ODIT.info DocStore

Информационна система на Интегрираната тарифа на ЕС – ТАРИК
(Tarif intégré des Communautés européennes)

Концепцията при създаването на общата митническа тарифа следва рамката на ГАТТ. Следствие на осем последователни кръга от преговори за либерализиране на търговията в рамките на ГАТТ се стига до чувствително намаляване на средното равнище на митническа защита, особено за промишлените стоки. Още в самото начало на функционирането на общата митническа тарифа, митата не са много високи, но те са поетапно намалявани във връзка със задълженията, поемани от Европейската Общност в рамките на многостранните преговори в ГАТТ. След Дилън раунд /1960-62 г/ и последвалия Кенеди раунд в средата на 60-те години, митата бяха намалени с около 50%. 30%-но намаление на митата последва Токио раунд в средата на 70-те. През 1995 г. средното равнище на вносните мита в ЕС възлиза на 9,6. Характерното за митата е, че те са по-високи при вноса на селскостопански стоки /средно 26%/, а по-ниски при вноса на промишлени стоки /средно 6%/. През 1997 г. средното равнище на митата при внос на промишлени стоки в ЕС е 4.9%, а на селскостопански стоки – 20,8 %.. Тези средни равнища са намалени в съответствие с условията, приети в рамките на Уругвай раунд и в края на 2000 г. са под 3%.
ТАРИК е популярното съкращение на информационната система на Интегрираната тарифа на Европейските общности TARIC - Tarif intégré des Communautés européennes. За интернет потребителите ТАРИК представлява информационна система без обвързваща юридическа стойност, която е създадена, за да показва на търговците, широката публика и властите на държавите, които не са членки на ЕС, различните правила, приложими по отношение на вноса и износа на стоките в Европейския съюз.
На търговците в рамките на Европейския съюз, ТАРИК предоставя информация относно възможностите за възстановяване на определени суми при износ на селскостопански стоки извън границите на Общността за трети страни (тази процедура е известна още като "процедура по възстановяване при износ" или съгласно погрешно възприетия термин, "предоставяне на експортни субсидии".
ТАРИК включва разпоредбите на Хармонизираната система и на Комбинираната номенклатура, но също така и допълнителна информация относно конкретни аспекти от законодателството на Общността по отношение на автономните мерки за суспендиране на митата, тарифните квоти и тарифни преференции и др.
Тарифни мерки:
• Митата по вноса от трети страни, определени в Комбинираната номенклатура;
• Суспендирани мита;
• Тарифни квоти; и
• Тарифни преференции.

Селскостопански мерки:
• Селскостопански компоненти;
• Допълнителни мита за съдържанието на захар и брашно;
• Изравнителни такси; и
• Възстановявания при износ на основни (непреработени) селскостопански стоки.
Търговски мерки:
• Антидъмпингови мерки; и
• Изравнителни мита.

Мерки, свързани с ограничение на движението:
• Забрани по вноса и износа;
• Ограничения по вноса и износа; и
• Количествени ограничения.

Мерки за набиране на статистически данни:
• Проследяване на вноса;
• Проследяване на износа.

Код по ТАРИК
За да могат да консултират информацията относно вноса на стоки в ЕС, търговците от трети страни трябва да разполагат с десет цифрения ТАРИК код, който се посочва в митническите декларации при самия внос. При липса на подобна информация, системата предоставя възможност за улесняване на избора на продуктовия код чрез "разлистване" на стоковата номенклатура.
ТАРИК кодът за внос на една стока в Европейския съюз се формира по следния начин:
Първи и втори знак: посочват главата по Хармонизираната система
· трети и четвърти знак: тарифна позиция по Хармонизираната система
· пети и шести знак: тарифна подпозиция по Хармонизираната система
· седми и осми знак: тарифна подпозиция по Комбинираната номенклатура
· девети и десети знак: подпозиция по ТАРИК
· единадесети - четиринадесети знак: допълнителни кодове по ТАРИК

За целите на възстановяване при износ от страна членка на ЕС, ТАРИК кодът на една стока се формира както следва:
Първи и втори знак: посочват главата по Хармонизираната система
· трети и четвърти знак: тарифна позиция по Хармонизираната система
· пети и шести знак: тарифна подпозиция по Хармонидираната система
· седми и осми знак: тарифна подпозиция по Комбинираната номенклатура
· следните допълнителни кодове: 9+ххх, като последните три цифри се дефинират в Регламента, на чието основание се ползва възстановяването при износ.

Хармонизираната система представлява стокова номенклатура, която се основава на Конвенцията за Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките от 1983 г. Актуалната й версия отчита актуализациите, извършени от страните по Конвенцията в рамките на Световната митническа организация, която се явява и неин депозитар. В Хармонизираната система се търси максимално обобщаване на всяка стока, която разполага с уникален номер и съпътстващо я описание.
Смисълът на Хармонизираната система е улесняването на международната търговия чрез създаването на единен списък за класиране на стоките, който да бъде универсално признат и прилаган от всички държави. За постигане на максимална точност и актуалност, класирането на стоките се ревизира веднъж на всеки пет години. Следващата редакция ще се осъществи през 2007 г.
Съгласно Хармонизираната система, стоките по света са разделени условно на 21 раздела или на 97 глави, като глава 77 в момента не се използва, за да бъде уползотворена по-късно с възникването на нови, некласирани и неописани стоки.
Глави 1 до 24 условно класират селскостопанските стоки, а 25 до 97 - индустриалните.
Според Световната митническа организация, Хармонизираната система служи основно за:
• Митнически тарифи
• Статистически данни за международната търговия
• Правила за произход
• Събиране на национални вземания
• Търговски преговори (напр. по Списъците с отстъпки на СТО)
• Транспортни тарифи и статистика
• Мониторинг на контролирани стоки (напр. отпадъци, наркотични вещества, химически оръжия, субстанции- разрушители на озоновия слой, животински видове, застрашени от изчезване)
• Митнически контрол и режими, включително оценка на риска, информационни технологии и постигане на съответствие.

Съгласно Конвенцията за хармонизираната система, класирането на стоките се извършва на ниво шест цифри. Първите две цифри посочват номера на главата от ХС, първите и вторите две посочват тарифни позиции, а първите шест - тарифните подпозиции. В митническата си тарифа администрацията на САЩ използва 10 знака, Европейският съюз - 12 + допълнителни 4, а България - 9.
Така оформената митническа тарифа в Европейския съюз и България се нарича Комбинирана номенклатура. Европейският съюз разполага с интегрирана система по митническата тарифа, наречена ТАРИК, която включва Комбинираната номенклатура и допълнителни кодове на Общността.

Автономни мерки за суспендиране на митата
Автономните мерки за суспендиране на митата са особен механизъм, възприет от страните членки на Европейския съюз и Европейската комисия, за насърчаване на икономическата активност в Европейската общност и повишаване конкурентноспособността на производството от ЕС. Чрез суспендиране на митата (временно премахване или намаляване ставките на вносните мита) за определени суровини, необходими за производството на крайни продукти, фирмите на Общността получават възможност за съхраняване на работните места и създаване на нови, модернизация на съществуващите мощности и печелене на пазарен дял в трети страни.
Същност на автономните мерки за суспендиране на митата
Автономните мерки за суспендиране на митата представляват едностранни (автономни) решения от страна на Европейския съюз, ставките, приложими по отношение вноса от трети страни на територията на Общността на определени суровини, първични материали и полуготови стоки, да бъдат временно премахнати или намалени. Изборът на термина "суспендиране" посочва, че мерките са временни и представляват единствено особен случай на не прилагане на Общата митническа тарифа със съгласието на всички страни членки и Европейската комисия. Например, ако по отношение вноса от Руската федерация на даден химикал, използван от химическата индустрия на ЕС, се дължи 5% мито, след приключване на определената процедура за определен период от време ставката може да бъде намалена дори и на 0%.

Процедура по въвеждане
Инициатор за въвеждане на автономни мерки за суспендиране на митата е всяка фирма, регистрирана на територията на Европейската общност, която употребява в производството си вносни суровини. Тази фирма подава пред упълномощен национален орган формуляр по образец, наречен "искане", като за Република България тези документи се подават до Комитета по интегрираната митническа тарифа. Исканията се адресират до Министъра на финансите на Република България и се разглеждат в съответния за мярката период. Отделната фирма няма право да представя искания пред Европейската комисия, тя действа чрез своя представител на държавната администрация към съответния орган.
След мотивирано становище от страна на Комитета по интегрираната митническа тарифа, искането може да бъде одобрено, и съответно препратено към Европейската комисия, или да бъде отхвърлено. Причина за отказ може да бъде както липса на определена документация в исканията, така и вече съществуващо благоприятно тарифно третиране на съответната стока при внос от определена страна или група държави. Подобно третиране прави искането на първо място недопустимо, защото въвеждането на мярката би довела до противоречие с действащото законодателство на Общността и на второ място, ненужно.
При положителен отговор от страна на Комитета по интегрираната митническа тарифа, искането се разглежда от страните членки в работна група "Икономически и тарифни въпроси" на Европейската комисия. Всяка държава и всяка генерална дирекция на Комисията има право да отправи възражение срещу въвеждането на автономна мярка за суспендиране на митата, но единствено ако е ощетен икономическия интерес на държавата или Общността.
При положително становище на работната група към ЕК автономните мерки за суспендиране на митата се приемат с Регламент на Съвета на временно суспендиране на митата за дадени рибни, селскостопански и индустриални стоки. Обичайният срок на действие на мярката е 5 години. При съществуващ интерес от запазването на мярката, нейното действие се удължава при следване на същата процедура.
Мерките се въвеждат два пъти годишно - на 1 януари и 1 юли на всяка календарна година.
Обхват на стоките, подлежащи на суспендиране
Мерките се предоставят за внос на суровини, материали и полуготови изделия, които не се произвеждат в Общността. Суспендиране НЕ се предоставя за внос на “завършени” (крайни) продукти.