Колеги, търся писмо на НОИ № 91-01-145 от 04.08.1998 г. (отнася се за отпускане и спиране на пенсия) ?

№ 91-01-145 от 4.08.1998 г. относно приложението на някои нормативни актове по социално осигуряване

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ"

чл. 74, чл. 75, чл. 301 КТ, чл. 6, чл. 8 ЗФОО, чл. 2, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 10, чл. 11, чл. 45а, чл. 50б ЗП, чл. 20, чл. 21, чл. 26, чл. 27, чл. 41б, чл. 81, чл. 82, чл. 101, чл. 110, чл. 111, чл. 122 ППЗП, чл. 44, § 7 Наредба за изплащане на пенсиите

I. Размер на осигурителните вноски и елементи на трудовото възнаграждение, върху които се начисляват и внасят осигурителни вноски
1. За работниците и служителите
а) за периода от 1 януари 1949 г. до 1 януари 1955 г.:
- 12,5 на сто върху изплатеното трудово възнаграждение за работниците и служителите, чиито заплати са били определени по надничния блок;
- 20 на сто върху изплатените основни месечни заплати и допълнителни възнаграждения към тях за работниците и служителите, заплащани по щатни таблици(1);
б) за периода от 1 януари 1955 г. до 1 януари 1973 г.:
- 12,5 на сто върху изплатените трудови възнаграждения за всички работници и служители независимо от системата на заплащането(2);
в) за периода от 1 януари 1973 г. до 1 януари 1974 г.:
- 20 на сто за работниците и служителите, включително и за тези по извънсписъчния състав, работещи в стопанските организации и техните поделения, на които трудовите възнаграждения се изплащат от фонд "Работна заплата". Такъв е размерът на осигурителните вноски и върху изплатените възнаграждения на работещите в банките, ДСК, ДЗИ и ТКЗС по отношение на заетите в тях по трудов договор;
- 12,5 на сто върху изплатените трудови възнаграждения, премиите, наградите и други плащания по трудово правоотношение, изплащани от фондовете на стопанските организации и техните поделения - "РТУ", "Ремонт и поддържане", "СБКМ", "Изобретения и рационализации", "Сервиз" и др. Това се отнася и за лицата от несписъчния състав;
- 12,5 на сто за работниците и служителите, заети на работа в бюджетни учреждения и заведения, научните институти към министерствата и ведомствата и др. подобни (без сумите, изплатени от кредитите по § 1 от бюджета - "Заплати"), обществените организации и поделенията им със стопанска дейност, за работниците, заети на работа в частни предприятия, стопанства, домакинства и частни лица, а също така и за дейците на културата и адвокатите(3).
г) за периода от 1 януари 1974 г. до 1 октомври 1979 г.:
- 20 на сто върху всички суми, изплащани на работниците и служителите по трудово правоотношение, вкл. и за дейците на културата и адвокатите;
- бюджетните учреждения не са начислявали и внасяли осигурителни вноски върху сумите, заплащани по трудово правоотношение по § 1 на бюджета - "Заплати"(4);
д) за периода от 1 октомври 1979 г. до 1 януари 1980 г.:
- 30 на сто върху сумите, изплащани по трудови правоотношения на работниците и служителите от стопанските организации и техните поделения в отрасъл "Промишленост";
- 20 на сто върху сумите, изплащани по трудови правоотношения на работниците и служителите в стопанските организации и техните поделения от другите отрасли на стопанството, частните предприятия, стопанства, домакинства и лица, както и за дейците на културата и адвокатите;
- бюджетните учреждения не са начислявали и внасяли осигурителни вноски върху сумите, изплащани по трудови правоотношения от кредитите по § 1 на бюджета - "Заплати" (5);
е) за периода 1 януари 1980 г. до 1 март 1991 г.:
- 30 на сто върху изплащаните суми по трудови правоотношения на работниците и служителите във всички отрасли на стопанството;
- 20 на сто върху сумите, изплащани по трудови правоотношения на работниците и служителите в частните предприятия, стопанства, домакинства и лица, както и за дейците на културата и адвокатите;
- бюджетните учреждения през 1980 г. не са начислявали и внасяли осигурителни вноски върху сумите, изплащани по трудови правоотношения по § 1 от бюджета - "Заплати". От 1 януари 1981 г. бюджетните учреждения начисляват и внасят осигурителни вноски в размер 30 на сто върху тези трудови възнаграждения(6);
ж) за периода от 1 март 1991 г. до 1 март 1996 г.:
Съгласно ПМС № 43 от 1991 г. (ДВ, бр. 23 от с. г.) размерът на осигурителните вноски се определя, както следва:
- за лицата, които се пенсионират при условията на трета категория труд - 35 на сто върху изплатените брутни суми по трудови правоотношения или върху осигурителния доход;
- за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост пет години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд - 45 на сто върху изплатените брутни суми по трудови правоотношения или върху осигурителния доход;
- за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост десет и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд - 50 на сто върху изплатените брутни суми по трудови правоотношения или върху осигурителния доход;
з) за периода след 1 март 1996 г. - размерите на осигурителните вноски са определени със Закона за държавния бюджет за 1996 г. и законите за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. и 1998 г. и се начисляват и внасят в следните размери:
Размерът на осигурителните вноски за всички осигурителни случаи за сметка на осигурителите (работодателите) се определя, както следва:
- тридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход на лицата, които придобиват право на пълна пенсия при условията на трета категория труд;
- четиридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход на лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост три и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд;
- петдесет и две на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост осем и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд;
- четиридесет на сто върху брутните трудови възнаграждения за учителите. Разликата между осигурителната вноска за учителите и вноската за трета категория труд се внася в Учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт.
Осигурителната вноска, която е за сметка на осигурените лица за всички осигурителни случаи, е в размер 2 на сто върху брутното трудово възнаграждение или осигурителния им доход.
За лицата, които сами се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия, осигурителната вноска е в размер 22 на сто върху осигурителния доход.
За лицата, които сами се осигуряват за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска е в размер 32 на сто върху осигурителния доход.
Осигурителната вноска за работниците и служителите - чужди граждани, които се осигуряват задължително за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя, е в размер 22 на сто върху брутното месечно възнаграждение или осигурителния доход.
За лицата, осигурени само за трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска за сметка на осигурителите (работодателите) е в размер 10 на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход.
Осигурителната вноска за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица" е в размер 22 на сто върху начислените обезщетения на безработни лица за времето, което се зачита за трудов стаж;
и) за периода от 1 януари 1949 г. до 14 януари 1985 г. осигурителната вноска за лицата, подлежащи на осигуряване за случаи на трудова злополука е в същия размер като осигурителната вноска за всички осигурителни случаи. С ПМС № 69 от 1984 г. (ДВ, бр. 3 от 1985 г.), в сила от 15 януари 1985 г., е приета Наредба за използване труда на работниците и служителите през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство. По условията на тази наредба могат да бъдат привличани лица на работа по допълнителен или втори трудов договор, както и по трудов договор за непълно работно време. Съгласно чл. 7, ал. 6 от наредбата работниците и служителите, когато работят при условията на наредбата, подлежат на осигуряване за трудова злополука, за което следва да се внася осигурителна вноска в размер 2 на сто върху допълнителното им възнаграждение.
С ПМС № 35 от 1987 г. се отменя ПМС № 69 от 1984 г. и се приема Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (ДВ, бр. 48 от 1987 г.), в сила от 23 юни 1987 г. Съгласно чл. 37 от този правилник размерът на осигурителнатавноска за трудова злополука е 2 на сто върху изплатените брутни трудови възнаграждения.
С ПМС № 43 от 1991 г. се отменя чл. 37 от правилника, приет с ПМС № 35 от 1987 г., и за периода от 1 март 1991 г. до 27 юли 1991 г. осигурителната вноска за трудова злополука е в размер 35 на сто. От 27 юли 1991 г. осигурителната вноска за трудова злополука е в размер 10 на сто съгласно ПМС № 125 (ДВ, бр. 59 от 1991 г.).
В случаите, когато се представи удостоверение обр. УП-2 за получено трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за всички осигурителни случаи извън задълженията по основното трудово правоотношение, те следва да се вземат предвид при определяне размера на пенсията, само ако се отнасят за периода до 14 януари 1985 г. включително.
Трудови възнаграждения или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за всички осигурителни случаи за периода след 15 януари 1985 г. на лица, които са подлежали на осигуряване само за случай на трудова злополука, не следва да се вземат предвид при изчисляване размера на пенсията.
2. За земеделските стопани-кооператори в ТКЗС:
а) за периода от 1 януари 1957 г. до 1 юли 1961 г.
Със Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори(7) от 1 януари 1957 г. е създадена пенсионна осигуровка за старост. По смисъла на този закон земеделски стопанин-кооператор е всяко лице, което членува в ТКЗС или е член от домакинството на член-кооператор. За набиране на средства за изплащане на отпуснатите пенсии с чл. 6 от закона е учреден фонд "Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори". Средствата на фонда се набират от:
- вноски от държавата чрез допълнително облагане при продажбата на спиртни напитки - подсладени, ракия, вино, бира и цигари;
- вноски от ТКЗС в размер 3 на сто от годишния или брутен доход след приспадане на данъците и семейния фонд;
- вноските на земеделските стопани-кооператори в размер 0,5 на сто от годишния им личен доход от трудодни и рента;
б) за периода от 1 юли 1961 г. до 1 януари 1967 г.
От 1 юли 1961 г. е в сила нов Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори(8). С този закон се запазва учреденият фонд "Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори", по който осигурителните вноски се правят, както следва:
- вноски от държавата - чрез допълнително облагане при продажбата на ракия, вино, бира, цигари и др.;
- вноски от ТКЗС в размер 6 на сто от годишния доход за разпределение;
- вноски от земеделските стопани-кооператори в размер 2 на сто от годишния им личен доход;
в) за периода от 1 януари 1967 г. до 1 януари 1976 г.
С ПМС № 29 от 1967 г.(9) осигурителната вноска на ТКЗС за фонд "Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори" е увеличена от 6 на 12,5 на сто от годишния доход за разпределение, считано от 1 януари 1967 г. Осигурителните вноски от държавата и от кооператорите остават същите;
г) за периода от 1 януари 1976 г. до 1 януари 1980 г.
От 1 януари 1976 г. осигурителната вноска за земеделските стопани-кооператори е установена в размер 20 на сто върху изплащаните трудови възнаграждения(10). Вноските се внасят по сметката на ДОО. От същата дата фонд "Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори" се влива в републиканския бюджет и се преустановява внасянето на личната вноска от кооператорите в размер 2 на сто, както и вноските от държавата чрез допълнително облагане при продажбата на ракия, вино, бира, цигари и др.;
д) за периода от 1 януари 1980 г. до 1 март 1991 г.
- осигурителните вноски за земеделските стопани-кооператори са в размер 30 на сто върху изплатеното трудово възнаграждение(11).
Освен посочените, следва да се имат предвид и размерите на осигурителните вноски, определени в отделни разпоредби на други нормативни актове, уреждащи общественото осигуряване на други категории лица.
3. Елементи на трудовото възнаграждение, върху които се начисляват и внасят осигурителни вноски за работниците и служителите:
а) за периода преди 1 януари 1994 г.
Осигурителните вноски се начисляват и внасят върху всички елементи на трудовото възнаграждение, включени в чл. 10 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., в сила до 1 август 1989 г., и в Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за ДОО(12), в сила от 1 април 1962 г. до 1 януари 1994 г. Възнагражденията, върху които не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски, са посочени в чл. 11 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., 1.08.1989 г.) и т. 3 от раздел III "Специфични разпоредби" на Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение за времето на платен отпуск, и вноските за ДОО.
При положение, че пенсията на едно лице е отпусната от възнаграждение, получено за период до 1 януари 1994 г. и същата е начислена от елементите на трудовото възнаграждение, посочени в раздел I от наредбата, тъй като осигурителните вноски са внасяни и върху всички останали възнаграждения с изключение на посочените в т. 3 от раздел III на наредбата, то при представяне на ново удостоверение обр. УП-2 за пенсиониране, в което са включени възнаграждения, върху които са внесени осигурителни вноски за всички осигурителни случаи, пенсията следва да бъде преизчислена на основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП.
б) за периода след 1 януари 1994 г.
Наредба № 14 от 7 декември 1993 г. на Министерството на труда и социалните грижи(13) регламентира елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се правят вноските за ДОО.
4. По отношение на допълнителните трудови възнаграждения изплащания на някои категории персонал.
За персонала в заведенията за обществено хранене, в столовете и в кухните на някои заведения и др. категории персонал, получаващ безплатно храна, давана на основание чл. 143, т. 1, 3 и 4 от Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд(14), в сила от 1 януари 1987 г. до 1 юли 1993 г., върху размера на получаваната храна се начисляват осигурителни вноски съгласно т. 3 от раздел III "Специфични разпоредби" от Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за ДОО.
При положение, че бъде представен документ за пенсиониране обр. УП-2, в който са посочени суми за изплатена безплатна храна на по-горе описаните основания, сумите следва да бъдат взети предвид при преизчисляване на пенсията.
С ПМС № 133 от 1993 г. (ДВ, бр. 67 от 1993 г.) е отменена наредбата, приета с ПМС № 72 от 1987 г. В § 1, 2 и 3 от допълнителните разпоредби на ПМС № 133 от 1993 г. са посочени категориите персонал, които имат право да получават безплатна храна. Съгласно чл. 2, т. 1 от Наредба № 14 на МТСГ от 7 декември 1993 г. в брутното трудово възнаграждение за начисляване на осигурителни вноски не се включват възнагражденията, давани на основание § 3 от допълнителните разпоредби на ПМС № 133 от 1993 г. На основание чл. 2, т. 3 от Наредба № 14 не се правят осигурителни вноски върху стойността на безплатната храна, давана в натура, съгласно § 1 и 2 от допълнителните разпоредби на ПМС № 133 от 1993 г. Това не се отнася за случаите, когато в натура се изплащат допълнителни трудови възнаграждения или част от тях (съгласно чл. 269, ал. 2 от Кодекса на труда), ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективния трудов договор. В тези случаи осигурителни вноски се дължат на основание чл. 1, т. 4 от Наредба № 14.
От 1 януари 1998 г. е в сила Наредба № 1 на Министерството на образованието и науката за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в средното образование (ДВ, бр. 69 от 1998 г.). Видовете и размерите на допълнителните и другите трудови възнаграждения, задължителни при работа по трудови правоотношения, както и специфичните възнаграждения за системата на средното образование се определят съгласно приложения към наредбата.
Персоналът в столовете и кухните в детските градини и училища, прислужниците, помощник-възпитателите, завеждащите административна служба, домакините, касиер-домакините в целодневните, седмичните и сезонните детски градини, обединените детски заведения, домовете за деца и юноши и пансионите в специалните училища получават безплатна храна в размер на 1 на сто от минималната месечна работна заплата за страната. Стойността на тази безплатна храна е допълнително трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски.
Когато в представените документи за пенсиониране обр. УП-2 са включени суми за безплатна храна, във всички случаи следва да се изяснява основанието за изплащането й с оглед на разпоредбата на чл. 110 ППЗП.
II. Пенсионно осигуряване
5. При прехвърляне на пенсионни преписки от едно териториално поделение на Националния осигурителен институт в друго, изменението на пенсията по чл. 26 ППЗП и отстраняването на технически грешки и пропуски по реда на чл. 27 ППЗП се извършва от териториалното поделение, получило преписката.
6. При подаване на молба за отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост, когато лицето има повече от едно уволнение след придобиването право на такава пенсия, срокът по чл. 20, ал. 1 ППЗП тече от датата на последното уволнение преди молбата.
Преценката дали е спазено изискването на чл. 101, ал. 6 ППЗП се прави към началната дата на отпускане на пенсията, а не към датата на завеждане на молбата.
7. Когато лице, уволнено от въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения, продължи да работи като гражданско лице и след уволнението му като такова поиска пенсия по чл. 6 или чл. 7 ЗП, правото на пенсия се преценява към датата на уволнението му от посочените ведомства, но началната дата на пенсията се определя съобразно последното уволнение при спазване разпоредбата на чл. 20 ППЗП. Целият трудов стаж до датата на отпускане на пенсията се зачита за процентно увеличение по чл. 10, ал. 2 ЗП и базисният период се определя съгласно чл. 11 ЗП.
8. Когато в базисния период, от който се изчислява размерът на пенсията, има месеци, в които лицето не е отработило нито един ден, същите се считат за прекъсване при изчисляване на индивидуалния коефициент.
Когато в даден месец има отработени дни, независимо от техния брой, базисният период следва да се отчита без прекъсване.
9. Когато с искането за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсиониран, наследниците поискат изчисляването на същата да бъде извършено от възнаграждение за друг период, изменението на пенсията се извършва от първо число на месеца, следващ отпускането й съгласно чл. 26, ал. 3 ППЗП.
Когато наследодателят приживе е направил изменение на пенсията си по чл. 26, ал. 3 ППЗП след 6 септември 1996 г., наследниците не могат да искат ново изменение на това основание.
10. Чужди граждани, живеещи в България, имат право и на социална пенсия по чл. 45а ЗП, ако отговарят на изискванията му.
11. Мандатът на кметовете възниква и се прекратява по реда на специални закони. Трудовото правоотношение с кметовете възниква от деня на обявяване на резултатите от избора и се прекратява с изтичането на срока на пълномощията. Указания в този смисъл са дадени с Писмо № 224-00-17 на Главно управление "Социално осигуряване" от 10 ноември 1995 г. (Служебен бюлетин, бр. 1 от 1996 г.).
Трудовото правоотношение с кметовете е изборно. С тях не се сключват трудови договори, а прекратяването на правомощията преди изтичането на срока, за който са избрани, става по решение на общинския съвет. В тези случаи по решение на общинския съвет се назначава временно изпълняващ длъжността до провеждане на нови избори.
Счита се, че е изпълнена разпоредбата на чл. 101, ал. 6 ППЗП след изтичане на съответния мандат или след постановяване на решение на общинския съвет за прекратяване на правомощията.
12. Наборните автомобилни школи, независимо че са в състава на управление "Предказармена подготовка на младежта" и имат военнопощенски номер, не са място, в което се отслужва наборната военна служба, поради което времето на обучение в същите не се зачита за трудов стаж по чл. 81 ППЗП. Тези поделения са донаборни автомобилни школи към военните окръжия.
13. Времето на обучение в Полувисшия телеграфопощенски институт - София, до випуска, започнал обучението си през учебната 1954/1955 г. включително, се признава за изслужена наборна военна служба и се зачита за трудов стаж по чл. 81 ППЗП.
14. Когато едно лице е възстановено на работа по съдебен ред поради неправилно уволнение, но до постановяване на съдебното решение му е отпусната пенсия, счита се, че пенсията е правилно отпусната и са спазени изискванията на чл. 101, ал. 6 ППЗП, независимо дали същото се е върнало на работа или не. Трудовият стаж след отпускането на пенсията се счита като положен след пенсиониране, за което се следва процентно увеличение по чл. 10, ал. 2 ЗП.
Ако датата на неправилното уволнение съвпада с датата на отпускане на пенсията, трудовият стаж след отпускането й се зачита само за процентно увеличение.
Когато датата на отпускане на пенсията е след датата на неправилното уволнение, времето между двете дати се зачита за трудов стаж по чл. 82 ППЗП. Когато в базисния период, от който се изчислява пенсията, е включено това време или част от него, то за този период се прилагат разпоредбите на чл. 111, ал. 3 ППЗП във връзка с чл. 11 ЗП.
15. Когато в базисния период е включено време, през което лицето е работило на половината от законоустановеното време, и през този период е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, при изчисляване размера на пенсията за времето на неплатения отпуск се взема пълният размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец съгласно чл. 111, ал. 4 ППЗП, а не половината.
16. Когато в периода по чл. 11 ЗП е включено време, през което работникът или служителят е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от ДОО, се взема предвид трудовото възнаграждение или доходът, от който е изчислено обезщетението. Възнаграждението, от което се изчислява паричното обезщетение, не може да бъде по-малко от минималната работна заплата, установена за страната. Начинът на изчисляване на обезщетението е регламентиран в чл. 153 от дял III от Кодекса на труда от 1951 г.
С постановления № 101 и 167 от 1997 г. и § 1 наПостановление № 184 от 1997 г. Министерският съвет създава разпоредба за компенсиране на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност или бременност и раждане, изплащани от ДОО.
При издаване на документи за пенсиониране, ако в базисния период е включено и времето, през което паричните обезщетения на работниците и служителите са изчислявани по реда на Постановление № 101 на Министерския съвет от 1997 г., в документа за трудово възнаграждение обр. УП-2 се вписва осъвремененото възнаграждение, от което е изчислявано обезщетението.
17. Право на добавка по чл. 41б ППЗП за учителски трудов стаж, положен след пенсионирането, имат лицата, на които е отпусната пенсия по условията на чл. 2 във връзка с чл. 5, ал. 3 ЗП.
Право на добавка по чл. 416 ППЗП за учителски трудов стаж, положен след 1 януари 1997 г., имат и лицата, които са пенсионирани преди тази дата, но са отговаряли на условията на чл. 5, ал. 3 ЗП.
18. Когато увеличението на индивидуалния коефициент при изменение на пенсията по чл. 26, ал. 3 ППЗП не е довело до реално увеличение на размера на пенсията, а е запазен получаваният дотогава размер, не следва да се счита, че е изчерпано правото по чл. 26, ал. 3 ППЗП.
Само когато при смяна на базисния период се получи по-голям индивидуален коефициент и по-голям размер на пенсията, тогава се счита, че молителят е направил изменение на базисния си период и няма право на друго преизчисление.
19. Съгласно § 8 от допълнителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за народното здраве (ДВ, бр. 12 от 1997 г.) сумите, получени за платени медицински услуги могат да се използват и за изплащане на възнаграждения на работещите към Министерството на здравеопазването, в специализираните органи за държавен санитарен контрол и в публичните здравни заведения. Върху тези възнаграждения се начислява и внася осигурителна вноска за всички осигурителни случаи, само ако са във връзка с основното трудово възнаграждение на лицето (ако са предмет на индивидуалния или колективния трудов договор) и само при това положение могат да се вземат предвид при прилагането на чл. 110, ал. 1 ППЗП.
20. Молба за отпускане на пенсия може да направи и предварително упълномощено лице с нотариално заверен подпис на упълномощителя. Упълномощаването може да бъде общо - с неограничен брой правни действия, които може да извършва пълномощникът, включително и подаване на молба за пенсия от името на упълномощителя, и специално - предвижда извършването на определен вид правни действия, като изрично в пълномощното се вписва правото на пълномощника да поиска отпускането на пенсия от името на упълномощителя. Упълномощаването може да е с определен срок или безсрочно.
При подаване на молба за отпускане на пенсия чрез предварително упълномощено лице следва да се изяснява дали упълномощителят е в чужбина с оглед прилагане разпоредбата на чл. 21, ал. 1, буква "г" ППЗП.
21. От 1 юли 1975 г. се изравниха правата за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори с останалите работници и служители.
Лицата, на които е отпусната лична пенсия по отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и са работили като пенсионери след 1 юли 1975 г., имат право на лична пенсия за изслужено време и старост, ако отговарят на изискванията на Закона за пенсиите. В тези случаи не се определя нова пенсия по чл. 50б ЗП, а се отпуска друг вид пенсия.
22. По Закона за обществените осигуровки от 1924 г. на осигурените лица, навършили 14-годишна възраст, времето от 1 юли 1924 г. до 16 ноември 1951 г. се зачита за трудов стаж. С Кодекса на труда, в сила от 17 ноември 1951 г., се забранява приемането на работа на лица, ненавършили 16-годишна възраст (отм. чл. 112). В случаите, когато поради приемане на работа на лице преди навършване на допустимата от този кодекс възраст трудовият договор бъде обявен за недействителен, но работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат, както при действителен трудов договор, т. е. зачита се стажът преди навършване на 16-годишна възраст. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността се обявява от Инспекцията по труда.
Трудовият стаж на лицата, ненавършили 16-годишна възраст по сега действащия Кодекс на труда (в сила от 1 януари 1987 г.) се зачита при спазване разпоредбите на чл. 301, чл. 74 и 75 КТ.
23. Във връзка с изпълнението на § 7, ал. 2 от Наредбата за изплащане на пенсиите да се възобнови извършването на проверки в пощенските станции по отношение изпълнението на наредбата. За констатациите от проверките да се съставя констативен протокол, един екземпляр от който да се изпраща в централното управление на НОИ.
24. Когато длъжник по надвзета пенсия желае да внесе дължимата сума по банкова сметка или тя да бъде удържана от набрана сума от пенсия, да се изисква писменото съгласие на лицето за това. За лицата, които не са дали такова съгласие, надвзетите пенсии се събират по реда на чл. 122, ал. 2 ППЗП.
25. Във връзка с потреблението на програмен продукт "TRANSFER" възниква необходимостта от вписването на точния адрес на лицето, както и пощенския код на станцията, която ще изплаща пенсията. При приемането на молби за смяна на местоживеенето на лицата тези данни да се вписват и се проверяват от длъжностното лице, което приема молбата. Когато молбата е изпратена по пощата, тази проверка се извършва по служебен ред между изпращащото и получаващото РУСО.
26. До продължаване на срока за изплащане на чужда помощ и детски добавки по Указа за насърчаване на раждаемостта и Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите с корекционна ведомост обр. 6 се спира общата сума за изплащане, като задължително се изготвя пенсионен запис за лицето само за размера на пенсията и другите добавки към нея. По този начин се спират от изплащане само добавките, на които лицето няма право или за които документите на лицето са нередовни, без то да се лишава от полагащата му се пенсия.
27. Във връзка с работата по списъците за дублираните ЕГН, които ежемесечно се изготвят от ГДИС заедно с документите по изплащане на пенсиите, да се има предвид, че същите се уточняват от РУСО с териториалните управления ГРАО, без да се изпращат в централното управление на НОИ.
Обръщаме внимание по работата и върху всички останали списъци, които се изготвят от ГДИС във връзка с месечната обработка или актуализация на пенсиите. Растящият брой пенсии в тези списъци говори за недостатъчна работа на отдел "Пенсионно осигуряване" по повод извършването на необходимите промени по тях.
28. При потреблението на програмен продукт "Електронна пенсионна картотека" (ЕПК) да се спазват технологичните изисквания към него, регламентирани с Временната инструкция за работа с лична електронна партида, както и всички последващи указания към нея.
В срок до 30 септември 1998 г. всяко РУСО да представи в Главна дирекция "Социално осигуряване" писменото си становище по сегашното състояние на ЕПК. То да включва виждането Ви за подобряване както на отделните програмни продукти от ЕПК, така и на системата на ЕПК като цяло.
29. Във връзка с уреждането на "Спрени-неуредени" пенсионни партиди ЕПК дава възможност ежемесечно да се отпечатва списък на всички неуредени пенсионни партиди, за които е изтекъл 6-месечният срок. За тези случаи да се изготвят разпореждания на длъжностното лице по пенсионното осигуряване на основание чл. 21, ал. 1, буква "г" ППЗП.
30. За допуснатите технически грешки при изплащането на пенсиите да се изготвят разпореждания на длъжностното лице по пенсионното осигуряване на основание чл. 44, ал. 2 от Наредбата за изплащане на пенсиите. Дължимите суми по тях се възстановяват от лицата без лихва.
гл. директор: (п) В. Кръстева
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
(1) Вж. чл. 17, ал. 1 от ЗОО - ДВ, бр. 11/1949 г., чл. 4 и 6, ал. 3 от Наредбата за внасяне вноските по ЗОО - ДВ, бр. 98/1949 г., изм. и доп. - бр. 10/1950 г. и Окръжно № 1311 от 8.02.1952 г. и № 2 от 7.02.1952 г. на МФ и на ЦС на ОРПС - "Известия", бр. 16/1952 г. (2) Вж. ПМС от 19.10.1954 г. - ДВ, бр. 87/1954 г., чл. 15 от ПМС № 84 от 8.07.1963 г. - ДВ, бр. 58/1963 г. (3) Вж. чл. 2 от ПМС № 41 от 30.12.1972 г. - ДВ, бр. 4/1972 г., Указание № 1140 на ЦС на БПС, МТСГ и МФ - ДВ, бр. 10/1972 г. (4) Вж. Разпореждане № 105 на МС от 1973 г. - ДВ, бр. 47/1973 г. (5) Вж. ПМС № 36 от 30.07.1978 г. - ДВ, бр. 71/1979 г. (6) Вж. чл. 11 от ПМС № 56 от 22.12.1978 г. - ДВ, бр. 3/1980 г. (7) Законът е обнародван в "Известия", бр. 1 от 1957 г. (8)Законът е обнародван в ДВ, бр. 50/1961 г. (9) Вж. ДВ, бр. 50/1967 г. (10) Вж. ПМС № 110 от 15.01.1975 г. - ДВ, бр. 65/1975 г. (11) Вж. чл. 11 от ПМС № 56/1979 г. (12) Издадена от Комитета по труда и цените, МФ и Централния съвет на профсъюзите - обн. "Известия", бр. 33 от 1962 г. (13) Вж. ДВ, бр. 107 от 1993 г. (14) ПМС № 72 от 1987 г. - ДВ, бр. 9 и 10 от 1987 г.

Благодаря ! :)