Здравейте,
четох дискусията ви и намерих теми за заемите, но имам конкретен въпрос (по-точно 2) и ще се радвам ако помогнете.
1. Как гледат данъчните на даването на заем ( на пари) от юридическо лице (не е финансова институция) на физическо лице? (допустимо ли е? може ли да е безвъзмездно? проблем ли е, че заемателят е физическо лице?)
2. Ако не може да е безвъзмезден, тогава каква трябва да е лихвата, подлежи ли на регулиране или ще се съобразят със свободното договаряне?
Ще се радвам ако може да се обосновете и със нормативни текстове.

Предварително благодаря!!!

Ами и аз питах ,питах ама никой нищо не ми отговори !Ще се радвам ако някой изрази мнение по въпроса!Благодаря!

аз лично не виждам какъв е проблема да се отпусне заем на физическо лице без лихва...просто си направете официален договор с лицето, включете срок до който да го погаси а ако искате и за какво да му послужи...

Един експерт ми каза да го направя безвъзмезден, само с мораторна лихва, а друг - задължително с лихва, която не може да се различава с повече от 25 % от законната (понеже е търговско дружество, а не благотворително :)). Каза ми също че ако се различавала с повече от 25% от законната, то данъчните щели да я "коригират" и така да определят данъка (а това вече никак не ми е изгодно).
Току що други специалисти ми заявиха, че върху цялата сума на заема трябвало да се платят 15 % данък и вече ми става смешно.

Няма ли някой, който да обоснове позицията си? Знам, че е горещина, ама.....
Благодаря на включилите се

За да се избегне по-нататъшното преобразуване на фин.резулта лихвата по заема трябва да бъде +-25% от законната лихва (ОЛП+10%).

алис - това що за чудо беше..... май доста условия трябва да се понавържат

Кое е чудото- размера на лихвата или................

да - разясни ми моля те.... аз няма да се отплесвам - щото току бих я амортизирал даже....))))))))))

Бях чела коментар за предоставянето на заеми(от небанкови институции),в който авторката коментира, за да няма набиване в очитте на данъчните с т.нар. безлихвени заеми и основание за съмнение за отклоняване от данъчно облагане лихвата трябва да бъде в посочените по горе граници.Ако ОЛП е напр.2% ,законната ще бъде в границите 11,50 - 12,50%.

А ако заемът бъде обезпечен с ипотека върху недвижим имот, нещо променя ли се?

Ипотеката по-скоро е гаранция за заемодателя,че по някакъв начин е гарантиран за връщането на заетата сума.

алис..... що не си гледаш ЗКПОто... ами се трошиш с коментари на "писатели"...... че току и закъсалия гост те послуша

Червена каса- ако нещо от това може да ви послужи /неангажиращо /


- Ако е дружество – чл.134 ТЗ – допълнителни парични вноски
- Чл.134/1/ по Решение на ОС за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок .допълнителните вноски са съразмерни на дяловете на капитала ,ако не е предвидено друго.
- Чл.134 /з/ -Тези вноски не се отразяват в капитала на дрежеството .Може да се уговорят и лихви .За връщането на допълнителните парични вноски чл.73 от ТЗ не се прилага.
- Тези средства по своя състав са Привлечен капитал ,а не Собствен капитал . Могат да се отчитат в с/ка 15”Заеми – срещу начислени лихви за собственика Лихвите се отнасят –„Свързани лица”.Тези средства могат и да сеотчитат в сметка 499- или някоя от 49 като следсдтва на собственика,съгласно Решение на собственика по ТЗ като допълнителени вноски.В Решението трябва дасе запише ,че няма да бъдат начислявани лихви както и срока за връщането – краткосрочни до 1 година или дългосрочни над 1година.
- Изготвяне на договора – перфектен договор ,като се отразяват сумата ,сроковете ,лихвите ,неустойките,начина на връщане и получаване както и на връщане . При безлихвен заем по чл.134 от ТЗ – може да се отрази и текст примерно „за попълване на оборотни средства или за определена дейност „и др.
- Ако е заем между фирми - спазват се всички изисквания по договора ,а ако са договорени лихви и двете фирми начисляват ДДС за лихвите.
- Ако е заем от физическо лице- съгл. Чл-240 от ЗЗД се сключва договор ,като се спазват отново всички условия за сключване на договор и условия по него описани по горе
- Лихви се дължат ако само това е уговорено в договора .Няма нормативен документ ,който да изисква включването на такива като задължително условие.
- Ако е заемана вещ се прилагат и разпоредбите на чл.247 от ЗЗД.
- -Когато касата е на червено данъчните тълкуват това като недоказани пари и на общо основание могат да начислят данък печалба и ДДС и задължително искат обяснение за суми по заеми.

чл.15 ал.3т.3 от ЗКПО Получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността

Алис е абсолютно права, но ако не се лъжа това важи за свързаните лица за да няма отклонения от дан.облагане, иначе това за +-25% е точно така или ако законната лихва е 12%, лихвата по твоя заем не трябва да е по-малка от 9% и по-висока от 15%, май трябва да прочетем отново ЗККПО или да пише някой ако се е сблъсквал с подобно нещо.

Благодяря на всички!

Това, което е писала Алис се отнася за свързани лице. В договорът за заем трябва да се договори задължително лихва, за да се разглежда като финансова услуга по ЗДДС и за да е освободена сделка, а лихвата трябва да е +-25 % от ОЛП само когато заемът е между свързани лица. Лихвата се начислява всеки месец без значение дали е платена. А предвид това че е освободена сделка се подава и годишна декларация по ДДС. Бях чела коментар, че за лихвите се издават и опростени фактури.

ух.... бях я поизпуснал тая тема......

на алис ще препоръчам както добре е подкарала ЗКПОто ... да го докара поне до чл 26....
на татяна - това със задължителната лихва може само "някой данъчен да го каже"..... и колкото до финансовите услуги.... чл 36 ал 1 и 2 ЗДДС - въпреки че вслучая изобщо не може да се говори за това

Ами....
Един говори за законната лихва, друг го коментира, но споменава ОЛП, като да са едно и също нещо... тъкмо избистрих концепцията :)
Мисля, че чл. 14 от ЗКПО няма общо със свързаните лица.

...а иначе за данъчните свободното договаряне не съществува, ама нейсе.... и за това си има лек - от време на време ВАС ги вкарва в пътя

на данъчните винаги много поздрави им пращай..... гледай си законите, а другото остави на адвокатите..... правилно си се ориентирал според мене.... )))))))))

ПАНЕВА, ЛИЛЯНА - "ДОГОВАРЯНЕ И ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ НА ПРИХОДИТЕ ОТ ЗАЕМИ"
Остана да бъде изяснено как се договарят и облагат лихвените доходи от заеми, при които кредиторът и длъжникът са търговци, т.е. при междуфирмените заеми.
Тези заеми пораждат много въпроси. Както бе пояснено по-горе, независимо че страни по облигационните задължения в тях са търговци, договарянето им е подчинено на разпоредбите на гражданското право. Това означава, че за разлика от търговските сделки при тези заеми, за да бъдат дължими, възнаградителните лихви трябва да бъдат договорени. Тук възникват въпросите: Може ли обаче при междуфирмен заем да не бъдат договорени лихви? Какъв е размерът, в който следва да бъдат договорени те?
Въпросът за нормативните ограничения при договарянето на размера им доскоро беше спорен, но се възприе становището, че за разлика от размера на мораторната лихва, този на възнаградителната не е нормативно ограничен. В същото време обаче, следва изрично да се отбележи, че при междуфирмените заеми той фактически е ограничен от някои разпоредби на данъчното ни законодателство - (ЗКПО). Те намират израз както в неговите разпоредби по въпроса за наличието на връзки между партньорите в сделката, по повод на която се договаря лихва (понятието "свързани лица"), така и на тези за отклонението на договорения размер от размера на действащия за момента "пазарен лихвен процент".
На практика приложението на разпоредбите на чл. 13, 14 и 15 от ЗКПО означава, че, за да не попаднат в обхвата на сделките, квалифицирани като сключени с цел отклонение от данъчно облагане, при договарянето на дължимата възнаградителна лихва по междуфирмени заеми търговците могат да я договарят в рамките на + - 25% от законната лихва. Размерът на тази лихва е ОЛП + 10 пункта при левови и 6-месечен ЛИБОР за съответната валута + 5 пункта при валутни задължения (§. 1, т. 29 от ДР на ЗКПО). Освен това търгуващите следва да имат предвид, че възнаградителната лихва по междуфирмените заеми ще се дължи в уговорения от тях размер до момента на изискуемост на лихвоносното вземане. След този момент ще се дължи мораторна лихва, размерът на която е изравнен с този на законната.

какво трябваше да ни каже тая размита статия....

Алис, само едно незначително уточнение: законната лихва всъщност не е нищо друго освен лихва за забава съгл. ПМС № 72/08.04.1994 г., т.е. мораторната и законната са едно и също нещо

сп.Български счетоводител бр.12-2005
Със съкращания: От гл.точка на ЗКПО- чл.13-16 засягат свързаните лица, отклоненията по които се регулират по чл.23 ал.2 т.13 ЗКПО.
Важно е, че лихвата по парични заеми влияе в/у чл.26 за слабата капитализация. От гл.точка на ДДС - за лихвата се съставя опростена фактура. О гл.точка на ЗКПО - ако заемодателя е ФЛ, лихвата се облага в Други доходи на ДД. Данъкът е в р-р на 20% и е окончателен и се внася от платеца на лихвата. От гл.точка на ЗМДТ - Само ако заемът е опростен се облага по чл.44 ал.2 ЗМДТ с данък дарение.

За лихвата се издава опростена фактура.