, която по принцип подлежи на облагане с данък.

По отношение на случаите на предоставянето на рабат след датата на възникване на данъчното събитие, чл.29, ал.3 ЗДДС не може да се приложи предвид поставеното условие търговската отстъпка или рабата да се предоставя на датата на възникване на данъчното събитие. В такъв смисъл е налице и практика на Върховния административен съд.

От друга страна обаче, предоставянето на отбив, търговска отстъпка или рабат не е нищо повече от предоставяне на намаление на общо дължимата сума за предоставените стоки или услуги, т. е. на посочената в чл.29, ал.1 ЗДДС "сума, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката". Практически предоставянето на отстъпка или рабат води до намаление на базата, на която се определя данъчната основа съгласно чл.29, ал.1 ЗДДС.

Видно от чл.95, ал.1 ЗДДС законодателят допуска изменение на данъчната основа на доставка, която вече е документирана с издаването на данъчна фактура, без обаче да посочва допустимите основания за изменение на основата.

Предвид гореизложеното, разглеждайки предоставянето на търговска отстъпка/рабат под формата на стоки след датата на доставката, счита се, че е налице:

1. Намаление на общо дължимата сума за предоставяните стоки и услуги и от там - на данъчната основа на доставката, по която се предоставят търговската отстъпка или рабата.

2. Доставка във връзка с прехвърляне на собствеността върху стоките, които се предоставят като търговска отстъпка/рабат, доколкото в този случай са изпълнени всички условия на чл.6 ЗДДС. Предоставянето на рабат определено води до прехвърляне на собствеността върху стока. Това се извършва на основание сделка, а фактът, че се предоставят стоки, вместо възстановяване (или неплащане) на сума, равна на предоставеното намаление на цената, води до извода, че тази доставка не може да се разглежда като безвъзмездна.

Ето защо в случаите на предоставяне на търговски отстъпки или рабат след датата на възникване на данъчното събитие за доставка, за която е била издадена данъчна фактура, би следвало да се документира в съответствие с чл.95, ал.1 ЗДДС с издаването на данъчно кредитно известие и предвид нововъзникналата доставка (по отношение на рабата под формата на стоки) - и с нова данъчна фактура.

Доколкото законът не създава забрана, няма пречка с едно кредитно известие да бъде отразено намалението в данъчните основи на повече от една доставка, стига от това известие да става ясно намалението на данъчната основа по всяка една доставка. По този начин едно кредитно известие ще се отнася към повече от една фактура. Съответно, предоставяният рабат под формата на стоки или услуги по повече от една доставка, може да бъде документиран с издаването на една данъчна фактура.

###############
бикновенно кредитното и факт. се различават с някоя стотинка. За по просто вземам в примера по голяма разлика пришмерно 12 лв

Кредитно
304/401 -110,00
4531/401 -22,00
401/501 -132,00

Фактура

304/401 100,00
4531/401 20,00
401/501 120/00

Отстъпката е по фактурите за полечената по рано стока. Фактурата за рабат всъщност е доставна, по която имае плащане члез прихващане с полагащата се отстъпка

304/709 100,00 това е прихванатата сума Осчетоводявам като други приходи щото намаляването на задължението си е увеличаването ик. изгода.

За отразяване на разликата По принцип кредитното е на по голяма стойност

Отначало почнах да ползвам 709 за калкулиране на действителния приход

709/501 12,00 и ми равнят тетките

Но поради технически затруднения при настръйка софтуера за генериране на ОПР преминах на:

609/501 12,00
611/609


А иначе си права че в практиката всеки прави както намери за добре. Включително и без осчетоводяване в момента на приход, а впоследствие при продажбата на стоката, което не е правилно, щото се нарушават принципи.

Това осчетоводяване на разликата строго погледнато е спорно разбира се, но се касае за жълти стотинки, тъй че така я карам...

Благодаря, че се включихте в коментара! Разгледах примерите, които сте ми препоръчали, пробвах в началото на годината начина на Славова, но така не мога да направя прихващането на задълженията по ДКИ и ДФ /последната/, тъй като в ДФ в кредита не участва сметка 401, а сметка 709. По този начин няма с какво да прихвана сумата на ДКИ. Какви ли гимнастики не правих, и ако плащането е ок, то рабата не пасва.

По отношение коментара на И. Върбанов, мисля, че по този начин ми се увеличава изкуствено дебита на сметка 304 като стойност,и общата сума на фактурите за покупка /без ДДС/ няма да ми равни със заведената ми стока в складовата програма. Ако 304 остане така увеличена, ок, съгласна съм-това действително ми е стока вповече, но защо едновременно с това да показвам и приход със 709? Защото става така, че и увеличавам стоката по 304, и увеличавам прихода / в709 /. Продължавам да мисля, защото нещата са много объркани. Желая успешен ден на всички!

304/401 100 червено за кредитното
304/401 100 синьо за фактура рабат

До тука сме на нула

304/709 100

Това е приход нали? Ако някой ти даде 100 лв или стока за сто лева нещо различно ли е от гледна точка "увеличанате ик. изгода" Отчитаме в момента като приход по доставна стойност, в впоследствие при продажбата отчиташ и прихода от надценка.

Това е пример как едно и също събитие може да вличи различни последствия в зависимост от гледната точка. Ако имахме само факт,ура за рабат без кредитно във връзка с постановките в цитираното писмо щяхме да дължим и ДДС. Във втория случай имаме приход по доставна стойност. Идва ми на ум друг вариант, който доставчиците моган да приложат. Примерно фактура за доставка на стока и в същата фактура след посочени отстъпките по предишните фактури както сега това се прави в средитното. При това положение ще се спазят аргументите по писмото и ще имаме примерно : Стока за 100 лв, отстъпки за 99 лв. При това положение с честа съвест бих завел стоката за един лев и целия приход - доставна стойност плюс надценка бих реализирал при продажбата.

възможен вариант,
записванията със стойностите от вашия пример:
дт 304 41.67
дт 4531 8.33
кт 401 50.00 за стоката по фактура

за кредитното по нея
дт 304 /8.33/
дт4531/1.67/
кт401 /10.00/

за фактурата с рабата
дт 304 8.33
дт4531 1.67
кт 401 10.00

дт 304 ан. стоки рабат 8.33
кт 401 8.33

дт 401 8.33
кт 709 8.33

след тези записвания по дт 304 имаме стока за 41.67+8.33=50.00
задължение към доставчика кт401 50.00
отчетен приход от рабата кт709 8.33

малко повечко писане, но пък дава информация за плащанията и получените рабати по доставчици

Благодаря на Петрова и Върбанов за времето, което сте си отделили за мен и за примерите. Точно по този начин оформих рабатите миналата година, но не бях сигурна дали това е правилният вариант. Исках да чуя и други мнения, за да преценя дали работя в правилна посока или всичко отива по дяволите. Всъщност примерите и на двамата са еднакви с разликата, че Петрова разширява записванията със сметка 401. Дали ще напиша 304 / 401
401 / 709, / Петрова / или директно
304 / 709 / Върбанов / е едно и също по отношение на рабата, дори втория вариант е по-добър според мен, защото с първия си увеличавам оборотите по 401 /тя ми идва като транзитна сметка между 304 и 709/.
Още веднъж Благодаря, продължавам по този начин. Желая успешен ден!